По повод интервюто на г-н Москов „Морално бедствие е да правиш от брака сделка“ с Пловдивския митрополит Николай, публикувано на 15.12.2008 г. във в-к „24 часа“
Уважаеми г-н Москов
Въпросите, които са засегнати в интервюто на Пловдивския митрополит Николай пораждат много размисли. Спомням си една карикатура във вестник „Щурец” преди 9.септември 1944 г. Владиката пътува в модерна за онова време лека кола и насреща по пътя идва пеша и бос Исус Христос – „срещнаха се и не се познаха”. Те се различаваха не само по външния си вид, но и по своя начин на мислене и живот.
Бъдещето ще покаже дали промените, направени в устава на БПЦ при проведения събор ще я отворят към хората, на които е призвана да служи или ще я затворят и още повече ще я отчуждят. Представителите на православието не могат да се молят заедно с еретици каквито са католиците и протестантите.
Може ли да се нарече еретик този човек, който приема символа на вярата от Никео-цариградския събор, изповядва своята вяра в Исус Христос като свой Господ и Спасител и се старае да води богоугоден живот? Ако такива хора са „еретици”, тогава сегашните управници на България от президент надолу, които не крият своето безбожие са най-искрените православни и затова ръководителите на БПЦ правят молебени заедно с тях.
Защо един бизнесмен е добре приет? Понеже, вместо да се покае за греховете си, иска да ги изкупи чрез някакво дарение на църквата, а протестантите се обявяват за еретици, макар че имат много по-големи заслуги не само за Православната църква, а за целия български народ.
Гръцките владици са източно-православни, но искаха да асимилират българския народ и да го погърчат като забраняваха в българските църкви да се чете евангелието на български език. Но те не се приемаха като еретици. „Еретици” се оказаха тези, които помагаха на българския народ да запази своето национално съзнание, които помогнаха за превода и отпечатването на евангелието на Неофит Рилски, подкрепяха борбата против гръцката патриаршия за независима българска църква и за целокупна България.
В излязлата наскоро книга „Заслугите на протестантите за българския народ” са посочени много факти, които свидетелстват за родолюбието на протестантите дори и тогава, когато не са приети и признати в своята Родина и на тях се гледа като на еретици.
Нека да не забравяме, че Господ Исус Христос не беше приет и признат от своите си. Апостол Йоан пише в своето евангелие „Дойде у Своите Си и Своите Го не приеха” (Йоан 1:11). За книжниците и фарисеите Божият Син също беше „еретик” и затова Го убиха. Да не забравяме предупреждението на нашия Спасител: „всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба” (Йоан 16:2) Църквата не се нуждае от съвременни инквизитори, които в ревността си се превръщат на богоборци (Деяния 5:38-39).
Йоан, един от учениците на Исус Му се оплаква: „Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове и му забранихме, защото не ходи с нас. Исус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас“. А когато едно самарянско село отказа да даде подслон на Исус и учениците Му, отново Йоан заедно с брат си Яков в ревността си предложиха да падне огън от небето и да изгори това село. Исус, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: „Не знаете от какъв дух сте вие” (Йоан 9:49-50; 53-55).
Който има уши да слуша, нека да слуша. Който говори, да внимава какво говори и който има ум да мисли, нека да размишлява. За всичко ще отговаряме пред Бога. Дори дали е разумна или не ревността ни за Бога и Неговата църква. „На когото много е дадено, от него много се иска“ казва Христос.
Христо КУЛИЧЕВ
[…] Отворено писмо на пастир Христо Куличев до журналиста … […]