Д-р Вениамин Пеев
За разлика от по-големия Харалан Попов, който е автор на няколко автобиографични книги, Ладин Попов (1913-1977) не е оставил своя автобиография. Той е човек повече на действието, отколкото на перото. Животът му обаче се оказва до известна степен по-драматичен от живота на неговия по-известен брат. Този драматизъм е особено дебело подчертаван в плановете, донесенията и писмата, които се съхраняват в 8-томния архив ГДОР „Клеветници”. За Ладин Попов има две допълнителни папки на разработки с донесения и писма. От документите личи една мащабна, детайлно планирана инициатива срещу него, в която активно се включват и представители на ръководствата на петдесетната и други деноминации. Колкото и парадоксално да изглежда това, житейският му път трябва да бъде възстановен именно от архивите на най-безскрупулния му враг – апарата на ДС. Оперативните работници са се занимавали с неговата личност от най-ранната му младост. Отначало личи рутинното любопитство към неговото поведение и изказвания, но с течение на времето надделява тенденцията към педантично следене и оклеветяване на личността му, което излиза далеч извън представите на обикновения човек за етика.
В автобиографичните книги на брат му Харалан и снаха му Рут има оскъдни сведения, но те показват почит и възхищение от характера и поведението на Ладин както по време на процеса, така и след това. Същото възхищение към чичо си споделя и синът на Харалан – Пол Попов, с когото съм имал лични разговори. Не всички негови роднини обаче са се отнасяли към него по същия начин. Имало е и такива, които ДС е успяла да спечели на своя страна, както е спечелила и негови колеги. От донесенията на такива нелоялни към името на Ладин Попов хора произлизат най-вредните клевети, които обаче свидетелстват за моралното ниво на самите автори на неверните писания. Затова смятам, че името на п-р Ладин Попов трябва веднъж завинаги да бъде изчистено от всяко петно, което агентите са се опитвали да лепнат върху него, служейки си с онези непочтени средства и методи, които само една варварска политическа система като комунистическата може да съчини и прилага.
Биографични справки за Ладин Попов
Нека започна с недоумението, че бившият председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев, който направи опит да напише „история” на своята деноминация, поставя п-р Ладин Попов в кратката глава с надслов „По-слабо известни ветерани” в компанията на петнайсетина периферни дейци на СЕПЦ в България. Там авторът включва следните кратки бележки за него: „ЛАДИН ПОПОВ. Ръководи църквите в Русе и Троян. Въвлечен е в пастирския процес, съден и лежи в затвора. След изтърпяване на присъдата работи в строителството. Емигрира в Швеция и там умира”.[1] От тази повече от скромна информация личи явното нежелание на Зарев да каже някои истини, които определено биха ни убедили, че мястото на п-р Ладин Попов не е сред „по-слабо известните” петдесетни пастори. На първо място, Ладин е твърде добре познат в евангелистките общности като една от ключовите фигури в „Славянската религиозна мисия” със седалище в Стокхолм, Швеция. Защо Зарев дори не загатва за това? На второ място, ДС използва не по-малък ресурс и не по-малко планирани мероприятия за оклеветяване на Ладин и възпрепятстване на неговата мащабна мисионерска дейност в България от ресурса и мероприятията срещу неговия брат Харалан. Защо Зарев мълчи по този въпрос? Не е ли осведомен и има ли други причини за подозрителното мълчание на втория председател на СЕПЦ през комунистическия му период? Нека се опитаме да дадем някои отговори по-долу.
Най-напред нека видим дали според сведенията на ДС п-р Ладин Попов е толкова „незначителна” фигура, както ни информира Зарев. В една късна Справка на КДС в единствен екземпляр от 27 май 1968 г., заведена под № 13570, пише буквално следното: „Произхожда от заможно селско семейство. Основното си образование е получил в родното си село, след което е учил в гимназия в гр. Свищов. През 1936 г. заминава за гр. Данциг, където 2 год. е учил духовно училище. След това е ходил в Англия. През 1939 г. се завърнал и установил на работа като евангелски пастор в гр. Русе. В 1948 г. се преместил на същата длъжност в гр. Бургас. Следващата година по пасторския процес е осъден на 5 год. лишаване от свобода. Присъдата си излежал в Бургаския затвор, от където е освободен през 1952 г. След това започва работа в ОСО-Бургас като остъклител на нови сгради. След като излязъл от затвора продължил да е вражески настроен, очаквал идването на американците и посещавал църквата на евангелистите, но не бил активен. През 1966 г. е изключен от сектата за неморални деяния, но продължава да дружи със закоравели евангелисти”[2]. Нека посоча, че в тази компилативна агентурна Справка има някои неверни данни. Първо, Ладин не произхожда от „заможно селско семейство”, както вече се убедихме от информацията за произхода на по-големия му брат Харалан. Беднотията на семейство Попови се потвърждава и в спомените на Рут, която описва доста картинно преживения шок от първото си посещение в дома на родителите на своя съпруг скоро след венчавката им в Лондон: „Но условията им за живот ме шокираха и изплашиха. Домът им, макар и чист и подреден, не беше нищо повече от една голяма колиба… Аз бях ужасена!”.[3] Данните за пастируването на Ладин Попов в Бургас също не отговарят на истината и очевидно са объркани с пастируването на Харалан.[4] Подчертаването обаче на „вражеските настроения” на Ладин е нов и важен за ДС момент, който се основава на донесение от негов близък. Освен излежаната 5-годишна присъда, този политически елемент ще се раздува още повече от оперативните работници и ще представи Ладин като един от най-опасните „идеологически врагове” на тоталитарната власт у нас. Именно затова агентите на ДС съставят конкретно изразени мероприятия за оклеветяване на п-р Ладин Попов като „аморален”, изопачавайки обстоятелството, че той е останал неженен.
По време на т.нар. „пасторски процес” през 1949 г. поведението на Ладин Попов е повече от достойно. Той е единственият сред обвиняемите, който отказва да приеме отправените им обвинения за „шпионаж”, както и обвинението за „аморални деяния”. В знак на протест срещу съдебния фарс, разигран от марионетките от прокуратурата и съда, Ладин не се явява с вратовръзка, каквото е било официалното изискване. Така той изпраща послание към присъстващите чуждестранни журналисти и представители на дипломатическия корпус. Рут пише в своите спомени: „Ладин беше единственият от петнайсетте пастори, който отказа да признае престъплението за шпионаж. Той дори отказа да носи вратовръзка в съда като знак на предизвикателната му съпротива. Физически той беше много силен и поради това е можал да издържи на мъченията, наложени върху него. Също така, тъй като бе неженен, той нямаше съпруга или деца, за които да се тревожи. По-късно той сподели, че това му е помогнало много психически”.[5] Брат му Харалан пък посочва, че същата вечер след изслушванията на подсъдимите Би Би Си обявява в новинарската си емисия, че „от петнайсетте пастори, обвинени в шпионаж, Ладин Попов е единственият, който е отказал да признае” вината си. Напълно основателно той е обявен за герой на процеса.[6] Въпреки това обаче, той получава 5-годишна ефективна присъда, която излежава до последния ден, но властите не се задоволяват с това наказание. Следенето и клеветите срещу него продължават.
Въпреки грозотата на темата за „аморалността” на п-р Ладин Попов, инсинуирана от ДС, е необходимо да се изясни на какво точно се базира тя – още повече, че ѝ е дадена публичност по време на изслушванията на обвиняемите и свидетелите на процеса през 1949 г.[7] Истината по тази тема е била дълго време потулвана в архивите на ДС. След като част от тях станаха достъпни обаче, се налага да се позовем именно на агентурните донесения, за да бъде разобличена клеветата срещу п-р Ладин Попов. В едно писмено донесение на аг. „Румен” от 9 януари 1950 г. е описан разговор между агента и Иван Зарев, който току-що е излязъл от ТВО, където излежава кратка ефективна присъда. Ще цитирам дословно описанието, което хвърля достатъчна яснота по темата: „… за нова година е пуснат от лагер евангелският петдесетен пастир Иван Зарев, с когото е разговарял у дома му. Той, Зарев, не е решил какво да започне – пастирство или дърводелство. По отношение неморалните му деяния с осъдения пастир по процеса Ладин Попов, пред източника отрекъл да са верни, че това е признал, за да опетни Ладин, който невинно го е заместил”.[8] Същата изповед за „опетняване” по поръчка на ДС Зарев повтаря малко по-късно пред аг. „Румен” (14.I с.г.), което разкрива самата причина за грозната инсинуация на ДС срещу двамата колеги – да се „опетни” на всяка цена непреклонният Ладин пред евангелистката общност.[9] Отричането на Зарев от показанията си пред съда обаче го поставя в твърде деликатна ситуация – при огласяване на отричането би могъл да попадне под обвинение за лъжесвидетелство. Затова тайната на признанието му просто остава погребана десетилетия наред в архивите на ДС и се прикрива в исторически описания като Заревото. Убеден съм обаче, че нито Зарев, нито Попов са били „аморални” хора, каквито ДС се е стремяла да ги обрисува! Целта на ДС е била да се „опетни” пастирското съсловие и българският евангелизъм.
„Славянската религиозна мисия” в Швеция и България
В една Справка от 1 февруари 1975 г., изготвена от оперативния работник Бончо Асенов в 2 екземпляра, се прави сбита характеристика на мисионерския състав, организацията и дейностите на „Славянската религиозна мисия”[10], която ще ангажира вниманието на службите до дискредитирането на тоталитарната система през 90-те години на миналия век. От данните личи много прецизна информираност, която е почерпена преди всичко от някои внедрени агенти в мисията и най-вече – от аг. „Димов”. В Справката е посочено, че главни действащи лица за подпомагане развитието на българския евангелизъм са братята Попови. Нека цитирам: „Славянска религиозна мисия” активно използва изменниците на родината братята Харалан и Ладин Попови, бивши пастори, съдени през 1949 г. по пасторския процес в антисоциалистическата ѝ дейност. Тя им организира сказки, интервюта и проповеди по църквите в Швеция и други западни страни за проповеди на клеветническа кампания против НРБ. С помощта на мисията Харалан Попов издаде на английски, немски, норвежки и др. скандинавски езици книгата си „Под тиранията на комунизма”, изпълнена с хули и клевети по отношение на БКП и народната власт. С финансовата помощ на мисията братя Попови издават сп. „Наша надежда” на български и руски езици, които се изпращат нелегално и чрез пощенския канал до хиляди наши граждани. Досега са прихванати и задържани 40 хиляди броя от това списание”.[11] Видно е, че оперативните работници на ДС са силно обезпокоени от многообразната и мащабна религиозна пропаганда на „Славянската религиозна мисия” чрез Харалан и Ладин Попови. Тя се осъществява и чрез други медии като сп. „Светът на изток” и в. „Нов път”, както и чрез християнските радиопрограми на радиостанциите „ИБРА”-Лисабон и „Монте Карло”.[12] Въпреки драконовските мерки за конфискуване на писмените материали и заглушаване на радиопредаванията обаче, ДС и други институции на тоталитарната държава не успяват да осуетят инициативите на Славянската мисия.
В своите успешни усилия да достигне десетките хиляди християнски читатели в България и СССР „Славянската религиозна мисия” не действа изолирано от други сродни чуждестранни мисии, изпълняващи такива задачи. Освен финландските си клонове – „Народна мисия” и „Мисия зад железните завеси” – тя има ползотворно сътрудничество с такива активни международни религиозни организации като „Операция мобилизация”, „Институт по религиозно възпитание”, „Подземен евангелизъм”, „Християнска мисия за евангелизирането на комунистическите страни” и др. Те спомагат за ефективното внасяне в страните зад Желязната завеса многохилядни тиражи на Библии, християнска литература, размножителна техника, аудиокасети с християнски химни. Същевременно техните емисари събират автентична информация за издевателствата на тоталитарната власт над отделни християнски вярващи и цели църковни общности, с която на Запад се противопоставят на раболепните и неверни сведения, афиширани от внедрените агенти в евангелските общности – председатели и членове на ръководствата на евангелски и други християнски деноминации. Тази автентична информация достига и до новинарските емисии на радиостанции като „Гласът на Америка”, Би Би Си, „Рим”, „Дойче веле”.
Една от целите на „Славянската религиозна мисия” обаче е да създаде мрежа от сътрудници в средите на българските евангелисти. Главна заслуга за създаването на такава мрежа от повече от 50 верни сътрудници на територията на цялата страна има именно п-р Ладин Попов[13]. Постепенно ДС се добира до ценна за службите информация относно почти всеки сътрудник на мисията посредством своите внедрени агенти. В един План за противопоставяне на ДС срещу мисията от 1977 г. (единствен екземпляр) се посочва, че нейните активисти „засилват подривната си дейност срещу НРБ и броят на заангажираните в нея български граждани се увеличава”.[14] Тази ясно изразена тревога е напълно основателна, защото в други документи оперативните работници представят списъци с точни данни за ангажираните сътрудници на „Славянската религиозна мисия” в България. Те са пастири и редови вярващи от различни деноминации (петдесетни, баптисти, конгрешани, методисти) – хора на различни възрасти от студенти до пенсионери. Тези хора се включват като преводачи, машинописци, разпространители на литература независимо от опасностите, които ги грозят на всяка крачка и внедрените доносници не само в църковните общности, но и сред членовете на техните семейства. По инициатива на п-р Ладин Попов в страната ни са внесени голям брой пишещи машини и циклостилен размножителен апарат за отпечатване на религиозни материали. Циклостилният апарат е изискан от п-р Георги Тодоров (В. Търново), който се изявява като един от най-активните и ползотворни сътрудници на „Славянската религиозна мисия” в България. П-р Тодоров от своя страна създава екип от сътрудници около себе си, състоящ се от млади и интелигентни хора, благодарение на чиято дейност у нас се превеждат много книги от английски и немски езици и след като ръкописите се изнасят на Запад, те се връщат като книги, отпечатани със съдействието на „Славянската религиозна мисия” в чужбина.
Както бе посочено по-горе, ДС се противопоставя с целия си наличен ресурс от доносници сред евангелистите – псевдохристияни, чиито интереси се свеждат до груб материализъм и кариеризъм. Българските оперативни работници търсят съдействието на КГБ, защото „Славянската религиозна мисия” е разгърнала дейността си и на територията на СССР. В един План на ДС от 70-те години, съставен от 4 точки, в т. 2 е замислено: „Съвместно с органите на КГБ да се разработи комбинация и чрез аг. „Димов” се внедри агент или о. р. на КГБ в „Славянската религиозна мисия”. По-нататък в т. 3 е предвидено „маршрутирането на аг. „Димов” в СССР – Прибалтика, със задачи изясняване подривната дейност на „Славянската религиозна мисия” на територията на СССР”.[15] От този особено важен документ е видно, че деструктивната роля на аг. „Димов” е толкова ценна за ДС и КГБ, щото двете институции ангажират дори представителството на съветския търговски флот, за да осигури безпрепятствени възможности за шпионската му дейност. В подкрепа на аг. „Димов” е предвидено да се изпрати още един внедрен агент – аг. „Велинов”. Коварният план на тайните служби се разгръща дотам, че оперативните работници в България дори „съдействат” за създаването на „бази на „Славянската религиозна мисия” в София и Бургас, за получаване и разпределение на религиозна литература, средства и други материали от аг. „Димов”.[16] Това обяснява до голяма степен провалите на сътрудниците на мисията и масовите обиски и изземването на християнска литература и други материали, както и сплашването на десетки хора и привличането на някои от тях като нови информатори на ДС. По време на следствието, което подготвя съдебния фарс през 1979 г. срещу п-р Георги Тодоров и още четирима евангелисти, получили ефективни присъди, режисьорът на процеса се хвали, че „досега са вербовани четирима”.[17] Тази коварна тактика още веднъж спомага да се направи изводът, че всъщност ДС е създала сценария и провела режисурата на т.нар. „нарушаване законите” на Народна Република България чрез „подривна дейност” и нейните оперативни работници би трябвало да бъдат на подсъдимата скамейка през 1979 г., а не сътрудниците на „Славянската религиозна мисия” у нас, които нямат абсолютно никаква законова и морална вина за пропуснатите през границите ни литература и вещи. Тези верни на евангелското дело хора всъщност са били употребени и са станали жертва на пъклените кариеристични цели на оперативни работници и внедрени агенти на ДС в българския евангелизъм.
==============================================================================================
[1] Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989). С., 1993. 92.
[2] Справка по архивни материали за Ладин Иванов Попов, намиращи се в Окръжно управление КДС-Бургас, 27.V.1968 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. I, 147).
[3] Popov, R. The Book of Ruth (Непубликуван ръкопис). 15.
[4] В друга справка на ДС е посочено, че след излизането си от затвора той е бил „нещатен проповедник на петдесетната църква” в гр. Бургас, което по-скоро подсказва, че само е проповядвал, но не е бил пастор (Предложение за прилагане материали към архивното дело на Ладин Иванов Попов – бивш проповедник на петдесетната църква в гр. Русе, 9.III.1968 г. АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 124, Рс, 75).
[5] Popov, R., op. cit. 31-2.
[6] Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 1994. 70.
[7] Вж. Процесът срещу евангелските пастори-шпиони. С., 1949.
[8] Донесение на аг. „Румен”, 9.I.1950 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262, 61).
[9] Пак там, 64.
[10] Справка относно „Славянска религиозна мисия”, 1.II.1975 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. I, 131-3).
[11] Пак там, 132-3.
[12] Пак там, 131.
[13] Сведение за дейността на “Славянската религиозна мисия” – Швеция, 28.Х. и 14.ХI.1975 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. IV, 3-22).
[14] План относно провеждане частична реализация по ГДОР „Клеветници”, 27.IV.1977 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. VI, 2).
[15] Основни мероприятия по ГДОР „Клеветници” за обсъждане от ръководството на управлението (Шесто) (АКРДОПБГДСРСБНА, т. IV, 23).
[16] Пак там.
[17] Информация относно хода на следствието по ГДОР „Клеветници”, 30.IV.1979 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. VI, 220).
Идеологията на комунистите насажда омраза на бедните „пролетарии“ срещу богатите „буржоа“.Поставяйки п-р Ладин Попов в графа „от богато селско семйство“ е прозрачна.Проблема не е в това,че ДС са подготвили план за оклеветяването му.Ако те лично разпространяват тези лъжи,вярващите няма да повярват.Проблема е в агентите от църквите,на които вярващите вярват.Разпространявайки тези лъжи,те звучат вече като истина.И това е отровата,с която те тровят Църквата.
Когато четох книгата на п-р Харалан Попов“Изтезаван заради вярата си“,еднинственият герой за мен беше именно п-р Ладин Попов,въпреки оскъдната информация за неговата дейност.Благодарение на активното търсене на п-р Пеев сега научаваме повече.
Сега разбирам,че братята Попови са по-полезни и по-успешни за делото Божие в България когато са в чужбина.Такъв е бил Божият план за тях.Те ще си получат наградата във вечността.
А ние … ???
Благодаря на п-р Янко Добрев за коментара, в който направо слага пръст в раната. Срамното в опитите да бъдат оклеветени братята Харалан и Ладин Попови е това, че в тази клеветническа кампания, организирана ПЛАНИРАНО от ДС, се включват активно председателите на СЕПЦ – пастирите Ангел Динов и Иван Зарев. За тяхната срамна дейност има не само донесения на внедрени агенти, но и „Братски писма“, съставени и подписани от председателите, в които се разпространяват клеветите до цялата пастирска колегия, духовните съвети и църковните общности. Дори се организират инициативи за послания на редови вярващи, които да „подкрепят“ клеветите, които предстоят да бъдат изпратени до петдесетни централи в Европа и САЩ. ЕТО КАКВО Е НАИСТИНА СРАМНОТО!
Поздравявам администраторите на Pastir.org за представянето на краткия филм за дейността на братя Попови. Може би не всички читатели знаят следните подробности: първо, че българският канал 1 пусна двусериен пропаганден филм против Славянската религиозна мисия в края на 70-те години и второ, че материалът както на руския филм тук, така и на българския филм са базирани на открадната лента от внедрените агенти на ДС в мисията. Автор на автентичния филм, който се е съхранявал в офиса на Славянската религиозна мисия и е бил откраднат от там, е синът на д-р Харалан Попов – Пол. През мес.септември миналата година Пол Попов получи копие от БНТ на собствения си филм!
Само като допълнителна информация искам да посоча следните 2 книги издадени под авторството на Ладин Попов, възможно е те да не са известни у нас.
Fugitive, The A True Story of Communist Prisons and the Terrors of the Secret Police от Popov, Ladin;Streeter, Phil Published by Zondervan Pub. House, Grand Rapids, MI (1981) ISBN 10: 0310446120
Man They Couldn’t Break от Popov, Ladin; Coomes, David Published by Hodder & Stoughton Ltd (1973) ISBN 10: 0340174722
Благодаря Ви, г-н Георги И. Димитров!
Наистина не са ми известни, защото не съм имал достъп до тях.
Ще направя всичко възможно да ги изискам чрез Door of Hope.
Cледя поредицата с интерес защото е време в което сме участвали лично. Дали това не е по скоро редакционна грешка да се прилагат документи които нямат нищо общо със статията? И в предните публикации другите участници отбелязаха тази волна или неволна но все така крайно заблудителна грешка на автора. Нали не се очаква да вярваме на анализи само защото някой ги казва или премълчава?
Здравейте приятели.
Писал съм и преди от Швеция. Книгите които посочвате са комерсиализирани. Дори семейството на автора е имало проблем с това. По тази причина някой от по-късните не се издават.
В Името на Исус
Данаил
„Cледя поредицата с интерес защото е време в което сме участвали лично. Дали това не е по скоро редакционна грешка да се прилагат документи които нямат нищо общо със статията? И в предните публикации другите участници отбелязаха тази волна или неволна но все така крайно заблудителна грешка на автора. Нали не се очаква да вярваме на анализи само защото някой ги казва или премълчава?“ („Георги Грозев“ или „Бакалов“, или който и да се крие зад псевдонима)
Г-не (на мен ми е все едно кой сте!), радвам се, че поне се опитвате да мислите „логично“, макар това да не Ви се отдава. Виждам, че правите нескопосан опит да поставите „под съмнение“ автентичността на документите и удачността на използването им от мен, който съм автор на статиите. Уверявам Ви, че няма да успеете просто защото сте неосведомен и слаб в логиката „опонент“. Ще разгледам горните Ви твърдения поотделно.
Първо, твърдите, че в статиите се говори за „време, в което сме участвали лично“ (запетаята е поставена от мен). Това е абсолютна лъжа! Сред 15-те обвиняеми няма лице с името „Георги Грозев“. Сред 77-те свидетели на процеса има само петима с името „Георги“, но нито един не носи бащино или фамилно име „Грозев“. Освен това, като се има предвид фактът, че най-младите участници в процеса са били между 28 и 30 год., то днес, ако са живи, биха били на… 94-96 год. Ако сте на такава възраст, ПОКЛОН пред нея! Но тъй като не вярвам да сте „участник“, сте просто един ПРОВОКАТОР! Освен, разбира се, ако няма други причини да се изживявате като „участник“ в антифашистката борба или дори като опълченец…
Второ, твърдите, че в статията „се прилагат документи, които нямат нищо общо със статията“ (отново прибавям запетая, тъй като не сте запознат с българската пунктуация). Както и по-горе, така и тук Вие просто лъжете или имате проблем с логическото мислене. Представил съм документ на ДС от 3 стр., който дава сведенията на Б. Асенов за Славянската мисия, която е представена във втората точка на статията. Представил съм документ на ДС с две сведения за ранното следене на п-р Ладин Попов от пастируването му в Русе. Това е свързано с тезата за „ранното следене“ на обекта още преди „пасторския процес“. И на последно място, представям документ, свързан с донесение на аг. „Румен“, в което Зарев се отказва от показанията си, дадени пред следствието и съда за „аморалност“ на п-р Л. Попов. Освен това, ако разбирате какво означава „бележки под линия“, посочил съм 17 такива тук, които отвеждат към автентични декласифицирани документи от огромен архив с абревиатурите на Комисията по досиетата. Следователно, и това твърдение Ваше е пълна измислица и провокация!
В следващия си „коментар“ измислете нещо ПО-УМНО, моля!
Д-р Вениамин Пеев
Г-н Пеев моля ви не си измисляйте а четете какво съм ви написал внимателно и на бодър ум за да не го тълкувате като дявол евангелие!
Писали сте толкова за славянската мисия а сте дали погрешния документ. Поправете този пропуск възможно най-скоро. Задължително е да приложите плана за унищожаване който противно на вашата собствена теория за многото екземпляри бил само в един екземпляр.
Между впрочем Вирчев, Игнатов, Еленков и всички които критикувате имат поточкови разработки за дискредитирането им които ДС прилага на практика в даден момент. За агент Велинов също не сте дали документ и ние читателите оставаме със странното чувство че сте го заимствали от На всеки километър. Пожелавам ви и другите ви писания да не са в този развлекателен поп жанр.
Г-н „Грозев“, направо ме разсмивате с некомпетентното си Бакаловско-пилевско говорене! Още веднъж се издавате, че сте част от Бакаловско-пилевската агитка с това, че се позовавате само на досиетата на „Вирчев, Игнатов, Еленков“, върху които Пилев написа нескопосаното си съчинение. Тези досиета всеки интересуващ се от темата ги е чел, а аз разполагам с нужните ми копия в своя архив. За разлика от Вас, който стреляте в тъмното по разглежданата от мен тема, аз винаги чета и пиша „на бодър ум“ и то не само защото използвам светлата част на деня!
Това, че Вие свързвате агентурното име „Велинов“ само със сериала „На всеки километър“, свидетелства поне за две неща: 1) че се интересувате от евтини комунистически кримки; 2) че сте напълно некомпетентен по темата, която разглеждам.
В една статия е достатъчно да се направят посочки, които всеки съвестен изследовател внимава да бъдат точни. Ясно показах в предишния си коментар, че цитираните документи са ПРЯКО СВЪРЗАНИ с темата за п-р Ладин Попов. За разлика от дилетанта Пилев, аз нямам намерение да наблъскам в текста на статията купища документи, за да заприлича той на класьор, а разсъждавам по оповестените от мен данни, без да се отклонявам от тях. Така постъпва ИСТИНСКИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, а не оня, който може само да копи-пейства. За сведение на такива като Вас, принадлежащи към агитката на Бакалов и Пилев, въобще не ме интересува КАКЪВ ПРОЧИТ правите на статиите ми. Те са за ГРАМОТНИ ПО ТЕМАТА ХОРА. Ако се смятате за грамотен по темата, прочетете статията ми „Интересът на ДС и КГБ към братята Харалан и Ладин Попови“ в сп. „Християнство и култура“, бр. 9 (2014), стр. 49-59. Там няма да намерите нито един публикуван документ, но има 37 позовавания на автентични документи в „бел. под линия“. Статията бе оценена положително от редакторския колектив. Прочетете статията и можем да дискутираме по нея.
Що се отнася до изобилието на агентурни псевдоними, които фигурират в документите по темата, ето един кратък списък: Горанов, Йосифов, Попов,Чернев, Димов, Христов, Стойчев, Велинов, Соколов, Искренов, Громки, Жозеф, Патриот, Техника, Гено, Николай, Румен, Божидар, Жоро, Ира, Лола, Лиляна, Марияна и т.н. Нито „фамилните“, нито „личните“ имена отговарят на действителни. Убеден съм, че за повечето от тях Бакаловско-пилевата агитка и Вие дори не сте чували. Имам копия на техни донесения, но НЕ СЪМ ДЛЪЖЕН да ги публикувам всичките. Аджеба, кой сте Вие, че да искате такова нещо от мен?!
И като стана отново дума за това, „кой сте“, пак ще Ви питам – „Георги Грозев“ истинското Ви име ли е, или е агентурен псевдоним? Имам право да питам, защото аз излизам с истинското си име и защото никъде в интернет няма данни за лице на име „Георги Грозев“, което да отговаря на претенцията Ви, че се казвате така.
Д-р Вениамин Пеев (автентично име, не псевдоним)
Не се впрягайте ненужно г-н Пеев. Поредицата ви е интересна но се придържа прекомерно много към един развлекателен жанр които започва да прилича на „анализите” на брат-пастир Пилев чийто шедьоври могат да послужат за Измислици-премислици с бате Влади и хиляда изненади. Една от тези изненади засегната в настоящата статия е „аморалното” поведение на братята Зарев и Попов. За запознатите с историята така описани от автора те приличат на гей-двойка по сравнението дадено от Маринов Любен.
За 90-100 летник, както виждам, много си падате по развлекателни жанрове, г-н „Грозев“! Положителното, което все пак извличам дотук от поулистките Ви приказки, е, че се разграничавате от „Измислиците-премислици“ на брат-пастир Пилев“. Напредвате в логиката…
Прочее, КАК Е ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? Читателите искат да отговорите на този въпрос.
Що се отнася до „запознатите с историята“ – не е ясно от думите Ви коя история! – ако поставяте себе си в категорията на някакви „историци“, то сте се объркал. Именно запознатите с историята на т.нар. „пасторски процес“ знаят, че Иван Зарев петни колегата си Ладин Попов пред следствието и съда ПОД ДИКТОВКАТА НА ДС. Ще цитирам част от Обвинителната реч на софийския областен прокурор Т. Цаков. Би трябвало да го познавате кой е той, щом заявихте по-горе, че това е „време, в което сме участвали лично“. Надявам се, като столетник, да не сте си изгубил напълно паметта!…
Та ето какво казва прокурорът Цаков в Обвинителната си реч: „Ладин Попов се рисува и в друга светлина. Свидетелят Иван Зарев даде обширни показания, че действително този подсъдим е и един морално паднал тип“. В документа от архива на ДС, който публикуваме към статията, е видно черно на бяло ПРИЗНАНИЕТО на Зарев, че е трябвало да „оцапа“ своя колега под диктовката на ДС. Следователно, напълно е измислил съдържанието на „оцапването“! Освен това, разполагам с редица документи, които показват, че ДС правят планове с конкретни точки за „компрометиране“ както единия, така и другия Попов. В тези планове е предвидено да се търсят представители на „петдесетната секта“ в България и чужбина, които да продължават „да цапат“ братята Попови. В тази клеветническа кампания се включват все „председатели“ на СЕПЦ – Динов, Зарев. Така „председателите“ се отблагодаряват на „благодетелите“ си от ДС. Това „знаят“ ли го „историци“ като Вас? Ако не го знаят, значи не са се научили да боравят с архиви.
Прочее, КАК БЕШЕ ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? Читателите искат да отговорите на този въпрос? Аз също ще продължавам да питам, защото все повече се убеждавам в ПЛОСКО-ПРОВОКАТОРСКИТЕ ВИ ВКЛЮЧВАНИЯ в този сайт.
Г-не Пеев ни най-малко не ни засягат мотивите ви за написване на статията дори и ако са меркантилни. Като автор вие имате пълно право да си пишете комерсиално. Но моля ви не ни правете на глупци за неща които са официално известни. Обвиненията против Харалан и Ладин Попови не са за проповядване, а за финансови злоупотреби. Дори в признанията които Харалан дава за брат си Ладин посочва десетки хиляди долари. Вие помните ли колко вървеше долара на черно на онез години? Нека бъдем трезви в разсъжденията си защото в пастирските процеси осъдиха други пастори доживот. Те никога не успяха да излязат от затвора, да имигрират и бъдат на свобода при семействата си и да разказват пред чуждата преса. Нека бъдем честни с героите на вярата моля ви! Те са го заслужили!
Г-н „Георги Грозев“, няма как да помня как е вървял доларът „на черно“, защото не съм столетник като Вас! но такива неща се проверяват от други източници.
Прочее, КАК БЕШЕ ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? Читателите искат да отговорите на този въпрос. Правите се на хитруващо старче, което умишлено избягва НАЙ-ПРОСТИЯ ВЪПРОС на планетата. Ама нито сте хитър,нито сте информиран, нито сте оригинален.
Информацията, която подхвърляте тук за „доживотни присъди“, НЕ Е ДОСТОВЕРНА. Вярно е, че Политбюро на ЦК на БКП са спуснали директива за „доживотни присъди“ (протокол от мес. януари 1949 г.) и на 8 март 1949 г. съдия К. Унджиев обявява такива на четиримата деноминационни лидери Н. Михайлов, Я. Иванов, Г. Чернев и В. Зяпков. Но тези присъди са заменени с 15-годишни поради международен натиск. За разлика от Вас, който явно сте чел само статиите в „Работническо дело“ от 11 февруари до 9 март того, от които черпите информация (а може и тях да не сте чел), аз разполагам с копия от самите Обвинителни актове и Присъди. За един изследовател не е нужно да е „столетник“ като Вас, за да научи повече от всяко старче…
Въобще не е ясно какво искате да изразите с опитите си за „контри“ на тезите, които разработвам в тази поредица. Приказките Ви са пълна каша – булгур от най-ниско качество, като онова през купонната система, на която твърдите, че сте бил съвременник. Виждам, че имената на Харалан и Ладин Попови Ви дразнят много! Не се учудвам – те са дразнели сума ти оперативни работници и агенти от двете страни на бариерата между църквата и света. Вие от коя страна сте?
Прочее, КАК БЕШЕ ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? Читателите чакат да отговорите на този въпрос? Аз също ще продължавам да питам, защото окончателно се убеждавам в ПЛОСКО-ПРОВОКАТОРСКИТЕ ВИ ВКЛЮЧВАНИЯ в този сайт. Както и в изключително слабите Ви „сторически“ познания за „пасторския процес“. Да не черпите информация за него от литературните съчинения на дядо Куличев?
Д-р Вениамин Пеев (реално име, не псевдоним)
Не можем да отречем че Харалан и Ладин са герои. Все пак 13 и 5 години са сериозни присъди за валутни престъпления. Но трябва да помним че има пастири с много по-дълги присъди от тях осъдени доживот. Те никога не са могли да излязат от затвора и не са имали кой да се застъпи за тях в чужбина. Никога не са могли да имигрират и да напишат книга за страданията си. Не са получили вниманието на западните мисии и не са били подкрепяни финансово. Те са истинските безмълвни герои на пастирските процеси.
„Но трябва да помним че има пастири с много по-дълги присъди от тях осъдени доживот. Те никога не са могли да излязат от затвора и не са имали кой да се застъпи за тях в чужбина. Никога не са могли да имигрират и да напишат книга за страданията си. Не са получили вниманието на западните мисии и не са били подкрепяни финансово“ (Иженарицаемият „Георги Грозев“)
Г-н „Георги Грозев“, и този постинг свидетелства, че говорите само ОБЩИ ПРИКАЗКИ и ЛЕСНИ ЗА ОБОРВАНЕ ЛЪЖИ. Този постинг свидетелства и за НЕЗАПОЗНАТОСТ С ВАЛУТНИТЕ ОБВИНЕНИЯ на подсъдимите през 1949 г.
Първо – ОБЩИТЕ ПРИКАЗКИ. Имало пастири, които били… и не могли… Кои са тези пастири? Бихте ли посочил поне едно име?
Второ – ЛЕСНИ ЗА ОБОРВАНЕ ЛЪЖИ. Имало пастири, които били осъдени „до живот“ и те никога не могли „да излязат от затвора“. Кои са тези „героични, лежали до живот“ пастири? В Присъда № 118/8 март 1949 г. пастирите Зяпков, Иванов, Михайлов и Чернев са наказани „по съвкупност“ на „доживотен строг тъмничен затвор и да заплатят по един милион лева глоба в полза на държавата“ (т. 15). Но КОЙ ОТ ТЯХ е лежал ДО ЖИВОТ? – Абсолютно никой! Присъдите им са намалени по на петнайсетина години вследствие силния международен натиск. Затова не говорете глупости, след като не сте запознат с детайлите, моля! Твърдението Ви, че никой друг пастир никога не бил емигрирал, е също абсолютна лъжа!
Трето – НЕЗАПОЗНАТОСТ С ВАЛУТНИТЕ ОБВИНЕНИЯ. В цитираната Присъда № 118 т. 2, която касае пастирите Зяпков, Иванов, Михайлов и Чернев, гласи буквално следното: „Признава същите подсъдими за ВИНОВНИ да са: по същото време се съгласили и приемали възнаграждения от чужда държава и представители на чуждо разузнаване срещу шпионската им дейност и за да ги употребят за политически цели в страната, поради което на основание чл 111-г ал. 1-ва и 2-ра от Наказателния закон ги осъжда да изтърпят по /15/ петнадесет години строг тъмничен затвор и да заплатят по /500.000/ петстотин хиляди лв глоба в полза на държавата“. Четиримата пастири са били не само ръководители на четири деноминации, но и водещите фигури в Обединени евангелски църкви. Те именно са разпореждали на пастири като Харалан и Ладин Попови да извършват обмяна на чужда валута извън БНБ. За това има протоколни решения на ОЕЦ и писмени свидетелски показания. Има и граждански искове от БНБ с посочени техните имена. Именно поради водещата „шпионска“ и „валутно-спекулантска“ роля на четиримата евангелистки водачи те получават ОТНАЧАЛО „доживотни присъди“.
Както виждат читателите, за разлика от Вас, г-н „Георги Грозев“, аз посочвам ДАННИ, а не бръщолевя ОБЩИ и ЛЪЖЛИВИ ПРИКАЗКИ. Вашето бръщолевене е „сторическо“, а не ИСТОРИЧЕСКО!
Но като стана дума, КАК БЕШЕ ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? КАК СЕ КАЗВАТЕ ВСЪЩНОСТ?
Обвинителни актове ги отпечатаха в една малка пропагандна книжка на компарта.С тях са поместени и пълните признания на пастирите и всеки може да ги прочете. Курса на долара тогава беше 300-400 лева. Според Попов те обменят над 18 000 долара при евреина Надлер по курса на черно 900 лв. за долар. Комисионна за тях е по 150 лв. на щ.д. и така прибират чисто 2 000 щ.д.Това бяха суми грандиозни за онези времена които никой мирянин не можеше да си позволи.А Харалан пише в книгата си че връзка с обвиненията на Чернев били едно буре със сирене от Бургас без да обяснява много за доларите.
Г-н „Георги Грозев“, ние с Вас говорим НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ за едно и също събитие. Вашето говорене е популистко, моето – документално. Данните си черпите или от броевете на в. „Работническо дело“ (февруари-март 1949 г.), или от литературно обагрените спомени на дядо Куличев.
Пишете: „Обвинителните актове ги отпечатаха в една малка пропагандна книжка на компарта“. Очевидно имате предвид „Процесът срещу евангелските пастори-шпиони“ (София, Дирекция на печата, 1949 г.). А сега обърнете, моля, внимание на това, което ще пиша. В тази „пропагандна книжка“ има публикуван изцяло само Обвинителният акт на главния прокурор Д. Георгиев, а на софийския областен прокурор Т. Цаков Обвинителният акт е включен отчасти. В тази „пропагандна книжка“ НЯМА ПУБЛИКУВАНА ПРИСЪДА № 118, която цитирах по-горе. Присъда № 118/8 март 1949 г. се намира САМО В АРХИВ.
ВИЕ, Г-Н „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“, НЕ ПРАВИТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ И СЪДЕБНА ПРИСЪДА!
А като стана дума, КАК Е ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, Г-Н „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“? Псевдонимът „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“ АГЕНТУРЕН ЛИ Е?
Г-не Пеев вашият любим метод до който прибягвате всеки път когато сте натясно наричате ad hominem. С него целите да оборите противника като го дискредитирате избягвайки истинските факти и доводи като тези които съм ви написал до момента. Логично е да не падам на вашето ниво. Коментарите ви ни най-малко не ме засягат лично защото няма как да ме дискредитирате а и това не е целта на дискусията. Статията ви за Мисия Славянска съдържа редица неточности които ще е най-добре да поправите.
Може да сте участвали лично може и да не сте в това което представяте като национална мрежа от евангелски печатарници. Става дума за 2 или най-много 3 циклостила по онова време в Шумен и в Бургас. В София циклостила бе внесен от Финландия а не от Швеция. Списанието не е периодическо както си го представяте а се печата и внася когато може. Цифрата 40000 е странно завишена. Тогава нямаше толкова вярващи и според вашите експонентарни калкулации се падат цели 2-3 бройки на човек което e нереалистично. Hе може да смятате залавянето на тиража като успех на мисията.
Г-н „Георги Грозев“, напълно Ви разбирам, че „не падате“ на документалното ниво, което представям, защото си витаете в облаците на популистко четене и популистки интерпретации. Вие дори не сте разбрал, че в повечето случаи ЦИТИРАМ ДОКУМЕНТИ НА ДС. Например, бройката 40000 заловени екземпляра на „Наша надежда“ ЯСНО е указана с индекс 11, който отвежда към съответния документ от архива. Същото се отнася до обозначението „списание“. Дали е имало, или нямало толкова вярващи в България тогава, както се чудите Вие, няма нищо общо с данните. А дали заловените бройки са били 40000, или не, не можете да го удостоверите не само Вие, но и архивите на митническите власти по простата причина, че голям брой материали са били залавяни вътре в страната. Милиционерите не оставяха протоколи за изземване, но може да са ги броили в техните складове. Тези данни ги предоставя ДС и никой не може да каже доколко са верни. Питайте Бончо Асенов, който предоставя тези данни през 1975 г. за Славянската религиозна мисия, защото той е автор на Справката.
Също така въобще не разглеждам въпроса КОЛКО ЦИКЛОСТИЛА е имало в България. Цитирам документ, в който се говори за ЕДИН циклостил, който е трябвало да бъде предаден на п-р Г. Тодоров със съдействието на аг. „Димов“ – предполагам го познавате, щом сте толкова „информиран“… Освен това, „бургаският“ циклостил отива във В. Търново и спира да бъде „бургаски“. Още веднъж Ви напомням – обръщайте внимание на бележките под статията. Те ясно указват кой какво твърди – документите или авторът на статията.
Позволете едно лично признание. Тази вечер исках да посветя времето си в памет на големия гръцки певец Демис Русос. Затова Ви поздравявам с едно от най-проникновените му изпълнения: „Good Bye, My Love, Good Bye“.
Напълно логично е да сте на тяхна страна и да защитавате службите и тяхната информация след като цялата ви статия се крепи на нея. Доста противоречива позиция спрямо тезата ви и това настоятелно прикриване на източниците от които правите обосновка на трактата си.
Например в приложените документи е посочена доносничката Лола. Явно е че тя е семейно свързана с оперативно интересните лица. Авторът отново ни оставя в неведение без дори един ред обяснение за сюрприз-бомбата Лола и нейната роля. А тя явно не е маловажна щом службите я приемат като доверен информатор. Не е ли вече време да престанете с изумителните си вестникарски бомби за да дискутираме темата която е наистина интересна?
По времето на „социализма“, практиката на властта да се справи с неудобните хора беше те да бъдат обвинени не толкова в идологически раличия, а в шпионство и финансови злоупотреби.
Трябваше тези хора максимално да се очернят пред обществото. Това беше част от стратегията за манипулация и промиване на мозъци.
Пиша това от личен опит. Член на семейството ми пострада точно по този начин. За скалъпените обвинения нямаше никакво документално доказателство. Присъдата беше въз основа на „самопризнания“. Резултат – 5 години затвор, от които 2 в Белене.
Много време след 1990 година човекът се осмели да разкаже как си беше „признал“. И причината не неше във физическите и психическите изтезания, а в заплахите към семейството му…
Така че, в условията на една тоталитарна абсурдистична система, където документи, право, лигика, здрав разум не се приемаха за достатъчно основание за каквото и да било, владееха чистата завист, злобата, некомпетентността и безумието.
Ето защо е необходимо да си припомняме миналото, за да не се обречем да повторим грешките му.
Разбирам ви г-жо Петрова и ви поднасям най-съкровено съчувствие. След имигрирането си в Канада брат Митко Матеев описа много точно нещата и как е принуждаван да направи компромис. Най-добрия опис обаче се съдържа в изповедта на брат Тимотей Михайлов и неговата Пастирска Голгота. Той не само изповядва мъченията и предателството но и вътрешните терзания на човешката душа след едно такова страдание. Записал е и героичните думи на баща си „Един път човек греши! Един път рухва! Този път предпочитам смъртта”!
След процеса света забравя за тях а църквата ги отрича. Майка му кърпи чували за парче хляб и се приютяват при леля Клеманка. Надали някой може да си го представи. Брат Тимотей пише и за прошката която поиска пред църквата и тя му прости. В повечето трактовки днес пишат за прошка но не дават прошка.
Благодаря на г-жа М. Петрова за включването. Вашето споделяне разнообрази ДОСАДНИЯ ни диалог, предизвикан от човека с агентурното име „Георги Грозев“. Виждам, г-жо Петрова, че Вие сте разбрала идеята на горната статия. тя е писана именно за РАЗБИРАЩИ ХОРА!
Г-н „Георги Грозев“, приказките, които изприказвахте за подсъдимия Митко Матеев и Тимотей Михайлов, са всеизвестни. Те са част от евангелисткия фолклор на някои баптисти. Не е вярно обаче, че Н. Михайлов и Т. Михайлов се ползват със същия „авторитет“, за който загатвате Вие, дори сред техните събратя. Тези приказки още веднъж доказват ДИЛЕТАНТСКИЯ Ви подход към тази сериозна тема. Н. Михайлов не е най-добрият пример от 15-те подсъдими през 1949 г. Т. Михайлов е натрапен от Комитета и ДС на баптистите, а в една от своите книги дядо Куличев го представя в доста неблагоприятна светлина по повод натрапването на Павел Иванов в Първа евангелска.
Апропо, тук говорим за п-р Ладин Попов и опитите той да бъде „компрометиран“ планомерно от ДС в сътрудничество на агенти „отвътре“. Това се доказва от действията на „Лола“ и аг. „Калинов“ още в периода на русенското пастируване на Ладин. Това се доказва от клеветническите показания на неговия колега п-р Иван Зарев по време на следствието и процеса. Това се доказва от по-късната клеветническа дейност на друг негов колега – п-р Ангел Динов. Това се доказва и от Вашите клеветнически недомислия, които ръсите под път и над път тук и под статията за д-р Харалан Попов.
Що се отнася до „вестникарски бомби“, то Вие се опитвате да „възпламенявате“ такива. Например, клеветническото Ви недомислие, че Харалан и Ладин били „от богат цигански произход“. Или пък, че Харалан бил „видян да пуши“ на някаква сватба, на която сте „бил“ Вие… Вашите фолклорни приказки и вестникарски бомби ме забавляват, защото във Ваше лице виждам един ЗЛЕ ПРИКРИТ АГЕНТ. Как е ИСТИНСКОТО ВИ ИМЕ, Г-Н „ГЕОРГИ ГРОЗЕВ“?
Ще Ви призная, че ще Ви питам дотогава, докогато чуя от Вас как се казвате. Побързайте, преди сам да съм научил!
Г-н Пеев опитвате се да напипате една ниша в историята, която е c болка позната на онези които сме я изживели. Затова и не обичаме да говорим за онези времена! С тази тактика да шокирате с напълно известни факти разбирате че сте интересен единствено на младежите в църквата която посещавате въпреки че така и не се разбра коя е тя. Надявам се обаче че целта ви не е тази а да изясните детайли важни за движението ни. Ако това е така, готов съм да ви предоставя информацията която явно не е достигнала до секретното ви досие в ДС. Поздрави!
„Надявам се обаче че целта ви не е тази а да изясните детайли важни за движението ни. Ако това е така, готов съм да ви предоставя информацията която явно не е достигнала до секретното ви досие в ДС“ („Георги Грозев“)
Много интересен епилог на включването Ви, г-н „Грозев“! Няма да го коментирам засега, стига да сте искрен в предложението си. Разбира се, че го приемам! Остава обаче следният въпрос – как ще се осъществи срещата ни? Нали не очаквате да си дам личните данни тук?