Един от приоритетите на Реформацията е чистото Слово (Sola Scriptura – букв. само Словото). Този приоритет е изразен в идеята за достигане на всички народи с Библията, преведена разбираемо на техния говорим език. Тогава не е чудно, че един от резултатите на следреформационния период е именно експлозивният растеж на преводи на Библията на различни езици, както следва в хронологичен ред:
1400 г. – Библията е преведена и издадена на италиански, каталонски и чешки език.
1417 г. – Появява се пълна испанска Библия, но всички копия са унищожени от Инквизицията. Преводът на монаха Касиодор де Рейн е публикуван през 1569 г. в Базел, Швейцария. Издадена е ревизия на текста, направена от Киприан де Валера през 1602 г.
1471 г. – Отпечатана е първата италианска Библия във Венеция. Католическата Библия на Антонио Бручоли е издадена през 1530 г., а първият протестантски превод на италиански език, направен от Джовани Диодита – през 1607 г. в Женева.
1500 г. – Започват да се разпространяват датски, френски, английски, шведски, холандски, испански, полски, словенски, исландски, уелски и унгарски преводи.
1681 г. – Новият завет е преведен на португалски от Жоао Ферейра д’Алмейда и е издаден в Амстердам. Пълен превод на Библията на португалски излиза през 1748–1773 г.
1600 г. – Отпечатани са фински, ирландски, румънски и латвийски преводи на Библията. Прави се частичен превод за американските индианци от щата Масачузетс.
1700 г. – Издадени са естонски и португалски Библии. Направени са частични преводи на тамилски и малайски.
1800 г. – Отпечатани са галски, сърбохърватски, словашки, норвежки, съвременен гръцки, български и руски преводи на Библията. Частични преводи на Библията достигат Централна Африка на езиците малагаси, амхарик, исиксхоса, исизулу, йоруба, судански, кисуахили, а в Азия – на бенгалски, китайски, турски, хинду, персийски, урду, арменски, тай, японски и тайвански.