Д-р Вениамин Пеев
Обикновено щом стане дума за Реформацията през ХVI в., асоциациите ни се свързват с имената на Мартин Лутер, Филип Меланхтон, Андреас Боденщайн (Карлщадт), Фридрих Мъдри и др. По същото време обаче и с големи основания да се смята, че тези събития са станали независимо от германските[1], в швейцарския град Цюрих се чува тотален взрив от реакции срещу вековните постановления на Рим. Младият свещеник и всепризнат църковен оратор Улрих Цвингли (1484-1531), който е избран по един демократичен за времето начин като „народен проповедник”, започва смело да критикува и се противопоставя на редица папски норми и традиции. Така например, като капелан в швейцарската войска, Цвингли става свидетел на ужасяващото клане на 10 000 свои сънародници в битката при Мариняно (14.09.1515), което го убеждава в антихуманната политика на римокатолицизма. Затова той с отвращение се отказва от папската пенсия на „заслужил свещеник” през 1517 г.[2] и предпочита бурния път на радетел за чистота и правда на Христовото учение пред перспективата на безмълвен лакей на църковната система. По своя бунтарски характер Цвингли не отстъпва по нищо на Лутер. Разлики може би трябва да видим в обстоятелствата, при които се реализират паралелните действия на двамата реформатори. Докато Лутер, поради пряката си ангажираност с богословската проблематика, се изявява от самото начало като реформатор-теолог, Цвингли – без да отстъпва на високата степен на ерудираност на своя германски колега – използва всеки конкретен социален повод за реакция, която го води към реформаторски изводи и стъпки с трайно значение. В това отношение според мен Цвингли съумява да приложи в своята епоха онзи характерен библейски метод на теологизиране историческата и социална реалност, който се оказва успешен както за древен Израил, така и за Швейцария през ХVI в.
В настоящата статия ще се спра на един от най-големите куриози в реформаторската история, който пряко е свързан с дейността на Цвингли. Това е случаят, известен като „аферата с наденичките”. Този епизод, който има почти анекдотично звучене, изиграва съществена роля за избухването на Реформацията в Швейцария.[3] Мнозина основателно го сравняват по значимост със заковаването на Лутеровите „95 тезиса” върху вратата на витенбергската църква.[4] Значимото в този случай обаче е конструирането на твърде важната за развитието на Реформацията теза за пълната свобода, която християнинът и християнската общност придобиват чрез осъзнаването на Христос като единствен фактор в живота на вярващите. Тази концепция представлява актуализиране от страна на Цвингли на Христовото уверение: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:36).
Улрих Цвингли по дългия път на реформаторските идеи
Цвингли започва служението си като викарий в малкото градче Гларус през 1506 г., като съчетава по-късно и службата на капелан. Именно там той се убеждава в необходимостта от задълбочено изучаване на Св. Писания и особено на Новия Завет. Духовното препятствие, с което младият свещеник се сблъсква, е според собственото му признание „конфликтната философия и теология на схоластите”, които той е изучавал.[5] За да се върне към корените на християнското учение, Цвингли решава да се заеме със самостоятелно изучаване на гръцки език, за да може да чете Новия Завет в оригинал. Ревността му е толкова голяма, че успява да научи наизуст всички Павлови послания. Успоредно с това изучава и еврейски език. В личната си библиотека събира около 300 тома с издания на класическата, патристичната и схоластическата литература на гръцки и латински езици. В този факт можем да установим не само поредно доказателство за засилващата се хуманистична тенденция на интелигенцията в онази епоха, но и една истинска духовна жажда за преоткриване на християнските истини, които са били замъглени и задушени от каноничните изкривявания на римокатолицизма. Цвингли установява връзка с Еразъм и след размяна на писма с него, се среща лично с големия хуманист.[6]
Верен на съдържанието на новозаветното учение, Цвингли започва смело да критикува църковната система и нравствените нарушения на окръжаващото го общество. Неговата прямота и точни попадения предизвикват реакция и много врагове. Затова Цвингли напуска Гларус и се установява в бенедиктинското абатство на градчето Айнзийделн (кантон Швиц), в което заварва само двама монаси. В абатството в празнични дни идват поклонници от околността, за да донесат своите дарове на т.нар. „Черна мадона”. Цвингли бързо разбира, че има чудесната възможност да разгърне проповедническа дейност, основаваща се върху Св. Писания. Неговите слушатели са впечатлени от простите истини и искреността на говорителя. Славата на младия проповедник бързо се разпространява благодарение на поклонниците, които споделят впечатленията си с роднини, съседи и приятели. Сред поклонниците в абатството има и граждани на Цюрих, които при връщането си настояват пред градските власти да привлекат пламенния проповедник. Така в края на 1518 г. Цвингли е назначен в църквата Гросмюнстер в Цюрих, където попада на много свои колеги, които симпатизират на хуманистичните идеи на Еразъм. Оценена високо е неговата критика на папската политика, както и проповедническите му способности.[7] От началото на своята проповедническа дейност Цвингли започва да говори по текстове на Новия Завет според новото Еразмово издание, като прилага т.нар. метод lectio continua, който представлява последователно четене на пасажи и тяхното тълкуване. Този метод е не само богословски правилен, но и психологически обоснован. Читателите знаят докъде са стигнали на предишното богослужение и очакват следващото продължение. По този начин Цвингли изгражда серийни проповеди върху Деяния на апостолите, посланията и дори книгите на Стария Завет. В една епоха, в която липсват богословски школи и инициативи за ограмотяване на слушателството, проповедническият метод на Цвингли се оказва изключително полезен и успешен! Гражданите на Цюрих обикват своя проповедник и го възприемат като духовен авторитет.
Тематиката на неговата проповедническа дейност е богата, но винаги осолена с остра критика срещу религиозното и нравствено статукво. Той застава твърдо срещу всеки вид грях, корупция, разпуснатост на нравите. Цвингли се оказва един нов Савонарола и предтеча на Калвин. Критиката му е насочена срещу монаси, свещеници и висши сановници на църквата. Словото му отрича неправилни традиции като поклонението на светиите и поднасянето на дарове пред техните изображения. Противопоставя се срещу небиблейски учения, като например „обричането на ада” на деца, които не са били кръстени. Не приема правото на папата, епископ или друг клирик да екскомуникира членове на църквата поради несъгласие с каноните. Може би най-силното богословско възражение на Цвингли е критиката му срещу възгледа, че „даването на десятък е богоустановено”.[8] Цвингли изрично подчертава, че Новият Завет никъде не учи за задължителност при даването, защото Христос дава на Своите последователи свобода, а не ги заробва с финансови или други ограничения.
Тази твърда позиция на Цвингли срещу задължителния десятък съвпада с проблема за правото да се разпространяват индулгенции в Цюрих. Швейцарският град се намира в диоцеза на Констанс, в който през 1519 г. се разпространяват индулгенции от Бернарден Сансон. Цвингли и неговите колеги настояват пред градските власти Сансон да не бъде допускан и той бива изгонен от Цюрих. Тъй като е минала повече от една година от дискредитирането на индулгенциите във Витенберг и почти в цяла Европа са създадени негативни настроения срещу този вид църковна търговия, когато Сансон се оплаква пред констанския епископ, последният не му оказва подкрепа, показвайки явен страх от усложнения на ситуацията. Но реакцията срещу римокатолицизма в Цюрих все още не е достигнала своята кулминация.
„Аферата с наденичките” през великденските пости
Това се случва през великденските пости, когато съвсем съзнателно, без никакви угризения на съвестта, Цвингли се съгласява да присъства на една вечеря, по време на която се нарушава забраната да се яде месо през този период.[9] Известният цюрихски собственик на печатница Кристоф Фрошауер (ок. 1490-1564), който отпечатва няколко издания на библейски книги и прочутата цюрихска Библия (1525 г.), предприема дръзка, но хуманна стъпка. Тъй като неговите работници в печатницата са изтощени от подготовката за издаване на Павловите послания, към чийто изнурителен труд се прибавя и суровият великденски пост, той решава да подкрепи физическите им сили с по-силна храна. Фрошауер няма намерение да направи вечерята тайно или да я превърне в разпуснато угощение, затова кани да присъстват както градският проповедник Цвингли, така и други видни цюрихски граждани (Лео Юд, Клаус Хотингер и др.). И така, на 9 март 1522 г., първата неделя от великденските пости, към вечерното меню на работния екип са прибавени парчета от две сушени наденички, които са били съхранявани в продължение на една година. Този факт показва, че вечерята е била съвсем непретенциозна. Когато обаче случилото се разпространява от някои от присъствалите на вечерята, Фрошауер е обявен в налагането на „ерес”. Цвингли веднага застава в защита на печатаря, въпреки че самият той не е участвал в яденето на месото. Той произнася прочутата си проповед „Относно избора и свободата на храните” (публикувана на 16 април с.г.).[10] Проповедникът застава открито срещу „налагането” на определен вид храна върху вярващите. Едно лице – папата, кардиналът, архиепископът, епископът – не може да определя какъв вид храна ще се консумира в определено време. Още повече, че в Библията според Цвингли никъде няма наредби за лишаване от месо преди християнски празници като Възкресение Христово. Като се базира на изказвания на ап. Павел (Римл. 14:1-3, 15:1-2; I Кор. 8:8; 10:25; Колос. 2:16; I Тим. 4:1), Цвингли настоява за пълната свобода християните да ядат това, което им е нужно и което могат да си позволят. „Яденето” или „неяденето” нямат никакво отношение към спасението на човека. Заслужават да бъдат припомнени особено следните изказвания на апостола на езичниците: „А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо” (I Кор. 8:8), както и „Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си; защото „Господна е земята и всичко, що има в нея ” (10:25-6). Павел дори насърчава вярващите, които не се съобразяват с хранителни ограничения: „И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово” (Колос. 2:16; срв. Римл. 14:2-3).
Вероятно позицията, изразена от Цвингли по отношение нарушаването на поста в дома на Фрошауер и подкрепена от немалко свободомислещи граждани на Цюрих, е била достатъчно силна, за да не предизвика прекомерно драматични последствия. Констанският епископ изпраща препоръка към паството в Цюрих да се съобразява в бъдеще с изискванията на църковните пости, но ефектът от неговите наставления не е положителен. Цвингли отговаря с провокативната публикация „Архетелес” („Началото и Краят”), в която видимо прави аналогия с Личността и делото на Исус Христос, Който единствено може да бъде неоспорим Авторитет в изискванията на вярата. С пророческо прозрение Цвингли съветва в писмения си отговор епископа да не задълбава проблема с яденето на наденички през постите, а да вземе пример от героичната постъпка на Юлий Цезар, който в предсмъртния си миг се загръща с мантията си и напуска живота и славата си с достойнство. С тази хуманистична илюстрация Цвингли протръбява края на римокатолическото владичество над Цюрих.
Що се отнася до правилата, разпоредбите, принципите и нормите, Цвингли е убеден, че те произтичат пряко от Св. Писания, които са Божие Слово. „Божието Слово – смята Цвингли – може да бъде разбрано от човека без човешко насочване”.[11] Това е истинско реформаторско разбиране за прякото въздействие на библейското учение върху вярващия, което не е обременено от институционален натиск и не е деформирано от църковна традиция. Както старозаветните пророци и писатели и новозаветните апостоли са били „боговдъхновени”, за да произнесат определени слова или да опишат даден случай, така вярващият читател получава вдъхновение и способност да разбира правилно всяко библейско послание – позволение или забрана, насърчение или укор, надежда или божествено наказание. Нито Църквата, нито някой неин представител има право да изземва функцията на Святия Дух. Цвингли е категоричен: „Аз разбирам Писанието само по начина, по който то тълкува самото себе си чрез Духа Божи. То не изисква ничие човешко мнение”.[12] Реформаторската концепция на Цвингли за базата на християнското учение в различните му клаузи се свежда до непоклатимото му убеждение, че Св. Писания имат абсолютното превъзходство над всяка църковна традиция и действието на Святия Божи Дух в сърцето и живота на вярващия човек и Църквата като цяло е единствено правилно и просвещаващо. Така незначителният на пръв поглед случай на „аферата с наденичките” дава тласък за едно ново и прогресивно разбиране на всички останали въпроси на християнската вяра. Реформаторските идеи на Цвингли имат значение и в днешната епоха.
[1] Chadwick, O. The Reformation. Penguin Books, 1972.76 ff.
[2] Jones, R, T. The Great Reformation. IVP, 1985. 49.
[3] Janz, D. A Reformation Reader: Primary Texts with Introductions. Fortress Press, 2008. 183.
[4] Honecker, M. Wege evangelischer Ethik. Positionen und Kontexte.Saint-Paul, 2002. 185.
[5] Jones, R. T., op. cit. 50.
[6] Gaebler, U. Huldrych Zwingli. His Life and Work. Fortress Press, 1986. 33-41.
[7] Ibid., 43 f.
[8] Ibid., 46 f.
[9] Този случай е описан подробно в: Locher, G. W. Die Zwinglische Reformation im Rahmen der europaeischen Kirchengeschichte. Goettingen/Zuerich: Vandenhoeck und Ruprecht, 1979. 95-98.
[10] Нем. “Von Erkiesen und Freiheit der Speisen”.
[11] Цит. по: George, T. Theology of the Reformers. Leicester: Apollos, 1988. 128.
[12] Ibid.