ПРЕБРОЯВАНЕТО НА ВЯРВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г.

юрист Христо БЕРОВ
Берлин | http://berov.org/

Наближава преброяването на населението и жилфонда. Това събитие засяга в известна степен и вярващите и религиозните общности, както и атеистите и техните организации. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г., обн. ДВ. бр.39 от 26 Май 2009г., изм. ДВ. бр. 100 от 21 Декември 2010 г. дава основната рамка по преброяването и на вярващите в България:

Кога и как ще се преброяват вярващите?
Според чл. 3, ал. 1-ва, преброяването преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. започва в 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. и приключва в 20,00 ч. на 28 февруари 2011 г. Алинея 2-ра на същата разпоредба предвижда, че от 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. до 24,00 ч. на 9 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва по интернет чрез попълване на електронен формуляр. Този метод ще бъде употребен в България за първи път.

Алинея 3-та на чл. 3 разпорежда, че от 8,00 ч. на 10 февруари 2011 г. до 20,00 часа на 28 февруари 2011 г. преброяването ще се извършва чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата. Според последната алинея на предписанието на чл. 3 от Закона за преброяване през 2011 г. критичният момент на преброяването е 0,00 ч. на 1 февруари 2011 г. Данните за населението, сградите и жилищата, събрани по време на преброяването, се отнасят към този момент, т.е. информацията, която ще бъде събрана, обработена и публикувана като официална статистика ще бъде актуална към нула часа на 1-ви февруари 2011 г.

Задължително ли е преброяването на вярващите?
Чл. 6. (1) т. 12 предвижда, че за лицата – обект на наблюдение по време на преброяването, се събират данни относно вероизповеданието. Същевременно, обаче разпоредбата на ал. 3-та на същия чл. 6 нормира, че данни на лицата, такива като имена, етническа група, вероизповедание, майчин език и степен на загуба на работоспособност се предоставят доброволно, именно съгласно правилата на чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката.

Следователно, посочването на данни за вярата, както и принадлежност към религиозна общност не е задължително. Преброяваният вярващ може да откаже да предостави тези данни.

За кого е важно да се знае колко са вярващите в България и колко от тях принадлежат към дадена религиозна общност?
Всъщност за много тесен кръг от хора, най-вече специалисти – статистици и научни работници, които така или иначе имат своята представа. Защото резултатите от тези преброявания досега е нямала почти никакво практическо приложение, нито за предоставянето на определен статут на дадена религиозна общност – в Закона за вероизповеданията няма изискване за членска маса за регистрация на вероизповедания в централния регистър в СГС, нито за разпределението на субсидиите за вероизповеданията в Закона за държавния бюджет – напр. Католическата църква в България не получава субсидия, но на твърде по-малката иудейска общност се осигуряват държавни средства.

В резултат на всичко това, всеки вярващ би следвало да може свободно и отговорно, пред собствената си съвест да прецени, дали и какви данни да даде за своята вяра и религиозна принадлежност към своето вероизповедание.

Манипулации и неточности не са изключени. Но е възможно да се сигнализират органите на преброяването по чл. 14-ти от Закона за преброяването:

1. Националният статистически институт;
2. Централната комисия по преброяването;
3. териториалните статистически бюра;
4. областните преброителни комисии;
5. общинските преброителни комисии;
6. контрольорите и преброителите.