Библията между контрабандата и пропагандата

В комунистическа България Свещ. Писание е една от най-инкриминираните книги. Издаването на Библията за режима има преди всичко символно значение, поради което в документите то е определено като „сложен идеологически въпрос”, с чието решаване са ангажирани редица държавни институции – Централният комитет на БКП, Комитетът по изповеданията, Министерството на външните работи и Шесто управление на Държавна сигурност.

Същевременно вносът на Библията в страната е неофициално забранен, което я превръща в чест обект на въведения от Държавна сигурност термин „контрабанда на литература”. В издадената през 1984 г. пропагандна книга Под булото на религията подробно се разказва за редица случаи на осуетена „контрабанда” на религиозна литература, най-големият от които е през 1971 г., когато при опит да бъдат внесени в страната са заловени 4274 библии. Автор на книгата е Бончо Асенов, тогава служител на Шесто управление на ДС по направление православно духовенство, който през 90-те години става известен като автор на множество книги за Държавна сигурност и за сектите в България.

Процесът на издаване на Библията е красноречив пример за взаимоотношенията между Църква и държава и доказателство за това как тоталитарната държава може да изпразни от реално съдържание всяка смислена идея на Светия Синод, без формално да я забранява или да използва открити репресивни методи. Конкретният случай е показателен и за разположението на силите в Светия Синод в началото на 70-те години, тъй като това е и едно от първите изпитания, на които е подложен избраният не без проблеми през 1971 г. нов патриарх Максим.

Какво печели и какво губи режимът от издаването на Библията

В политиката на комунистическата държава от 70-те години трудно може да се направи разграничение в отношението към Православната църква или към другите религиозни общности. Православната църква обаче привлича основно вниманието на институциите, защото като най-голямо изповедание единствено може да представлява известна идеологическа заплаха за режима. Това важи особено за първата половина на 70-те години, когато държавата изпитва сериозни опасения от възраждащия се авторитет на Църквата. С контрола върху този процес са натоварени председателите на Комитета по изповеданията през този период – заемащият за кратко този пост Стойно Баръмов и наследилият го през 1978 г. Любомир Попов. В един анализ от 1974 г. Комитетът по изповеданията стига до изненадващата констатация за засилваща се финансова независимост на църквата:

„Православната църква през последните години взе редица мерки да увеличи финансите… Държавната субсидия намали своя ангажиращ ефект, тъй като само за последните три години в бюджета на БПЦ са регистрирани излишъци до 900 000 лв. Направена през настоящата година ревизия на синода констатира съзнателно укриване на тези излишъци, за да се създадат спестявания и условия за натиск за ново издание на библията и ново ведомствено строителство. В последно време настойчиво се иска разрешение за ново строителство на стойност над 3 000 000 лв. и издаване на библията в огромен тираж.”[1]

Идеята за ново издание на Библията датира още от 60-те години. Един от нейните двигатели е Варненският и Преславски митрополит Йосиф, под чието ръководство Синодът назначава комисия, която да изготви осъвременен превод на Библията. Комисията завършва своята работа през 1975 г., когато Синодът за първи път иска официално разрешение за нейното издаване. Както признава председателят на Комитета по изповеданията Стойно Баръмов, идеята не е реализирана през 1975 г.,

„защото Синодът промени под наше давление становището си относно подготвяния текст. Той беше модернизиран превод, извършен под ръководството на Варненски и Преславски митрополит Йосиф. Сега е подготвен текста на първото издание на новия правопис”.

Това е първата отстъпка на Синода – през 1975 г. отпада вариантът изданието да бъде модернизиран превод на Библията и под натиска на държавата се пристъпва към подготовка на осъвременено според новия правопис издание въз основа на старото от 1925 г. В документите не се споменават мотивите за това искане на Комитета по изповеданията, но сред очевидните причини е нежеланието Библията да бъде издадена на достъпен език, както и принципното недоверие на държавата към митрополит Йосиф, който е един от последните членове на Синода, избрани преди 1944 г.

Същевременно през 1975 г. Комитетът по изповеданията започва да сондира мнението на партийното ръководство. Това става чрез една изключително интересна Докладна записка на Стойно Баръмов до завеждащия отдел „Пропаганда и агитация” в ЦК на БКП Стоян Михайлов от 15 април 1975 г. Това е документът, който задава политиката на държавата по отношение на издаването на Библията, тъй като заложените в него принципи остават валидни до 1982 г. Предложението фактически изпразва от съдържание идеята за ново издание на Библията, без обаче да се противопоставя на нейното отпечатване, защото

„отпечатването на Библията е един сложен идеологически въпрос. То трябва да бъде съобразено с много възможни последици, както отрицателни, така и положителни.

Социологическите изследвания на религиозността в нашата страна показват, че тя се изявява преди всичко от към своята традиционност. Теоретическата й обосновка в съзнанието на отделния вярващ непрекъснато отслабва. Религиозните книги се четат от вярващите, напълно едва от 3,07% и частично от 13,68%”.

Документът прави анализ на възможните положителни и отрицателни последици от издаването на Библията. Сред отрицателните фактори водещият е опасността от повишаване на интереса към религиозната литература както сред вярващите, така и в други среди, което „ще се отрази неблагоприятно върху… процеса на преодоляване на религиозността.

Определени трудности ще се явят от страна на снобските увлечения, които сега са един от факторите за повишен интерес към църковната дейност”.

Въпреки тези негативи обаче документът по принцип подкрепя идеята за отпечатване на Библията. От това предложение прозират и новите тенденции в отношението към Църквата, която държавата иска да превърне във фасада за наличие на базисните свободи в страната:

„Очакваните положителни резултати от отпечатването на библията, касаят преди всичко политическия въпрос за пропагандирането свободата на изповеданията в нашата страна за отговор на спекулациите с тази свобода в чужбина”.

Подготовката на новото издание на библията е известна сред ръководните дейци на международните християнски организации. (…)

Известно е, че организаторите на идеологическата диверсия срещу нашата страна, искат да се възползват от липсата на библията в продажба, за да оправдаят изпращането на религиозна литература и излъчването на религиозни беседи по радиостанциите. Има сведение, че на Запад са отпечатани 6 милиона отделни части от библията, главно евангелията на български език и се търсят пътища за изпращането им у нас.”

Най-интересно е заключението на този документ, където Комитетът предлага изданието така да бъде манипулирано, че да увеличи позитивите за държавата, без да достигне до потенциалните  й читатели.

„В известна степен, както очакваните отрицателни резултати могат да се намалят, така и положителните могат да се увеличат, ако добре се маневрира с начина на продажбата. Може да се мисли за по-висока цена, за не голям тираж, примерно 20 000, който да не се пусне изведнъж. Една част от тиража може да бъде луксозен, за да се изпраща на Запад и да се дава като подарък на тези, които са гости на БПЦ.”

В заключение Комитетът предлага ЦК да одобри отпечатването на Библията в 12 000 обикновен и 5000 луксозен тираж. Подготвен е и отговорът на въпроса откъде да се намери хартия за отпечатването, с обяснението, че

“бихме могли да се възползваме от предлаганата хартия от страна на обединените библейски дружества …. Това не може да се тълкува като милост към БПЦ, защото тя е член на Световния съвет на църквите, редовно плаща членски внос и активно участва в неговата работа”.

През 1975 г. обаче преписката потъва в Секретариата на ЦК, който отказва да се произнесе по предложението на Комитета.

„На този етап тези бройки, а по-нататък ще видим”

Въпросът за отпечатването на Библията добива нова актуалност две години по-късно. На 8 януари 1977 г. министърът на външните работи Петър Младенов, на чието подчинение е Комитетът по изповеданията, внася в Секретариата на ЦК ново предложение, а мотивите почти дословно преповтарят доводите от 1975 г. Разликата е, че този път предложението е съгласувано и с отделите „Пропаганда и агитация” и „Външна политика и международни връзки” в ЦК на БКП. Единственият нов момент е по-детайлното разработване на проблема за тиража и начина на разпространение на Библията.

„Тиражът няма да бъде голям. Ще се отпечатат 12 000 плюс 5 000 луксозни броя за подаръци. Официално може да се обяви по-голям тираж с оглед използването на част от получената хартия за други нужди. Цената може да бъде висока, разпространението по служебен път под контрола на Комитета по църковните въпроси.”

Преписката и този път потъва в Централния комитет, където престоява още една година. В крайна сметка, на 9 февруари 1978 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение № 133, което гласи:

„Дава съгласие Синодалното издателство да издаде Библията в 12 000 обикновен и 5000 луксозен тираж. Хартията да се получи от ССЦ.”

Това обаче не е краят, а началото на същинските спорове между Църквата и държавата по този въпрос, тъй като Синодът не остава доволен от разрешението тиражът да бъде само 17 000. Следващата година преминава в позиционна битка между Синода и Комитета по изповеданията, като Синодът и лично патриарх Максим влагат цялата си административна ловкост, на която са били обучени от дългогодишното си съжителство с комунистическата държава. На 19 юли 1978 г. Св. Синод излага пред Комитета по изповеданията аргументите си в полза на искането новото издание да бъде в значително по-голям тираж. Освен че предвидените 17 000 бройки ще бъдат недостатъчни за свещенослужителите и вярващите, Синодът привежда в своя полза и факта, че нови издания на Библията са били направени и от Руската и Румънската православни църкви, така че изданието в България няма да бъде прецедент сред социалистическите страни. Синодът завършва молбата си с конкретното искане:

„Почтително молим да се разреши отпечатването на Библията в 100 000 екземпляра по формата от 1925 г., като 1000 бр. бъдат художествено – луксозно оформени за представителни цели.”

Комитетът по изповеданията отговаря официално едва на 8 декември 1978 г., като само уведомява Синода, че „смята за целесъобразно библията да бъде издадена в 12 000 екземпляра и 5000 екземпляра луксозно издание”.

Само двадесет дни по-късно обаче Комитетът променя позицията си – на 28 декември 1978 г. Любомир Попов изпраща на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Александър Лилов писмо, в което предлага „тиражът да бъде увеличен – за обикновеното издание на 20 хиляди и за луксозното на 7 хиляди или общо 27 хиляди”. На 30 декември Александър Лилов поставя върху предложението резолюция „съгласен”.

Каква е причината за промяната на становището на Комитета по изповеданията в тези кратки срокове? Отговорът се съдържа в една „Справка за някои въпроси по работата с Българската православна църква” от 26 декември 1978 г. Причината за нейното изготвяне е „предложението др. Тодор Живков да приеме за разговор патриарх Максим след посещението на църковната делегация в САЩ”. Сред нерешените въпроси е посочен и проблемът за тиража на Библията, като се излагат аргументите на патриарх Максим в полза на искането за по-висок тираж:

„Патриархът постави въпрос тиражът да бъде увеличен на 30 000. Мотивира се с това, че това издание ще обслужи и другите християнски изповедания като католици и протестанти, които са се отнесли вече до него за това. Той изтъква и обстоятелството, че Библията не е издавана 53 години и че след като е обявил разрешената бройка на заседание на Синода, е бил подложен на нападки от страна на митрополити, като Йосиф Варненски.

Патриархът е заявил на председателя на Комитета, че ще отнесе този въпрос до др. Т. Живков.

МВР има отрицателно становище по това искане на патриарха.”

Становището на Министерството на вътрешните работи и по-конкретно на Държавна сигурност става ясно от стенографския протокол за проведеното на 16 декември 1978 г. съвещание в Комитета по изповеданията. Освен представители на тази институция, на Славянския комитет и на Министерството на външните работи в заседанието участие взима и служителят на Шесто управление на ДС и бъдещ негов началник Антон Мусаков, в чийто ресор е и отношението към православното духовенство. Основна тема на съвещанието е съдбата на българските епархии в САЩ и Канада, но накрая Л. Попов поставя и въпроса за отпечатването на Библията:

„Патриархът идва вчера. Много силна критика има от десницата в Синода за бройката на библията… Той казва: „аз съм в много трудно положение…” Бих желал др. Мусаков да даде мнение…”

Отговорът на Мусаков е многозначителен и показателен включително и за отношението на политическата полиция към патриарха:

„За библията реакции винаги ще има. На мен ми се струва, че Максим използва становището, за да изрази собственото си мнение. Така че това не е само становище на Йосиф, но и на Максим. Мнението ми е, че не бива да им правим отстъпки. Не само затова, че има решение. По следния начин ще им кажем: „На този етап тези бройки, а по-нататък ще видим.”

В крайна сметка председателят на Комитета по изповеданията, пред заплахата въпросът все пак да бъде поставен на по-високо равнище, успява да постигне увеличение на тиража на общо 27 000 бройки. Това дава възможност в следващата справка за подготовката на срещата на патриарх Максим с Тодор Живков от 19 януари 1979 г. въпросът с отпечатването на Библията да бъде поставен в графа „Поставени въпроси, които са решени”.

Към края на 1979 г. вече е определена и технологията по отпечатване на Библията – това ще стане върху хартия, подарена от Обединените библейски дружества, която възлиза на 65 тона, а самото отпечатване ще бъде извършено в Полиграфическия комбинат „Георги Димитров”.

Само на пръв поглед обаче тези събития могат да бъдат квалифицирани като малка победа на Синода над тоталитарната държава. Висшият клир едва ли е подозирал, че няма да има контрол нито върху цената, нито върху разпространението на Библията. Тези въпроси се решават изцяло от Комитета по изповеданията, като очевидната цел е изданието в страната да бъде полулегално, а в чужбина да бъде използвано за пропагандни цели. Намеренията на Комитета могат да се видят в неговата кореспонденция през 1982 г. с отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП. През август 1982 г. Комитетът информира ЦК, че предстои пускането на пазара на новото издание на Библията, като определената за обикновено издание цена е 20 лева, а за луксозното – 25 лева. В началото документът създава измамното впечатление, че наистина става дума за свободна продажба, макар и на доста високата за началото на 80-те години цена. Още следващите редове показват, че това е немислимо:

„Предлагаме Библията да не се пуска в продажба по книжарници, а от обикновеното издание да се разпространят по митрополии, чрез свещениците 7 000 бр. До 1000 бр. да се предоставят на католическата и протестантските църкви след съгласуване с Комитета  бройките за отделните църкви. 1000 екземпляра да бъдат на разположение за продажба направо от Синода на БПЦ, но по списъци и на лица, представени от Комитета. С тези бройки да се задоволят нуждите на БАН, научно-творческите и културните дейци, публицисти, общественици и др. Останалите 11 000 бр. да останат на склад под контрол, с оглед да бъдат използвани за по-дълъг период от време в бъдеще, след съгласуване с Комитета.

Луксозното издание да не бъде пускано за продажба в страната по никакви канали. То да се използва за подаръци от патриарха и митрополитите при посещения на делегации. На всеки митрополит да се предоставят по 50 броя.

3000 екземпляра от луксозното издание да бъдат предоставени на ВТО Хемус за продажба в чужбина във валута. Да се направи опит от Хемус продажбата да се извърши чрез свещениците и църковните общини на БПЦ в чужбина и чрез тези на българската епархия на Американската православна църква (МПО).”

Към този документ е приложена и справка как е била формирана цената на изданието, където като куриоз е добавено:

„Макар че хартията е получена безплатно от чужбина, целесъобразно е нейната стойност да бъде калкулирана.”

Още по-комично обаче е становището на отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК, подписано от завеждащ-отдела в този период Лазар Причкапов. Отделът одобрява предложения начин за разпространение, но със следната добавка:

„Комитетът по въпросите на БПЦ и религиозните култове да обезпечи чрез издателството на Синода и предостави на Комитета по печата 53 броя от библията за номенклатурните кадри, съгласно установения ред.”  

Описаният случай с изданието на Библията от 1982 г. е само един от многобройните примери на конфликти между Синода на БПЦ и Комитета по изповеданията в комунистическа България, но и доказателство за безсилието на Църквата да провежда активна политика по какъвто и да било въпрос. В края на 70-те и началото на 80-те години комунистическият режим вече представлява добре смазана машина, която има възможност не чрез открита репресия, а чрез административни пречки да не допусне реализацията на нито един проект, който не се вписва в идеята за изграждане на „социалистическото общество”. Що се отнася до Библията – при този ограничен тираж и селективен метод за разпространение тя остава основен обект на „контрабандата на литература” и през 80-те години на ХХ век, а липсата на религиозна литература и култура веднага след падането на комунизма превърнаха българското общество в плодотворна среда за развитието на всякакви нетрадиционни религиозни изповедания. За мащабите на тази инвазия обаче трудно може да бъде обвинявано само висшето духовенство на Православната църква. Отговорност за това носят и хората и институциите, които през годините на комунизма систематично не са разрешавали на Православната църква да разпространява дори и основното четиво за всеки християнин – Свещеното Писание.

[1] В използваните цитати е спазен правописът и пунктуацията в самите документи. сп. Християнство и култура, бр. 22.

Справка: Момчил Методиев е роден през 1969 г. в София. Доктор по история от СУ “Св. Климент Охридски” и автор на монографията “Папите и тяхната империя” (ІV – VІІ в.). Работил е по архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института “Удроу Уилсън” във Вашингтон. В момента завършва изследването си върху отношенията между Църква и държава по време на комунистическия режим в България по проект на Института за изследване на близкото минало. Редактор в списание „Християнство и култура”.