След кратък и не чак толкова бурен дебат за въвеждане на учебния предмет „Религия“ в българските училища, въпросът изглежда решен по Сталински – „няма предмет, няма и проблем“.
Гражданите, които слагат подписите си за въвеждане на часове по религия, не знаят, че подкрепят едно предателство
Интересът на обществеността отдавна е пренасочен – малко ли скандали се вихрят в последно време в държавата? Концепцията за въвеждане на задължително обучение бе възложена от МОН на група запознати с въпроса хора, които формулираха и поясниха основните й положения – мотивите, главната цел, принципите, правоспособността на преподавателите, учебното съдържание и т.н. Министерството предварително си изми ръцете (по-елегантно от Пилат Понтийски), след като ясно заяви – или надконфесионално и плуралистично задължително преподаване на религиите, или свободно (в най-добрия случай – задължително) избираем предмет, при който родителите сами ще решават дали и какво вероизповедание ще изберат за своите деца.
Св. Синод се обяви против концепцията, представяйки свой проект, в който акцентира на традиционното за страната православно вероучение, от което следва, че той е решително срещу въвеждането на предмета „Религия“ като задължителен. Отрицателно бе и отношението на оторизираните лица от мюсюлманската общност, а и на представители на родителите. Резултат: задължителност няма да има. Родителите могат да избират дали чедото им да учи английски, да свири, да рисува, да тренира някакъв спорт или да изучава християнската религия, респективно – исляма.
Всички православно вярващи българи в Република България са подложени на най-унизителната в църковната ни история манипулация – обществената кампания на Светия синод на БПЦ за подкрепа на Концепцията за въвеждане на задължително образование по „Религия“ в общообразователното училище.
Защо манипулация? Защото в нито един свой официален документ и публична изява Синодът на БПЦ не казва открито и ясно истината за своята концепция. От устата на митрополитите и техните „експерти“ се чуват само гръмки слова за „духовното, нравственото и културното развитие на бъдещите поколения“, чрез въвеждане на задължително образование по религия в българското училище с профил „Религия-Православие“. Именно чрез този мотив Синодът представя на всички нас своята концепция.
В Обръщението на Св. Синод до обществеността по повод внасянето на концепцията в Министерството на образованието (21.12.2007 г.) се говори обаче само за профил „Религия-Православие“. Само и единствено за профил „Религия-Православие“ се споменава и във Възванието на Св. Синод на БПЦ до православния български народ и средствата за масово осведомяване (20.03.2008 г.), в което буквално се казва: „Призоваваме всички православни християни: Да подкрепят и популяризират концепцията на Св. Синод на БПЦ за въвеждането на предмет Религия в Задължителната подготовка, с профил Религия-Православие за православните български ученици. Да участват в новата подписка ЗА въвеждането на такъв предмет…“
Всъщност синодалната концепция иска въвеждане в българското общообразователно училище на предмета „Религия“ с три задължително изучаеми профила: „Религия-Православие“, „Религия-Ислям“ и „Религиознание“! Под това ни карат да се подписваме в църквите. И никой не ни казва, че с подписите на православните българи ще се въведе и задължителното изучаване на религия-ислям в българското училище!
Ако изучаването на религията остане в периферията на учебния процес като избираем предмет, децата ще бъдат лишени от непредубедено знание за религията, което е връзка с колективно подсъзнателното и мост към миналото, казва още през 2008 г. проф. Климентина Иванова от тогавашния Съвет по въпросите на обучението по религия…