КРАЯТ НА ЧУТОТО ОТ УСТАТА НА ДЯДО КОСТАДИН
Дотук записах онова, което чух от устата на стареца дядо Костадин. Все нови и чудни случки ми разказваше той.
И не знаех, че когато на следната сутрин почукам на вратата на техния апартамент, това щеше да е последното ми посещение в този дом. Сестра Калудка, неговата другарка, ми отвори вратата и каза:
– Той почина. Отиде си от нас брат Костадин. Господ си го взе. Ела да го видиш.
Датата беше 21 януари 1967 година.
ПОСЛЕСЛОВ
Написаното в тая книжка е част от чист извор – от делата на един честен мъж, който през целия свой живот вървя по Божия път с открито лице. Силата, решителността и безстрашното му бяха дадени от небето. И знаейки, че служи на Бога, той не се побоя от смъртта, когато тя беше на крачка от него. Чудните случки в неговия живот бяха истина. Ангел стоеше до него, ръководеше го, нашепваше му, закриляше го. Това не бяха „халюцинации“ -дума, с която невярващите отричат изявените Божии дела, защото казаното от избрания Божий служител се сбъдваше с математическа точност – на определеното време и при строго посочените обстоятелства.
Във всички свои дела човек търси наградата. Всеки копнее за щастие, почивка, мир. Не всеки обаче си задава въпроса: „Защо живея? Къде отивам? Какво ме чака след смъртта?“ Пред тази висока до небето желязна ограда спира увяхналата в живота човешка върволица. И тогава идва парадоксът – някои, които са притежавали препълнени със злато каси, океански кораби и безбрежни земи, да се чувстват като последни, жалки бедняци. Дядо Костадин Томов беше между рядко щастливите хора до края на своя живот. Смъртта му беше тихо заспиване, едно преминаване от тленността във вечната слава на Агнеца, Комуто той служи вярно и всеотдайно.
Тодор Димитров
[pdf-ppt-viewer href=“http://protestantstvo.com/wp-content/uploads/2014/02/bojiat_chovek_kostadin_tomov.pdf“ width=“600″ height=“700″]
Щастлив съм,че имах възможността да прочета тази книжка.
Повече от сигурен съм,че Господ Исус и днес търси верни и посветени Нему служители да изявява славата Си между народите.
Дали въобще някога и някой се е замислял защо днес няма Божии служители с ярко изразени дарби на Светия Дух!?!
Отговора мисля,че е твърде лесен-много повърхностно стана нашето християнство.
Материализма и стремежа за финансови облаги пречат за духовното израстване.
Говорим прекалено много за Христовата любов,а показваме завист и омраза.
Имаме себе си за ненадминати гении и си позволяваме грубо да нараняваме и оскърбяваме ближните си.
Как копнея да прегърна всеки един човек когото съм онеправдал,оскърбил и наранил и смирено да го помоля-моля те прости ми!
В двете идания на книгата „Божият човек Костадин Томов“,във връзка с кръщението със Св.Дух на Костадин Томов, четем следното:
„По това време се запознах с евангелистите баптисти. Тези хора ме обикнаха и ми даваха често да говоря. През есента на 1919 година идва един приятел и ми казва:
– Костадине, дошли са мисионери, руснаци от Америка Там били пастори. Заминават за Русия и се отбили в България. Ще говорят в Конгрешанската църква. Иди да ги послушаш.
Действително, в неделя вечерта дойдоха русите. Проповедта на тези наши братя беше в Деянията на Апостолите за кръщението със Святия Дух. Възхитително,чудно беше словото, което чух!
Като свърши проповедта, приближих се към гостите.
– Братя, моля ви да посетите утре моя дом. Живея на тази улица… този номер…
Те, русите, извикаха дружно, бодро и радостно:
– Ще дойдем, брат, ще дойдем, обещаваме.
Дойдоха в обещаното време.Това благоволение – Святият Дух – Бог ми даде през есента на 1919 година.“
В книгата „Живот и служение на Иван Воронаев“ на Доний К.Донев обаче откриваме явно противоречие със спомените на Костадин Томов. Крайното решение за мисионерско пътуване до Русия е взето от Иван Воронаев и няколко руски семейства (Дионисий Заплишни, В.Р.Колтович, В.Клибик и Н.Карданов) на 26.11.1919 г. Според писмата на Воронаев групата пристига в Истанбул на 6.08.1920 г., като предварителната цел на пътуването е Манджурия. А едва след това семейство Заплишни пристига в Бургас – родния град на съпругата Олга Попова.
С други думи не е възможно Костадин Томов да е чул за кръщението със Св.Дух, придружено с белега – говорене на чужди езици от „мисионери, руснаци от Америка.Там били пастори. Заминават за Русия и се отбили в България.“ и да го е приел през есента на 1919 г.
Та те все още не са стигнали до Истанбул, а още по-малко до България, за проповядват за кръщението със Св.Дух!!!
Искаш да кажеш, че разказа на брат Костадин противоречи с истинската история. Истината не противоречи на себе си и не може да има противоречие в себе си. Между впрочем от къде си закупи книгата? Аз все още не съм успял защото я няма в бургашката църква
Е объркал малко годините дядо ви Костадин и какво толкова? И Манчев и той бърка белега с дарбата на говорене на чужди езици но какво толкова? И други работи бърка Манчев, но в историята това се случва често.
Най-вероятно при разказването на своята история, свързана с приемането на петдесятното учение за кръщението със Св.Дух и получаването на кръщението със Св.Дух, Костадин Томов е допуснал неумишлена грешка по отношение на датата – 1919 г. Не е възможно това да се е случило тогава!
Трябва да се вземе предвид и възрастта на Костадин Томов, когато споделя тази история, по това време той е вече над 80 години. Костадин Томов завършва своя земен път на 21.01.1967 г. – на 86 години. Костадин Томов е един истински български апостол, чието служение е дало добри плодове, прославило е Господ Исус Христос и допринесло за утвърждаване на мнозина във вярата.
Ще се опитам въз основа на спомените на Костадин Томов да определя годината на неговото кръщение със Св.Дух. От спомени му разбираме за две събития, които предшестват неговото кръщение със Св.Дух.
1. Костадин Томов присъства лично на проповедта на руските мисионери за кръщението със Св.Дух в конгрешанската църква в София.
„По това време се запознах с евангелистите баптисти. Тези хора ме обикнаха и ми даваха често да говоря. През есента на 1919 година идва един приятел и ми казва:
– Костадине, дошли са мисионери, руснаци от Америка Там били пастори. Заминават за Русия и се отбили в България. Ще говорят в Конгрешанската църква. Иди да ги послушаш.
Действително, в неделя вечерта дойдоха русите. Проповедта на тези наши братя беше в Деянията на Апостолите за кръщението със Святия Дух. Възхитително,чудно беше словото, което чух!“
2. Впечатлен и силно заинтересован от учението на руските мисионери, Костадин Томов отива в Пловдив, за да се срещне и разговаря за втори път с тях.
„Братята руси заминаха за Хасково. След това дойдоха в Пловдив. Там отидох и аз за нова среща с тях. Тук пак стана дума за Святия Дух, за водното кръщение, за Господнята вечеря. Някои от нашите братя приеха тези неща, други ги отхвърлиха. Всеки от нас, които бяхме там, пое своя път – едни към конгрешаните, други към баптистите, трети към случайни, малки молитвени събрания.“
Това, което знаем със сигурност е, че в България Воронаев и придружаващите го пристигат едва през ноември 1920 г. Новогодишните празници и тежката зима ги задържа в Бургас без възможност за дълги пътувания до пролетта на 1921 г.
В писмо до мисионерския департамент на Асамблеи на Бога, Воронаев разказва, че през пролетта на 1921г. организира руско-български съживителни събрания в няколко български града, както следва:
1. Бургас – в конгрешанската църква 7 души са кръстени със Святия Дух
2. Сливен – 8 дни и 12 събрания в конгрешанската църква
3. Ямбол – 2 дни в най-вероятно в конгрешанската църква
4. Стара Загора – 11 дни в баптистката църква, четирима са кръстени със Святия Дух
5. Варна – в методистката църква
6. София – 10 дни в конгрешанската църква
„Във всички тези градове имахме големи съживления, на които проповядвах спасение, изкупление, освещение, кръщение със Святия Дух и второто идване на Исус Христос” пише Воронаев.
Допускам, че първата среща на Костадин Томов с Воронаев е станала в София, през тези 10 дни в конгрешанската църква. На тази първа среща той чува за петдесятното учение за кръщението със Св.Дух.
Кога обаче е станала втората среща в Пловдив?
Воронаев проповядва за първи път в конгрешанската църква в Пловдив на Великден, 1 май 1921.
Най-вероятно там е станала и втората среща на Костадин Томов с Воронаев.
След тази среща Костадин Томов получава кръщението със Св.Дух, придружено с белега – говорене на чужди езици.
„По пътя от Пловдив до София бях в тягостно състояние, в душевно раздвоение. Имаше ли истина в думите на братята руси? Не се ли бяха отклонили от евангелската правда? Вглъбен в себе си, без мисъл за външния свят, крача аз към дома. Изморен не от пътя, а от смущение във вярата, прекрачих прага на своя дом. Исках да остана в усамотение. Помолих жената да вземе децата и да отиде в магазина на ул. „Гробарска“.
Като останах сам, легнах на леглото си, но веднага станах да се помоля. В същият миг щом коленичих, през мен премина огромна сила като електрически ток. Така мощна, че ще ме смаже, ще ме погуби. И ето, пред мене блестящ ангел, също като човек, без разлика, но сияещ – очите ми ще ослепеят от слънчевия му блясък. Какво лице, какви слънчеви дрехи! Същинско сияние на слънчев утринен изгрев.
Ангелът сложи ръце на раменете ми. Моите ръце се опряха на неговите. Чудно! Опирам се на силно, могъщо тяло, а същевременно чувствам мекота, нежност, като че тяло без кости. Натисна ме ангелът и внезапно се отдръпна назад, удари ме силно по главата. Черепът ми се удари на темето. След миг раната заздравя. От всичко това болка не почувствах.
Тогава дойде Святият Дух в мене. Започнах да говоря думи на непознат език. Какъв беше, не можах да разбера. Същевременно онемях за родния си език – не можах дума да продумам! След сърдечна, силна молитва говорът ми се възвърна.
Това благоволение – Святият Дух – Бог ми даде през есента на 1919 година.“
Проследявайки хронологията на събитията, предшестващи кръщението със Св.Дух на Костадин Томов, можем да предположим, че става въпрос за 1921 г., а не за 1919 г.
През август 1921 г. семействата на Воронаев и Колтович заминават за Одеса.
Интересно! А защо е станало така?
Защо не коментараш под дискусията от която черпиш инфо за да се ориентирам? или фесбук групата
Как да си купя книгата?
Мая Великова: Нямам какво повече да добавя по темата! Смятам, че бях достатъчно ясен и изчерпателен. Прегледайте отново написаното от мен.
Валентина: Книгата „Костадин Томов – мощно употребен от Бог за България“ можете да закупите от издателство „Нов човек“. Можете да направите поръчка през сайта им.
Книгата я има и онлайн – ще я откриете на protestantstvo.com под заглавието „Костадин Томов – мощно употребен от Бог за България“.
[…] БОЖИЯТ ЧОВЕК КОСТАДИН ТОМОВ […]