ХУМАНИЗМЪТ – ПРЕДВЕСТНИК НА АНТИХРИСТ

Защото ние не воюваме срещу хора от плът и кръв, а срещу личности без тела – зли владетели на невидимия свят, тези мощни сатанински същества и големи зли князе на тъмнината, които владеят този свят и срещу огромен брой нечестиви духове в духовния свят. (Ефес. 6:12, букв. превод от Ливинг Байбъл)

Като последователи на Исус Христос ние сме въвлечени в един конфликт, който обхваща както небето така и земята. Силите, които се изправят срещу нас са личности без тела- зли духовни сили в невидимата област, които се противопоставят на всяка истинска праведност и се стремят да установят сатанинско господство над целия свят.

Нашата отговорност в този конфликт е уникална, защото Христос е поверил единствено на нас духовното прозрение и оръжията, които могат да ни дадат победа. Правителствата и армиите на този свят, които действат само в естествен план, нямат разбиране за този конфликт и нямат сила да се справят със сатанинските сили в поднебесната. Точно обратното, без да осъзнават те самите са манипулирани и контролирани от тези сили.

Едно съществено изискване за победа е идентифицирането на природата на силите, които действат в дадена ситуация. През последните месеци като размишлявах за събитията в света и особено в Съединените щати и Израел, вярвам че Бог ми показа идентичността на злата, измамна сила, която Сатана планира да използва, за да доведе до край своите цели за края на този век. Това е ХУМАНИЗЪМ. Винаги съм мислил за хуманизма като за сравнително безвредна грешка. Когато се консултирах с речника, бях изненадан от неговото определение:

Отричане на каквато и да било сила или морална стойност, надминаващи тези на човечеството; отхвърляне на религията в полза на вярването в напредъка на човечеството със свои собствени усилия. Разбрах, че хуманизмът не е духовно неутрален. Точно обратното, той е съзнателно отричане и отхвърляне на Божията власт. Това е антирелигиозна религия. Поради тази причина той може и често е преподаван в образователните системи, като тази в САЩ, които забраняват изучаването на религия в нейния обикновен смисъл.

Реших да проследя хуманизма назад в историята, започвайки със съня на Навуходоносор за един образ с глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед и крака от желязо. Даниил го разтълкува като предричане за четири езически империи, които ще възникнат една след друга. Главата беше Вавилон; гърдите и мишците беше Мидо-Персия; коремът и бедрата бяха Гърция; краката бяха Римската империя (Даниил 2:31-40).

Един ключов фактор ме впечатли: репродуктивните органи бяха в частта, отговаряща на Гърция. С моята квалификация по гръцка философия, това стана особено ясно за мен. Разбрах, че именно Гърция – повече от която и да е от другите империи – чрез своята философия, се възпроизвеждаше в следващите култури.

Първият гръцки философ, за когото имаме сведения е Хераклит (около 460 г. пр. н. е.). Само три от неговите поговорки са стигнали до наши дни: всичко тече….никога не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река….човекът е мерило за всички неща. Учудващо е как тези три поговорки обобщават същността на хуманизма. Те твърдят, че всичко е относително; няма морални или законни абсолюти; и човекът е най-висшият авторитет във вселената.

Извън обсега на това изследване е да анализирам как това мислене е формирало, първо, идеите в Европа, и после, чрез Европа идеите в съвременната цивилизация. Гърците се прекланяли пред човешкия ум. Идеята на Аристотел за Бога била съвършен ум, който се самосъзерцава, защото нищо по-малко не си струвало да бъде съзерцавано. От това се развила цялата философия на рационализма. Освен философията друг главен елемент на гръцката култура бил нейното наблягане на атлетическите състезания. Техните Олимпийски игри представлявали това, което всъщност е идолопоклонство към атлетическото мъжество, което се съживява в настоящия век. Най-гледаните телевизионни програми днес са големите международни спортни състезания.

Гърците също клоняли към омаловажаване на брачните взаимоотношения между мъж и жена и гледали на хомосексуалните взаимоотношения между двама мъже като на по-интелектуално задоволяващи. В тяхната скулптура, идеализираните мъжки форми обикновено били изобразявани голи, докато женските били покривани с някаква роба.

Така наречените богове на Гърция проявявали всички морални недостатъци на човечеството: похот, неморалност, ревност, отмъстителност, всъщност едно пълно отсъствие на какъвто и да е обвързващ морален кодекс. Това освободило човека, за да бъде бог сам на себе си и да установи свой собствен морален кодекс. В края на краищата, от никой народ не може да се очаква да живее над нивото на собствените си богове.

Всички тези последици от гръцкия хуманизъм са били нарастващо очевидни в нашата западна култура през настоящия век. През 1992 год., обаче, духът на хуманизъм поде голяма нова офанзива срещу САЩ и Израел. Почти едновременно, облак на духовна тъмнота се спусна върху двете нации. В техните общонационални избори същата година, духовната сила, която доведе на власт както Клинтъновата администрация в САЩ така и Коалицията на труда в Израел, беше явен и неподправен хуманизъм. И двете администрации представляват явно и съзнателно отхвърляне на Божиите праведни закони и на заветите, които Той направи с човека, първо чрез Мойсей и после чрез Исус Христос. Те демонстрираха, че за да постигне своя краен резултат, хуманизмът ще вярва на всичко, освен на истината и ще толерира всичко освен праведността.

Това издигане на човека е силата, която накрая ще доведе на власт Антихрист, чието име е числото на човек (Откровение 13:18), човекът на беззаконието, който се противи и превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, и дори седи в Божия храм и и се провъзгласява за Бог (2 Солунци 2:3-4).

Писанието разкрива, че той ще наложи господството си над всички, които са отказали да обичат истината. Поради тази причина Бог ще им изпрати силно заблуждение, така че да повярват лъжата – първоначалната лъжа, т. е. с която Сатана измами нашите първи прародители: Вие ще бъдете като Бог… или като богове. Това издигане на човека на мястото на Бога ще въведе голямата скръб, един период на всемирна агония, толкова ужасен, че ще надмине дори Холокоста на 1939-45 год . (Мат. 24:21-22).

Преди този последен период на скръб, обаче, Бог все още има да изработва огромни планове, както за Израел, така и за Църквата. Жетва на милост ще предшества жетвата на осъждение. Божията подготовка за това е разкрита в Захария 9:13: … и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио… Децата на Гърция са тези, които приемат заблудата на хуманизма. Синовете на Сион са тези, които застават върху непогрешимото Божие Слово, приемайки както Неговите обещания така и Неговите завети. Те ще бъдат взети както от естествения Израел така и от Църквата. За тях ще се каже: Те го (Сатана) победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз щото да бягат от смърт. Те ще бъдат хора с един първостепенен приоритет: да вършат Божията воля ще бъде по-важно за тях, отколкото да се държат за самия живот.

Изправени пред това предизвикателство всеки един от нас трябва да запита себе си: Готов ли съм да заема позиция като на един от синовете на Сион?

Числено, силите на хуманизма многократно ни превъзхождат. Въпреки това можем да се насърчим от примера на Аса, цар на Юда. Изправен пред нашествието на непреодолимо превъзхождаща армия, неговата молитва на отчаяние обърна сигурното поражение в абсолютна победа. За нас днес неговата молитва ни дава чудесен модел, с който да се противопоставим на себеиздигащите се сили на хуманизма.

Господи, безразлично е за тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на тебе уповаваме и в твоето име идем против това множество. Господи, ти си нашия Бог; да не надделее човек против тебе. (2 Летописи 14:11)

Нека да застанем заедно в тази молитва!

В служба на Господаря,
Дерек Принс