ПРИСЪДИТЕ на Евангелските пастори – шпиони (1949)

На 25.02.1949 г., в София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност.

Това е един от поредицата пропагандни политически процеси от периода на налагане на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия.
Процесът започва ден след приемане в парламента на Закона за изповеданията и е срещу 15 евангелистки пастори, членове на Върховния съвет на протестантската организация Обединени евангелски църкви. Те са от методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви.
След преврата на 9.09.1944 г. съдът в страната от независима власт се превръща в послушен „узаконител на предрешеното от комунистическата власт“.
НЕСЛУЧАЙНО, до това дело се стига след решение на Политбюро на ЦК на БКП от края на януари 1949 г., в което се казва, че трябва да започне съдебен процес срещу 15 от обвиняемите, които са извършили „най-тежки престъпления спрямо интересите на народа и сигурността на страната“. Ето в какви „най-тежки“ престъпления са обвинени:
– шпионаж в полза на Съединените щати;
– незаконни валутни сделки;
– лек и охолен живот;
– разпространяване на клевети и слухове.
На практика съдът само изпълнява решенията на комунистическата партия. Още след публикуването на обвинителния акт ЦК нарежда на съответните организации да вземат инициативата за „провеждането на широка разобличителна работа сред вярващите“. Самите вярващи са … принудени да излизат с открити разобличителни изложения и телеграми в пресата против обвиняемите.
В документа пише още: „Да се организират 4 други процеси по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени останалите обвиняеми, извършили шпионски и други престъпни деяния срещу народната власт. Някои от тези процеси могат да бъдат организирани в провинцията, без да се вдига голям шум по тях.
Да се използва широко печатът и радиото за разобличаване на тия шпиони и диверсанти, които са скривали своите престъпни действия зад религиозните секти у нас, злоупотребявайки с религиозната свобода в страната и религиозните чувства на верующите“.
Обвиняемите са подложени на мъчения. Принудени са да се разкаят публично за …. предполагаемите си престъпления. Делото е гледано от Софийския областен съд и
продължава само 11 дни – до 8 март. Завършва с присъди за всички обвиняеми, като 4 от тях са осъдени на доживотен затвор и да платят по … 1 милион лева глоба..
Най-младият от осъдените е Здравко Безлов, който тогава е само 28 годишен. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лева и лишаване от права за 15 години. За годините на мъченията в комунистическия затвор, после не иска да говори. Веднъж само попитал: „Знаеш ли при неизпълнение на нормата, освен боят с тояга, как ще се чувстваш да спиш в ямата, пълна с кал”?…
После съдебната разправа в изпълнение на партийните решения с пастири и активни членове на църквите продължава:
– Само след 4 месеца са осъдени още 9 души по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд;
– Протичат и много единични съдебни процеси, при които 25 души са изпратени в концлагери и затвори;
– След 30 години, през дек. 1979 г., по следствено дело № 208 на Софийския районен съд са осъдени 6 души от Петдесятните църкви;
– В единични процеси са осъдени още двама – п-р Гавраил Цветанов, преподавател по икономика в Софийския университет и Неофит Цаков – най-дългогодишният редактор на в. “Зорница”, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”…

 

70-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири. Църквата в България има своите мъченици и герои на вярата от единичните случаи на преследвания и побоища над първите носители на истината до масовите гонения на християните по време на комунистическото управление в България. Тогава цялата страна бе превърната на огромен затвор, в който никой нямаше право да мисли самостоятелно, да говори свободно, да работи каквото му харесва и да живее където иска. Пастири и ръководители на църкви, роднини и приятели на осъдените, както и специални гости ще се съберат в сградата на Първа Евангелска църква в София, не да правят панахида за починалите, а да си припомнят и да предадат на следващите поколения болезнения спомен.

По справка на ДС от 1948 г. членове на Съюза на обединените евангелските църкви надхвърля 20 000 души, като в него не влизат всички евангелисти”, посочи експертът. По думите му през същата година е открито дело за разработка на съюза, а в документите на ДС е посочено, че евангелистите провеждат „пропаганда по много фин начин”. Те са заподозрени от ДС, че са проводник на американското разузнаване. В периода август – декември 1948 г. са арестувани и разпитани 55 протестанти, а на последвалия политически процес, завършил с присъда през март 1949 г. са осъдени четирима пастори на доживотен затвор и множество други сподвижници на 15 години и 10 години затвор. След основния процес са проведени други четири по-малки политически процеси. С тях комунистическият режим се разправя с протестантите в България, като не престава да ги следи до рухването на тоталитарната диктатура през 1989 г.

През цялата 1948 г. се подготвя атаката срещу пастирските ръководители. Знак за последвалите събития дава разтурването на библейския курс, организиран в Бургас през 1947 г. и ръководен от пастирите Г. Чернев и Х. Попов. През декември 1947 г. спира да излиза и списание „Нашата надежда”. Според редактора причините за това са много, но най-сериозната е липсата на хартия194. Дали е най-сериозната или единствено възможната да бъде посочена от трибуната на изданието на най-активната петдесятна църква е спорен факт. Такова обаче е времето.

В началото на 1948 г. се случват поредица от инциденти с пастири от СЕПЦ. На 6 февруари 1948 г. на ръководителя на петдесятната църква в с. Полско Косово (Великотърновско) е забранено да проповядва, а вследствие е и пребит от околийския началник на милицията. На 15 февруари с.г. в Поморийска око-лия са арестувани 6 пастори и проповедници от петдесятната църква по обвинение, че нямат открити листове въпреки разрeшението, което имат от местната власт за участие в неделни опреснителни курсове. На 17 февруари в гр. Бургас е арестуван още един пастор от църквата.

Първата жертва е Георги Чернев, председател на СЕПЦ. Според Митко Матеев през май 1948 г. той е арестуван на улицата. Скоро е арестуван и синът на п-р Г. Чернев – Вениамин, а съпругата му е интернирана в Свищов. Христо Куличев обаче твърди, че едва навършилият 24 години Вениамин е арестуван на 17 март 1948 г. Баща му, п-р Г. Чернев, е арестуван през лятото на с.г. на път за църквата в Елхово, която е в близост до турската граница. Това е използвано от органите на Държавна сигурност, за да бъде обвинен, че прави опит да премине нелегално българо-турската граница.

На 24 юли 1948 г. в дома си е арестуван и п-р ХараланПопов пред очите на съпругата си Рут, дъщерята Рода и синаПол. Няколко часа по-късно в дома им пристига съпругата на п-рЕм. Манолов Пенка и съобщава, че и нейния съпруг е арестуван. Ладин Попов е задържан на 18 август 1948 г. След арестуването на пастирите, съпругите им се обръщат към п-р В. Зяпков, като официален представител на властта в качеството си на председател на Съвета на Обединените Евангелски църкви в България. Той получава един и същи отговор – че задържаните са в Стопанския отдел на Народната милиция във връзка с незаконна обмяна на валута, предимно американски долари.

В първият съдебен процес са включени 15 пастири по дело № 248 на Окръжния съд. Процесът продължава 11 дни  – от 26 февруари до 8 март 1949 г., когато четат присъдите.

1. П-р Васил Зяпков – 48-годишен, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България, ръководител на Евангелските съборни (конгрешански) църкви и пастир на Първа евангелска църква в София, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
2. П-р Янко Николов – 48-годишен, заместник религиозен представител на ОЕЦ и върховен надзирател на Евангелските методистки църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
3. П-р Никола Михайлов – 49-годишен, председател на Върховния съвет на ОЕЦ и секретар на съюзното настоятелство на Баптистките църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
4. П-р Георги Чернев – 46-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ и председател на Петдесятните евангелски църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
5. П-р Ламбри Мишков – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
6. П-р Георги Васев – 48-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
7. П-р Харалан Попов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
8. П-р Йончо Дрянов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
9. П-р Иван Ангелов – 44-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
10. П-р Здравко Безлов – 28-годишен, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
11. П-р Захари Райчев – 50-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
12. П-р Ладин Попов – 36-годишен, с присъда “5 години строг тъмничен затвор”.
13. П-р Митко Матеев – 39-годишен, с присъда “6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор”.
14. П-р Ангел Динов – 40-годишен, с присъда “1 година условно”.
15. П-р Александър Георгиев – 65-годишен, с присъда “1 година условно”.