Храмовете опустяват откъм свещеници. Миряни и вярващи обаче още се намират
Беден ли е бил светецът отшелник Иван Рилски? Нито да, нито не. Просто едва ли го е вълнувал подобен въпрос. Не и по начина, по който си го задават българите днес. Бедността е субективно понятие, казва социалният ни министър Христина Христова. Според нея един се чувства беден, защото кара на хляб и кисело мляко, а друг – защото не може да си позволи да иде да види египетските пирамиди.
Май духовно сме най-бедни.
–
Стотици църкви и храмове из цялата страна пустеят. В тях няма свещеници, някъде не са останали и миряни. Българите никога не сме били особено вярващи, но пък винаги сме държали на добрите отношения с Бога. Ей така, за всеки случай, ако все пак се окаже, че го има. И само най-низката мизерия може да изкорени тази традиция.
В миньорския град Бобовдол в църквата открай време няма свещеник. Макар и заключен, храмът изглежда жив, поддържан и спретнат. Има и чистачка. „Попът идва от Дупница по празници“, казва тя. Нищо повече не знае и не я интересува.
Заявява, че не ходи на църква.
Храмовете в половината Дупнишка духовна околия са без свещеници, обяснява отец Георги Паликарски от Дупница. В Бобовдолско и Трън няма изобщо свещеници, в Перник и Радомир не са достатъчно. 25 отци обгрижват цялата духовна околия, а тя е най-голямата у нас. Преди 20 г. са били 38, но старостта взема своето. На тяхно място не идват млади. Заплатата е малка, думата си казва и деградацията заради обработката на комунизма, смята отец Георги.
Предпоследният свещеник в Бобовдол бил дупнишки поп, командирован в миньорския град. Но заминал за Прага, където пак работи по специалността – към западноевропейската православна църква. Сега за градчето се чакат двама млади духовници. „Но ако в Бобовдол при нужда мога да вдигна телефона и всички свещеници от Дупница да пратя там, то в Трън няма и кой да отиде“, обяснява отец Паликарски.
Той разбива мита за богатия поп. „Изпратят хора, завършили семинария, дори духовна академия. Но не иска да бъде свещеник, спира го малката заплата“, разяснява свещеникът. Двама, учили за свещеници, отишли
да работят в „Балканфарма“, защото там вземат 600-700 лв.
Други пък станали магазинери или кръчмари, за да изхранват семействата си. „Учил, за да се извиси духовно, църквата е отделила средства за него, и в един момент казва – не искам, уредил съм си живота много по-добре. И отива в завода. А нашето не е и работа, то е служение на Бога и народа“, казва отец Георги.
А къде са прословутите високи доходи на свещениците от треби, свещи и дарения? „Един селски свещеник откъде ще ги вземе? Народът като няма пари, и свещеникът няма. Той се уповава само на една заплата – 200 лв. Единици имат пари – например софийските свещеници. А тук цените ни са ниски. Една венчавка в София е 160 лв., тук е три пъти по-малко, погребението там е 80-100 лв., тук е 26 лв. Ние сме малко по-земни. И ако някой си превиши правата, определи по-висока такса, го викаме и си поговоряме по-остро“, разяснява попът. Той обаче нито оплаква мизерията, нито съди колегите си.
Въпреки това има и свещеници, надянали расото, защото чули, че ще вземат много пари. „Пълен безбожник, носител на една престилка. Казва – църквата е за заблуда на бабичките. Който си е продал душата на дявола, по-добре да не се е хващал с това нещо“, размишлява отецът. Дава пример с последния свещеник на Бобовдол. „Той завършил семинарията, след това става полковник, бил е началник на озеленяването в Бояна. Пенсионира се като полковник, мина се време, сложи расото“. И после?
„Падна от круша и се уби“
Парите не са всичко. Но не са и без значение. „И мен ме влече да карам мотор, и аз искам да се возя на нова кола. Не виждам земен човек, който да не мечтае да бъде добре. Дори за монасите важи това“, казва Паликарски. В Дупнишка духовна околия има и няколко монаси – в Руенския манастир. Живеят на режима на Света гора – не ядат месо, три дни в седмицата изобщо не се хранят.
На Новото време, което се е загрижило за монасите и раздава четки и паста за зъби, попът отвръща: „Да дойде Кошлуков ли беше, Севлиевски ли, при нашите монаси. Сигурен съм, че той няма в неговото жилище тая хигиена, в която живеят те“.
Отец Георги е очевидно горд със своето паство. „Нашата духовна околия не е атеистична църква, тя е действаща, жива“, казва отец Георги. Кадрова криза има в цялата страна, но тук най си личи, защото по тези краища църквата е търсена. „Няма дупничанин да влезе в нова къща без да е осветена“, казва попът. Действително – докато говорим, му звънят по мобилния телефон да го канят на освещаване на апартамент. GSM-ът звъни с мелодията от „Кръстника“. Отец Георги си е съвсем нормален човек – закъснява, защото му тече антифриза на колата и е бил на монтьор, с интерес изучава апарата на фоторепортера. Така трябва да е. Колкото по-земен и естествен е свещеникът, толкова повече му се доверяват миряните. Защото прилича на тях.
Та дупничани, които с хиляди са в Милано, са го командировали на тяхна сметка в италианския град, за да освещава и техните къщи. В Милано има толкова дупничани, че се носят легенди, че имат свой квартал, маркиран с табелка „Дупница“. Оказва се, че не е вярно.
„Дупница“ е написано със спрей на самата табела на Милано“,
обяснява отец Георги.
Със злато от „италианците“ е направена и иконата на Св. Георги на входа на едноименния храм, в който служи отецът. Свещеникът дебело подчертава, че това е единствената църква у нас с общо 3 златни икони. „Дай боже, след някоя година трябва да е със златни, а не както сега – с позлатени кубета“. В общи линии, дупнишкият катедрален храм се кани да мине „Александър Невски“ по величие.
Дупничаните в България също са добри миряни. Постоянно някой влиза в храма да запали свещ, „учениците преди училище минават“, обяснява отецът. „Имало е служби по 4-5 часа, народът стои, пълна е църквата, не се отегчават“, хвали се попът.
„Има и толкова много дарения, че не може да се опише. За всяко нещо се обръщаме към бизнесмените и те дават, общината помага“, хвали се свещеникът. Църквата му наистна е жива – правят се ремонти на храмове, строи се манастир. Със съдействието на Паликарски за лечение в чужбина на болно дете за
3 дни са събрани 218 000 лв.
В София, с помощта на медиите, тези пари се събират с месеци.
Може би това е рецептата за оцеляване на църквата в динамичния технологичен свят на клонинги, евтаназия и адвокати? „Църквата е консервативна, ако не беше, досега да се е разпаднала. И 25-и век да дойде, всичко тръгва от едно положение – семейството. Докато го има уважението към по-възрастните, връзките в семейството, вярата не се губи“, смята свещеникът. Лично той има 3 дъщери.
Отецът е възмутен от честото второбрачие при свещениците, което е строго забранено. Светият синод обаче засега не наказва разведени и женени втори път отци. Земният поп дава и логично обяснение – дълги години в духовната семинария и академията младите свещеници нямат допир с жени. Когато излязат лесно се женят за първата срещната, която ги „хваща за ушите“. И, логично, бракът не винаги е удачен, защото „има разминаване в мислите и действията“.
Абсолютно нищо земно не е чуждо на отеца. „Аз съм един от създателите на СДС в Дупница“, разказва Паликарски за времето на Клубовете за гласност и демокрация. Бил е и общински съветник. По това време издействал ремонт на площада пред храма „Св. Георги“. „Отказах се, защото всеки, който влезе във властта, търси бързата печалба и далаверата. Разочаровах се от политиката“, дава той поредното нормално обяснение. Въпреки това вмята, че държи за царя, защото е монархист. Останала му е и дясната визия. „Една държава ще я познаеш дали е богата, ако кафенетата са празни. А тук – място не можеш да си намериш. В България има изкуствена безработица. Никой не иска да работи, защото иска ли – и за 5 лева ще се хване. Малко са, но все пак не е нищо“, пак се връща попът към вездесъщата тема – парите.
Проповядва – „Защо слагат ръцете на гърдите на човек, когато почине? За да види този, който отиде да се прости с него, че
нищо не е сложил да носи на оня свят.
За какво са тая злоба, алчност, егоизъм? Това разяжда България. Но ние сме като тръстика в полето. Който мине ни гази, обаче не може да ни скърши – бури, вятър, падение, ние се изправяме“.
–каре–
Така е и с църквата – тя е силна и оцелява, въпреки деленето на синодите, старостилците и сектите. В Дупница например катедралният храм е като обсаден от различни секти. От едната страна е сградата на адвентистите от седмия ден („те повечето са цигани“), от другата – баптисти, от третата – конгрегати, от четвъртата – петдесятната църква. „Както мормоните дойдоха, потрошиха много пари в България, и си отидоха“, обяснява отецът ефектът от вносната платена вяра. Така е и със сегашната обсада – „вярващите“ дупничани вземат салама и брашното от сектантите, след което минават през православния храм да палнат по свещичка.