д-р теол. Доний К. Донев
Тази статия не е реклама, а рефлексия за екзистенциалността на българското протестантско богословие и задълбочаващата се липса на протестантска богословска школа в България
От няколко години препрочитам книгата на д-р Вениамин Пеев „Павел, Августин и Лутер: Екзистенциалност на оправданието.” И всеки следващ прочит ме навежда на мисълта за теоретичната страна на българското протестантско богословие. Онази страна, която се спира за малко за да преосмисли какво точно вярваме, къде сме сгрешили и дали все още сме онези които казваме че сме. Онази страна, която на нас най-много ни липсва…
Затова пък практическата страна ни е позната до болка – богословие внос от чужбина на килограм (и на висока цена), хаотична харизматия с неизпълнени пророчества и излъгани вярващи, разведени пастири и разорени църкви. Попаденията (или по-скоро паденията) на прагматичното богословие са толкова много, че те не просто „красят” българския протестантизъм, те отдавна вече го характеризират и вероломно представляват неговия общоприет стандарт. А в една определена и много порочна степен, те отдавна са българския протестантизъм.
Ала кой въобще ще седне да чете, че и да пише, теоретическо богословие в България днес? И на кой ли му е притрябвало? Прагматичният и практически протестантизъм (а и православие) са отдавна в действие и въобще не мислят да излизат от мода.
Простичко казано, разликата е следната: практическото богословие стои 54 секунди на червения светофар пресмятайки как по-бързо да излезе от него, да задмине другите за да мине на зелено и на следващия. Теоретичното богословие стои 54 секунди на червения светофар и мисли за нова парадигма на систематична теология, в която въобще няма червени или каквито и да е други светофари, които да спират свободата на движение, а и на мислене. Ето за този либертански тип на протестанство е нужно да говорим в началото на 21ви век в България.
Но не може, не може само теория, би казал някой и с право. Ала не може само и с практика! И то практика, която вече 27 години доказва единствено, че е нито практична, нито победоносна. А по-скоро разделяща, оцеляваща и на изживяване.
В този ред на мисли, в книгата на д-р Пеев четем за етическия аспект на оправданието в хуманизма на Еразъм Ротердамски (с.145), след една сериозна лингвистична обосновка на академичния легализъм на неговия iustitia Dei. Разграничаващо, но същевременно паралелно, е представен оптимистичния аспект у човешката воля на Августин в De Civitate Dei (с.100). И всичко това проследено чак до сърцето на Талмуда и неговата централна идея на оправдание чрез вяра, която ап. Павел персонифицира в съвършеното изпълнение на закона от Помазаника. Следва дискусия за сериозните различия в разбирането за човешката воля от Лутер и Меланхтон, който персонализира Божията правда у човека (с.158ff). И не на последно място, разглеждането на богословската бездна между прото-реформатора Лутер и по-късно усъвършенстващия реформираното богословие Калвин. За да се стигне до симбиотичното унифициране на богословското реформаторско разбиране на универсалната и вечна Божия любов в диалектическото богословието на ненадминатия Карл Барт.
Колко по-различно звучи всичко това от засипващите ни все по-нови и все по-червени „преводи” на Библия, защото имало там едни пари, които трябвало да се употребят. Или служение от типа – ами тук ще съм докато ме изгонят. Или филиали на богословски училища, които за 27г. трябваше да станат богословски школи, а вместо това се превърнаха в религиозни шкатулки и рентиерски апропирации на тези и онези чуждестранни идеи и идеологии.
Преосмисляне на протестантската практика у нас, след 500г. Реформация, 200г. протестанство в България и четвърт век на свобода на словото и вероизповеданията са достатъчна предпоставка за едно сериозно богословско преосмисляне на реалността въобще. Предостатъчна предпоставка за създаването на поне една протестантска програма на докторско ниво в столицата или старопротестантския Пловдив. И поне две-три дузини хабилитирани пастири докторанти, които да мислят, дискутират и анализират протестантската мисъл в България.
Нека припомним, че 500 годишния юбилей на протестантската реформация днес, не би бил възможен без докторската хабилитация на Мартин Лутер на крехката младежка възраст от 29г. Както и тези на Бусер (Тюбинген), Булингер (Фрейбург), Цвингли (Базел), Меланхтон (Витенберг), Калвин (Париж и Орлеан) и колко други свободно мислещи (все) доктори по богословие като тях. А протестантството в България става възможно само със стратегическото мислене на цяла гвардия хабилитирани богослови, които отразяват глобално българската борба за свобода, застават зад Българския Великден за автокефална българска църква, създават Роберт колегията в Цариград и образоват първите държавници на Свободна България. Нашата църковна история не познава друг начин да се преборим с фалшивата духовност на организираната религия и узаконената беззаконност на светската държава. А и къде другаде по света е позволено да си доктор на църквата и лечител на човешки души, само със средно специален ПУЦ или неделно училище? Че и без тях…
За нещастие, а всъщност съвсем целенасочено, периодичното обезглавяване на българските протестантски църкви от разни държавни агенции винаги се е целело във високо образованите протестантски водачи. Пастирските процеси 1948-49г. са активно мероприятие за анулиране на евангелската интелигенция от хабилитирани български пастири както следва:
- п-р Васил Зяпков – завършил богословие в Манчестър,
- п-р Георги Чернев (Гданск/Лондон),
- п-р Ламбри Мишков (Уитън, САЩ),
- п-р Йончо Дрянов (Гданск),
- п-р Здравко Безлов (богословие/икономика, Германия),
- п-р Стефан Градинаров (САЩ),
- Дико Мавродиев (Гданск)
- братята Харалан и Ладин Попови (Гданск/Лондон).
След всяко едно такова обезглавяване и обезкръвяване на Църквата, остават само „прагматичните пастори,” които задължително трябва да карат кола с мерник или поне една седмица на задния капак, обличат се с какво ли не, обхождат се как да е, не се бръснат „по принцип” и заставайки с бели чорапи обути в леки летни сандалки в светия амвон, където някога Светия Дух се е изливал върху мъченици и герои на вярата, говорят всякакви откровения, а колко често и откровени глупости – всичко друго, освен свобода за спасение, съвестна святост и сила свише. Хайде холан!
Това вкратце е историческия контекст на протестантското богословие в България около 500 годишния юбилей на Лутеровата Реформация и двувековната история на протестантството у нас. А какво половинвековно протестанство ще празнуват наследниците ни в България след още 300г.? И защо задаваме тези трудни въпроси на които и без това никой не иска да отговаря?
Защото ако искаме въобще да има протестанство в България след нас, с пределна сигурност е крайно време да преминем от „практично богословие без принципност,” празноприказност и фейсбукянство към едно задълбочено богословие на нашата есхатологическа роля като църква на историческата сцена на универсума, на нашите екзистенциалност и оправдание. Екзистенциалност за да продължи да съществува протестантска богословска традиция и след нас. А оправдание, не само за да се оправдаем пред Бога чрез вяра за дела, но за да се оправдаем и пред идущите поколения чрез дела на вяра.
Изчаках да изтекат две денонощия от публикуването на този горестен отзив на д-р Доний Донев преди да се включа. Не исках да бъда пръв, но като гледам от 68-те, споделили публикацията, само аз ще се изкажа публично, защото също като него недолюбвам „фейсбукянството“ (там всички са „боримечки“). На видело обаче предпочитат да се свиват.
Авторът поставя много сериозни теми, поставя ги остро и с горест. Само човек, който е сляп, глух и самовлюбен до безумие в своята лъжедуховност, може да мълчи или да отрече, че нещата в българския евангелизъм днес са наистина плачевни! Плачевни поради неграмотност, апатия и самодоволство. Плачевни поради скудоумното кадруване и самозванство, основано на неразбиране на Павловите думи: „Вярно е това слово: ако се ревне някому епископство, добро дело желае“ (І Тим. 3:1). Словото е вярно, но тълкуването му е погрешно, затова за мнозина самозванци от Бургас до Трън и от Малко Търново до Видин то се оказва… недобро.
Знам, че недоучени и ненаучени люде правят разлика между „теоретично“ и „практично“ богословие. Не съм изненадан, защото неграмотният човек не разбира що е „теория“ и що е „практика“. „Теория“ обаче не значи сухо умуване. Гръцкият термин theoria значи „наблюдение“ и „изследване“. Наблюдава се онова, което е реално, което го има – независимо дали е материално или духовно. Следователно, от една страна, „теорията“ се основава на и е свързана със практиката. Няма „теория“ без „практика“. Истинската теория обаче разбира практиката. Тя я изследва и прави съответните изводи. Това важи за всяка познавателна (да не кажа – научна) дейност, включително и за религиозната. Онези, които се имат за „практици“ на християнството без нужното и правилно познание за него, се самозалъгват и отклоняват от неговите истини. Смея да кажа, че днес в евангелистките среди у нас се шири много повече ГНОСТИЦИЗЪМ отколкото християнството на Христос, на Павел, на Йоан. А грамотните хора знаят, че ГНОСТИЦИЗМЪТ НЕ Е ХРИСТИЯНСТВО.
Ало докторите бях в родното си училище онзи ден на първи учебен ден. Учил съм завършено с отличие и симестриално академия Логос и старото веби. Мислете за туй което ще ви кажа. В училищата няма ученици бе хора/вий сте тръугнали да приказвате за библейстиката тука. В тези училища вече има само мълцинства и с увреждания. Матриала не става както обича да казва председателят. Почвайте да мислите как евангелистите пак ще са образователи на нацията иначе няма да остане камък върху камък като от логос и веби.
„Ало докторите бях в родното си училище онзи ден на първи учебен ден. Учил съм завършено с отличие и симестриално академия Логос и старото веби“ („ванги“).
Както обикновено, тайнственият „Ванги“ се включва под материали, за които не би трябвало да се произнася. Включва се грубо и неграмотно (правописните грешки надхвърлят двайсет). Видно е, че лъже за библейското си образование, защото дори думата „библеИстика“ не може да напише правилно (писал я е с „й“ баш по средата). Пък и още не е разбрал, че „веби“ като абревиатура на Висш евангелски богословски институт трябва да се пише с главни букви – ВЕБИ, а „сИместър“ се пише с „е“. А с това „Ало“ (без запетая отдире)загатва за някакво овчарско подвикване от някой рид, а не за абсолвент на библейска школа… Както е казал народът, „(нечий) ум патки пасе“…
до В.Пеев!
Като наблюдавам как яростно,компетентно и безкомпромисно реагираш на всички грешки на явни и „тайни“ писачи(по твоему д-р Пеев понякога с унизителното драскачи)се питам кога най-сетне ще намериш смелост и доблест да ми отговориш на всичките ми въпроси които показват и твоите просташки изяви и провали!
И се чудя как всичко писано от мен или се цензурира или се изтрива или всячески се опитва да не стигне до посещаващите този форум.
д-р Пеев нима си мислиш,че си недостижимо величие,нима се самообожествяваш?
„И се чудя как всичко писано от мен или се цензурира или се изтрива или всячески се опитва да не стигне до посещаващите този форум.
д-р Пеев нима си мислиш,че си недостижимо величие,нима се самообожествяваш?“ (господин вЛаев)
Може би на читателите, които се забавляват с недомислиците на ямболския екземпляр господин вЛаев, не е известно, че на всички места, където се мъчи ДА СЕ ПРОВРЕ (не само в Pastir.org),той системно е предупреждаван, ограничаван и трит. Това е правилна линия, защото такива като него – с явен гадарински синдром (Мат. 8:28-33) – трябва да бъдат „връзвани“ или „освободени“ с продължителен пост и молитва. И двете мерки ще му бъдат полезни!
Що се отнася до „самообожествяването“, в историята са известни (поне на мен) три случая: римският император Калигула, философът Ницше и… ямболският господин вЛаев.
Д-р Пеев тези твои просташки словоизлияния вече са ни ясни до болка!
Няма да оспорвам твоите тъпотии!
Ще продължавам да се държа почтено с теб макар и да не го заслужаваш!
Научихме на като стихотворение на изуст и твоята визитка-къде в Европа и какво си завършил и вечното ти напомняне че си защитил и докторат!
Нито за миг не съм желал да оспорвам твоите постижения в светските науки!
Едно е да си философ а съвсем друго е да Богослов!
Вече много пъти имам към теб една простичка молба!
Спри да се фукаш и перчиш с „гениалното си образование“което оспорваш с последното си писание против мен!
Това което си писал повече прилича на изявление на пиян каруцар!
Та молбата ми е-спри да коментираш моето състояние и отговори на зададените от мен въпроси!
Повече от сигурен съм че няма да го направиш защото те доказват моята правота и твоите просташки издънки-черти на твоето себелюбие,надменна гордост и некадърност!
Нима си мислиш че като се опитваш постоянно да ме унижаваш с нещо ще ми попречиш?
И нека читателите да преценят кой има нужда от пост и молитва за да бъде освободен и от какво.
За всички вече става ясно че щом нямаш смелост да отговориш на неоспоримо доказани от мен твои просташки издънки значи истината е на моя страна и ти си този който имаш нужда от пост и молитва за освобождение от“катърския“ти инат!
Господин Влаев, с голямо недоумение проследявам Вашата кореспонденция и коментари по отворени теми или мнения, и не успявам да намеря отговор на въпроса си „Защо правите всичко това, в публичното пространство на една от малкото чисти и полезни трибуни на християните в България, а именно: да нападате хора?“ Не бих приел такъв подход и към най-злия си противник, защото знам, че и аз ще бъда съден и то от Онзи Който и тяло и душа убива.
А относно темата на блога, приветствам автора на статията и подкрепям изразената от него позиция, като искам единствено да добавя,да мотивираме българския християнин да посвещава живота си на системно обучение и упражвение в благочестие. И така споделям молитвите на светиите, Богословието в страната ни да процъвнява.
Чувствам се длъжен да отговоря на Петър Иванов.
Спора ни с д-р Пеев е от много години.
Познавам го лично и винаги съм се възмущавал от неговата надменност,себелюбие и нахалност!
Това,че е завършил философия(той се опитва да ни натрапи,че е богословие) в никакъв случай не му дава право да прокарва партизанства и криви учения в Петдесятното учение.
До колкото знам Пеев е изхвърлен от Петдесятния съюз точно заради неправилните му Библейски разбирания и неправилните му служения и живот като покаян и новороден Християнин!
Това още повече го озлобява срещу всички Петдесятници!
Факта,че съм му задал доста въпроси които ДОКАЗВАТ МНОГО НЕГОВИ НЕПРАВИЛНИ РАЗБИРАНИЯ И ПОСТЪПКИ И ТОЙ ВМЕСТО ДА НАМЕРИ СМЕЛОСТ И ДОБЛЕСТ ДА ОТГОВОРИ СЕ ДЪРЖИ И ДАВА ИЗЯВЛЕНИЯ ПРИСЪЩИ НА ПИЯН КАРУЦАР.
Петър Иванов,от 1979 год.съм в Евангелска Петдесятна Църква.
Очите ми видяха извисяването и падението на много“светла“
Винаги ми е било тъжно когато някой пропада!Неимоверно много съм се радвал когато някой се спасява.
Петър Иванов,забелязал ли си как някои нечестивци,с подли и нечестиви намерения скрити зад титли и високо образование се опиват да внесат ереси и бесовски учения като с това съблазнява неутвърдени души и ги погубват.
Скоро разговаряхме с един пастор за човек(беше доста години пастор“величие“) който е доказан предател(ДС)и още по-доказан женкар.
Разведе се,взема жената на свой колега пастор(разби две семейства и живота на четири деца)
направи „показна и приказна“сватба венча го православен владика!
Същия този самозванец(и доказан алчен сребролюбец)споделил-Христос дойде при мен,седна до мен на леглото ми и ми каза-издигам те да бъдеш баща на циганите!
Схващаш ли каква пътека иска да прокара този ДОКАЗАН АГЕНТ НА ДС,ДОКАЗАН ПРЕЛЮБОДЕЕЦ И ДОКАЗАН АЛЧЕН СРЕБРОЛЮБЕЦ?За да разбереш замисъла ми прочети 2Кор11 11-15
Че можеш да си предател,може да си прелюбодеец,може да си алчен сребролюбец и да си спасен и новороден Христов служител.
Уважавам твоето питане Петър Иванов,но ако искаш да стигнеш до пълната истина попитай д-р Пеев защо не отговаря на зададените от мен въпроси за съблазните които се опитва да прокара?
Когато бях нов във вярата за мен беше интересно да чета писания или да слушам проповеди на хора с високо образование и големи титли,но се оказа,че понякога дявола точно такива хора се опитва да внесе бесовски учения в църквата.
Ще бъда безкомпромисен към всички които се опитват да внасят ереси в църквата!
Имаше един форум в който се задаваха въпроси.
Включих се и за много кратко време рейтинга ми рязко се вдигна.Но понеже този форум се водеше от съботянин той направи всичко възможно да го унищожи и сега там може да публикуваш само ако проповядваш почивка в събота.
Бил съм в 34 държави в Европа и Азия.Бил съм мисионер в Азия на доброволни начала-работата и заплатата ми го позволяваше.
С болка съм констатирал(а предполагам че и ти Петър Иванов го виждаш)че има голямо отстъпление от Евангелското учение!
Една от причините са и хората които прокарват бесовски учения!
Всеки който мисли,че разбира и стои в истината трябва да бъде непримирим към всяко нечестие и съблазън-нали?
С удоволствие бих се срещнал с теб-Петър Иванов и в личен разговор би се убедил в моята правота!
„Това,че е завършил философия(той се опитва да ни натрапи,че е богословие) в никакъв случай не му дава право да прокарва партизанства и криви учения в Петдесятното учение.
До колкото знам Пеев е изхвърлен от Петдесятния съюз точно заради неправилните му Библейски разбирания и неправилните му служения и живот като покаян и новороден Християнин!
Това още повече го озлобява срещу всички Петдесятници!“ (господин вЛаев)
Благодаря на г-н Петър Иванов за изразеното му недоумение от хлевоустието на господин вЛаев! Нямам намерение да се занимавам повече с него. Само ще посоча, че той изрича ГРОЗНИ ЛЪЖИ срещу мен, защото като ЛЪЖЕХРИСТИЯНИН е маша в ръцете на ЗЛОМИШЛЕНИЦИ, които са извън християнството. (Между другото, господин вЛаев издава един много сериозен проблем на част от състава на ямболската Петдесетна църква – непокаяни лъжехристияни).
Първо, не съм „завършил философия“, а имам две висши богословски школи зад гърба си – у нас и в чужбина. Зломишлени неграмотници като господин вЛаев дори не знаят, че „доктор по философия“ се дава на всеки специалист, защитил докторат в хуманитарна област, включително и богословие.
Второ, никога не съм бил „изхвърлян“ от Петдесетния съюз заради „неправилни разбирания“. Самият факт, че заедно с настоящия председател на СЕПЦ организираме много сериозна конференция през мес. октомври, посветена на 500-годишнината на Реформацията, а по покана на председателя на ОЕЦ участвам в готвения юбилеен сборник по същия повод, означава какво е отношението на ГРАМОТНИТЕ и ДУХОВНИ ВОДАЧИ на българския евангелизъм към моето служение.
Трето, преди години господин вЛаев се опита чрез писма (които пазя и може да се наложи да публикувам) да се присламчи към моето обкръжение от приятели, сред които има само просветени и духовни хора, но напъните му бяха деликатно отклонени от мен. Това очевидно го е озлобило и е видно, че представлява типичен случай на категорията „безумни“ според Притчи.
Четвърто, господин вЛаев е видимо МАША в ръцете на някои зломишленици, които се мъчат да съсипят отличното представяне на Pastir.org. Но с това нито той, нито неговите кукловоди ще успеят! Затова препоръчвам на себе си и на Вас, г-н Петър Иванов, простичката заръка на библейския мъдрец: „Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни“ (Притчи 14:7).
Д-р Вениамин Пеев
Господин Влаев Иванов on 26.09.2017 at 18:23
Чувствам се длъжен да отговоря на Петър Иванов.
Спора ни с д-р Пеев е от много години.
Господин Влаев, разбирам доста добре, че спорът, който водите с г-н Пеев е личен, и още повече пиперлив, и затова се питам дали е тук мястото да представяте вашите аргументи. Ние като граждани на суверена и свободна държава имаме право на слово, но мисля си ще се съгласите с мен, че не само вие четете изложените ви мисли. Как да обясним провокациите на лична основа? – Да премълчи ли човек или да отговори не за друго, но заради тези, кожто са попаднали в сайта и не разбират за какво се карат тези хора. Каква ли е тяхната реакция и какво ли е мнението има за нас, християните, ако се наричаме или по-точно се подписваме с това име?
Господин Влаев, с дълбоко уважение към Вас, моля ви, не говорете анонимно в публимното пространство.
А възможно ли е просто да спрем да обръщаме чак толкова много внимание на г-н Влаев и другите „реактиви“ около него. Многократно се опитвахме да установим контакт за да разберем що за човек е. Оказа се че той целенасочено се опитва да влияе на определени кръгове като намесва всички и всеки които му се препречват на пътя. Питайки за него на Карандила от ръководството изразиха съмнение че той въобще някога е считан кандидат за каквато и да е съюзна позиция. Изразени бяха и други мнение, които заради доброто си възпитание ще се въздържа да повторя. По лични усмотрение съм престанал да търся контакт или да чета злобничките коментари. Срамно е че под една такава статия който й да е участник търси да доказва личните си амбиции, освен ако се прави нарочно с цел да се деморализира евангелската общност с тролски тъпизми. Искрено съм учуден и на усърдието на д-р Пеевски да отговаря на такива тролски провокации вместо да се заеме с поставените в няколко дискусии много по-важни и конкретни въпроси свързани с историята и богословието на СЕПЦ. Как е възможно един толкова ерудиран човек да пада на нивото на „Динко от Ямбол“ и да води спорове в стил Фермата? Ясно е че те катализират индивидуалности, които оперират на границата на нормалното.
Защо е нужно това?
Ако се целят повече коментари не беше ли по-добре да се ангажират анонимковци като п-р Петков, п-р Метров, Свети Ангел, Страхлив и цялата гама персоналности, които са коментирали тук без да са съвсем с всичкия си. Как мога да призова сериозните участници да не обръщат внимание на тези тролски провокации за да се съсредоточим върху важните теми в дискусиите, от които доста бяха пропуснати напоследък, особен онези които разглеждат Реформацията и бързо настъпващата годишнина на СЕПЦ?
Г-н Мариян Георгиев, благодаря за Вашето включване. Прав сте, че графомани като трола Господин Влаев НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ВНИМАНИЕ. В Притчи ясно е казано за такива като него: „(както) злодейството е забавление за безумния, така е мъдростта за разумния човек“ (Пр. 10:23).
Бих пренебрегнал с нужното снизходително мълчание кьор-фишеците на този графоманстващ трол при частна среща или дори при негови подвиквания по време на църковно събрание или на улицата, защото съм се сблъсквал и с други подобни случаи (макар и малко на брой). Но когато става дума за ИНТЕРНЕТ-ПРОСТРАНСТВОТО, има само един начин в два варианта на „бялата риза“ – или да бъде ВЪРЗАН, или да бъде ОСВОБОДЕН. Лично аз като християнин бих предпочел втория начин – ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ПОСТ И МОЛИТВА.
Що се отнася до „връзването“ на трола Господин Влаев, за това трябва да се погрижи колегията на Pastir.org, като го отреже от всяка възможност да графоманства (въпреки че той се опитва да хитрува, като се обажда от различни адреси тук и в чужбина).
Моите реакции срещу неговото графоманство и безпочвено злословие би трябвало да покажат на умните читатели на сайта, че лъжите му и патологичното му поведение НЯМА ДА МИНАТ ПРИ МЕН и ПРИ НАС. Той е непокаян вредител на всяка духовна инициатива, включително и дейността на Pastir.org.
Нещата с моите изключително простичко зададени въпроси към д-р Пеев навлизат в много сложна са изясняване ситуация.
Аз не говоря анонимно!
Достатъчно ясно съм си писал името.
И защо на Карандила не намерихте смелост и доблест за лична среща?
Никога и по никакъв повод не съм се крил от директен разговор и изясняване на възникнали недоразумения!
Никога и няма да се крия от всеки който в личен разговор желае да си изясним позициите!
Питали сте за мен ръководството…Пределно ясно ми е какво се говори за мен!Аз нито за миг не бих се посвенил да го публикувам,но няма да е полезно за четящите.Обхваща ме ужас като си помисля как ще отговарят в съдния ден тези които са пуснали в обръщение тези гнусотии.
И нека всички пишещи да не забравят,че всичко казано или писано за друг човек става достояние и за нашия Създател,Господ и Спасител-Исус Христос!
И за всяка дума ще се отговаря пред Господ Исус Христос!
И ако Господ Исус Христос е Бог любов-да Той е Бог любов към теб,но и към мен!
Именно за това МОЛЯ ЗА ПРОШКА ВСЕКИ ЕДИН КОЙТО СЪМ ОСКЪРБИЛ С НЕПРАВИЛНО ИЗРАЗЕНИ МИСЛИ!
Не ви ли е много опасно и рискувано да си градите мнение за непознат човек от още по-непознати хора!?!
Минаха повече от двадесет години от както за втори път ме поканиха да стана пастир.
Няма да коментираме дали ставам или не за пастир.
Искрено и много се радвам че съм отказал!
Да се работи с хора е изключително сложно.
И последно-с никого не работя в комбина и никога и на никого няма да бъда маша!
Всички мои провали и грешки са лично мои и веднага щом се почувствам виновен пред някого бързам да помоля за прошка!
Всички мои успехи(а те никак не са малко)дължа на моя единствен Приятел,Господ и Спасител Исус Христос!
Загубих повече от тридесет години да робувам на човешки мнения и настроения!
До скоро Господ Исус Христос всеки ден украсяваше живота ми с чудесни благословения!
Всеки ден Господ Исус Христос чудесно подреждаше всеки миг от живота ми според съвършената Си Божия воля!
Предполагам,че ще разберете поне това-кое е по-важно-вашето мнение и отношение или чудесната Божия благодат в която живея!
Пожелавам Ви на всички чудесни Божии благословения!
МИР ВАМ!
[…] през 2017, в един кратък обзор под заглавието „Практично богословие без принципност”. Идеята за циклично обезкървяване на евангелската […]
[…] през 2017, в един кратък обзор под заглавието „Практично богословие без принципност”. Идеята за циклично обезкървяване на евангелската […]
[…] Практично богословие без принципност […]
КОИ са ГРАМОТНИТЕ и ДУХОВНИ ВОДАЧИ на ОЕЦ и СЕПЦ на българския евангелизъм към моето служение? Нали само до преди няколко години ги бореше тук като ню-ейдж? Маринов, и ти ли бруте мина към ОЕЦ?
[…] през 2017, в един кратък обзор под заглавието „Практично богословие без принципност”. Идеята за циклично обезкървяване на евангелската […]