Източник: църква Шалом – Севлиево
Повечето учени са на едно мнение, че Йешуа е бил роден някъде по времето на Господния празник през есента. Един от начините да стигнем до това заключение е чрез историята в Лука 1 глава относно раждането на Йоан Кръстител. От 1 Летописи 24 глава можем да научим кога бащата на Йоан Кръстител – Захарий – е служел в храма, понеже е пренадлежал към свещеническото семейство на Авий. Също така знаем, че 6 месеца по-късно ангел Гавраил посещава Мария (чието истинско юдейско име е Мириам) и тя зачева от Святия Дух. Тази информация ни води до 7-мия месец в юдейския календар, когато е роден Йешуа.
Също така имаме изумителната информация от разположението на звездите. Първо, мъдреците видели звездата на Юдейския Цар на изток и дошли в Ерусалим, за да Го видят. Второ, книгата Откровение, глава 12, говори за знак на небето, свързан с раждането на Месия.
Бог създаде звездите, което включва и планетите, да служат като знаци. „И Бог каза: Нека да има светлини в простора да разделят деня от нощта, и нека да служат като знаци за отбелязване на сезоните, дните и годините.” (Битие 1:4) Псалм 19:1-4 казва:
„Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден след ден те изливат слово и нощ след нощ демонстрират знание. Няма реч, нито език, където да не се чуе гласът им. Техният глас обикаля земята и думите им отиват до краищата й.”
Преди да е била написана Библията, Бог вече е бил написал историята за Евангелието в звездите. Известният радио учител др. Д. Джеймс Кенеди пише в книгата си „Истинското значение на Зодиака”, че учените са изумени да открият, че всяка цивилизация в историята, без значение колко назад ще се върнете, са се обръщали към едни и същи съзвездия. Единственото логично обяснение за това е, че Бог научи Адам значението на звездите, което се е предавало на следващите поколения. Книгата на Йов, считана за най-старата книга в Библията, както и книгата на Амос, споменават няколко съзвездия по име.
Евангелското послание е ясно изразено в Зодиака, започвайки от съзвездието Дева – девицата и завършвайки с Лъв – Царят. По-късно това послание е извратено във Вавилон в четене на хороскопи, за предсказване на бъдещи събития, които Бог строго осъжда като демонични, окултни практики. Пророк Данаил е бил управител на магьосниците във Вавилон. Най-вероятно, той ги е учил на истината относно звездите, което става причина някои от тях по-късно да дойдат в Ерусалим, за да търсят Месия, когато се е родил.
„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Къде е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток, и дойдохме да Му се поклоним.” (Матей 2:1-2)
Библейските пасажи с Месианските пророчества ни дават обяснение за звездата на „този” цар на Юдеите, Месията, която мъдреците-магове са видели. Първият пасаж е в Числа 24:17-19.
„Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Яков, и ще се въздигне скиптър от Израил. Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци. Едом ще бъде завладян, Сиир ще бъде завладян от неприятелите си, но Израил ще расте силен. Един управник ще произлезе от Яков и ще погуби оцелелите от града.”
Вторият Месиански пасаж е в Битие 49:8-10.
„Юдо, тебе ще хвалят братята ти; ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; синовете на баща ти ще ти се кланят. Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, си се върнал; Легнал и разпрострял се е като лъв и като лъвица – кой ще посмее да го събуди? Не ще липсва скиптър от Юда, нито управленчески жезъл отсред нозете му, докато дойде в наследството си и нему ще се покоряват племената.”
Третият е в Псалм 110:1-4.
„Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие. Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; ще владееш всред враговете си… Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.”
Виждаме в Числа 24, че звезда, наречена и скиптър, ще излезе от Яков. В Битие 49 виждаме, че този скиптър посочва към племето Юда, което е наречено лъв и в Псалм 110 виждаме, че Месия ще дойде по ред от Мелхиседек, което означава „Цар на Праведност”.
Юпитер, на иврит Зедек, означаващ „праведен” винаги е бил свър-зан с Месия – „Праведният”. Най-ярката звезда в съзвездие Лъв, Лъвът, който е символ на Юда, е Регийл, което означава „цар” или Мелех на иврит.
Мъдреците-магове казват: „Видяхме звездата Му на изток.” С помощта на модерен компютър е много лесно днес да изчислим точното място на звездите хиляди години назад във времето. Това, което е отнемало преди години, сега е възможно с едно кликане на мишката, ако имаш правилната програма. На 12 септември, на празника на Тромпетите, в 3 г. пр. Хр., Регул (Мелех) и Юпитер (Зедек) са започнали спираловидни издигания заедно като една звезда, оформяйки Мелхиседек, който се появява между нозете на Лъва (Юда), на източния хоризонт, точно преди изгрев слънце. Тези спираловидни издигания на Регул и Юпитер се случват веднъж на 80 години. Обаче, в една година това се е случило още два пъти, във връзка с празника Пурим и Шавуот (Педесятница).
Но на небето се е случило още нещо през тази нощ, в празника на Тромпетите – 3 г. пр. Хр. Между 6:18 и 7:39, Ерусалимско време, вечерта на 11 септември – началото на празника, Дева била „облечена в слънцето” с нова луна под нозете си, точно както е описано в Откровение 12:1-5.
„И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от звезди. Тя бе бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди…И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга.”
През същата година, слънцето било в знака на Дева за 20 дни, между 27 август и 15 септември, но само за около 1 час и половина по това време луната била в нозете на Дева. Това се случило точно, когато започнал празника на Тромпетите. Това било най-вероятно точното време, когато започнали родилните болки на Мария, според Откровение 12, раждайки Месията, докато стражите на Ерусалимските стени, обявявали новата луна и шофарите били надувани! Едва ли са знаели, какво се е случвало само на няколко километра от тях. По-късно същата нощ, на 12 септември, Регийл и Юпитер са започнали тяхното спираловидно издигане преди изгрев, съобща-вайки че Царя на юдеите се е родил.
Според юдейската традиция, Адам – наречен в Писанията (Лука 3:38) също и син на Бога – бил сътворен от Бог на празника на Тромпетите. Как само съвпада това с раждането на последния Адам в същия този ден, на този празник! И точно както един ден Йешуа ще се върне като Цар при звука на тромпет, така дойде и първият път при звук на тромпет. Обикновено пристигането на един цар се огласява с тромпети. Удивително е как точно и в детайли Бог изпълнява Своето Слово!
Днес много хора вярват, че Йешуа е бил роден по време на празника Шатроразпъване. Има една главна пречка в тази теория. Лука споменава за преброяване на населението, когато Йешуа е бил роден – „И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.” (Лука 2:3) По време на Сукот, на всички мъже от Юдея им е било заповядвано в Тора да бъдат в Ерусалим, което прави невъзможно за всички да бъдат по това време в своя си град. Обичайното време за преброяване през годината било между август и октомври. декември не е бил подходящ за преброяване от римляните, защото обикновено по това време на годината е дъждовно и студено в Израел, което би правило пътуването трудно в онези дни.
На какъв чуден Бог служим! Наистина „Небесата разказват славата Божия, просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден изговаря слово; нощ на нощ обяснява знание.” (Пс. 19:1-2)
Ето още повече информация, изявяваща чудесата на нашия Бог. Ако Йешуа бе роден на 11 септември, 3 г. пр. Хр., следва, че е бил заченат от Святия Дух 38 седмици по-рано, около 19 декември, 4 г. пр. Хр., точно в средата на Ханука, по време на новата луна. Светлината на света стана плът точно на Ханука, празника на Светлините. Така Ханука става много подходящо време за изпращането на Божия Син при нас, като Светлината на света!
Ханука е празненство в чест на препосвещението на Храма. обикновения израз сред юдеите по време на празника е: „Едно велико чудо се случи там!” (или „тук”, ако живеете в земята на Израел). По време на този празник новият Храм е бил посветен: тялото на Месия. Наистина едно велико чудо се случи, когато безгрешното тяло на Йешуа, което беше изложено на кръста да изкупи цялото човечество отново да Бога , беше оформено от Святия Дух в утробата на Мириам (Мария) по време на Ханука!
Йешуа беше роден като човек и умря като човек, но Неговото зачеване и възкресение са доказателство, че Той е Месията, Божият Син. „Ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Така че святият, който ще се роди, ще се нарече Син на Бога.” (Лука 1:35) „за Сина Му, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите: Исус Христос, наш Господ.” (Римляни 1:3,4)
Ханука е много важен празник. Това е време за божествено посе-щение и чудеса! По време на Ханука Йешуа застана в храма в Ерусалим и каза: „Чудесата, които върша в името на Моя Баща, те свидетелстват за Мене.” (Йоан 10:25) Не би трябвало да ни изненадва, че врагът иска да разсее хората по това време чрез безумен комерсиализъм.
Ханука също така е празник с голямо пророческо значение. Галатяни 4:4 казва: „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона”. Без препосвещението на Храма, по време на Макавеевите синове, историята, която четем в Лука 2 глава, когато Йешуа беше представен на Господа в Храма, „както беше записано от Закона на Господа”, никога нямаше да се случи. Това беше пророкувано в Агей, когато той каза: „Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите.” (Агей 2:9) Ако сирийският цар Антиох Епифан беше успял да изтрие покорството на юдеите към Храма, както се опита да направи като оскверни храма и забрани на юдеите да спазват съботата и да обрязват децата си, Йосиф и Мария щяха да бъдат езичници. Месия можеше да не се роди и Агеевото пророчество за храма никога нямаше да се изпълни!
Днес ситуацията е същата. Йешуа ще се върне „както е записано в Закона на Господа!” Ако антихрист, „беззаконника” и неговите сили успеят да убият юдейския народ и закона на Господа, Месия няма да може да се върне! Господ ни призовава да се молим да юдейския народ и за мирът на Ерусалим. „Защото така казва Гос-под: Пейте с радост за Якова и възкликнете за главния от народите. Нека се чуе хвалата ви и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израил.” (Еремия 31:7)
Ако ние наистина искаме да почетем Бога, трябва да празнуваме раждането на Неговия Син – Словото, Което стана плът извън границите на писаното Слово. Йешуа е обещаното семе на Давид, което дойде на времето си. Той е Словото, Което стана плът. Време е за голямо смирение и покаяние в Църквата, за това че се е отклонила от Божиите пътища и да признае своята зависимост от юдейския народ. Това е част от приготвянето на пътя за Господа и подготовката ни като Негова невяста за Неговото завръщане. „Тогава, какво предимство има в това да бъдеш юдеин или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение! Първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще неутрализира ли Божията вярност? Нищо подобно! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек – за лъжец” (Римляни 3:1-4)
Бог повери Своето Слово на юдеите. Като се отделяме от тях, ние автоматично се отделяме от Словото на Бога. Време е да слезем от църковните си камбанарии и да се върнем на мястото, когато нашите антисемитски настроени праотци са се отклонили от правия път и да се покаем. Не всеки ще го направи, защото това изисква много смирение. Ханука е времето да научим урока от Мириам за това, какво се изисква от нас, ако наистина искаме да угодим на Бога.
„Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си… През родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят… разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си… но въздигна смирени.” (Лука 1:46-52) „Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.” (Лука 16:15)
Нека да празнуваме Господните празници!
Патриция Кинг
Превод: Дани Казанджиева
Шифърът на Библията разкрива:Мистерия! Исус роден не на Бъдни вечер, а на 25 август?!
Витлеемската звезда не е имала поведение на небесен обект и космически кораб
Множество Мистерии витаят неразгадани около Рождество Христово. Датата, на която идва Спасителя, Витлеемската звезда, озарила тогава небето, древните влъхви, предричащи първото пришествие на Божия син. Във всичко това феновете на загадките търсят скрит код, който все още остава недешифриран. Това отпраща идването на Спасителя на Земята не през зимата, а през лятото или есента. Разминаването идва от самото летоброене и различни скрити послания, които откриваме в Библията. Според апокрифни изчисления Божият син е дошъл на земята на някъде около 25 август.
С този извор в ръка и благодарение на задружните усилия на богослови и астрономи вече е изчислена точната дата на разпятието на Исус Христос – 3 април 33 г. Имайки за отправна точка неговата кончина, то датата на раждането става меко казано дискусионна.
Според евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18). Провокиран от едно пророчество, вещаещо края на управлението му, владетелят започнал да избива младенците, търсейки Исус. Историческите извори от онази епоха обаче се разминават с библейския разказ. Хрониките отбелязват, че Ирод умира 3-4 г. преди новата ера. Така, ако се доверим на хем на библейските източници, хем на хроникьорите излиза, че Исус е роден поне петилетка преди новата ера. И следователно в деня на своята смърт трябва да е вече към 40-годишен или дори малко повече, а не 33, както се твърди. Малцина знаят, че косвено потвърждение на тази версия намираме и в евангелието от Йоан. В него са описани скептичните слушатели, които подхвърлят на Христос: „Нямаш още петдесет години и си видял Авраама?“ (Йоан, 8:57).
Преброяването
Недоумение будят и сведения, които черпим в Евангелието на Лука. Той разкрива, че Исус е роден на път. Докато родителите му отивали за преброяване на населението, наредено от император Авуст и изпълнено от римския управител на Сирия Сулпиций Квириний.
Това всъщност е и причината младенецът да не се роди в семейния си дом в Назарет, а във Витлеем в една кошара-любим сюжет на коледните картички. Но ако Христос е роден по това време, както твърди евангелист Лука (Лук., 2:1-2), то излиза, че е роден поне 10 години след смъртта на лошия цар Ирод. А в годината на своето разпятие, е бил на не повече от 27 лета. От историческа гледна точка самото преброяването е проведено през 6-а или 7-а година след новата ера. Както и да се пресмята, годината на Рождество Христово, от което практически целият днешен свят изчислява времето, се оказва не съвсем точна.
По-внимателен анализ на Писанието ясно показва, че 25.12 е малко вероятна дата за Христовото рождение. Има още две са причините за това. Първо, пак според Лука (Лука 2:7-8) знаем, че във времето на раждането на Исус овчарите са пазели стадата си навън на полето. Те обаче не стоят по полетата през декември, тъй като в Юдея този месец е студен и дъждовен.
Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване. Само че подобни преброявания не са се провеждали през зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. От всичко казано до тук излиза, че вероятно божият Син е дошъл на бял свят през през лятото или ранната есен, когато е било извършено и самото преброяване.
Чудесата
Следващото събитие, описано в светите книги са чудесата около Витлеемската звезда. Векове наред и тук върви дискусия, дали Сияйницата не е била Зорницата (Венера) или е просто приказка. Това, което най-често томаневерниците изтъкват, пак е разминаването между историческите извори и Светото Писание.Целият разказ се завърта покрай влъхвите-вероятно древни астролози, които първи разчели по небесните знаци идването на Божия син. В католическата традиция мъдреците, последвали светлината до яслата на Исус, са царете наречени – Каспар, Мелхиор и Балтазар. В православието обаче влъхвите съвсем не се смятат за благородници, анонимни са, а броят им не е ясен. Но ето какво редят библейските текстове:
„Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним…“
Скептиците тук поставят един доста интересен въпрос. А именно как така онези астролози (влъхви, мъдерци) са успели да предвидят раждането на Божи син без да му имат личните данни. Тримата влъхви на пръв поглед предприели доста авантюристично пътешествие без да имат така наречените натални данни – дата, час, минути и място на раждане, с които всъщност борави астрологията. Те имали за компас само пътеводната светлина на Христовата сияйница – НЛО или звезда какво е представлявала тя? Изследователи тълкуват , че очевидно Светото писание говори за една необичайна по своята яркост „звезда“, която е озарила небето известно време преди раждането на Спасителя. Явлението, разбира се, не е останало незабелязано от посветените в тайните на мирозданието хора в онези години.
Последните вероятно са били персийски звездобройци, тъй като предприели пътешествие, ориентирайки се само по небето. В своя екзегезис от IV век Св. Йоан Златоуст обаче подлага на съмнение способността на звездобройците да направят такова предсказание. Св. Йоан заявява, че те не са в състояние да предскажат по една обикновена звезда идването на Божия Син. Освен…, ако не им е помагал самият Господ Бог.
„Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците…. Тя го посочила (мястото на раждането-б.а.) не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът“, отбелязва Св. Йоан Златоуст.
Обяснението, че Витлеемската звезда не е имала поведение на небесен обект, дава много храна на уфолозите. Някои изказват доста смели хипотези , според които светлината всъщност е била космически кораб. Тръгвайки от Йерусалим на Юг към Витлеем тази „звезда“ е следвала пътешествениците, неотлъчно, показвайки им пътя. Така излиза, че НЛО-то се е движело от Север на Юг, а това вече което не е поведение на астрономически обект, тъй като звездите се движат от Изток на Запад.
В тази връзка една апокрифна теория гласи, че преди две хилядолетия не звезда, а НЛО е спуснало Божия син с кораб от Сириус, подобен на метеор. Самите влъхви пък били призвани, за да подсигурят спасяването на уникално дете, което е носело нов за земята вселенски морал.
Марс и Юпитер
A според легендарният астролог Николай Дойнов древните звездобройци, описани в Библията, са напълно реален факт. Те са идвали от Вавилон. Дойнов е бил близък сподвижник на Петър Дънов и се знае, че е бил доста посветен в древните загадки. Според него древните звездобройци са отчели още, че въпросният съвпад е станал не къде да е, а в зодиакалното съзвездие Риби. От астрологична гледна точка то се свързва именно с милосърдието, състраданието и чистата божествена любов. Дали пък е случайно, че именно рибата се явява един от символите на Христос в епохата на ранното християнство? Върху този въпрос си струва да се помисли.
Есето, което „прик“ е сътворил нощес 17 минути преди полунощ, съдържа интересни и в някои случаи безспорни данни. Колегите от форума могат да се впуснат в аналитичното мислене, за което ни подканва авторът, ако желаят – има какво да се каже.
Ще ми се да кажа едно-две неща като начало. Що се отнася до хипотезите за „Витлеемската звезда“, те са много, но три от тях като че ли заслужават по-сериозно внимание: 1) Астрономът Кеплер (17-ти в.) предполага, че става дума за т.нар. „конюнкция“ на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието „Риби“, които дотолкова се приближили от гледна точка на земното наблюдение, че общата им светлина приличала на ярка звезда. 2)Има хипотеза, че „Витлеемската звезда“ е „Нова“, т.е. тя се появява за пръв път в началото на християнската ера. 3) Още от началото на християнството се разпространява тълкуването, че „Витлеемската звезда“ е била всъщност „ангел“, който водел тримата мъдреци от Изток на Запад.
Що се отнася до имената на мъдреците Мелхиор, Каспар и Балтазар, те придобиват популярност благодарение на британския църковен историк Беда Достопочтени (ок. 673-735), който е записал едно старо католическо предание, чийто произход не може да се проследи. Броят им като „трима“ се основава на трите символични дара: злато, ливан и смирна. Известно е обаче, че има хипотези за по-голям брой на мъдреците. В разказа за поклонението имат по-голямо значение не броят или имената, а събитието – езическата вавилонска култура „се покланя“ на Първоначинателя на новата християнска вяра.
Що се отнася до символа на „рибата“, свързван с Исус Христос, реалното обяснение е, че представлява комбинация от първите букви на гръцкия израз: „Исус Христос Божи Син Спасител“, т.е. „ихтюс“=“риба“. Други опити за свързване трябва да се приемат като нехристиянски.
Обяснението, че Витлеемската звезда не е имала поведение на небесен обект, дава много храна на уфолозите. Някои изказват доста смели хипотези , според които светлината всъщност е била космически кораб. Тръгвайки от Йерусалим на Юг към Витлеем тази „звезда“ е следвала пътешествениците, неотлъчно, показвайки им пътя. Така излиза, че НЛО-то се е движело от Север на Юг, а това вече което не е поведение на астрономически обект, тъй като звездите се движат от Изток на Запад. В тази връзка една апокрифна теория гласи, че преди две хилядолетия не звезда, а НЛО е спуснало Божия син с кораб от Сириус, подобен на метеор. Самите влъхви пък били призвани, за да подсигурят спасяването на уникално дете, което е носело нов за земята вселенски морал. древните звездобройци, описани в Библията, са напълно реален факт. Те са идвали от Вавилон. Тримата видели върху небесната сфера голяма и ярка звезда, която според него е била точен съвпад на планетите Марс и Юпитер. Събрани на едно място те създавали впечатление за една голяма и ярка светлина. Астрологът Дойнов изчислил, че такъв точен съпад е станал точно в началото на новата ера. „Юпитер е дал на новородения Исус благородство на мисленето, а пък по линията на Марс е дошла неземната енергия, с която той е вършил чудесата си“, разказвал астрологът.
Много интересни приказки ни разказвате, „приказливий“? От сборник за уфолози ли ги четете?
Не знам дали г-н „Приказливият“ е запознат с тази историческа подробност, че т.нар. „християнско леточисление“ води началото си от един простичък скитски монах на име Дионисий „Exiguus“ (Малки), живял ок. 500-550 г. Този католически монах е бил искрен човечец, но не е бил много добре запознат с историята и аритметиката. Правейки изчисления по родословните таблици в библейския текст, стигнал до много погрешния извод, че Въплъщението на Божия Син ще да е станало през 753 г. от „основаването на Рим“. Втората му сериозна грешка, която свидетелства за елементарна несъобразителност, била, че обявил „годината на Рождеството“ за 1-ва, вместо за нулева. По-нататък не се съобразил с факта, а може и да не е знаел това, че Ирод е умрял в 4-та год. преди християнската ера. Така грешката дотук възлиза поне на 5 години, та дори и повече.
Като казвам това обаче, бързам да предупредя г-н „Приказливия“ и онези читатели, които обичат вечер да четат приказки преди лягане, че с това не можем да отхвърлим ФАКТА НА РОЖДЕСТВОТО. Дионисий Малки е бил слаб историк и математик, но това си е негов проблем, а не на родилия се във Витлеем Младенец „в дните на Кесаря Августа“ и „сирийския управител Квириний“.