Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.

 • 42 Comments

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Публикувано със съкращения от: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949) Бел. Ред. Вероятно маркировката на Р. Ангелова „18-ти събор на СЕПЦ – Бургас, 19-22 април 1945г.” да не е чисто църковна или дори погрешна. За посочения събор през 1945г., п-р Йончо Дрянов изрично уточнява, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81], а п-р И. Зарев пише че между 1938 и 1946 г. въобще не е имало събори [Зарев 1993: 136–37]. Текстът на Р. Ангелова допълнително посочва следващия събор на СЕПЦ в с. Крумово Градище от 29 август до 1 септември 1946 като 12-ти и като 13-ти свикания от 4 до 6 септември 1947 г. в гр. Пловдив. По това време, според п-р Й. Дрянов, под натиска на п-р Г. Чернев масово са ръкополагани всички желаещи без да се държи сметка за индивидуалните им качества, интелект и духовно състояние. /Виж на снимката таблица със редовните събори на СЕПЦ в периода 1928-1950г./

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

След смяната на властта и външнополитическата ориентация на България на 9 септември 1944 г. …. Съюзът на Евангелските Петдесятни църкви (СЕПЦ) приветства новото правителство, начело на което застава Кимон Георгиев [Калканджиева 1997: 30]. Още на 1 октомври 1944 г. Изпълнителната комисия изпраща Окръжно, в което изяснява извършената промяна и се подчертава, че новата власт – Отечественофронтовската, гарантира пълна религиозна свобода. Дават се разяснения и подробности от проведеното заседание от 25 до 29 септември с. г. в Сливен на управителните тела на Съюза. Призовава се всяка църква в лицето на своя ръководител да се старае да запази единството, мира и любовта помежду си и да организира поне две съживителни събрания. Проведени са избори в СЕПЦ на следните комисии:

  • Изпълнителна комисия: председател Г. Чернев, подпред-седател Х. Попов, секретар А. Динов, касиер Ем. Манолов, съветник К. Томов;
  • Литературна комисия: Д. Кинарева, Й. Дрянов, Х. Попов;
  • Пастирска колегия – председател Й. Дрянов, подпредседател Ж. Врачев и секретар-касиер Н. Ценков105.

Според Христо Куличев от 1944 до 1948 г. евангелските църкви в България имат относителна свобода, „като спрените по време на войната събори от 1941 до 1944 г. можеха вече свободно да се провеждат ежегодно, както от всяка деноминация, така и от Евангелското дружество” [Куличев 1994: 354]. В рамките на тази свобода върви и подготовката за поредния редовен събор на Петдесятната църква в България. /следва/

18 събор на СЕПЦ се провежда от 19 до 22 април 1945 г. в Бургас, определен като „Ерусалимът на петдесятното движение в България”. На събора е отчетено, че ако на учредителния конгрес са представени пет църкви с десет делегата, на 18 събор те са вече 70 църкви със 160 делегати, а заедно с гостите и пастирите общо около 400 души106.

Съборът взема важни организационни и доктринални решения. Сред тях са тези за изясняване и уеднаквяване на различията и схващанията на съюзните работници за основните истини на вярата и живота и за организиране на периодични библейски курсове. Делегатите единодушно се обявяват против идеята за сливане на евангелските църкви в България. По отношение на литературната дейност в Съюза предвид нуждите на отделните църкви се решава да се издадат неделни уроци за децата, които ще подпомогнат ръководителите на неделните училища. Делегатите настояват да се направят настоятелни постъпки, за да започне отново издаването на сп. „Благовестител”. Определен е и размерът на годишното дарение на всеки член – 100 лв. Гласувано е изменение и на чл. 18 от Устава на СЕПЦ, който се допълва по следния начин: „Изпитването, приемането и ръкополагането на пастири да става в съвместно заседание на Изпълнителната комисия и Бюрото на пастирската колегия”. Промяна настъпва и по отношение организацията на съборите. Редовните и извънредните събори следва да се ръководят от специално избрано бюро, а не както е разписано в устава, членовете на Изпълнителната комисия да имат функция на бюро на събора107.

На съборът е избран новият състав на Изпълнителната комисия, а именно:

  • председател Г. Чернев, подпредседател Х. Попов,
  • секретар А. Динов, касиер
  • и завеждащ съюзната канцелария Ем. Манолов,
  • съветник К. Томов.

В Литературната комисия влизат: Ем. Манолов, Д. Кинарева, Х. Попов, Й. Дрянов и Б. Кузманов108.

При обсъждане на финансовото състояние на СЕПЦ е отчетено, че има църкви, които се самоиздържат. Това са църквите в Бургас, Варна, София, Пазарджик, Сливен и Ямбол. Нещо по-вече, църквите в Ямбол, Бургас и Варна са в състояние да издържат по още един работник мисионер, който да разпространява словото Божие. Въз основа на това църквите са разделени на четири категории:

1 категория – самоиздържащи се;

2 категория – които осигуряват над ¾ от издръжката си;

3 категория – които осигуряват над 1/2 от издръжката си;

4 категория – които осигуряват под 1/2 от издръжката си.

Свободни пастири и проповедници имат първите три категории църкви, а четвърта категория имат местни проповедници или дякони, които доброволно ръководят службите109.

Приет е и девиз, който да води членовете на СЕПЦ в променените условия – „Пълно петдесятно посвещение и благословение, както и ново, мощно съживление”110.

В духа на девиза на СЕПЦ в началото на 1945 г. започва да излиза месечно списание „Нашата надежда”, орган на Евангелската петдесятна църква (ЕПЦ) в Бургас. Редактор на изданието е Харалан Попов, помощник редактор Н. Михайлов и администратор Кралю П. Кралев. Първата годишнина на списанието приключва с издадени 10 книжки в обем от 304 страници111.

106 Макар  и Дрянов да пише, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81]; и  И. Зарев да  сочи, че между 1938 и 1946 г. не е имало редовни събори [Зарев 1993: 136–137], архивните източници дават сведения за проведен събор.

107 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.

108 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.

109 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 67.

110 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 66.

111 Нашата надежда, 1945, кн. 3-4.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”

Още по темата:

42 comments for “Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.”

  1. IMETO NA A,DINOV SE POIAVIAVA SLED 44 GODINA VEROYATNO POSTAVEN OT SLUZBITE NA MIASTOTO NA NIKOLA NIKOLOV

  2. Г-н Васил Христов е прав, че п-р Ангел Динов Е ПОСТАВЕН ОТ СЛУЖБИТЕ И ТОГАВАШНИЯ КОМИТЕТ ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ, но това става през 1949 г. Динов е подготвян от властите за председателския пост още по времето на предварителното следствие през есента на 1948 г. и зимата на 1949 г. преди т.нар. „пасторски процес“. За това има НЕОСПОРИМИ ДОКУМЕНТИ, за които не са били осведомени нито Й. Дрянов, нито Ив. Зарев. Зарев обаче загатва срамежливо за флирта на Динов с комунистическите власти в своята „История“.

    Едно уточнение към г-н В. Христов: п-р А. Динов заменя п-р Г. Чернев, а не п-р Н. Николов на председателския пост. След Н. Николов председатели са били П. Рахнев и Г. Чернев, като последният получава ок. 13-тодишна ефективна присъда на „пасторския процес“ и е освободен благодарение на широка амнистия през 1962 г.

  3. NIAMA TAKAV SABOR,,,TOVA E BILO NAI TRUDNOTO VREME NA SAJUZA
    1 NE SE E PREDPOLAGALO TOLKOVA DALGA VOINA
    2 NE SE E ZNAELO CHE NIKOLOV POVECHE NIAMA DA SE ZAVARNE – TE OSIROTYAVAT
    3NE SA MOGLI DA OVLADEITA KRASHTENIYATA I DARBITE
    DUMATA NA PASTORA BILA ZAKON I OT TAM IDVAT MNOGO PROBLEMI

  4. И аз съм чувал подобно от дядо ми. Специално п-р Чернев е бил много така да се каже важен по доста въпроси. Но защо все пак е нужно да се спекулира с
    18-ти събор на СЕПЦ – Бургас, 19-22 април 1945г
    когато самите петдесятни източници не споменават такъв? Кои други документи биха довели до по-специална конкретика по въпроса, ако не това което е протоколирано от ръководните органи на самата деноминация?

  5. PASTIR CHERNEV IMASHE SVOE MNENIE PO MNOGO VAPROSI KAZVASHE YZ NA SHEGA CHE KATO KRASHTAVAL ROMITE VAV VODA GI DARZAL POVECHE VREME POD VODATA – TOVA GO KAZVAHSE VINAGI S POVOD I BEZ POVOD BESHE OT ,,GOLIAMOTO DOBRO UTRO ,, ne obuchashe neshtata DA SE PRETYPVAT
    PRICHINATA DA NE E IMALO SABORI E PARVO VOINATA – NIKOLAI NIKOLOV I BRAT MU ZAMINAVAT ZA USA SAPRUGATA NA BRAT MU MILA I SINOVETE IM /SA OSTANALI DO 1957 KOGATO MILA YA PUSHTAT DA ZAMINE S DEZATA ZA USA DOKATO NIKOLOVI SA BILI V BG E IMALO RED POSLE DONKA KENAREVA NIKAK NE SE E RAZBIRALA S CHERNEV

  6. В Бургас вятър повя драги читателю, захладня за малко и от морето мене ме навеят едни литературно коментарни мисли по тази тема. Защо тъй уважаваните спористи които винаги с време и без време се включват къде с по-лични свидетелства а къде с по-лирични отклонения по тази тема тъй като по мъртвешки мълчат? Дали някак магистратно отгоре им е казано да не бърникат много или кукавица им е изпила ума че не виждат едно толкоз твърде порочно противоречие. Авторката се стреми да ни втълпи че е имало събори по време на войни и цитира някой си русянски архив до който ние порад невъзможността си не можем да се зачетем и да сравним. Пастерите Йончов Дрянов и Зарев пък твърдят точно обраното на авторката. Брата Христов пък ни напомня за една твърде забравена реалност у петдесетното движение което ние по-младите няма как да помним. Но пък ни допълва представата че нещата не са били само по документи а и някак лично са се водили тия църковни дела и събори по това време. Това осъдително дело не ни го казаха на последното събиране в Бургас. Лекторът доктор бе так да се каже тъврде много лаконични по отношение на историческото събитие гачи мисионерите дошли по замръзналото море..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *