Неяснотата на джендър идеологията

Ватиканският представител участва в срещата на тема „Равенство между половете и джендър идеологията: защита на жените и на момичетата“. Срещата бе организирана за изясняване положението на жените по света и с цел наблюдение на проблемите, свързани с политическите, икономическите, гражданските, социалните и образователните права на жените. Монс. Ауза изтъкна как преди време „имаше ясно разбиране за това какво означава да си жена“: беше въпрос на хромозоми. Днес тази яснота е нарушена от джендър идеологията, която предполага персонална идентичност, освободена от пол

Никаква дискриминация, но разясняване на опасностите

Монс. Ауза посочи, че замяната на биологичния пол с тази родова (джендърна) идентичност има сериозни последици „не само от гледна точка на правото, възпитанието, икономиката, здравето, сигурността, спорта, езика и културата“, но и в смисъл на антропология, човешко достойнство, човешки права, брак и семейство, майчинство и бащинство“, както и за самите съдби на жените, на мъжете „и най-вече на децата“. Ауза припомни, че папа Франциск решително утвърждава достойнството и правото да не се дискриминират онези, които не се чувстват представени от своя биологичен пол, но в същото време е твърде наясно с произлизащите от джендърната идеология опасности за индивидите и обществото (разговор с журналистите при завръщането на папата от Азърбайджан, 2 октомври 2016).

Обективни данни, а не субективен избор

Примасът цитира параграф 56 от апостолическото насърчение Amoris laetitia, в което Папата посочва, че джендър идеологията, като отрича „разликата и естествената взаимност между мъжа и жената“, проектира „общество без разлика на пол и изпразва от съдържание антропологичната основа на семейството“. В текста се казва още: „тази идеология въвежда възпитателни проекти и законодателни ориентации, които насърчават персонална идентичност и емоционална близост, напълно освободени от биологичната разлика между мъжко и женско. Човешката идентичност бива предоставена на един индивидуален избор, който дори може и да се променя във времето. Тревожно е, че някои идеологии от този вид, които имат претенцията, че отговарят на някои понякога неразбираеми аспирации, се стремят да се наложат като единствена мисъл, която да определя и възпитанието на децата. Не трябва да се игнорира, че биологичният пол (sex) и социално-културната роля на пола (gender), могат да се различават, но не и разделят. От друга страна, биотехнологичната революция в областта на човешката прокреация въведе възможността за манипулиране на репродуктивния акт, правейки го независим от сексуалната връзка между мъж и жена. По този начин човешкият живот и родителството стават сглобяема и разглобяема реалност, подчинени главно на желанията на отделния индивид или на двойката. Едно е да се разбере човешката крехкост или комплицираността на живота, друго е да се приемат идеологии, които искат да разделят на две неразделимите аспекти на действителността“. Параграфът завършва така: „призовани сме да съхраним нашето човечество и това означава преди всичко да го приемем и да го опазим така, както то е създадено“. Монс. Ауза подчерта, че „нашият пол, така както и нашите гени, и други природни характеристики, са обективни факти, а не субективен избор“.

Да приемем собственото си тяло

Ватиканският представител се позова и на параграф 155 от енцикликата „Laudato sì“, в която Папата твърди, че приемането на собственото тяло „е необходимо, за да възприемем и приемем целия свят като дар“, докато „определена логика на господство над собственото тяло се превръща в логика, понякога едва доловима, на господство над творението. Да се научим да приемаме собственото си тяло, да се грижим за него и да зачитаме неговото значение е от съществена важност за една истинска човешка екология. Оценяването на собственото тяло с неговата женственост или мъжественост също е необходимо, за да можем да разпознаем нас самите при срещата с другия различен сам по себе си“. В текста се казва още: „затова не е здравословно онова поведение, което иска да заличи половата разлика, тъй като не може повече да издържа на нейните предизвикателства“.

Джендър идеологията не прави обществото по-справедливо

В словото си пред епископите от Порто Рико, произнесено на 8 юни 2015, папа Франциск отбеляза, че взаимното допълване между мъжа и жената „e поставено под съмнение от така наречената джендър идеология, в името на едно по-свободно и справедливо общество. Разликата между мъжа и жената не идва от тяхното противопоставяне или подчинение, а от тяхното общение и създаване“. Затова става дума за „крачка назад“, както бе казал Бергольо на генералната аудиенция на 15 април 2015, тъй като „премахването на разликата [полова] де факто не разрешава, а  създава проблем“.

Идеологическа колонизация на богатите държави

Монс. Ауза изтъкна, че когато се поставя под съмнение природният и допълващ се дуализъм на мъжа и жената, самото понятие за човешко същество е застрашено. Тялото вече не е характеризиращ човека елемент. Личността е сведена до дух и воля, и човешкото същество става почти абстрактно. Ватиканският представител припомни как папа Франциск е твърде обезпокоен от преподаването на джендър идеологията на децата, така че те  да бъдат окуражавани да поставят под съмнение, още от най-ранна възраст на съществуването, си дали са момчета или момичета, като се подсказва, че „всеки може да избира пола си“. Думите на Папата, които той бе казал в Краков пред полските епископи на 27 юли 2016,  монс. Ауза цитира при приключване на своето изказване: „А защо преподават това? Защото книгите са на онези хора и институции, които ти дават парите. Става дума за идеологически колонизации, подкрепяни и от много влиятелни държави“ дори и в онези страни и при онези култури, които се противопоставят на тази нова и радикална антропология.