Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ:
- Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
- Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
- Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
- Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
- Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
- Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев]
- Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
- Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
В царство през далечната 1908г. е обявена незавидимостта ни? Независима ли е България днес? На днешния празник разсъждаваме върху датата 22-ри септември и обявената българска независимост в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния Царевец, където Фердинанд прочита манифеста към българския народ. Нека заедно се опитаме да опазим духа на нашите предци, дълбоко закодиран в идеала за свободна и независима България.
България е член на НАТО и пълноправен партньор в Обединена Европа. Чрез договора за присъединяване към военното и политическо обединение българските граждани имат права, които се нарушават от Българската държава. Същевременно България е в практически институционален разпад и политическо разложение.
– Регулатори определящи важни сфери от живота на всеки български граждани са с изтекъл мандат, техните ръководства са овладени от структури на извън политическото представителство – МАФИЯТА и обслужват частни олигархични интереси и монополни обвързаности. Политическото представителство за шести път ще сформира Парламент, а в тези вече изминали парламентарни дни от няколко народни събрания депутатите отказват да изпълнят конституционното си задължение да промени и легитимира състава на тези регулатори.
– Конституционният съд, които трябва да пази духа на демокрацията и конституционализма в страната ни е политически пробит и той отказва да защитава Конституцията, тя е счупена, дефектирала от промени и противоречащи си тълкования и на практика създава политическа криза след криза. Основният договор с народа е скъсан от политическо маргинално малцинство дирижирано от МАФИЯТА и овладяло държавността, което се репродуцира чрез нелегитимни средства и съдебни хватки. 70%, а може и повече от българските граждани отказват да дадат своето доверие на политическите партии, уверени, че те са абдикирали от основните си задължения да осъществяват представителство на хората.
– Всяка сфера на гарантиране на достъп до енергия, вода, социални грижи, здравеопазване, обучение и достоен живот се бламира от действащото политическо представителство, което генерира и продуцира държавна корупция с овладени финансови потоци от определени хора и техните олигархични кръгове, водят до обедняването и ограбването на българските граждани. Задушава се всяка инициатива, финансовото бреме върху хората води до невъзможност да се осъществи нормален живот в правова, европейска държава.
– Членството в НАТО и Обединена Европа би трябвало да гарантира нормалния живот на гражданите на страните – членки, но МАФИЯТА начело на българската държава прави това невъзможно за българските – европейски граждани.
България не е независима държава, тя е превзета, овладяна, контролирана и експлоатирана държавност от хора и структури, които с политически средства са утвърдили държавния рекет и геноцид над обикновения човек в държавата.
България има политически елит, репродуциращ се с купен вот, със страх и зависимости при драматично намаляваща изборна активност и тя води до делегитимиране на тази политическа класа, която попада в Народното събрание и е ялова да излъчи редовен кабинет в шест парламента до сега.
Ние от партия „Величие“, от името на независима и горда България и нейните български – европейски граждани отправихме сигнал до отговорните институции в Европа, които са призвани да гарантират всички заложени права на европейските граждани в чл.2 от Договора на Европейския Съюз. Тези институции са задължени да потърсят отговорност от държава – членка, която редовно нарушава права, и са в състояние да проведат санкции по чл. 7 от ДЕС, когато се установят нарушенията.
Ако НЕЗАВИСИМОСТТА постигната политически на 22 септември 1908 год., родила българското царство на свободни хора, е станала факт въпреки разпоредбите на Европа, то сега трябва да отвоюваме независимостта си от овладяната държава, с пробита Конституция и държавност в разпад. Членството ни в политически съюзи има смисъл, само когато само те са в състояние да гарантират законните ни права и утвърждаването на ценностите, въз основа на които да бъдем свободни и независими. Ето защо именно от нас зависи да си върнем Държавата, идеалите на нейното функциониране в полза и за доброто на българските граждани. Сега имаме нова национална кауза, да се освободим от политиците, които ни диктуват политическо разделение и омраза, които ни водят до разорение и нищета, които ни ограбват и спират развитието на нацията.
НИЕ ТРЯБВА ДА ОБЯВИМ НЕЗАВИСИМОСТ ОТ МАФИЯТА, ДЪРЖАВНАТА КОРУПЦИЯ И РЕКЕТ И ОТ БРОКЕРИТЕ НА СМЪРТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ, ЧРЕЗ ГЕНОЦИД, С БЕЗВОДИЕ, СКЪПИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, НЕРАБОТЕЩА СЪДЕБНА СИСТЕМА И ОВЛАДЕНИ ДЪРЖАВНИ МЕХАНИЗМИ, ПОДДЪРЖАЩИ ДЕМОКРАТИЧНОТО Й РАЗВИТИЕ.
НЕЗАВИСИМОСТТА в съвременното ни измерение е процес – битка за свобода от зависимостите на доказали своето политическо безсилие управници – ежечасна битка за нашите деца, за спасение на България.