Петдесятница днес: Изпълването с/в Духа днес

 • 45 Comments

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Д-р Вениамин Пеев

Няма никакво съмнение, че пневматологичната проблематика е най-добре разработена от представителите на харизматизма в световен мащаб.[1] Можем смело да заявим, че с това харизматизмът е дал сериозен принос в развитието на християнското богословие. За малко повече от един век е натрупан огромен изследователски материал, който изважда на светло неволно или преднамерено забравени становища за Личността и делото на Третото Лице (Ипостас) на Св. Троица – Св. Дух. Изследвани са мненията на ранни и средновековни църковни писатели, на представителите на Реформацията през XVI век, на съвременни богослови, принадлежащи към трите конфесии на християнската религия.[2] Предложени са нови интерпретации на познати библейски пасажи и е конструирана харизматична пневматология, която има характерни компоненти. В сборника „Петдесятната доктрина” под редакцията на П. С. Брустър[3] са включени разработки по следните пневматологични теми от най-изтъкнатите англо-говорящи харизматични богослови от втората половина на ХХ в.: „Седмократното дело на Св. Дух” (П. С. Брустър), „Кръщението в Св. Дух” (Т. У. Уокър), „Деветте дарби на Св. Дух” (У. Р. Джоунс), „Деветократният плод на Духа” (Дж. Ланкастър), „Св. Дух като Подбудител на благовестителството” (А. А. Бидъл) и др. Разбира се, харизматизмът отдавна е напуснал деноминационните рамки на петдесетничеството и представлява динамична част от църковния живот на англикани и католици. В наше време една от успешните харизматични инициативи е многостранната дейност на англиканските служители в Лондон Ники Гамбъл, Греам Томлин и др., които събират на ежегодни конференции представители на различни конфесии и със своята благовестителска и книжовна дейност показват неизчерпаемия потенциал на учението за Св. Дух.[4]  Днес пневматологията не се фокусира само върху индивидуалните преживявания на вярващите в Духа, но търси по-мащабни измерения, които касаят не само дадена затворена църковна общност, но цялото човешко общество и дори взаимоотношенията на човека с природата.

В настоящата и следващите статии ще бъдат засегнати някои от най-характерните съвременни аспекти на пневматологията, които според автора представляват действителен принос в развитието на харизматичното учение. Главната теза тук ще бъде, че харизматизмът днес показва все по-осезаемо търсене на такива инициативи и изяви, които се отдалечават от всяка форма на индивидуализъм и субективизъм. Аз-ът в общението със Св. Дух отстъпва на концепцията за „нашето общение с/в Духа”. Тази тенденция показва разбирането за „демократичността” на пневматологичния възглед, за едно „надденоминационно” и дори „надцърковно” съпреживяване благодатното действие на Св. Дух.

Библейски основания за „демократизирането” на „изпълването с/в  Духа”

Слизането на Св. ДухСъвременните тълкуватели на пророческите книги подчертават, че особено старозаветните пророци като Амос и Йоил са като че ли предназначени за съвременната ни епоха.[5] Докато Амос е глашатаят на социалната справедливост, което показва, че вярващите хора трябва да бъдат социално ангажирани през всяка една епоха, то Йоил се интересува от есхатологичната проблематика, която е един от любимите богословски комплекси за харизматиците. Йоил е антиномичен пророк – неговото пророческо слово е изтъкано от мрачни и светли краски. От една страна той струпва пред своите слушатели и читатели катастрофични природни картини: суша, епидемии, унищожителни нашествия от скакалци, гризачи и т.н. Над човешката история е надвиснал градоносният облак на „деня Господен”, който ще стовари върху непокорните хора съд и наказание свише. Този апокалиптичен рисунък не може да не предизвика страх и ужас сред аудиторията. От друга страна обаче, Йоил изпраща лъч на надежда: хората на неговото време и в бъдеще могат да намерят облекчение чрез покаяние и вътрешна, духовна промяна! Те трябва да се научат „да раздират сърцата си, а не дрехите си” (2:13) – една драматична метафора за същността на покаянието. Нещо повече, Господ обещава да изпрати Своя Дух „върху всяка плът” (ст. 28) в есхатологичната епоха като следствие от едно истинско покаяние.

Йоиловата картина за „изливането на Духа” е добре позната в харизматичните общности от самото начало на петдесетното движение преди ок. един век. Но осъзнаването на проникновеното Йоилово послание по тази тема не се случва веднага – нужно е време, за да се разбере от харизматичните водачи, че „изливането на Духа върху всяка плът” не е просто едно пренебрегнато от Църквата индивидуално преживяване, което се е практикувало спорадично в църковната история и „в края на времето” се изпълнява масово, компенсирайки пропуските в продължение на деветнайсет века. Йоиловата картина за „изливането на Духа върху всяка плът” е революционна, от една страна, по отношение на цялостното разбиране в Ст. Завет за „изпълването с/в Духа”, а от друга страна, изиграва ролята на коректив в самото индивидуалистично схващане на феномена от мнозина пионери на харизматичното движение. Нека видим по-долу какво иска да каже на вярващи и невярващи пророк Йоил за „изливането на Духа”.

Известно е, че съшествието и действията на Божия Дух в Ст. Завет обикновено се свързват с пророческото служение. Това означава „помазание” на определени лица за особен вид служение Богу. Такива лица са били единици във всеки период на старозаветната епоха. Характерен е случаят с включването на Саул в групата на екстазните пророци (I Цар. 10:5-13). Летописецът казва: „Като дойдоха до хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува сред тях” (ст. 10). В този случай обаче околните реагират с недоумение, а може би дори с неодобрение, което се потвърждава от поговорката: „И Саул ли е между пророците?” (ст. 12). С други думи, подобни екстазни изяви са били характерни за малки групи от хора, за отделни лица. В масовото съзнание те не са били типични, не са имали широко приложение (срв. Чис. 11:26-28). Пророк Йоил, който живее вероятно през VII-VI пр. Хр., т.е. 4-5 века след цар Саул[6], развива по уникален начин възгледа за „изпълването в Духа със сила”. В пасажа 2:26-32 виждаме един изключително разширен обсег на „изливане на Духа” – метафора, която видимо показва, че съшествието на Божия Дух ще премахне духовната „суша”. Духът ще бъде „излят” като благодатен дъжд „върху всяка плът”, което означава масовост и обхваща двата пола в различни възрасти и социално положение: деца и възрастни, синове и дъщери, слуги и слугини. Именно социалният аспект на това древно пророчество дава силен тласък в афро-американската общност в САЩ в началото на ХХ век, когато дори в евангелистките общности са се чувствали силно последствията от узаконяването на сегрегацията в законодателната система на Кроу. Не случайно един от най-влиятелните пионери на харизматичната вест е бил афро-американецът Уилям Сиймур (1870-1922), на когото не е било разрешено да слуша лекциите в Библейското училище в Хюстън, ръководено от Чарлс Парам, заедно с белите си състуденти.[7] В бурната си и драматична история на харизматичен проповедник Сиймур се сблъсква с невероятни трудности и пречки, поставяни най-вече от сродни евангелистки представители и общности, но той превръща в плът и кръв Йоиловото обещание за „изливането на Духа върху всяка плът” с такава сила, че нищо и никой не може да сломи неговия ентусиазъм.

Йоиловото пророчество стои в самия център на новозаветния феномен в деня на Петдесетница (Деяния на апостолите 2 гл.). Ап. Петър изрично подчертава връзката на случилото се с пророческото слово на Йоил като негово изпълнение (ст. 16-21). Освен това, целта на „изливането на Духа” върху мнозина е да доведе до покаяние свидетелите на този феномен: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Св. Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си” (ст. 38-9). Следователно свръхестественото „изпълване с/в Духа” не е самоцелно. Неговото предназначение е богоустановено – да доведе мнозина до покаяние, прощение и спасение и с това Църквата Христова да се разраства, след което всеки новоповярвал „ще приеме този дар, Св. Дух”. Вече няма никакви човешки ограничения – всеки християнин е потенциален получател на Божия Дух (вж. Йоан 4:10; Деян. 10:45-48). Нито традиция, нито конфесионална обусловеност може да попречи на това!

Благодатните последствия от „изпълването с/в Духа”

Петдесятница - Деяния 2 глЕдин от най-широко дискутираните въпроси по тази тема е: „Какво се случва в онзи благословен миг, когато вярващият „се изпълни” с Божия Св. Дух?” Противниците на харизматичната концепция от традиционните конфесии настояват, че новоповярвалият автоматически става  съпричастен на всички благодатни дарове на Църквата Христова, следователно не може да се очаква да се случи нещо необичайно. Нещо повече, никой не можел по собствено желание да приеме дара на Св. Дух.[8] От друга страна, харизматичните пионери учат, че съшествието на Св. Дух се изразява с особения дар „говорене на непознати езици”, който в богословието се нарича glossolalia. Такива „непознати езици” могат да бъдат съвременни говорими езици или отпаднали вече от употреба, или пък напълно непознати, неземни езици. В първия случай, когато езикът е е чужд, но разпознаваем за слушателите, определяме феномена като xenolalia. При втория случай, когато слушателите установяват говоренето на действително „непознат” или „неизвестен” език, но не го разбират, имаме явлението akuolalia.[9]

В новозаветните текстове срещаме няколко случая на „глосолалия”. В Деяния на апостолите особено характерни са три: 2:4; 10:45-46; 19:6. При тези три случая слушателите са юдеи и езичници, които обикновено разбират изреченото на „непознатите езици”, следователно тук може да се говори за „ксенолалия”. Разбира се, новозаветният богослов на „глосолалията” е ап. Павел. Неговото Първо послание към коринтяните съдържа параметрите на правилното разбиране и прилагане „говоренето на непознати езици”. Въпреки че пионерите на харизматичното движение у нас използват Павловите принципи, мнозина от тях не са разбирали, че всъщност сами попадат в категорията на коринтяните, които апостолът се стреми да коригира. Ап. Павел настоява на три главни принципа при употребата на „глосолалията” в реалния контекст на църковния живот: първо, трябва да се има предвид многообразието на „харизмите” (дарбите) в служението на Църквата (12 гл.); второ, първенството принадлежи на Христовата любов, защото само тя назидава и обединява Църквата (13 гл.); трето, нито една „харизма”, включително и „говоренето на езици”, не бива да се ползва за лично изтъкване или облага (14 гл.; срв. Деян. 8:13-24). Крайната цел на упражняващите „глосолалията” е само една – „да величаят Бога” (Деян. 2:11; 10:46). Самоцелното ѝ използване не само че е ненужно, но дори е кощунствено. Реформаторите Лутер и Калвин са били скептични спрямо „говоренето на езици” поради тяхното противопоставяне на неразбираемия от мнозинството вярващи латински език, използван в богослужебната практика. П-р Йончо Дрянов е особено критичен към някои от харизматичните пионери у нас, „които необезпокоявани от никого, сноват от църква в църква в качеството си на големи „специалисти” по кръщаване със Св. Дух, които изнасилват в молитва някои искрени души и им внушават, че на всяка цена в дадения момент трябва да бъдат кръстени, което може да стане много лесно, ако настояват и викат до забрава „дай, Господи” или повтарят „кръсти, прости” или „кръвта”, докато им се забърка езикът и като проговорят няколко думи”.[10] Такива „кръстители в Духа”, които все още сноват тук-там, очевидно не знаят за Павловото питане: „Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?” (I Кор. 14:6). Апостолът е много внимателен „глосолалията” да не се превръща в самоцелно „бръщолевене”.

Трябва да подчертаем още един важен аспект на „глосолалията” в различните ѝ варианти. Харизматичното „говорене на езици” или най-общо казано – „глосолалията” – е формата на феномена, на която повечето харизматици държат изключително много. Терминът произлиза от новозаветния гръцки израз glossais lalein (букв. „да говори с езици”) в I Кор. 12:10: „на друг – да говори разни езици”. Но това не означава, че е единствената проява на Св. Дух по същество. Доктриналната формулировка на Асамблеите на Бога в САЩ за „кръщението в Св. Дух” се основава на двата ключови пасажа в Деян. 2:4 и I Кор. 12:4-10: „Кръщението на вярващите в Св. Дух се засвидетелства от първоначалния физически знак на говоренето с други езици, както Божият Дух им дава да произнасят (Деян. 2:4). Говоренето на езици в този случай е същото по същество като дара на езици (Кор. 12:4-10), но различно по цел и употреба”.[11] Напоследък някои постмодерни благовестители, появяващи се със собствени телевизионни програми, предпочитат да използват определението „молитвен език”[12], основавайки се на Павловата изповед в I Кор. 14:14: „Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод”. Следователно „говоренето на езици” като свидетелство за „общение” със Св. Дух може да придружава дадена молитва на вярващия, която може да бъде частна или публична.

Богословски погледнато, въпросът за свидетелството на „изпълването” посредством „говорене на езици” представлява едно съотношение между съдържанието и формата на дадено понятие, концепция възглед. Ако „говоренето на езици” е „външният знак”, т.е. формата, тогава какво е съдържанието на „изпълването с/в Духа”? Т. У. Уокър, който е една от знаковите фигури на Британското елимско движение през втората половина на ХХ век, писа за „кръщението в Св. Дух”, че „абсолютно фундаменталният стих” в този смисъл е Деяния на апостолите 1:8: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (срв. Лук. 24:49).[13] Следователно духовното съдържание на благодатното общение между Св. Дух и вярващия човек е „придобиването на сила”. Една от най-впечатляващите илюстрации в ранната история на Църквата е случаят с Петър и Йоан в затвора, описан в Деян. 4:31: „И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието слово”. Ефектът от „изпълването” на двамата апостоли не е само чудотворен по отношение на обстановката (трус), но преди всичко променя техния характер и поведение – те проповядват „с дързост”. Нека уточним, че последният аспект не означава викане или придаване емоционални нюанси на проповядването, а дълбока вътрешна убеденост в правотата и силата на словото, която никой и нищо не може да възпрепятства. Степента на благодатта не се измерва с децибелите на крясъка.

[1] В България обаче не можем да се похвалим с какъвто и да било богословски принос.

[2] Вж. статиите по тези теми в: Burgess, S. & G. McGee (eds.). Dictionary of Pentecostal and Charismatic Movements. Zondervan, 1990. 410-45.

[3] Brewster, P. S. (ed.). Pentecostal Doctrine. 1976.

[4] Вж. например сборника „Св. Дух в днешния свят”, в който участват със свои разработки световно известни западни богослови: Юрген Молтман, Мирослав Волф, Роуан Уилиамс и др. (Williams, J., ed. The Holy Spirit in the World Today. Alpha International, 2011).

[5] Hubbard, D. A. Joel and Amos. Tyndale Old Testament Commentaries. Inter-Varsity Press, 1989. 9.

[6] Съществуват различни хипотези за историческия период, през който е живял прор. Йоил, които варират от IX в. до средата на V в. пр. Хр. Тук нямаме за цел да посочваме най-приемливото мнение.

[7] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit. 780.

[8] Вж. Калнев, М. Сектата на петдесетниците и тяхното лъжеучение. С., 1994. 38.

[9] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit. 336.

[10] Дрянов, Й. История на евангелските петдесетни църкви в България. Варна, 1977 (машинопис). 98.

[11] Burgess, S. & G. McGee (eds.), op. cit., 338.

[12] Ibid., 336.

[13] Brewster, P. S. (ed.), op. cit. 30 f.

Още по темата:

45 comments for “Петдесятница днес: Изпълването с/в Духа днес”

  1. Изказването на този пишман пастор ми звучи като бисер от студентска матура: Яворов е написал стихотворенията „Арменци“, „Евреи“ и „Баджанаци“.

  2. Нормално е да говорите това, защото сте се отрекли от Христос и Божието Спасение. Христос нарече такива като вас „рожби ехидни“. Понеже за хулата спрямо Божият Дух няма прошка, мога да ви уверя, че състоянието ви ще става по-зле и глупостите, които говорите по-големи. Може би не сте искали това да чуете, но го чухте и връщане назада няма!

  3. Казах ли ти, че ще говориш по-големи глупости, казах ти, каза ли ги, каза ги!

    Как да се дават аргументи на човек, който казва, че кръщението в Светият Дух, което преживяват харизматичните християни е демонско дело. В предишен пост ясно ти дадох и Божието слово (Матей 12 глава 24-36) за твоята хула и следствието от нея. Явно те сърбят ушите и сърцето ти е твърде нависоко за да разбираш от аргументи.

  4. Хулителният трол на Св. Дух е неграмотен в българския език. Обърнете внимание колко правописни грешки прави във всяко едно от своите изстъпления. Той „гастролира“ и в сайта „Свобода за всеки“, където има дори недовършени включвания. Що се отнася до богословските тези, там неговата профанация е пълна! Искам обаче да подчертая, че изпадането му в амок не се дължи на конгрешанския му произход. Познавам доста конгрешански служители, които имат уважително отношение към опитностите в Св. Дух.

    Той има сериозни духовни проблеми и се изявява като демонично натоварен трол. Той има според мен спешна потребност от екзорсист, а също и от нашите усърдни молитви! Трябва да му помогнем колкото се може по-бързо!

  5. БИБЛЕЙСКО ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ

    Деян17:11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв ПРЕДРЪСЪДЪК, и всеки ден ИЗСЛЕДВАХА ПИСАНИЯТА ДА ВИДЯТ ДАЛИ ТОВА Е ВЯРНО.

    ЧАСТ 1

    Един от противоречивите въпроси сред евангвлските християни е дарбата на говорене на езици.
    Виждането че езиците са белег за всеки вярващ и трябва да се практикуват днес е част от доктрините на петдесятните и харазматичните движения.
    Говоренето на езици според тях има 3 цели:
    1. Това е знак за кръщението на Святия Дух или това е доказателството че тези които говорят на езици са вярващи.
    2. Това е език чрез който Бог комуникира с църквата,
    3. Това е частен молитвен език,

    Въпреки че това е вярно за петдесятното и харазматичното движение като цяло , не всеки аспек от това е вярно за тези църкви по отделно.

    Не всяко разбиране за говоренето на езици можем да разберем днес , тъй като самото говорене не е практикувано в близо 2000 години. Същото може да се каже и за Урима и Турима – камъни които са използвани от евреите когато се допитваха до Бога.

    БИБЛЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ БЯХА ГОВОРИМИ ЗЕМНИ ЕЗИЦИ

    Самата ИСТИНА е че езиците практикувани в Библията бяха говорими земни езици. В Деян на Апостолите четем:

    6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на НЕГОВИЯ ЕЗИК.
    7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?
    8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
    9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
    10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити,
    11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

    Тук са изброени 14-15 езика и всичките те бяха говорими земни езици. Няма основание да мислим че езиците споменати в 1 Кор 12-14 са нещо различно.
    И в двата случаи се говори за езици които са се говорили и които не са били учени преди това.
    Думата използвана и в двата случая е „ГЛОСА“.

    АМИ КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ДОКТРИНАТА ЗА ЧАСТНИЯ МОЛИТВЕН ЕЗИК, които някои хора не разбират на земята когато други се молят?

    Дори и петдесятните и харазматичните църкви разбират че езиците говорени във Деяние 2 глава са разбираеми говорими езици.
    Това което те се опитват е да разделят езите на ПУБЛИЧНИ ЕЗИЦИ говорени в Деян 2 и ЧАСТНИ МОЛИТВЕНИ ЕЗИЦИ които са описани в 1Кор 14.

    Обикновено последните са от типа :
    Bubblyida bubblyida hallelujah bubblyida hallabubbly shallabubblyida kolabubblyida glooooory hallelujah bubblyida.”

    shananaa leea, shananaa higha, shananaa nanaa, shananaa leea…
    (Charismatic conferences, such as those in New Orleans in 1987, Indianapolis in 1990, and St. Louis in 2000.)

    Това е език който използва срички които се повтарят многократно.
    Обикновено хората които говорят на такива езици , не разбират какво говорят и не могат след това да предадат на другите за какво са се молили.

    Какво казва Библията по този въпрос?

    1. Павел Казва че всеки който говори на непознат език назидава себе си. (ст. 4).
    Но Павел насърчава християните да копнеят за дарба за назидаване на църквата като например пророкуване (ст. 5) . Тук думата пророкувам от Строгн конкорданце означава „говоря Боговдъхновено“ и не винаги означава предсказвам бъдещето което някои се опитват да правят (обикновено фалшивите пророци).
    Човек не може да назидава себе си ако не разбира ясно това което казва. Павел.
    Ст 16,17 говорят че никой не може да каже АМИН или да бъде назидан ако не разбира това което е казано.
    Поради тази причина Павел казва че всеки койдо говори на език да се моли и за дарбата да тълкъва или да ПРЕВЕЖДА това което е говорил.
    В днешните петдесятни и харазматични движения рядко (да не кажа НИКОГА) ще намерите един и същи и човек който има дарбата да ГОВОРИ И ТЪЛКУВА ЕЗИК.
    В такъв случай когато такъв език се говори в църкава и няма който да тълкува това е КАТО ДА ГОВОРИШ НА ВЯТЪРА (защото ще говорите на вятъра. ст. 9)
    В случаите когато в църквата всички говорят на език и влезе някой невярващ то той ги СЧИТА ЗА ЛУДИ.
    “ 23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте ПОЛУДЕЛИ?“

    Не случайно хората от света смятат голяма част от харазматичните и петдесятните църкви за ЛУДИ. И С ПРАВО ги считат за такива защото те дават повод за това.

    2. Никъде в Библията не се споменава че има разлика между езиците в Деян 2 които са били земни езици и 1 Кор 14 гл.
    Ако в Библията имаше разлика между ПУБЛИЧНИТЕ ЕЗИЦИ в Деян 2 и ЧАСТНИТЕ МОЛИТВЕНИ ЕЗИЦИ (както някоии твърдят) тя би била ясна по този въпрос и не би ни оставила в неведение ако това е особено вярно.
    В противен случай НЯМАМЕ НИКАКВО ОСНОВАНИЕ ДА СЧИТАМЕ че това са два различни езици и че това не са говорими езици.
    Павел дори споменава че говори повече езици от всичките (ст18). И това са земни езици , а не БРЪЩОЛЕВЕНЕ.
    Иначе защо Библията не говори за тази разлика?

    3. Езиците говорени в 1 Кор. 14 са ГОВОРИМИ ЕЗИЦИ
    Това се ясно вижда от пасажа:
    21 В закона е писано: „Чрез ДРУГОЕЗИЧНИ ЧОВЕЦИ и чрез УСТНИТЕ НА ЧУЖДЕНЦИ ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат“, казва Господ.
    22 Прочее, езиците са белег (НА ИЗРАЕЛ) не за вярващите, а за невярващите (ЕВРЕИ); а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
    Този стих ще го разгледам по надолу с подробности.

    4. Който се моли на непознат език се моли на Бога (ст2).
    Това е АБСОЛЮТНО ВЯРНО. Свръхестествената дарба да се говори на ненаучен непознат език с Бога е вярно. Това виждаме от от Деян 2:
    „14 говорят на нашите езици за великите Божии дела. “
    Апостолите говореха на Бога. Те славеха Бога. Най-вероятно те цитираха псалмите или други части от писанията. Те не говореха на човеците, а ТЕ ГОВЕРИХА НА БОГА. Но това беше БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ ЗА ДА ПОВЯРВА.
    Важното е да се отбележи че никой не повярва защото те говореха на езици, а те повярваха на проповедта на Петър която беше на разбираем език (най-вероятно еврейски) които всички разбираха.
    ГОВОРЕНОТО НА ЕЗИЦИ Е БЕЛЕГ ЕДИНТВЕНО НА ИЗРАЕЛ.
    Поради тази причина Павел казва в 1 Кор 14
    22 Прочее, езиците са белег (НА ИЗРАЕЛ) не за вярващите, а за невярващите (ЕВРЕИ); а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

    Виждаме как се изпълнява писанието че…., вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“ . Евреите не повярваха защото ги чуха да говорят на език, а те ПОВЯРВАХА НА БОЖИЕТО СЛОВО. Те поверваха на проповедта на Петър.

    Поради същата причина Павел говори в ст.5 на 1 Кор 14 , че по добре е някой да пророкува (говори Боговдъхновено) отколкото да говори на език. Защото по този
    начин “ …… той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;
    25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.“

    ГОВОРЕНЕТО НА ЕЗИК НЕ ВОДИ ХОРАТА ДО ПОКАЯНИЕ , А БОЖИЕТО СЛОВО ПРАВИ ТОВА.

    5. „Желал бих всички вие да говорите езици“ 1Кор 14: 5

    Павел споменава в този стих че НЕ ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ В КОРИНТ СА ГОВОРИЛИ НА ЕЗИЦИ.
    Той тук ги насърчава да търсат по голема дарба като например да могат да говорят Боговдъхновено (пророкувам), отколкото да търсят малка дарба като говорене на език.
    “ Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.“ ст .5
    Това е един вид критика (една от многото) към тях че търсят малки , а не големи дарби.

    Един мой пример е:
    Бих искал всички да сте богати на Земята , но по добро е да имате вечно съкровище на небето.

    В този случай към какво бихте се стремили? Да станете богати на Земята или да търсите сирровище на небето? Без съмнение съкровище на небето.
    Няма нищо лошо да имаш богатсво спечелено с честен труд (ако правиш съпричастник твоите братя) , но това е нищо. Второто е от основно значение и това е съкровище на небето.

    Същото е значението и в този стих. ГОВОРЕНОТО НА ЕЗИК Е НИЩО, ако ти не правиш съпричастник този който слуша , който ще да се изобличи и изповяда Бога и който може да каже АМИН на твоята молитва.

    В такъв случай дарбата на пророкуване (проповядвам боговдъхновено) е много по добра от дарбата говорена на език , защото тя е за назидание (израстване) на църквата и за изобличаване на невярващите да се покаят.

    Това е в противоречие с петдесятното движение че всички повярвали трябва да говорят на език.

    (6. Говоренето на език лична молитва с Бога )

    Другите белези като вятър и т.н.

    ЧАСТ 2

    1.ГОВОРЕНОТО НА ЕЗИК Е БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ.

    Основата истина за Библейските езици е че преди всичко те са БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ че Господ разширява границата на благовестието и към езичниците. Обърнете внимание на учението на Павел към Коринт:

    20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
    21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат“, казва Господ.
    22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. (1Кор 14)

    Коринтяните злоупотребяваха и бяха завладяни от говореното на езици. Те се фукаха като дечица или както младенци с тази си дарба. Павел ги критикува че те не разбират писанията. Той ги нарича деца във вярата , а не пълнолетни по ум.
    Причуната говорене на езици е за да се изпълнят писанията към Израел което е описано в Исая 28:

    11 Наистина с гъгниви устни и с ДРУГ ЕЗИК Ще говори на тия люде
    12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; НО ТЕ НЕ ИСКАХА ДА СЛУШАТ.

    Причината поради която Бог даде дарбата говорене на език беше поради Израел, за да могат те да се обърнат към Бога .
    Бог говореше т старо време чрез чудеса и знамения. (Виж Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; 1 Кор 1:22)
    Какво по голямо знамение от това ако Бог използва устата и ЕЗИЦИТЕ НА ЧУЖДЕНЦИ за да говори на Израел.

    За да разбереме правилно писанията траябва да разберем какво беше мнението на евреите към езичниците.
    В очите на евреите , езичниците бяха МРЪСНИ, НЕЧИСТИ. Всяко споменаване на думата езичник предизвикваше бунт в тях.
    Това се чижда в следните примери:

    Лука 4
    25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
    26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
    27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
    28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
    29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

    При споменаването на Исус на езичниците Нееман и вдовицата от Септа беше дотатъчно за да го убият. Те са изпълнени с ненавист към тях и с гняв към Исус че ги дава за пример.

    Подобно е и историята с Павел когато той се защитава пред евреите. Той разказва своята история как той е срещнал Христа и как Бог му е говорил и те пазеха тишина да го чуят какво ще каже. В момента в който той им споменава ., че Бог го е пратил апостол до езичниците.

    „21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
    22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.“ Деян 21

    Самата дума ЕЗИЧНИК беше достатъчна за тях да го убият.

    Друг подобен пример на нетърпимост към езичниците намираме в книгата Йона където той предпочита да умре , но не да отиде и благовества на Ниневия.

    Имаше тайна която не бешее открита на тях и това е че БОГ ОБИЧА И ЕЗИЧНИЦИТЕ.

    И така. Какво по голямо знамение от това че благовестието е и за езичниците , а не само за евреите от това че БОГ ЩЕ БЪДЕ ХВАЛЕН НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ. Това става на деня на петдесятница когато Бог свръсестествено дава знак на Израел че благовестието и спасението е и за езичниците.
    Има ли по голямо знамение за Израел да чуват за Божиите дела на други езици както стана тогава? НЯМА

    Пророчеството в Исая 28 глава се изпълнава буквално:

    11 Наистина с гъгниви устни и с ДРУГ ЕЗИК Ще говори на тия люде
    12 ……………. НО ТЕ НЕ ИСКАХА ДА СЛУШАТ.
    13 Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, ДА ПАДНАТ И ДА СЕ СЪКРУШАТ, Да се впримчат и да се хванат.

    Бог говори на Израел на ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, те не го СЛУШАТ и се покайват като държава (с изклучение на повярвалите евреи в църквата) и се СЪКРУШАВАТ когато Тит адва 70 год. след Христа , разрушава града и храма, убива повечето от тях и останалите разпръсква по земята.
    Какво велико пророчество.

    2. ГОВОРЕНОТО НА ЕЗИК СТАВА ВИНАГИ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЕВРЕИ.

    И в трита сличаи описани в Деяние 2,10 и 19 глава става в присъстието на евреи.

    В Деяние 2 глава, ДЕНЯ НА ПЕТДЕСЯТНИЦА Бог използва свръхестественото говорене на езици за да могат благочестивите евреи от другите провинции на римската империя да се покаят и повярват в Исус. Това е свръхестествен БЕЛЕГ за тях да чуят и повярват в благовестието когато слушат за великите Божии дела на СВОЯ СОБСТВЕН ЕЗИК.

    „…. слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела“ Деян 2:11

    В Деяние 10 Бог иска да поправи неправилното отношение на Петър към езичниците. И това е да няма презрение към езичниците и да ме ги смята за мръсни. Презрение което той наследава от свойто еврейско потекло. (Не е ли така със всичкиот нас понякога?)
    За свое потвърждение Бог дава същия дар ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ и на езичниците.

    Деян 10:45……………дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
    46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да ВЕЛИЧАЯТ Бога.

    Обърнете внимание на стих 23 че това става в присъствието на евреи:
    „И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от БРАТЯТА (ЕВРЕИ) от Иопия го придружиха.“.
    Това е първия случай когато езичнците се спасяват и за да няма съмнение сред братята еврей , че езичниците се спасяват , Бог даде и на тях да говорят езици.
    Езичниците проговориха езици заради братята евреи, защото Бог искаша ТОЙ да промени тяхното презрително отношение към езичниците. ТОВА БЕШЕ БЕЛЕГ ЗА ТЯХ ЕВРЕИТЕ, А НЕ ЗА ЕЗИЧНИЦИТЕ.
    Обърнете внимание че евреите дошли е Петър разбираха какво се говореше, защото те ги чуха на разбираел земен език да величаят Бога. Най-вероятно те са говорили на еврейски – език който те никога не са говорили реди това

    Същото презрително отношение към езичниците имаше и църквата в Ерусалим (глава 11). Петър беше нападнат от своите братя еврей , че той е влизал в къща на езичници и е ял с тях. С други думи той се е умърсил.
    Петър трябваше да се защити пред Ерусалимската църква и неговата защита беше:

    „17 И тъй, ако Бог даде същия дар (ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ) и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас (деян 2 гл.), кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?“.

    Бих потитал на тези които се сумнявават че белега говорене на езици е БЕЛЕГ НА ИЗРАЕЛ. Как ли би се защитил Петър и как биха му повярвали ако Бог не даде и на езичниците същия дар на говорене на езици. Самото говорене на Петър „същия дар на тях, както и на нас“ беше достатъчно да прекрати всяка разправия и всяко съснение че Бог е Бог и на езичниците. ТОВА БЕШЕ БЕЛЕГ НА ПОВЯРВАЛИТЕ ЕВРЕЙ В ЕРУСАЛИМ .

    Деян 19 гл. е последното място където се говори на език. Това стажа в град Ефес където 12 мъже ЕВРЕИ чуват благовестието и проговарят на езици и пророкуват (говорят боговдъхновено) (ст. 6) .
    По това време благовестието вече е разпространено и по езическите страни и говореното на езици става по рядко и по рядко (докато един изчезва напълно).

    ОТБЕЛЕЖЕТЕ ВНИМАНИЕ че тези които бяха спасени в от проповедта на Петър в Деян 2:40-42 НЕ ГОВОРИХА ЕЗИЦИ.
    Деян 4:4 5 000 евреи повярвахе и никой от тях не говореше на езици
    Деян 6: 7 Няма споменати езици на тези които повярваха
    Деян 8: 35-39 Евнуха не проговори на езици.
    Деян 11:20-21 Първите християни които повярваха от Антиохия не говореха на езици
    Деян 16: 13-15 Лудия и нейния дом повярва в благовестието без да проговори на езици
    Деян 16: 30-33 Началника на тъмницата повярва без да проговори на езици
    Християните в Берия и Атина не говореха на езици Деян 17:4, 12,34
    Крист и тези които бяха повярвали в Коринт не говореха на езици ( Деян 18:8)

    Твърдението че КРЪЩЕНИЕТО В СВЯТИЯ ДУХ е видимо чрез говоренето на езици е основно учение сред петдесятните и харазматичните църкви.

    НО ТОВА НЕ Е ВЯРНО тъй като от многото примери които видяхме се вижда че всички които повярват в благовестието говорят на езици.

    Това е ФАЛШИВА доктрина и тези които с отворено сърце и без ПРЕДРАСЪДЪК изследват писанията ще видят че ГОВОРЕНЕТО НА ЕЗИК НЕ Е БЕЛЕГ ЗА СПАСЕНИЕТО НА ВЯРВАЩИТЕ НИТО ПЪК Е БЕЛЕГ НА КРЪЩЕНИЕТО СЪС СВЯТИЯ ДУХ..

    ЧАСТ 3

    БИБЛЕЙСКОТО ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ СЕ ПРЕКРАТЯВА.

    Не е евъзможно да имаме ПРАВИЛНА ДОКТРИНА ЗА ЕЗИЦИТЕ ако не разбереме че езиците бяха БЕЛЕГ НА ИЗРЕАЛ.
    Това се потвърждава от факта че Павел говори за това в 1 Кор 14 : 21,22 където той цитира Исая 28:11 – 13.
    Тези два пасажа говорят точно за това че Бог ще говори на Израил на чуждоземни езици, те ще го отхвърлят и поради тази причина Ерусалим и храма ще бъде разрушен и те отведени в плен.
    Когато Павел пише в 1 Кор :39 „и не забранявайте да се говорят и езици“ езиците са били белег на Израил. Това е около 50 год след Христа. Но ние видяхме от Горните примери в Деания на Апостолите че че говоренето на езици става все по рядко. Последния промер на говорене на езици е в 19 глава на Деян. Не всички които повярваха в Деяния на апостолите говориха на езици (вижте горните примери от деянията). Поради тази прочина КРЪЩЕНИЕТО В СВЯТИЯ ДУХ НЕ Е ГОВОРЕНЕ НА ЕЗИЦИ.
    ЕЗИЦИТЕ БЯХА БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ.
    През 70 год след Христа Тит два разрушава Ерусалим и Храма и ги отвежда в плен.
    През този период и ГОВОРЕНЕТО НА ЕЗИЦИ ИЗЧЕЗВА поради простата причина че пророчеството за Израел (Исая 28:11-13) се е изпънило и БЕЛЕГА НА ЕЗИЦИТЕ НЕ Е ВЕЧЕ НЕОБХОДИМ.

    За прекратяването на говоренето на езици Павел споменава във 1 Кор 13″

    8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; ЕЗИЦИ ЛИ СА , ЩЕ ПРЕСТАНЯТ, знание ли е, ще се прекрати.
    9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
    10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
    11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
    12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
    13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

    Павел Казва че ПРОРОЧЕСТВАТА , ЕЗИЦИТЕ И ЗНАНИЕТО ЩЕ СЕ ПРЕКРАТИ КОГОТО ДОЙДЕ СЪВЪРШЕНОТО.

    Теолозите имат голям спор какво е това съвършеното. Някои приемат че тук се горори за Исус или за неговото второ идване и нашето събиране с него (грабването). Но това не точно защото тук СЪВЕРШЕНОТО е в неутрална форма , а не в мъжка (както при идването на Исус). Съвършеното означава ПРЕДМЕТ.
    ТОЗИ ПРЕДМЕТ Е БИБЛИЯТА.
    Ние знаем че последното пророчество е записанано около 90 години след Христа и това е Кригата Откровение на Йоана и това е откровение на Господ Исус Христос йъм църквата за “ всичко което има да стане след това “ . Библията става завършена книга с пълното откровение на Бога към хората – падението на човека, изкуплението на човека и „каквото има да стане след това“ вклучително хилядагодишното царсъво и новия Ерусалим.
    Поради тази причина езиците, пророчествата и знанието се прекратяват когато идва съвършеното или когато БИБЛИЯТА СТАВА ЗАВЪРШЕНА КНИГА.

    Първо през 70 год. се прекратява говоренето на езиците поради простата причина че Израел е вече разпръснат.
    Около 90 год. след Христа се прекратяват и останалите два – пророчествата и знанието.

    Думата ПРОРОКУВАМ се състои от две срички „ПРО“ което означава „ПРЕДИ“ и „ФЕМИ“ означава „ДА ГОВОРЯ“. Тоест „ГОВОРЯ ПРЕДИ“ да дойде „съвършеното“ , т.е. преди Библията да бъде завършена книга.

    Думата ЗНАНИЕ идва от „gnosis“ (от там идва и гностицизма) и означава „търся да зная, изледвам,“ . т.е. Апостолите са имали знание чрез Святия Дух да предават Божиите истини на другите. Исус говори за това в Йоана 16: 13-14

    „13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
    14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“

    Дарбите Говорене на езици, пророкуване и знание изчезват след като Бибилията бива завършена.

  6. Току-що прочетох една мисъл на Оноре дьо Балзак: „Омразата е комплекс за малоценност“.

  7. „Дарбите Говорене на езици, пророкуване и знание изчезват след като Бибилията бива завършена“ (Ивайло П=Папата).

    Тъй като г-н Ивайло П. не си пише цялото име, то предполагам, че „П“ ще да означава „Папата“. Освен това е пуснал в Pastir.org поредната си „енциклика“ с ПАПСКИ АВТОРИТЕТ.

    Избрал съм обаче последното изречение на Ивайло „Папата“, в което крещи една неистина. Библията е завършена с Йоановите послания и Апокалипсиса към края на 1-ви век. В един от първите християнски катехизиси обаче – „Учението на дванадесетте апостоли“ (2-ри век) – са дадени поучения за ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ. А сега Ивайло „Папата“ да внимава много!!!

    В гл. ХI, 7 на „Учението на дванадесетте апостоли“ пише буквално следното: „Не изкушавайте, нито разследвайте който и да е пророк, който говори духом (гр. en pneumati); защото всеки грях ще се прости, но тоя грях не ще се прости“.

    Изводите са: (1) имало е пророци и след последната книга на Библията; (2)подигравка или отричането на пророка като Божи човек е „непростим грях“.

  8. Ивайло П. – Многото думи няма да те направят християнин, за това е нужно вяра!

  9. 1 Кор 13:8……..другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; ЕЗИЦИ ЛИ СА , ЩЕ ПРЕСТАНЯТ, знание ли е, ще се прекрати.
    9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
    10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
    Въпрос?

    Кога ще се прекратят езиците?

    Тук на земята или горе на Небето?

    Ако се езиците се прекратят горе на небето и ние знаем само български, на какъв език ще се разбираме с братята от Китай, Япония, Германия и т.н. Или ние ще ходим на училище горе на небето и ще учим някакъв език да можем да се разбираме с другите Божии деца. Или пък ще можем СВРЪХЕСТЕСТВЕНО да знаем еврейски или друг език на който ще се разбираме? Горе ще пеем всички на един език една песен (виж Откр). Да не би да е на БЪЛГАРСКИ ? Езиците не престават горе на небето тъй като ние СВРЪХЕСТЕСТЕНО ще научим един или няколко езици.
    Кога тогава изчезват езиците?
    Свръхестественото говорене на езици изчезва тук на земята през 70 AD когато Тит завладява Ерусалим. СВРЪХЕСТЕСВЕНОТО гроренето на ЧОВЕШКИ езици е белег на ИЗРАИЛ за да се покаят.
    Поне така казва Павел в 1 Кор 14 гл.
    20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте ПЪЛНОЛЕТНИ по ум.
    21 В закона (ИСАЯ 28:11) е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде (ЕВРЕИТЕ); и нито така ще Ме послушат“, казва Господ.
    22 Прочее, езиците са белег не за вярващите (ХРИСТИЯНИ), а за невярващите (ЕВРЕИ); а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

    Тук Павел Цитира ИСАЯ 28:11
    11 Наистина с гъгниви устни и с ДРУГ ЕЗИК (езически) Ще говори на тия люде (ЕВРЕИТЕ)
    12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те НЕ ИСКАХА да слушат.
    13 Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и ДА СЕ СЪКРУШАТ , Да се впримчат и да се хванат (ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ЕРУСАЛИМ 70 АД).

    Въждаме че езиците за които Павел цитира са БЕЛЕГ за ЕВРЕИТЕ които не вярват. Затова че те отхвърлят словото Божие и Месията Господ ги СЪКРУШАВА когато Тит идва 70 АД и превзема Ерусалим. ГОВОРЕНЕТО НА ЕЗИЦИ ПРЕСТАВА.
    Говоренето на езици започва отново на улица AZUSA през 1905. Сатана много добре имитира белега на говорене на езици тогава и започва петдесятното движение.
    Пророкуването ,т.е. откровения от Бога за това което има да стане (Откр 1:1) престава през 90 АД корато и последната книга на откровение е написано.
    Всяко едно НОВО ПРОРОКУВАНЕ или откровение което не е писано в Библията е ЗАБЛУДА от Сатана ( Ислямство, Адвентисти, Мормони, Петдесятни т.н.) и Бог ще прибави язвите които са описани в откровение на Йоана.

  10. Тъй като днес честваме светлия празник на родната ни писменост и култура, бих искал да поздравя всички колеги в Pastir.org с размисъл на християнския автор на химна „Върви, народе възродени“ – Стоян Михайловски:

    „Културен човек не е онзи, който е минал през много школи или обладава широка начетеност, а онзи, който се отличава със силен характер и уравновесен ум. Културата не бива плод на заимствани душевни украшения, а на самостоятелно развитие, на самобитно и мощно духосложение“ (Михайловски, Ст. Бог, възход, живи идеи в светлите висини на истината. Религиозни и философски размишления. С., 1941.164).

  11. Ivaylo,откъде у тебе това „знание“,след като то е прекратено през 70- та г. от н.е.?!

  12. „Кога тогава изчезват езиците?
    Свръхестественото говорене на езици изчезва тук на земята през 70 AD когато Тит завладява Ерусалим. СВРЪХЕСТЕСВЕНОТО гроренето на ЧОВЕШКИ езици е белег на ИЗРАИЛ за да се покаят“ (Ивайло П=“Папата“). Ивайло „Папата“ видимо има затруднения с българския правопис!

    Ивайло П. продължава да защитава ревностно като Папата през 9-ти век ТРИЕЗИЧНАТА ЕРЕС. Той признава като езици само еврейски, гръцки и латински. Но как би коментирал Ивайло „Папата“ следния пасаж от Пространното житие на Константин Кирил Философ, който е трябвало да състави азбука на друг език по молба на моравския княз Ростислав:

    „Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, Който слуша молитвите на Своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“.

    Как се съставя азбука на чужд език и как някой „веднага“ прописва библейски слова на този чужд език? И каква роля играе тук молитвата?

  13. Очевидно някои не разбират писанията. Никога не съм твърдял че знанието изчезва. ДАРБАТА ЗНАНИЕ изчезва. Тоест свръхестествено да се знаят неща за които някой не е ходил на училище или не е правил изследвания. Например Исая и Йов са знаели че Земята е кръгла и се крепи на нищото (т.е. е в космоса), числото на звездите е безбройно, кръговрата на водните пари,съшествуване на водни потоци в океаните (какъвто е Гълф Сриим), има живот в кръвта (кръвоприливането спасява живот) и т.н. Едва в последно време хората във основа на изследвания установяват че тези неща са така както ги казва Библията. ДАРБАТА ЗНАНИЕ .т.е. СВРЪХЕСТЕСВЕНО да се знаят неща за които не са правени изледвания е съществувала , но тя е изчезнала. Самото знание не е изченало. Смешно е някой да твърди това. В днешно време знанието става чрез изследване и наблюдения, следствие на което се правят заклучения, а не става по СВРЪХЕСТЕСВЕН начин както е в Библията.
    По същия начин и говорено на езици. Самите езици на изчезват. Това е глупаво да се твърди. Но самата дарба да се говорят ЕЗИЦИ (и тълкуват) по СВРЪХЕСТЕСВЕН НАЧИН , т.е. без да си ги учил ИЗЧЕЗВАТ.
    Няма какво да нападате Ивайло ПАПАТА,просто прочетете Исая 28:11 и надолу, пасажа който Павел цитира в 1 Кор 14 гл.и ще видите че това е БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ за да се покае като нация.
    Очевидно така е мислил Павел. Също не всички които са повярвали в Деяние са говорили езици.
    Според Петдесятното движение те не са били кръстени със Святия Дух.
    Ами спасени ли са?
    Господин Пеев. Стандарта за християнски живот и ИСТИНА е Библията , а не живота и цитатите Константин Кирил Философ. В Юда пише че трябва да се „подвизавате (борите) за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.“ Всичко което е писано след Библията не е БОГОВДЪВНОВЕНО и не е СТАНДАРТ и не знаете със сигурност дали е от Бога или не. Нашата вяра е ПРЕДАДЕНА на светиите и нищо не може да се прибави върху нея. Дори и Константин Кирил Философ или еретическите католически и православни отци (в които вие сте ВЛЮБЕН И ЦИТИРАТЕ постоянно)не могат да прибавят нищо към тази вяра.
    Може да се ПЕДАГОГ , но ако искате да ме оборите ИЗПОЛЗВАЙТЕ БИБЛИЯТА , а не цитати от тук от там за да покажете колко добър философ сте. Стандарта е Библията, а не творенията на НЯКОЙ СИ.
    Не учите ли така вашите ученици?
    Също така Библията предупреждава всеки учител или пастор да излага правилно Божието слово за да се срамива един ден пред съдния ден на Христа
    “ 2 Тим 2:15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“
    Колкото до Папата не разбирам какво имате да го нападате вие. Нали той ви прие за братя. Нали все повече католици са ХАРАЗМАТИЦИ. Нали ви изпрати видео на примирение.
    Господин Пеев. Лично се надявам надавам да се покаете и се обърнете към Бога както трябва и да познавате по добре словото за да може Бог да ви използва както трябва.
    Петдесятното движение както на Улица Азуса така и сега (тресене, подскачане, виене, бръщолевене, танцуване и т.н.) не е дело на Святия Дух. Прочетете внимателно Библията по този въпрос. Молете се на Бога за това. Не защитавайте СЛЯПО петдесятното движение за да не сте ПРОТИВНИК НА БОГА.

    Псалм 119:128 Понеже считам за ПРАВИ всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път (лъжливо учение).

    2 Тим 3:14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил (пророците и апостолите, а не други православни отци),
    15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.
    16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
    17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

  14. Ивайло П: Странно ми е как тълкувате Словото относно дарбите, които са според Светият Дух дадени на Църквата за нейно назидание и за невярващите за изява на това, което е в сърцето им за тяхното покаяние. Неприемането от ваша страна на действието на Светият Дух за назидание на църквата чрез дарбите, оправдавате с факта, че това е било само тогава, като сега всички дарби са прекратени.
    Няма никаква разлика във времената на ранната църква и времената на настоящата църква, което означава, че и действието на Божият Дух не се е променило в проповядването на евангелието и назиданието на църквата. Относно 1 Кор. 13 глава смисълът на отпадането на дарбите е в контекст на идването на съвършенството, както Павал казва „сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат“.
    Искате да ни убедите, че вие сте вече съвършенни и стоите лице в лице с Бога? Много бих се радвал да преживеете и тази част от битето на един вярващ!

  15. „По същия начин и говорено на езици. Самите езици на изчезват. Това е глупаво да се твърди. Но самата дарба да се говорят ЕЗИЦИ (и тълкуват) по СВРЪХЕСТЕСВЕН НАЧИН , т.е. без да си ги учил ИЗЧЕЗВАТ.
    Няма какво да нападате Ивайло ПАПАТА,просто прочетете Исая 28:11 и надолу, пасажа който Павел цитира в 1 Кор 14 гл.и ще видите че това е БЕЛЕГ ЗА ИЗРАЕЛ за да се покае като нация“ (Ивайло П.=“Папата“).

    Твърдението на Ивайло „Папата“, че след приключването на Юдейската война (70 г.сл.Хр.) „самата дарба да се говорят езици (и тълкуват) по СВРЪХЕСТЕСТВЕН НАЧИН, т.е без да си ги учил ИЗЧЕЗВАТ“ е Д И Л Е Т А Н Т С К О, т.е. Н Е В Я Р Н О. Позоваването на епизод от живота на св. Константин Кирил Философ, написан от православен, следователно неутрален автор, е ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТ, че СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО ПОЛУЧАВАНЕ на непознати езици с цел БЛАГОВЕСТИЕ не е преустановено! Само един БЕЗРОДЕН „българин“ може да се гаври с името на св. Константин Кирил Философ, както прави това Ивайло „Папата“.

    Ето още един епизод от живота на св. Константин Кирил Философ в „Пространното житие“, когато той отива в Херсон:
    „Тук живееше някой си самаританин (самарянин), който идваше при Константина и спореше с него. Веднъж донесе самаритански книги и му ги показа. Философът ги измоли от него и затворил се в жилището си, отдаде се на молитва. Добивайки просветление от Бога, той започна да чете книгите безпогрешно. Като видя това, самаританинът възкликна с голям глас: „Наистина ония, които вярват в Христа,, скоро приемат Светия Дух и Неговата благодат“. Веднага след това син му се покръсти, а след това се покръсти и самият той“.

    Тъй като не съм християнин като Ивайло „Папата“, който си изсмуква „енцикликите“ от пръстите, а боравя с ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ,ПРАВЯ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

    Първо, тъй като „Пространното житие на св. Константин Кирил Философ“ отразява свръхестествено „просветление от Св. Дух“ и получаване знания на „чужди езици“ по чудесен начин в молитва през 9-ти век, то това доказва, че ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ НЕ СА ПРЕСТАНАЛИ.

    Второ, показах с данни от документа „Учението на дванадесетте апостоли“ от 2-ри век, че е имало ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ тогава, следователно и дарбата „пророчество“ НЕ Е ПРЕСТАНАЛА.

    Трето, в откъса от „Пространното житие“, който цитирах по-горе, самаританинът (самарянинът) подобно на Ивайло „Папата“ се опитва да спори със св. Константин Кирил Философ, поставяйки под съмнение божествената сила на християнското учение. Смятайки, че ще го смути, самаританинът му донася книги на непознатия самарянски диалект. Св. Дух обаче дава дарбата на славянския учител след неговата молитва, защото тя не е престанала.

    Четвърто, Ивайло „Папата“ се оказва ПО-НЕВЯРВАЩ ОТ САМАРЯНИНА, защото отхвърля неаргументирано и кощунствено ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ДЕЙСТВИЕ НА ДАРБАТА ГОВОРЕНЕ, РАЗБИРАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, получени по свръхестествен начин. Следователно Ивайло „Папата“ е просто ЕДИН ЕЗИЧНИК.

    Пето, разполагам с още много други ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ, че дарбата „говорене на чужди езици“ НЕ Е ПРЕСТАНАЛА! Тези свидетелства не могат да се оспорят от умните хора!

    Д-р Вениамин Пеев
    (Висш евангелски богословски институт, София)

  16. Господин Бисер Данев. Много хубав въпрос. Никога не съм казал че дарбите изчезват. Там е проблема че петдесятното / харазматично движение неправилно тълкува нещата. Исторически тези които са изследвали петдесятното движение знаят че това не е от Бога. Нищо не се е променило от началото до сега.Напротив петдесятното движение става със всяка година по зле. Едва ли някой ще го отрече.
    И така бих искал да ви отговоря накратко , но е невъзможно. Затова ву изпращат линк където много добре и правилно се тълкува 1 Кор 13 гл.
    За да можем правилно да се тълкува Библията има 2 правила: 1. да се тълкува дадения абзац в светлината на цялата глава или книга от библията и 2-ро – да се сравнява текст със текст за всичко което е писано по дадена тема в Библията. По този начин ще имаме правилна доктрина (УЧЕНИЕ) за всяко нещо.
    Иначе можем да си направим религия или секта ако вземем даден текст и не го изтълкуваме в светлината на словото.
    След като Петър обяснява в 2 Петрово 1:18,19 (19 We have also a more sure word of prophecy; whereunto ye do well that ye take heed, as unto a light that shineth in a dark place, until the day dawn, and the day star arise in your hearts) как са свидетели на промяната на Исус на планината казва че днес имаме НЕЩО ПО СИГУРНО ОТ ТОВА да видим ИСУС както той го е видял и това е пророческото слово или Библията. Затова Библията казва че са блажени онези които са повярвали без да са го видяли. Защото имаме по сигурно нещо от ВИЖДАНЕТО. Това е Божието слово и то може да ни направи съвършени до идването на Господ Исус.
    Относно пророкувам ето правилното тълкуване на английски: The gift of prophecy in the sense of foretelling and imparting revelation from God was unnecessary after the completion of the Scriptures. There is prophecy today only in the sense of forth-telling or preaching the Word of God. We have the perfect Word of God in the Bible. It is able to make the man of God “perfect, throughly furnished unto all good works” (2 Tim. 3:16,17). A solemn seal was placed on the last chapter of Revelation, warning men not to add to or subtract from God’s Word (Rev. 22:18-19).
    Стронг Конкорданс προφητεύω propheteuo:
    1. to foretell events,
    2.divine,
    3,speak under inspiration ГОВОРЯ ВДЪХНОВЕНО(както много пастори правят днес),
    4, exercise the prophetic office

  17. Ивайло П : Нямам желание да мятам стихове в доказателства кой е прав и кой крив и как се тълкува Библията, защото края на 1 Кор. 13 глава завършва с „13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ . Християнството не е доказване на доктрини, а вяра, подражание и следване на Бога, което означава, да имаш Неговото сърце, мисли и цели.
    Факта, че днес много църкви говорят на различен език, т.е. един вид Вавилон е свидетелство против тях, а от дуга страна, това е от Бога за да се разбере, кои са Божии и кои не.
    Относно дарбите, Павел не случайно посвещава цялата следваща глава на 1 Кор т.е. 14, защо? Защото както в писано, че духът на пророчеството се покорява на самият пророк и всичко трябва да става в ред за назидание на църквата. Признавам си, че както и тогава, така и днес (но не навсякъде) дарвбите в църквата се употребяват без ред и назидание, което кара някои да отричат тяхното действие и да казват, че не са от Бога и да влизат в осъждени и хула на Божият Дух, а други да ги употребяват за користни цели (вижте ме кой съм, колко съм прав или ДУХОВЕН), което пак е осъбждение т.е. не си използвал таланта, даден ти от Бога, за назидание на Църквата, а си го заровил.
    Бих искал да акцентирам Павловите думи, които описват ясно и точно атмосферата, в която се потапят Християните (частите на Христовото тяло ) в Църквата :

    И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

    Божието царство не се е разделило, помните цитата – Матей 12 глава 24-36 !

    Знаете ли, в началото на моята вяра си мислех, че ми е необходимо да имам един списък от вярни според мене доктрини, които да ме водят. Бог в милостта си обаче, заличи всичко и ми каза : Когато те изправят на съд, не се страхувай какво ще кажеш, защото Аз ше ти давам какво да кажеш. Бог е източникът на моята „ДОКТРИНА“. Пророците много добре знаеха, че имат нечисти уста, но Бог се допираше до устните им, за да изкажат Неговите съдби.

  18. За ПРОРОЧЕСКАТА ХАРИЗМА като непрекратена дарба и дейност ще говорим по-нататък – тя не е предмет на горната статия.

    Нека продължим с ИСТОРИЧЕСКИТЕ АРГУМЕНТИ, че помазанието и действията на Св. Дух НЕ СА ПРЕКРАТЕНИ в историята на Църквата след разрушението на Йерусалим.

    Тертулиан (II-III в. сл. Хр.) основателно е наричан „първият петдесетен богослов“ след ап. Павел. След като приеме кръщение във вода, човек бива помазан от Св. Дух с „блажено помазание“, казва Тертулиан, което не е „помазване с миро“. По този начин Тертулиан се разграничава от практиката на формалното въвеждане в свещеническо служение чрез „помазване с миро“. Тертулиан посочва, че действието на „духовните дарби“ сред монтанистите е свидетелство за ИСТИНСКА ДУХОВНОСТ, от която Църквата е започнала да отстъпва. Не аскетизмът и не ритуалите правят Църквата „духовно тяло“ на Христос, а ДЕЙСТВИЕТО НА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ!

    Извод: духовните дарби, включително „говоренето на непознати езици“ и „пророчеството“, не са приключили след Юдейската война (66-70 г.)!

  19. Господин Бисер Данев. Християнството е точно това да живеем сторед правилното учение (ДОКТРИНИ). Човек християнин може да си мисли че има вяра ,живее в любов, подражава на Бога т.н. и да е искренен във това и въпреки всичко да НЕ Е ПРАВ. Ако нямаме правилно разбиране на доктрините (УЧЕНИЕ) в Библия НИЕ СМЕ ЗАБЛУДЕНИ. Вземете например католици, православни и др. секти. Те си мислят че подражават на Бога , следват го, имат вяра и са ИСКРЕНИ в това , но въпреки всичко СА ИЗГУБЕНИ.
    Библията ни учи точно обратното. Че любов към Бога е пазенето на ДОКТРИНИТЕ (учението) на Исус.
    Ето какво Библията:

    2 Йоан 1:
    9. Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение (ДОКТРИНА), няма Бога; тоя, който пребъдва в учението (Доктрина), той има и Отца и Сина.

    10 Ако някой дойде при вас, и не носи това учение (ДОКТРИНА), недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,

    11 защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

    2 кор 3:10 А ти си последвал моето учение (ДОКТРИНА), поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,

    Мат 28
    20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал (учение , ДОКТРИНА); и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

    2 Тим 4:
    3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение (ДОКТРИНА); но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

    4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

    Има още много такива стихове.
    Човек не може да бъде угоден на Бога ако ДОКТРИНАЛНО И БИБЛЕЙСКИ НЕ Е ПРАВ.
    ЛЮБОВ КЪМ БОГА Е ДА СМЕ ДОКТРИНАЛНО ПРАВИ.
    Времето дойде че тези които не са доктринално прави си търсят пастори които искат да им чешат ушите.

    Християните (не тези които са новородени, но тези по име) може да са искрени и въпреки тоза ЗАГУБЕНИ и да отидат в пъката. Може дори да работят за Бога и Той да им каже НЕ ВИ ПОЗНАВАМ (Мат 7:23). Може да се опитат да живеят праведно (избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа 2 Пет 2:20) и въпреки това да отидат в пъкала.

    Да обичаме Бога (първата заповед) е да пазим словото му (ДОКТРИНАЛНО ПРАВИ) така както ни е предадено от светиите и Исус. В противен случай може да сме ИСКРЕНО ИЗГУБЕНИ.

  20. Ивайло П: Благодаря ви за стиховете и коментарите към тях!
    В моят коментар, акцентирах не случайно на любовта, която е най-голямата от трите – вяра, надежда и любов.
    Въпросът тук е, коя е правилната ДОКТРИНА (не обичам тази дума, предпочитам УЧЕНИЕ)?
    Разделението идва от следване и поучаване в различни УЧЕНИЯ относно Христа. Аз ви казах, че за мен УЧЕНИЕТО е Христос, възкръсналият (т.е. ЖИВИЯТ), който прати в денят на Педесятница Светият Дух, за утеха, насърчение и сила за свидетелство.
    Йоан го наричат Апостолът на ЛЮБОВТА. Имайки това предвид, следва да заключим, че УЧЕНИЕТО за което той говори е – Останете в ЛЮБОВТА, Утехата и Свидетелството за Христос.
    Не може Христовото УЧЕНИЕ да учи хората да отричат Христос(ЖИВИЯТ) и действието на Светият Дух.
    Когато човек се хвани за ДУМАТА, но избяга от смисълът, който носи тази дума се получава – КИМВАЛ ЩО ДРЪНЧИ и МЕД ЩО ЗВЪНТИ. Знанието е едно, а изпитана мъдрост е друго, човек (християните) трябва да прави разлика между тези две понятия.
    Казвате, че „ЛЮБОВ КЪМ БОГА Е ДА СМЕ ДОКТРИНАЛНО ПРАВИ“, аз бих казал повече – Да обичаш ближният си както себе си. Библият е свидетелство за Живият Бог, който е много повече от написаното слово – Библията. Да, това е единственото свидетелсво, което може да промени живота ти, понеже тя (книгата) говори за Живият Бог. Кой променя човека – УЧЕНИЕТО ли или БОГ, който стои зад свидетелството на Библията? Не случайно всички реформатори казват – спасението е чрез ВЯРА – “ А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.“ т.е. ако виждаме ДОКТРИНАТА ВИ, то няма как това, да се нарече ВЯРА, нали!

  21. „Последният коментар е лишен от стабилна библейска и богословска основа. Казаното от Тертулиан е в съвършено друг смисъл“ („Йоан“).

    Г-н „Йоан“, добре сте дошъл в Pastir.org, прехвърляйки се тук от други сайтове. Не сполучихте в тях, ще се радвам да сполучите тук.

    Нека поясня първо, че когато се говори за „исторически аргументи“, „библейските обосновки“ не се насилват. Може би имате вкус към смесването на олиото и водата, но тъкмо в богословието това не се прави, освен ако нечия представа за богословието не е твърде тясна.

    Тъй като горната Ви констатация е толкова общо изразена, както общо бихме казали, че земята е кръгла (а тя всъщност не е чак толкова кръгла!), бихте ли изяснил, прочие, в какъв смисъл говори Тертулиан? Любопитен съм да разбера как тълкувате мнението на Тертулиан за действието на Св. Дух и духовните дарби.

  22. Ивайло П.,със сигурност е от баптистка деноминация и за съжаление много „пострадал“ от калвинизма!

  23. Понеже стана дума за калвинизъм, искам да вметна.
    Калвин(Френска Швейцария – Женева) развива своята дейност в периода на Реформацията, т.е. отърсване от римокатолическите норми и догми. В този период прокламират реформаторството също Лутер(Германия) и Цвингли(Немска Швейцария). Това са хора подбудени от Бога да направят една много смела, революционна стъпка в християнството. Техните прокламации са изцяло в контекста на спасението, което е чрез ВЯРА, а не в постулатите и догмите на Римокатолицизма.
    Тези реформатори отново връщат християнството в лоното на чистото учение идващо само чрез Библията(написаното слово), а не чрез сказания и жития за светци и догми (най-вече индулгенцията). (Относно индулгенцията – до тогава католическите „бирници“ са събирали (от цяла Европа) пълни до горе каляски със злато, което е било за опрощението на греховете, представете си колко богата е била Католическата църква)
    Калвин единствен има много силен отзвук в цяла Европа – най-вече в Холандия и Англия, откъдето и са най – многото преселници в Америка – много внимавам на американските учители!
    Аз съм убеден, че Калвин е имал много положително въздействие в епохата на своят труд върху християнството. Как след това развиват неговите тези учениците му е друг въпрос или по-точно неговоте последователи остават в епохата след римокатолицизма. Не случайно Ивайло П говори за ДОГМАТА на Библията, поради което и го разбирам.
    Изследвайки Християнската история, човек може да разбере заблудите на много сега проповядвани учения.

  24. Г-н Любен Маринов.
    Мисля че е ПРАВИЛНО да ме попитате дали съм калвинист. В противен случай ЗЛОСЛОВИТЕ , а това е ГРЯХ. Аз съм ви простил, но можете да се помолите за това Бог да ви прости.
    НЕ СЪМ КАЛВИНИСТ. НЕПРАВИЛНОТО учението на Калвин е пуснало корени както сред баптистките църкви , така и сред петдесятните.
    Няма да се спирам върху 5-те точки на калвинизма, но ето малко информация за Калвин:

    ………………………………………………………………..
    Библията казва че християните са като овци , животно в което няма злоба към другите. В случая на Калвин той по скоро прилича на ВЪЛК който няма НИКАКВА МИЛОСТ към други които не са били съгласни с него.
    Въпреки че в началото Джон Калвин е бил изгонен от Женева за своето учение, по късно той е бил поканен да се СПРАВИ с престъпноста която се е ширила там.
    Разбира се това не става с благовестието което води към покаяние грешниците, но това става със силата на закона дадена му от държавата. Калвин е смятал че църквата измества Израел и закона на Мойсей трявба да се прилага със пълна сила за да се справи със престъпноста. Той е имал полиция която е била токова жестока , че дори и милицията в България по времето на комунизма може да мине за милостива.

    Типичен пример е убийството на Серветус ( Servetus).
    Серветус е бил теолог който е отричал Тройцата. Въпреки своето неправилно учение християните нямат право да наказват със смърт други които не са съгласни с тяхното мнение. Калвин обаче след няколко дискусии с него чрез кореспонденция намразва Серветус.
    На 13 Фев 1546 Калвин пише към своя приятел Фарел “ Ако той (Серветус) пристигне в Женева никога не бих го оставил да напусне жив“
    Когато Серветус прави грешката да отиде в Женева на 27 Окт 1955 на една от службите Калвин го разпознава и той е бил заловен.
    Серветус е бил осъден в 38 обвинения срещу него.

    Той е бил изведен извън града и Ниг историк по това преме описва АГОНИЯТАна Серветус на КЛАДАТА
    „Съчки (мокри) със сяра бяха поставени на главата му. Когато те бяха запалени УЖАСЕН ВИК на АНОНИЯ се чу от него :МИЛОСТ,МИЛОСТ: той викаше.За повече от половин час ужасния вик продължаваше защото съчките бяха мокри и смола се стичаше от тях, когато те горяха бавно. ИСУСЕ, СИН НА ВСЕВИШНИЯ БОГ СМИЛИ СЕ НАД МЕН измъчения мъж извика от средата на пламъците.

    Други ЗВЕРСТВА на Калвин.

    Друг мъж на име Дюнант (фев 1545) е обвинен за разпросрастяняване на ЧУМАТА.
    Той и измъчван до смърт, но никога не признава за разпространение на чимата. Неговото измъчено тяло е влачено до средата на града и изгорено.

    7 Март 1545 – две други жени са изгоряни на кладата след обвинение на разпространение на чумата и мъчения.

    16 май 1545 – седем мъже и 24 жени ЕКЗЕКУТУРАНИ. Двама са обвинени в магйосничество и обезглавени. Други мъчени по особено жесток начин. Една жена се хвърля от високото за да избегне НЕЧОВЕШКИТЕ МИЧЕНИЯ.
    Калвин сам ОДОБРЯВА тези екзекуции на СУЕВЕРНОСТ.

    Самият Калвин НЯМА НИКАКВА МИЛОСТ КЪМ НИКОЙ през СВОЯ ЖИВОТ.
    ……………………………………………………………………………

    Всички баптистти (като Джон Пайпер, Легионерите, Пол Уошер , конвенцията на Южните баптисти) които следват калвинизма имат неправилни учения.
    Голяма част от ПЕТДЕСЯТНИТЕ също разпропростряняват калвинизма или неговите учители.
    Например аз от петдесятен пастор и един петдесятен брат научих за Пол Уошер. Но той е калвенист , а пък аз не искам да ХВАНА НЯКОЯ БОЛЕСТ.Въпреки че проповедите на Пол Уошер изглеждат правилни , не го слушам поради причина че е калвинист.
    Ако сте разпрострянявали проповедите на Пол Уошер , то вие сте разпрострянявали калвинизъм също.
    А това е ЛИЦЕМЕРСТВО, да наричате някой калвинист , а пък вие (петдесятнните) да го разпространявате. НИКАДЕ в PASTOR.ORG не намерих ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ относно неправилното учение на Калвин. А Божииите хора трябва да пазят християните от неправилни учения.

  25. Г-н Veniamin Peev.

    Както голяма част от църковните отци , така и Тертулиан е бил ЕРЕТИК. Както Давид Уилкерсон (който за мен е християнин брат) беше излъган от Сатана преди 2 години да прави фалшиви пророчества че в Америка ще има пожари и стачки след 2 месеца които НИКОГА не станаха , така и Тертулиан е излъган от Сатана.
    Ето по надолу ересите на Тертулиан. Така че Тертулиан не е никакъв стандарт, НО БИБЛИЯТА Е СТАНДАРТ ЗА ЖИВЕЕНЕ.

    Както има Троица (Бог Отец, Син и Святия Дух) , така има и троица Сатана ( праобраз на отец),Антихрист (праобраз на сина) и Фалшиф пророк от откровение (фалшив дух)
    Както има Църква , така има и ФАЛШИВА ЦЪРКВА ( плевели)
    Както има Петдесятница, така има и ФАЛШИВА ПЕТДЕСЯТНИЦА (АЗУСА).
    Сатана е враг на Бога се опитва винаги да го имитира.

    Г-н Пеев.
    Седемте църкви в ОТКРОВЕНИЕ също се интерпретират и като седем периода от църковната история. Петдесятната църква (деноминация) попада в периода на ЛАОДИКИЙСКАТА ЦЪРКВА.
    Това е църква която е съставена от хора които мислят че са християни (НО НЕ СА НОВОРОДЕНИ), но Исус е извън църквата.
    Голяма част от пасторите които се канят от чужбина идват от такива ЛАОДИИЙСКИ ЦЪРКВИ.
    Излседвайте без пристрастие писанията какво казва Библията за Петдесятното движение. От Бога или е или НЕ.
    Едни и същи проявления ли е на Петдесятница (огнени езици,говорими езици, вятър) и АЗУСА (без ред говорене на езици-бръщолевене, тресене, подскачане и т.н.)

    Изледвайте писанията без пристрастие за това и се надявам Бог да ви използва ПРАВИЛНО

  26. Не знам кой е този анонимен пъзльо Ivaylo P който го е страх да си напише името но си личи че е калвинист адвентист и не признава Троицата.
    За сведение пророчеството на брат Дейвид Вилкерсон се изпълни дословно с многобройните протести в южните щати на САЩ а понастоящем и в град Бостон.

  27. Г-н Бисер Данев,
    ПЪРВО.
    Не можете да стигнете до някъде ако не ходите по ПРАВИЛЕН ПЪТ.
    Не може да искате да стигнете до Ню Уорк ако хванете самолет за Токио.
    Прочетете внимателно книгата „Пътешественикът“ на Джон Бънян ( чел съм книгата 5-6 пъти).
    Много тръгват на пътешествие, но никога не стигат до небесния град, защото се отклоняват от правилния път или слушат неправилни СЪВЕТИ.
    Така е и със християнския живот.Ако ходиш по неправилен път (адвентизъм, мормонство, православие, католицизъм, исламство и т.н.) и слушаш погрешни УЧЕНИЯ (ДОКТРИНИ) никога няма да стигнеш там за където си тръгнал. Много християни ще бъдат изненадани че няма да стигнат там където са тръгнали.
    Трябва да ИМАМЕ ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ за това какво казва Библията за фалшивите УЧЕНИЯ (ДОКТРИНИ). А това е:

    ПСАЛМ 119: 128 Понеже считам за прави всичките Твои правила (Божието слово) относно всяко нещо(Начин на ЖИВОТ) , Затова мразя всеки лъжлив път (УЧЕНИЕ, доктрина).

    Ако обичате Бога ще МРАЗИТЕ всеко лъжливо учение които ХРЪРЛЯ ХОРАТА В ПЪКАЛА. Ако слепец следва слепеца няма ли да паднат и двамата в ямата?

    ВТОРО:
    Съгласен със вас че Християните трябва да ИМАТ ЛЮБОВ
    -Йоан казва че който няма любов не е познал Бога(доктрината на любовта).
    -Йоан Кръстител казва да носим ПЛОД достоен за покаяние. ( иначе сме синове на змии или Сатана)
    -Яков казва че ВЯРА БЕЗ ДЕЛА Е МЪРТВА (неспасителна вяра) и ДЕМОНСКА.
    -Исус казва че по плодовете ще ги познаем (фалшивите) християни и че всеки НОВОРОДЕН християнин носи плод (Мат 13 гл).

    Ако някой не носи ПЛОД значи не е ХРИСТИЯНИН ВЪОБЩЕ.
    Ние сме спасени ПО БЛАГОДАТ САМО, но ДОКАЗАТЕЛСТВО че някой е новороден са вижда ПО ПЛОДОВЕТЕ които носи.

    ОПАСТНОСТ- ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:

    Сатана може много добре да ИМИТИРА ЛЮБОВ КЪМ ХОРАТА
    Сатана се преправя на светъл ангел и се опитва да заблуди мнозина. Той се правеше на ЗАГРИЖЕН в Едемската градина за Адам и Ева и по този начин ги заблуди.
    Голяма част от християните дават майка ТЕРЕЗА за пример на любов., защото тя се САМОЖЕРТВА за бедните в Индия.
    Но това е заблуда, защото нейното ЛУКАВСТВО НА ЛЮБОВ е измама на Сатана и тя е негов ангел.
    Тя следва неправилна религия (католичество), вярва че всички хора които следват своите религии ще се спасят и ПРОПОВЯДВА ДРУГ ХРИСТОС И ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ.

    Така че някой лесно може да се заблуди че вижда любов сред фалшивите религии и да тръгне след тях.

    СТАНДАРТА Е БОЖИЕТО СЛОВО.
    ДУХОВНИЯ ЧОВЕК ИЗПИТВА ВСИЧКО.
    Дали Сатана не ни дава фалшива СВОБОДА, фалшива любов, фалшив път и по този начин ни проповядва ДРУГ ХРИСТОС.

    ПСАЛМ 119: 128 Понеже считам за прави всичките Твои правила (Божието слово) относно всяко нещо(Начин на ЖИВОТ) , Затова мразя всеки лъжлив път (УЧЕНИЕ, доктрина).

  28. „Както голяма част от църковните отци , така и Тертулиан е бил ЕРЕТИК“ (Ивайло П.).

    Това изказване на Ивайло П. е поредна „велика“ глупост. Ангажираността на Тертулиан с харизматичните монтанисти, които традиционалистите не харесват, не говори за еретизъм, а за обръщане гръб на сухото оплитане в теологични спорове тогава, свързани с Логосовата теология. Тъкмо това оплитане води към оригенизъм и арианство, разбойнически събори и прочие неразбории.

    „Ако оприличавате Тертулиан със съвременният харизматизъм, то много бъркате.
    По-скоро ми напомняте на марционистите и савелианите. Прекаленият фокус върху Третото лице говори именно за моделизъм, което е тежка ерес4 (Г-н „Йоан“).

    Г-н Йоан, не съм оприличавал Тертулиан със съвременния харизматизъм. Започнах с позоваване на „Дидахията“, св. Ириней Лионски, Тертулиан, св. Константин Кирил Философ и т.н., за да покажа ИСТОРИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ за ПРОДЪЛЖАВАНЕ харлизматичната линия в следапостолско време. за сведение, в западното богословие първите три казуса се смятат за общоприети в историята на харизматизма.

    Банално-православните клишета от рода на „маркионизъм“ (голяма издънка от Ваша страна!) и „савелианство“ нямат нищо общо с Тертулиан! Тертулиан не можете да го вкарате в разбойническите спорове за Троицата и Логоса – та нали затова е избягал при монтанистите!…

    Що се отнася до „прекомерния акцент“ върху Третото Лице (Ипостас) на божествената Троица – напълно съм съгласен, че не бива да се позволява това дотолкова, доколкото се загърбват Другите Две Лица – Отец и Син. Но чак пък „тежка ерес“ – айде, холан! Отново зазвучавате с горепосочените клишета.

    Проблемът на такива християни като Вас, г-н „Йоан“, е че продължавате да гледате на християнското богословие през лорнетите на Средновековието. Богословието отдавна е напуснало Птолемеевата епоха и се е вписало в Коперниковата!

  29. Ивайло П: Първо искам да спомена нещо относно Калвин: Сега е лесно да се говори и осъжда човека, който е живял преди около 500 години от нашето време. Да се казва, че е бил жесток. Епохата в която е живял е била жестока. Епоха на отстояване на принципи, които сега вие отстоявате, а именно връщане към Библейското послание и свидетелство дадено чрез Библията. Реформацията е именно период, в който християнството намира отново свидетелството на Библията за единствено и достатъчно за спасение. Калвин е отстоявал тези принципи с ревност, която е граничела до крайност, дори убийството на Сервет е било с идеята реформацията да не се изроди в лъже-реформация. Ересите в този период са били крайно отричани дори и с цената на убийство. Това е било една епоха, в която реформаторите са излизали от догмите на римокатолицизма и са били безкрайно ревностни (както и вие) за чистотата на УЧЕНИЕТО. В този период Библията е била отново превеждана от оригиналните езици. Лутер, Цвингли и Калвин са били не само богослови, но и са владеели старогръцки и староеврейски, били са псалмописци (Лутер), а Калвин е написал 12 тома трактати само върху библейските послания. Всеки е правил грешки, като хвърляте камъни по тях искате да ни кажете, че вие сте безгрешен!?! Замислете се, когато хвърляте камъни към грешните, до колко вие сте безгрешен и дали Бог не им е простил, преди вие да ги осъдите!
    Ако човек не отчита епохата в която са работили тези хора, ще направи една голяма грешка. Протестантизма днес е, защото такива мъже на вярата са били ревностни до крайност за Бога.
    Относно желанието ви да кажете за ПРАВИЛНОТО УЧЕНИЕ (Доктрина):
    Прочитайки написаното от вас виждам желанието ви чрез ПРАВИЛНАТА Доктрина да се представите приет от Бога. Виждам, че иската да си изчистите дрехите и така да се представите пред Бога за да ви приеме. Какво казва словото за това. Човешката правда е като омърсена дреха, Бог ни е дал Неговата правда, която обличаме чрез вяра в Исус Христос. И така вярвяйки в Бога се обличаме в Неговата правда за да стоим пред Него.
    Йоан 4:23-24
    23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
    24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

    Вие говорите за поклонението на Бога с доктрините (истината) , аз ви казвам и нещо повече и с Дух, защото Той е дух.

  30. Йоан : Никой не казва, че определени конфесии ще бъдат спасени или учения. Бог спасява, а ние бягаме към наградата от Бога, подвизавайки се в доброто войстване на вярата, като се стремим да сме Му угодни.

  31. „Притеснява ме следното, че с тези постинги създавате схващане, че само петдесетните са прави и спасени, а всички останали да вървят в ада“ (г-н „Йоан“).

    Това пък откъде го измислихте, г-н „Йоан“? Не само че никъде не съм твърдял подобна глупост, но дори да бях видял някой мой харизматичен колега да го спомене, бих му/й възразил веднага!
    Харизматичното помазание НЯМА влияние върху спасението, защото то е дар, а не ключ към спасението. Не само аз, но всеки грамотен харизматичен представител знае, че спасението идва единствено следствие ВЯРА В ХРИСТОС: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Освен това, проблемът кой ще се спаси и кой няма да се спаси го решава всемирният Съдия, не хората. Те само носителите на средновековните анахронизми в наше време наричат другите „еретици“, „сектанти“, „пътници към ада“ и пр., т.е. „лишават“ другите от правото на спасение…

    Не ми отговорихте обаче на въпросите за Тертулиан, поставени по-горе.

  32. „Аз съм православен богослов, но ми прави впечатление, че мнозина протестанти си създават техен фундамент като например калвинистите – ограниченото изкупление, баптистите – кръщението, адвентистите – съботата, петдесетните – езиците. Не се ли измества по този начин фокусът, който първите реформатори са твърдели, че спасението е само чрез вяра в Христос?4 (г-н „Йоан“)

    Така и предполагах, г-н „Йоан“, че сте православен богослов. Това личи най-напред от избора Ви на псевдоним – „Йоан“, който насочва вниманието към новозаветния Йоан Богослов. Това обяснява и обстоятелството, че не сте осведомен за факта, че приемането на Тертулиан като един от ПРЕДВЕСТНИЦИТЕ на харизматичната теология е труизъм в средите на харизматичните богослови.

    Сега, след като разкрихте произхода си, Ви гарантирам, че ще ми е много полезно и приятно да продължим дискусията по темата за харизматизма. Ще Ви заявя, че дълбоко уважавам всеки православен богослов, който търси дебат, а не сипе хули срещу другите християни.

    Особеностите, които посочвате за различните протестантски деноминации, според мен НЕ ИЗМЕСТВАТ ФОКУСА на реформаторската теология. Те я доразвиват. Аз приемам необходимостта от развитие и адекватност. Онези, които твърдят, че „спасението“ е само в рамките на тяхната деноминация, всъщност повтарят грешката на раздутия Киприанов принцип: „Извън Църквата няма спасение“, разбирайки под това само СВОЯТА Църква. Истинските християни според мен приемат, че СПАСЕНИЕТО Е ЗА ВСИЧКИ – „както за юдеи, така и за езичници“, стига да повярват в Христос като Спасител. Моето твърдо убеждение е, че така трябва да се приеме възгледа за „едната света вселенска Църква“, която не е само Православната или само Римокатолическата, или само Протестантската, или само Петдесетната…

    Критичното Ви отношение към телевизионни шоумени като Джими Суагърт е напълно основателно и аз го подкрепям! Той обаче не е представителна фигура за харизматизма в световен мащаб.

  33. Имам и въпрос към Б. Данев: Как коментирате твърдението на петдесетният пастор Джими Суагър, че калвинизма е демонична ерес? Парадоксално е, че калвинистите обявяват същият телевизионен евангелизатор за демонично натоварен и развратен. Кои протестанти са по-прави от другите?
    Прочитайки коментрите ми в тази статия сигурно сте разбрали, че за мен всяка ДОКТРИНА, която разделя християните е лъжовно учение, понеже Христос събира в себе си всички и Божието Царство не се е разделило. С този въпрос ме карате да хвърлям камъни, което аз не искам да правя, понеже и аз не съм безгрешен. От друга страна знам, че ако има разделение то е от Бога за да стане явно кои са от Бога и кои не са. Въпроса е, кои са от Бога – тези, които следват Бог с дух и истина.
    Аз коментирах историческата личност Калвин, която си има своето достойно място в историята на християнството с оглед противопоставянето на римо-католицизма, връщането към свидетелството на Библията, спасението чрез Вяра и срещу иконопоклонението.
    Не знам кой е Джими Суагър, не съм чувал за него! Павел е казал – 1 Кор 3:3 „Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?“ Искахте да ме изпитае както фарисеите испитваха Христос! Отгорът ми е в предният пост, не бях чел какво д-р Пеев беше коментирал.

  34. Г-н Бисер Данов,
    Не сте ме разбрали правилно. Аз съм спасен по благодат, както нявярно и вие.
    Това което искам да кажа че ние трябва да се „подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.“ Юда 1:3
    Това означава че нашата вяра е основана върху учението светиите (апостолите, пророците, Исус)и тази вяра вече ние ПРЕДАДЕНА и никой не може да пробави НИЩО.
    Калвин, Лутер, Цвингли не могат да прибавят НИЩО ПОВЕЧЕ.
    Ние не трябва да ставане ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ХОРА.

    Навремето като нов хрисриянин смятах че баптистката църква е произлязла от времето на реформациата и бях готов да защитавам със зъби и нокти това движение. Както повечето християни сега смятат че църквата им е произлязло от времето на реформациата. Герои като Мартин Лутер, Звингли, Калвин се изучават и техния живот се дава за пример на младите християни.

    Какво същност е Реформацията?

    Реформациата е реформиране на РИМОКАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА. Но повечето от грешките на Римокатоличестката църква остават и до днес.
    Това са учението на УНИЖЕРСАЛНОСТ НА ЦЪРКВАТА, КРЪЩЕНИЕ НА ДЕЦА (педро – баптизъм), религиозно причастие (за прощение на грехове) sacrament, поръсване с вода като метод на кръщение, платени държавни свещеници и държавна религиозност на обществото.

    Въпреки че реформаторите в началотото са стремили към религиозна свобода от римокатолическата църква, веднъж след като са я получили и техните религии са станали държавни религии те самите са почнали да преследват други които не са били съгласни със тяхното мнение.

    Реформаторската е преследвала ИСТИНСКАТА ЦЪРКВА.

    Цвингли е пресладвал анабаптистите. Той е преследвал жестоко ХРИСТИЯНИ които не се били съгласни с него ( например кръщения на деца). В поставил в затвора Grebel и Felix Manz.
    Цвингли и неговите подвижници са цитирали „Qui mersus fuerit mergatur “ т.е. „Тези които искат да бъдат потопени , нека ги потопим“, което означава че те са УБУВАЛИ ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИ чрез УДАВЯНЕ.
    Лутер също е преследвал ЦЪРКВАТА.
    Английската църква е треследвали християни. Типичен промер е ДЖОН БЪНЯН , който е поставен в затвора от агликаните и семейството му е почти умряло от глад.
    За ЗВЕРСТВАТА на Калвин вече писах. Живота на Калвин е ПОЗОР . Без да се спирам подробно върху учението на Калвин то е ГРЕШНО. Учението на Калвин е НЕ Е ТЕОЛОГИЯ, А ФИЛОСОФИЯ.
    Прекарал съм много часове върху това и въпреки че има някои вярни неща в калвинизма, то е пълно с грешки.
    Библията ни казва :
    „но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив………..“ Рим 3:4

    Не ставайте последовател на човек :Калвин, Лутер, Звингли, Августин (преследвател на християни),Жером, Парам, Сиймур и т.н.

  35. Има ДВА вида ереси (грешки):
    1.Ерес (неправилно учение) които дори ако някой го държат няма да изгубят вечен живот.
    Това го пише във 2 Сол 3:
    14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.
    15 Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

    Ако някой не се покорява на Библията (нашето слово- вярата предадена от светиите), такъв човек ТРЯБВА ДА СЕ БЕЛЕЖИ и ДА НЕ СЕ СЪБИРАТЕ С НЕГО. Но не го считайте на неприятел.

    Такъв пример е петдесятното движение. Петдесятното движение ( Протестанската реформация също) е погрешно движение (ЕРЕС), но въпреки че ако някой го държат все пак ще се спасят.
    Но Божието слово ми казва ДА ГИ БЕЛЕЖА И ДА НЕ СЕ СЪБИРАМ С ТЯХ (което и правя) . С надеждата да се ЗАСРАМАТ ЗА погрешното учение. Въпреки това това да ги считам за братя (ако са новородени).

    2.Има ГИБЕЛНИ ЕРЕСИ които ако някои ги държат НЯМА ДА СЕ СПАСЯТ:

    2 Петрово 2 глава
    1 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители (така наречени православни ОТЦИ) , които ще въведат тайно ГИБЕЛНИ ЕРЕСИ, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
    2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.

    Такива църкви и деноминации са: ПРАВОСЛАВИЕ, КАТОЛИЦИЗЪМ, Адвентизъм, Мормони, свидетели на Йехова и т.н.
    Православието и римокатоличеството например учат че ние имаме достъп до Бога чрез молитви към светии или Дева Мария. Това е Духът на Антихриста в такива учения. Ние можен да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат“ Евр 4:16 защото Исус проля кръвта си за нас.

    Библята казва че православните и католиците СА ЛЪЖЦИ И ИМАТ ДУХА НА Антихриста защото се отричат че Исус е Христос (имаме достъп до Бога САМО чрез Исус), а не чрез молитви към светии. Такива християни нямат нито Исус нито Сина :
    „22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
    23 Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.“ 1 Йоан 2
    Откровение 17 и 18 глава говори за една жена която е римокатолическата църква която има и ДЪЩЕРИ – една от която е ПРАВОСЛАВИЕТО.
    Библията нарича учението на римокатолицизма и православието (дъщеря и) ПРОСТИТУЦИЯ.
    Ако някой е НОВОРОДЕН ще иска да излезе от тези ЦЪРКВИ-ПРОСТИТУТКИ за да не ги настигне Божия гняв за това че проституират (УЧАТ се от ГИБЕЛНИ ЕРЕСИ) с учения като детско кръщение, молитви кън светии, икони, курбани и т.н.
    Поради тази причина съм ИЗЛЯЗЪЛ от православието и да не се уча от Православните ГИБЕЛНИ ЕРЕСИ защото там ще ги постигне Божия ГНЯВ.
    Ако слепец води слепеца няма ли да паднат и двамата в ямата (ПЪКАЛА).

    Когато човек е пиян с някакво учение или деноминация е много трудно да се излезне, но все пак е възможно да се излезе ако човек изследва Библията какво тя казва за това.
    Поради тази причина когато почнах да чета Библията веднага разбрах че православието е пиянство и проституция.
    Тази седмица имах на гости приятели които искаха да раздават за умрелите за тях роднина. След като почнаха да ни питат въпроси какво знаем за Бога и обрядите им изложихме ПРАВИЛНО БОЖИЕТО СЛОВО.
    Накрая те ни казаха че през цялото това време не са били прави и са заблудени от ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА.
    Надявам се че разбирате че превославната църква сее ЗАБЛУДА.
    Очистете се от нея (маята на православието) и ще бъдете инструмент за правилна употреба.

  36. Ивайло П: Така е, реформаторите са правили грешки, които погледнато от разстоянието на времето са изглеждали жестоки или по-точно грешни, но за епохата си са се смятали за правилно дело (интересно ми е Ивайло П, ако сте бил съвременник на това време, какво бихте направили, като знаете, че само единици са били запознати с Библията). Не искам да съм техен адвокат. Преследването на анбабтистите (убийството им), ще тежи на съвестта на хората извършили това деяние. Самите реформатори не са били взаимно близки (Лутер, Цвингли и Калвин). Всеки сам достига до това, което знаем за тях в историята, всеки има свои поглед за реформата и визия за нейното развитие. Епохата не е била на „хуманизма“, както сега това е толкова популярно да се изповядва, макар че те са изповядвали един вид „хуманизъум“.
    Анабабтистите си навличат гоненията на протестантите(реформаторите от това време) заради това, че те са за ре-водно кръщение, което означава, че човек трябва да направи осъзната изповед пред Бога за новорождение, което сега ние приемаме като истинно.
    Сервет си е бил еретик с отричането на догмата за Светата Троица.
    Много сте прав, като казвате, че те правят реформа на Римо-Католическата църква, а не на Православната църква, която е била по нашите земи. Може би е време да се извърши и реформация на Православната църква, за да мине и тя своята Голгота, но тази реформация е необходимо самата тя да направи.
    Искам тук да акцентирам, че техният (на реформаторите) ВИК и ДЕЛО за очистването на църквата и връщането ѝ към Библейското послание и Спасението чрез Вяра не може да е било човешко, еретическо или антихристко действие. Заради това, когато човек говори за история на църквата, трябва да е критичен, но не и безразсъдно критичен, защото глава на църквата е Христос.
    Оставям Бог, да бъде техен съдник.
    Естествено, не искам да бъде погрешно разбран, не съм калвинист, презвитарианец, англиканец, баптист, конгрешан, реконструкционист или от орфеическата ерес (на Цветан Гайдарски и мъртвият му брат), аз съм един уловен от Бога и се стремя да съм му угоден, като преследвам прицелната точка наградата от Исуса Христа.
    Филипяни 3:7-14
    7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. 8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, 11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите. 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, 14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

    Само бих завършил с този цитат:
    Йоан 4:23-24
    23. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

  37. Йоан, Vsvb, Илия, Ивайло и другите едноименници явно са конгрешански и калвинистки провокатори

  38. Г-не кажете ми как да коментирам последният ви постинг, като с това показвате само, че нямате нищо общо с духовността!

  39. Разочаровате ме с последното си включване. Почнахте да хулите протестантите и дотолкова сте се вживял в ненавистта си към 80 % от тях, че почнахте да обърквате клавишите на кирилицата…

    Можем да се критикуваме на конфесионална тема, но не бива да се оскърбяваме, защото ап. Павел също се нарече „недоносче“, но името му се споменава от протестанти, православни и католици с уважение!…

  40. Г-н Пеев,
    До сега не бях оглеждал сайта Ви.
    Винаги съм мислил /до сега/, че сте православен.
    А сега виждам, че Вие споделяте точно това, което и аз споделям – Петдесятната църква.
    Съжалявам, че бях невнимателен. Моля да ми простите за това!
    Сега ще Ви кажа в прав текст това, което се стремях да загатна в част от писанията си.
    ИСЛЯМЪТ Е ПРАВОСЛАВИЕ В АРАБСКИ УСЛОВИЯ!
    ПРАВОСЛАВИЕТО Е ПО-БЛИЗКО ДО ШИИТСКИЯ ИСЛЯМ /най-агресивната форма на ислямизма и уахабизма/. Не случайни в Русия и Сърбия днес изповядват Православен фашизъм.
    А Уахабизъм = Исламофашизъм = Православен фашизъм.

    Шиитите ПАЛЯТ СВЕЩИ, ПОЛЗВАТ ИКОНИ И ХОДЯТ НА ХАДЖ, ПИЯТ АЛКОХОЛ И ПР. ПРАВОСЛАВНИТЕ СЪЩО ХОДЯТ НА ХАДЖ и стават ХАДЖии.
    И двете религии имат ПРЕДАНИЯ /събрани в Свещени книги/- едните Предания на Светите отци, а другите Предания /хадиси/ за живота на Мохамед, събрани от събирачи след 300 год. след смъртта на Мохамед. И ги ползват с приоритет пред Словата на Бог /респ. Аллах/. Приликите са толкова много, че не могат да се изброят накратко.
    Няма защо да се чудим, че живеем най-бедно в целия ЕС!
    А православието за последния четвърт век загуби половината си вярващи /само 60 милиона от отлъчването на Украйна; от Беларус; от Естония; от Македония, малка част от Хърватска; от Българите в Западните покрайнини, които са похулени от Светисавските сръбски националисти; от Черна гора; Истинска руска православна църква и др./.

    Кой беше споменал, че говоренето на езици е „приключило“?!
    Обещал ли е Бог на повярвалите по целия свят, че ще се говорят нови езици?
    Нека Божието Слово говори за себе си за Великото поръчения на Бог:
    Марк, глава 16, стихове 15 – 20
    15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
    16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
    17 И ТИЯ ЗНАМЕНИЯ ЩЕ ПРИДРУЖАВАТ ПОВЯРВАЛИТЕ: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ ЕЗИЦИ ЩЕ ГОВОРЯТ;
    18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
    19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
    20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.

    Какво се казва в стих 17, /написан в бъдеще време/ – „17 И ТИЯ ЗНАМЕНИЯ ЩЕ ПРИДРУЖАВАТ ПОВЯРВАЛИТЕ: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ ЕЗИЦИ ЩЕ ГОВОРЯТ;“???

  41. Прочети отново какво в писал автора на статията. Класическата реформация и Лутер казват точно обраното на това което ти твърдиш. Римл. 1:17 може да бъде разглеждана като предпоставка за раздалечаване на блаж. Августин и Лутер по проблема за “оправданието”, въпреки че Лутер неведнъж изказва своята благодарност към мъдреца от Тагаста. След екзистенциално формулираното си новорождение реформаторът започва да се съмнява в степента на близост между ап. Павел и блаж. Августин по проблема на “оправданието”. От една страна, той подчертава, че неговият любим учител е изпреварил значително всички останали представители на западната патристика, но от друга страна, учението на Августин остава заключено в рамките на философската теория. Липсват жизнените, екзистенциалните измерения! Лутер започва да възприема оправданието като “все повече нарастващо” в човешкия опит, поради което вярващият се докосва все по-реално до Божията правда. Това дава личен импулс, лична мотивация. Според Лутер съдържанието на християнския живот трябва да представлява една непрекъсното увеличаваща се правда, затова той е едно “непрестанно търсене и устремяване към постигането на правдата”. А това означава, че доктрината за “оправданието” започва да пулсира в кръвта и да се усеща в диханието на вярващия. Лутер предава своята концепция за живото и практически приложимото “оправдание” в ежедневието на вярващия чрез различни форми: трактати, екзегетически и полемически съчинения, проповеди.

  43. Повдигам отново тази тема въпреки че не ми е отговорено на последния постинг защото е интересна и има тенденцията да стане една от най-дискутираните.
    Говоренето на езици е разбираемо по свой начин в съвременната култура където на думите на хората вече не може да се има доверие и риториката е постоянно деконструирана. С това петдесятното движение е главен проводник на един феномен на миналия век който реформира Християнството от предимно западно към вече не западна а азиатско , африканско, южноамериканско и т.н. създавайки свои сепцифични богословски субкултури Визирам малкото което съм чел за африканския черен Исус, азиатската почит към праотците, социалното евангелие, Барт, Бонхофер, Шлаемахер и т.н

  45. Аз съм пастор и ви молим да помогнете със каквото можете за изграждането на молитвен дом събираме се от вън и е трудно тя е малка 50 кв.молим ви помогнете за Божието дело тел.0985863288

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *