Как да пишем протестни писма?

Напоследък все повече се налага да пишем до медии и светски институции протестни писма. Особено по последния случаи с репортажа на „Господари на ефира”, се провокираха изписването на много такива. Ще си позволя да изразя мнението си относно това, как трябва да звучи едно такова писмо.

Ако искаме нашето писмо да има шанс в очите на адресантите, би трябвало да се съобразим със следните неща:

Да има добър тон, а не обиден.
Обидите карат човека да се защитава, а не да приема коректив.

Да предизвикваме към отговорност, а не да обвиняваме или съдим.
Нашата роля е да кажем истината, а не да издаваме присъди!

Да бъде рационално и да звучи на ниво, включително и езиково.
Емоционалните изблици не се приемат сериозно и нямаме право на тях. А за неграмотни прояви нека да забравим! Ако човек не може да пише грамотно, да поиска помощ от можещи хора. Достатъчно време вярващите са били считани за „задръстени” хора.

Да се въздържаме от обидни епитети!!!
Това нито е християнско, нито ще доведе до добър резултат. (например „олигофрени”, „болен мозък”, „неграмотници” и др.)

Да се запитаме какъв ни е мотива.
Просто искаме да изразим гняв или да бъдем проводници на истината, която да послужи като положителен коректив?
Да бъде добре аргументирано.
Ясно да покажем несъгласието си и още по-ясно да обясним защо не сме съгласни.

Да не звучи „религиозно”.
Обществото често ни смята, че сме религиозни фанатици и всяко религиозно звучене ще ги накара да отхвърля писмото ни. (например „ще горите в ада”, „ще отговаряте за това”, „Бог мрази това”, „погубителя на човешката душа” и т.н. Помнете, пишем на хора с тотално различна ценностна система и за тях тези понятия не означават НИЩО!!!)

Не е задължително да пишем от позицията на религозната си принадлежност.
Понякога е по-добре да изразим мнението си, без да намесваме верските си убеждения. Това не е поради страх, а поради насадения антагонизъм в обществото ни срещу протестантизма.

И най-важното: НЕКА ОБИЧАМЕ!!! Хората са били достатъчно съдени от Църквата. Време е да казваме истината не с осъждение или презрение, а с любов – както Исус го направи, когато беше на земята!