„Посягайки към една книга, първото нещо, на което човек обръща внимание, е заглавието. Естествено това се отнася и до Светото писание, достигнало до нас с названието Библия. По-любознателните читатели обаче знаят за превода й, правен през IV в. от св. Йероним и известен като Вулгата, подхваща темата си Светлозар Попов в „Българското име в библейски времена“ (изд. „Данграфик“). „В световната книжнина названието „Вулгата“ се извежда от латинското „вулгарис“ в значението му на „разпространен“, „обикновен“, продължава Попов. Но напоследък се появиха интерпретации на името „Вулгата“ като „Българска книга“ – от вулгарис (булгарис). Той обаче ги подминава и се спира на по-убедителни места в Библията.
Попов е наброил в нея „близо 70 имена на персонажи и топоними, изградени върху корена на българското етническо име. Налага се убеждението, че то действително е широко представено в „Книгата на книгите“. Неговите доказателства са езиковедски, исторически и културологични и водят до проследяване на българския корен по нейните страници.