Ето още един постинг който аз лично намирам за напълно безполезен. Чудя се защо си губим времето с материали като този. В сравнение със статиите за Бердяев това е едно абсолютно дилетантско интервю. Един младеж е безскрупулно използван от случайна медия безпринципно и грозно, да говори неща които той самия много не разбира. Никога не бих се подал на такава покана. Тя е за хората с върховно тщеславие. Ако беше отишъл да проповядва на един бездомник би имал много по-голям успех за царството.
Разбира се, напълно е възможно това да е някаква тактика която ние простосмъртните да не разбираме, както не разбираме и тактика на Еленков за развитието на ВЕБИ като частно училище. Но ако някой познава автора нека го помоли да дойде и да ни обясни. Все пак, когато човек излезе да говори по телевизията по сериозни теми, той трябва да носи и някаква отговорност за това което казва.
Споделям мнението на г-н Грозев, когото лично не познавам, че темата за „ересите“ и „сектантството“ изисква много по-голяма подготвеност и компетентност. Същевременно обаче положителното в предложената тема тук са препратките към други публикации и изяви към темата. Особено интересни са мненията на фанатичните апологети на Православието проф. Ив. Желев (бивш шеф на Дирекцията на изповеданията) и д-р Д. Пулиева-Панайотова (говорителка на Св. Синод), както и на п-р Хр. Куличев. Трябва да призная обаче, че статията на Куличев от 2009 г. е твърде неубедителна. В нея личи непознаване на материята извън писаното в Библията, което свидетелства за крайна евангелистка позиция, която не прави силно впечатление на специалистите. Оттук произтичат и неверните изказвания на Куличев, на които през 2009 г. не е обърнато достатъчно внимание.
Първо, дразнеща е грешката на Куличев, че той постоянно категоризира пловдивския митрополит Николай като „епископ“. Елементарно е, когато спорим с някого, поне да научим какъв е неговият сан. Трябва да признаем, че колкото и да не одобряваме изявите на дядо Николай по отношение на другите християнски изповедания, той е и си остава един от най-активните и продуктивни православни митрополити у нас. Де да имахме толкова интелигентни, компетентни и енергични в сферата на евангелизма евангелски лидери като него!
Второ, абсолютно невярно е твърдението на Куличев, че проблематиката за „ересите“ и „сектите“ била само религиозна, а не политическа! Напротив! Всяка инициатива за определяне на другите като „еретици“ или „сектанти“ е ПРЕДИ ВСИЧКО ПОЛИТИЧЕСКА. Това го доказва всеки момент от църковната история. Римската власт категоризира християнството като „суеверие“. Православни и католици се определят взаимно като „еретици“ през XI в. Православната върхушка у нас заклеймява богомилите като „еретици“. Папската курия нарича така пионерите на Реформацията и техните последователи. Самите лутерани определят като такива анабаптистите и т.н, и т.н. Всички тези са политически интриги. В наше време истерията срещу евангелските деноминации, определяща ги като „сектанти“, е също политическа проява и то – срамна такава.
Страхувам се, че опити за защита на българския евангелизъм само с „библейски аргументи“ потвърждават обвиненията срещу нас в „сектантство“, а не ги тушират. Нужна е много по-голяма широта на нашата апология. Нека пример в това отношение ни бъде „Апологията“ на Тертулиан, който не цитира Библията под път и над път, а използва политически, исторически, културни и морални аргументи. Сходен е и подходът на блаж. Августин в „За Божия град“, например. Да не говорим пък за Калвин, който има способността „да сложи в малкото си джобче“ (както бихме казали днес!) своите опоненти и обвинители – независимо дали са папи или архиепископи, императори или теолози!
Господин Грозев, бихте ли ни предоставили нещо не толкова дилетантско от Вас и Вашите проповеди, статии, съчинения и изяви, за да ни запознаете и информирате за нивото на Вашата грамотност, богословие и ерудираност?
i az mislia taka 4e koito kakvoto si posee tova jane,BOG da pazi Bulgaria
Ще ви кажа разбира се но само ако имате доблестта да се представите с истинското си име. Виждате че на анонимки в този форум не обръщаме внимание!
Господин Грозев,
ако Любопитния е анонимен за Вас, то ако се представя за Пламен или Ивайло това променя ли начина на комуникация?
Анонимния винаги може да остане анонимен за околните, дори и те да си мислят, че го познават. Мога да пиша от друг ай пи адрес, под друго име и с друг имейл, но това не значи, че Любопитния е разкрил самоличността си.
В известен смисъл дори и да контактувам с Вас с истинското си име аз пак съм анонимен за тях, защото никой не ме познава. Това как променя комуникацията в този форум?
Г-н Любопитен Анонимко,
предполагам че имате някаква тактика с това което правите. Както виждате пишещите тук се интересуват от нея! Ако нямате доблестта да застанете зад мнението си по-добре да си го задържите. Начина по който се опитвате да изместите вниманието не ви прави чест а и показва сериозна вътрешна слабост.
Ето още един постинг който аз лично намирам за напълно безполезен. Чудя се защо си губим времето с материали като този. В сравнение със статиите за Бердяев това е едно абсолютно дилетантско интервю. Един младеж е безскрупулно използван от случайна медия безпринципно и грозно, да говори неща които той самия много не разбира. Никога не бих се подал на такава покана. Тя е за хората с върховно тщеславие. Ако беше отишъл да проповядва на един бездомник би имал много по-голям успех за царството.
Разбира се, напълно е възможно това да е някаква тактика която ние простосмъртните да не разбираме, както не разбираме и тактика на Еленков за развитието на ВЕБИ като частно училище. Но ако някой познава автора нека го помоли да дойде и да ни обясни. Все пак, когато човек излезе да говори по телевизията по сериозни теми, той трябва да носи и някаква отговорност за това което казва.
Споделям мнението на г-н Грозев, когото лично не познавам, че темата за „ересите“ и „сектантството“ изисква много по-голяма подготвеност и компетентност. Същевременно обаче положителното в предложената тема тук са препратките към други публикации и изяви към темата. Особено интересни са мненията на фанатичните апологети на Православието проф. Ив. Желев (бивш шеф на Дирекцията на изповеданията) и д-р Д. Пулиева-Панайотова (говорителка на Св. Синод), както и на п-р Хр. Куличев. Трябва да призная обаче, че статията на Куличев от 2009 г. е твърде неубедителна. В нея личи непознаване на материята извън писаното в Библията, което свидетелства за крайна евангелистка позиция, която не прави силно впечатление на специалистите. Оттук произтичат и неверните изказвания на Куличев, на които през 2009 г. не е обърнато достатъчно внимание.
Първо, дразнеща е грешката на Куличев, че той постоянно категоризира пловдивския митрополит Николай като „епископ“. Елементарно е, когато спорим с някого, поне да научим какъв е неговият сан. Трябва да признаем, че колкото и да не одобряваме изявите на дядо Николай по отношение на другите християнски изповедания, той е и си остава един от най-активните и продуктивни православни митрополити у нас. Де да имахме толкова интелигентни, компетентни и енергични в сферата на евангелизма евангелски лидери като него!
Второ, абсолютно невярно е твърдението на Куличев, че проблематиката за „ересите“ и „сектите“ била само религиозна, а не политическа! Напротив! Всяка инициатива за определяне на другите като „еретици“ или „сектанти“ е ПРЕДИ ВСИЧКО ПОЛИТИЧЕСКА. Това го доказва всеки момент от църковната история. Римската власт категоризира християнството като „суеверие“. Православни и католици се определят взаимно като „еретици“ през XI в. Православната върхушка у нас заклеймява богомилите като „еретици“. Папската курия нарича така пионерите на Реформацията и техните последователи. Самите лутерани определят като такива анабаптистите и т.н, и т.н. Всички тези са политически интриги. В наше време истерията срещу евангелските деноминации, определяща ги като „сектанти“, е също политическа проява и то – срамна такава.
Страхувам се, че опити за защита на българския евангелизъм само с „библейски аргументи“ потвърждават обвиненията срещу нас в „сектантство“, а не ги тушират. Нужна е много по-голяма широта на нашата апология. Нека пример в това отношение ни бъде „Апологията“ на Тертулиан, който не цитира Библията под път и над път, а използва политически, исторически, културни и морални аргументи. Сходен е и подходът на блаж. Августин в „За Божия град“, например. Да не говорим пък за Калвин, който има способността „да сложи в малкото си джобче“ (както бихме казали днес!) своите опоненти и обвинители – независимо дали са папи или архиепископи, императори или теолози!
Господин Грозев, бихте ли ни предоставили нещо не толкова дилетантско от Вас и Вашите проповеди, статии, съчинения и изяви, за да ни запознаете и информирате за нивото на Вашата грамотност, богословие и ерудираност?
i az mislia taka 4e koito kakvoto si posee tova jane,BOG da pazi Bulgaria
Ще ви кажа разбира се но само ако имате доблестта да се представите с истинското си име. Виждате че на анонимки в този форум не обръщаме внимание!
Господин Грозев,
ако Любопитния е анонимен за Вас, то ако се представя за Пламен или Ивайло това променя ли начина на комуникация?
Анонимния винаги може да остане анонимен за околните, дори и те да си мислят, че го познават. Мога да пиша от друг ай пи адрес, под друго име и с друг имейл, но това не значи, че Любопитния е разкрил самоличността си.
В известен смисъл дори и да контактувам с Вас с истинското си име аз пак съм анонимен за тях, защото никой не ме познава. Това как променя комуникацията в този форум?
Г-н Любопитен Анонимко,
предполагам че имате някаква тактика с това което правите. Както виждате пишещите тук се интересуват от нея! Ако нямате доблестта да застанете зад мнението си по-добре да си го задържите. Начина по който се опитвате да изместите вниманието не ви прави чест а и показва сериозна вътрешна слабост.