Д-р Вениамин Пеев
Тъй като досега не е публикувана официална информация за академичната дейност на преподавателите на ВЕБИ, ще се опитам с настоящата статия да запълня тази информационна празнота в публичното пространство. Искам да дам кратка, но обективна картина на авторските изяви през последните петнайсетина години, през които функционираха по-изявените евангелски школи, трансформирани във Висшия евангелски богословски институт (след 1999 г.). В малкия обем на тази статия ще бъде невъзможно да се обхване целия периметър, както и всички теми и публикации на академичните представители ва българския евангелизъм, но по-обстоен преглед е направен в дисертацията на моя колега д-р Велислав Алтънов “Религиозното раздвижване на българите от края на ХХ и началото на ХХI век”, гл. III: Промени в социално-културния облик. Образование. Наука. Култура, изкуство, медии. Ще дам и някои конкретни данни, които по обясними причини отсъстват от дисертационния труд на д-р Алтънов. Ще се спра предимно на годишниците на ВЕБИ.
Издаването на годишник, в който преподавателите участват със свои студии, статии, доклади или научни съобщения, всъщност бележи началото си през 1998 г. и е свързано с БА “Логос”. Тогава главно по инициатива на трима преподаватели – доц. Румен Стаматов (гл. редактор), Гари Грифит и моя милост – бе съставен един том с 4 статии, които имаха пряко отношение към нашата преподавателска дейност. За съжаление тази инициатива не бе продължена, защото тогавашният Борд не разбираше нуждата от академични изяви на евангелските преподаватели. Бяха прахосани пари в други посоки, но за издаването на годишници не се отделяха никакви средства. Тази порочна линия на незаинтересованост продължи и след образуването на ВЕБИ. Както Бордът, така и някои ректори не обърнаха внимание на нуждата от издаване на годишници и материалите на някои от авторите останаха непокътнати в една папка години наред. След много настоявания от наша страна обаче най-сетне бе комплектован и отпечатан бр. 1-ви на годишника (2008 г.) с гл. редактор д-р Чавдар Хаджиев. В него бяха публикувани статии от: д-р Ч. Хаджиев: “Софония: Нов превод с бележки върху еврейския текст и съществуващите български преводи”, проф. М. Алмалех: “Синята светлина в Ст. Завет”, д-р П. Парушев: “Някои богословски размишления за християнския анти-семитизъм” (на англ. ез.), маг. Л. Никифорова: “Тома Аквински: От играта, шегата и забавлението до радостта, щастието и блаженството” и д-р М. Димитрова: “Служещо лидерство в България”. Така първата заявка за академична дейност на част от преподавателския състав на ВЕБИ бе направена. В този сборник бе видим фокусът на изследвания предимно в областта на библеистиката.
През следващата година (2009) бе издаден бр. 2-ри на годишника с редакторски състав: д-р Вениамин Пеев (гл. pедактор), ст. н. с. II ст. д-р Бистра Николова (отг. pедактор), д-р Велислав Алтънов, маг. Люба Никифорова и д-р Чавдар Хаджиев. Визията на годишника в тематично отношение бе променена и бе взето решение да се разшири тематичният му обхват. В структурно отношение също бяха направени промени, като съдържанието бе разделено на две части: 1) Богословски студии и доклади; 2) Рецензии и научни съобщения. В края на сборника бяха включени кратки био-библиографски справки за авторите. Тъй като издаването на годишника съвпадна с организираната от преподаватели на ВЕБИ и преподаватели на НБУ научна конференция по повод 500-годишнината от рождението на реформатора Жан Калвин (1509-1564), то в този и следващия брой включихме някои от докладите, изнесени на тази конференция (16-17 октомври 2009). Бяха публикувани доклади по темата за Калвин от проф. д-р Христо Тодоров (НБУ): “Учението на Калвин за държавата” и нашия официален гост проф. д-р Антъни Лейн (Лондонски богословски институт): “Шедьовърът на Калвин “Институти на християнската религия” (на англ. ез.). В броя участваха със свои оригиналини студии и статии преподавателите на ВЕБИ: д-р В. Пеев: “Непротивенето на злото” в религиозно-политическата дейност на Мартин Лутер Кинг-младши”; д-р Ч. Хаджиев: “Покаянието на националистите: Плач Йеремиев и богословската трансформация на “национално- религиозната партия” след разрушаването на Йерусалим през 587 г. пр. Хр.”; д-р Хр. Гешанов: “Относно понятието “страх от Бога”; маг. Д. Лучев: “Ролята на Св. Дух в изцелителното и освободително служение на Христос”; д-р Ст. Хеджис: “Що е истина?” (на англ. ез.); д-р В. Алтънов: “За лъжата (теологично-етически анализ)”; маг. М. Гошев “Влияние на славянската митология върху народната вяра и фолклора на българите”. Своя рецензия за изследователския труд на И. Добрев “Св. Ив. Рилски” публикува и ст. н. с. II ст. д-р Б. Николова: “Смело и забележително ново начало за една дълго изследвана област”. С този брой преподавателите показаха високо ниво на професионализъм както в избора на своите теми, така и със своите разработки.
Следващият бр. 3-ти (2010 г.) затвърди тенденцията да се търсят актуални теологични теми, които отговарят на духовните и интелектуални потребности на съвременния евангелски читател. Фокусът на някои автори бе насочен към социалните и етически измерения на християнската доктрина. Авторите проф. д-р А. Лейн (“Антропология: Калвин между Лутер и Еразъм”) и маг. В. Вирчев (“Библейският калвинизъм: Увод към доктрината за благодатта”) продължиха темата за Калвин. Така бе почетен приносът на чужди и български изследователи в калвинознанието – една област, която е почти неизследвана и непозната за българския читател. В броя се включиха с нови изследвания и преподавателите на ВЕБИ: д-р В. Пеев: “Знам защо съм християнин: Опровержение на критиката на Бертранд Ръсел срещу християнската религия”; маг. Д. Лучев: “Синът Божи като смисъл на всяко сътворено: христология в космологични измерения”; д-р А. Атанасов: “Личностната идентичност и драмата в християнска перспектива”; д-р В. Костов: “Държава и Църква: Мисиологическата дилема на посткомунистическото християнство”. В този брой взе участие председателят на методистите у нас маг. Д. Топалски със статията си “Преосмислянето на светото Причастие”. Своя рецензия на книгата на Хр. Гешанов “Страхът” представи Л. Никифорова: “Вярата е по-силна от страха”. За първи път бе включено съобщение за научната конференция “Бог и Цезар: Свободата на вярата и словото през 21-ви век” от В. Костов.
Издадените досега годишници не биха били реализирани без финансовата подкрепа на ректора на ВЕБИ ст. ас. маг. Анатолий Еленков, който осигуряваше досега спонсорство за печатните издания. Ще подчертая, че за своя академичен труд нито членовете на редколегията, нито сътрудниците на изданията са получавали хонорари. Нашата визия е била издигане на академичното ниво и насърчаване усилията на преподавателите като духовен дълг пред Бога и морално задължение към евангелската аудитория. Разбира се, бихме постигнали максималните резултати, ако нашите теми и разработки са достигнали до един по-широк кръг читатели и извън евангелските общности.
Във ВЕБИ винаги сме имали високи изисквания, както към членовете на академическото тяло, така и към всеки студент! Мисля, че като цяло, през последните 13 години, ВЕБИ предлага изключително добър академичен продукт, резултатът, от който ще има дългосрочен, позитивен ефект всред евангелската общност в България.
Кое по-точно e продукта на ВЕБИ?
Ако г-н Боби Маринов ми позволи да му отговоря за „продукта на ВЕБИ“, той трябва да бъде разбиран според нас в две посоки:
1) Преподаватели, които доказват своята академична компетентност във ВЕБИ и пред обществото със своята квалификация и богословска продукция;
2) Абсолвенти, които се подготвят за адекватно служение в своите църковни общности, на общественото поле и в мисионерската област.
Тук не говорим за християнска вяра, духовност, молитстване, етика и т.н., въпреки че подпомагаме тяхното доизграждане във ВЕБИ, защото смятаме тези неща за ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ при кандидатстването на хора при нас.
Ние държим нашите кадри (преподаватели и студенти) да бъдат грамотни и адекватни „продукти на ВЕБИ“. В една следваща статия ще продължим илюстрирането на тази концепция.
Не виждам абсолвенти сред авторите а повече преподаватели които отдавна не са във ВЕБИ и надали някой ги знае къде точно са. Те не могат да бъдат продукт на ВЕБИ защото са произведени на други места, ако въобще е редно за хората да се говори като за продукт. Сметнах годишника за продукт, но той е доста неуспешен щом се казва че не е издаван над повече от десет години. Относно думите на Еленков можем да дадем цяла плеяда от примери че ВЕБИ точни никога не е имал високи изисквания към студентите така че академичния продукт няма чак такъв добър резултат дори обратно продукта на ВЕБИ има провален ефект всред евангелската общност в България. Тези лозунги звучат по-скоро като една закъсняла студентска кампания да се прихванат онези младежи които и това лято не са приети да учат висше.
Г-н Боби Маринов, ставате ми много симпатичен, защото стреляте изречения напосоки като малчуган с прашка. Да, ама не улучвате!…
Хайде да уточним понятието „продукт“. Първо, хора могат да бъдат „продукт“. Те са „продукт“ на образователна система, на култура, на религия, на църковна общност. Нашите преподаватели са продукт на протестантизма – в образователен, културен и конфесионален смисъл. Те са „продукт“ и на институцията, която представляват – ВЕБИ. Но те също произвеждат „продукти“ като образователна програма, книжнина, абсолвенти, личности. Твърдението Ви, че преподавателите били „произведени на други места“, свидетелства, че НЕ РАЗБИРАТЕ от това, какво значи човек да е ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВУЗ. Всеки от нас се развива академично именно във ВЕБИ, стига да има благоприятна атмосфера. Ако бяхме „произведени“, разчитайки само на школите, през които сме преминали, нямаше да бъдем академични преподаватели, а „даскали“, които всяка година си пеят уроците по чужди учебници. Такива „даскали“ има в много евангелски школа и школца.
А сега нека Ви светна в тъмнината за годишниците. Това, че от 2008 година започнахме да издаваме годишници и не сме прекъсвали досега, не е по наша вина, а по вина на самозванковци пастори и лидери, които освен писане на проповеди и самоизлияния с нищо не са допринесли за академизма на ВЕБИ. След като ТЕ СЕ МАХНАХА ОТ БОРДА обаче, нещата веднага потръгнаха. За сведение подобна клерикална незаинтересованост към академичната дейност на богословите има и в православните среди. Знаете ли дали излиза годишник на Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“? Поинтересувайте се и за причините да няма редовни издания. Но това не означава, че там няма прекрасни и продуктивни преподаватели. Слава Богу, че кадърните богослови имат и твърди и издържливи характери!
Твърдението Ви, че преподавателите, участвали в посочените от мен годищници, „ги нямало вече“, също не е вярно. Отсъства само д-р Ч. Хаджиев, който е в чужбина. Всички останали сътрудници са действащи преподаватели на ВЕБИ и в новите два тома на годишника техните имена присъстват. Освен това всеки от нас публикува в периодични издания и пише монографии. Но за това ще стане дума по-късно.
Препоръчвам Ви да укротите предпоставения си негативизъм, защото се излагате, а още повече се излагате с неверните си твърдения.
От това което сте написали изглежда се съгласявате че от ВЕБИ продукт не е излязъл само че обичате да го кажете вие. Нека минем по ред на споменаването Стаматов (гл. редактор) – в неизвестност а и не е продукт на ВЕБИ Грифит – от ОБФ нали? – липсва и той не е продукт на ВЕБИ Хаджиев – от ОБФ – напуснал а и не е продукт на ВЕБИ даже обратното
Алмалех (и Авимелех да го напишете пак остава) абсолютно непознат но и той не е продукт на ВЕБИ
Парушев – баптист с закрита сметка в Прага, не е продукт на ВЕБИ
Никифорова – калвинианско изд. Нов човек спонсорирано по сем. линия от баптисти
Димитрова – къде преподава тя в момента? – ето ви го и отговора на въпроса за продукта
Алтънов – основател на католическа икуменическа църква за която дори вие писахте че са нюедж
д-р Христо Тодоров – не е продукт на ВЕБИ
д-р Антъни Лейн – не е продукт на ВЕБИ
Мартин Лутер Кинг-младши – дори и без младши и без Кинг да го напишете пак няма да е продукт на ВЕБИ
Лучев не е продукт на ВЕБИ
Хеджис не е продукт на ВЕБИ
Добрев и Николова въобще пък не са продукт на ВЕБИ
Вирчев не е продукт на ВЕБИ не виждам защо го смятате но щом го искате впишете си го като +1
Костов и той ли е продукт на ВЕБИ?
Еленков точно не е продукт и даже бе отделили факултета си от ВЕБИ
Сега така като са изброени отново кой е продукта на ВЕБИ? За БОРД като продукт не сте говорили в статията си но и тях ги няма. Не претендирам да познавам борда от онова време но понеже ни в клин ни в ръкав ги намесвате като че ли те са автори или абсолвенти можем и за тях да говорим ако са ви толкоз мили. Не ги вкарвайте в разговора обаче ако нямат отношение към написаното. Не знам дали е нужно да продължаваме и със сегашния борд и преподавателите но ако искате напишете ги да видим кой каква функция изпълнява. Тъй като гледам по предварителна сметка обаче брутния ви продукт май отива към отрицателен но пребройте си ги все пак факултетите защото освен оБЦ и СЕПЦ-задочен май наистина никой не остава?
Ах, дойдохме ли си сега на темата!!! Нека напишем за още няколко други продукта на ВЕБИ които сам д-р Пеев призна за неакадемични и непродукти. П-р Петков с „италианеца” напусна ВЕБИ и кара тирове. Пастора йеховист от Хасково уволнен, после назначен, осъден и накрая отново уволнен от СЕПЦ. Пастора хорист Иван Иванов, който отрича Троицата докато пее в село Широка лъка. Друг подобен нему абсолвент на ВЕБИ който остави жена си и пасторлъка. По същата причина провал на експеримента в Логос и един друг от факултетите.
Г-н Боби Маринов! Вие продължавате да си въртите прашката с кой знае откъде събрани камъчета…
Нека пак светнем с фенерчето, защото сте в пълен информационен мрак.
Проф. Р. Стаматов преподава в един от факултетите на ВЕБИ, а не е изчезнал. Гари Грифит, когото посочих, е автор от годишника на БА „Логос“, не на ВЕБИ. Няма как да го броим повече за преподавател.
Проф. М. Алмалех също бе преподавател в един от ф-тетите на ВЕБИ, затова д-р Ч. Хаджиев го е включил в № 1. Д-р П. Парушев също е преподавал във ф-тет на ВЕБИ, затова е включен в № 1. Л. Никифорова също има отношение към ВЕБИ и ние сме преценили правилно тогава без да Ви питаме Вас.
Тъй като имате проблем с помненето, ще Ви припомня, че посочените автори Хр. Тодоров и А. Лейн са докладчици на конференция за Калвин, организирана от ВЕБИ, следователно тя е наш „продукт“. А Мартин Лутер Кинг-младши не е автор, а обект на изследване. Смехотворно!…
В. Вирчев беше преподавател в един от ф-тетите на ВЕБИ и тогавашен председател на Борда, когато написа доклада. Д-р Ст. Хеджис е продължаващ преподавател във ф-тет на ВЕБИ. Същото важи и за Д. Лучев. Д-р Б. Николова е била преподавател във ф-тет на ВЕБИ, а що се отнася до И. Добрев – негов труд е обект на изследване. И т.н., и т.н. Следователно авторите са дали „продукти“ за дейността на ВЕБИ. В богословската област има „продукти“, само че те са различни от сиренето, доматите и козметиката. Е, богословският термин е „плод“, който се отнася и до хората, но това е друга тема, която няма как да разберете. Това го разбират хора с новозаветно мислене.
А дали посочените имена на завършили ВЕБИ от г-жа Вяра Илиева, която пак се включва в седянката, са добри или лоши, нека си кажат те. Но дори и да са „лоши“, което не бих казал, то има десетки абсолвенти на ВЕБИ, които са се включили в служение в своите деноминации. Така че ВЕБИ „произвежда“ „продукти“ и „плодове“ – образователна програма, книжнина, личности, служители. И пак ще повторя онова, което бях казал в друг форум – вашите подмятания и тройни удивителни, дами и господа, въобще не са меродавни за нас.
Ако пък питате защо ви отговарям, то е защото ме забавлявате.
Г-н Маринов, г-жо Илиева, Вие изобщо четете ли постовете на д-р Пеев? Цитирам:
„Твърдението Ви, че преподавателите били “произведени на други места”, свидетелства, че НЕ РАЗБИРАТЕ от това, какво значи човек да е ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВУЗ. Всеки от нас се развива академично именно във ВЕБИ, стига да има благоприятна атмосфера. Ако бяхме “произведени”, разчитайки само на школите, през които сме преминали, нямаше да бъдем академични преподаватели, а “даскали”, които всяка година си пеят уроците по чужди учебници. Такива “даскали” има в много евангелски школа и школца“.
ВЕБИ предоставя академична среда и възможност на преподавателите, независимо къде са завършили, да продължават да израстват, като богослови и преподаватели.
Г-н Маринов, Еленков никога не е „отделял факултета си от ВЕБИ“. Факултетът на НА ОБЦ винаги е бил интегрална част от ВЕБИ, от основаването на Висшето богословско училище, та и до днес.
Г-жо Илиева, колко пъти д-р Пеев трябва да Ви обяснява, че във ВЕБИ нама само един факултет? В момента към ВЕБИ има ДВА факултета!
Хора, освен собствениете си мисли и идеи, от време на време, трябва да обръщате внимание и на това, което казват и пишат другите участници в дискусиите!
Това, че всред завършилите ВЕБИ има личности, чиито живот и служение не са се развили в очакваната посока, не означава, че трябва да сложим кръст на всичко, което ВЕБИ е постигнало през последните 13 години. На фона на стотиците пастири, служители и вярващи завършили ВЕБИ, забележките Ви по отношение на няколкото провалили се личности са смешни и жалки.
„Брутният продукт“ г-н Маринов, изобщо не е отрицателен, а напротив!
Не знам какво е духовното съсояние на този така претендиращ богослов д-р Вениамин Пеев, но очевидно е много хаплив, което ме кара сериозно да се замисля за духовното му състояние. Да не говорим за това, че съм го слушал, как отрича достоверността на историята за Йона, която според него е мит, историята за Валаам и ослицата е приказка и според същият тя изобщо не е проговорила. Също съм го слушал да твърди, че Потопът бил частичен. Правете си сами заключението с какъв човек си имате работа.
Г-н Анжело Михайлов, Вие пък откъде се появихте с претенцията „да сте ме слушал“ и с претенцията да бъдете „оценител на духовното ми състояние“?…
Студент с такова екзотично име не съм имал! Ако някой Ви е предавал богословски недомислия, то той Ви е излъгал и е показал богословска НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. Измислиците Ви никога не съм казвал. Ако съм говорил, че в библейските книги има различни ЖАНРОВЕ, това се знае от всички ГРАМОТНИ В БОГОСЛОВИЕТО ХОРА (Вас не Ви включвам). Това се знае от православни, протестантски и католически богослови, следователно няма нищо общо с конфесията. За сведение, студия, която определя библейските жанрове, има и на български език и тя е написана от доайенът на българската богословска наука проф. д-р прот. Н. Шиваров. Предполагам, че не сте запознат с тази студия, която се основава предимно на трудовете на западни учени. Видимо е обаче, че въобще не сте запознат с богословските знания, затова Ви препоръчвам ДА НЕ СЕ ИЗКАЗВАТЕ ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ И НЕ РАЗБИРАТЕ. Видимо е също така, че сте един от несвети ТРИВЕЛИАНЦИТЕ, които с нищо не допринесоха за академичната продукция на ВЕБИ и не чуваме за никаква академична продукция и сега.
Недейте, моля, да поучавате, след като сам не сте научен. А това го препоръчва Самият Исус Христос – да не бъдем „мнозина учители“, защото ненаучените като Вас са два пъти по-опасни за всяка една християнска конфесия.
Този спор е безпочвен тъй като няма нищо общо с публикациите на годишника. Нужно е само Тони Еленков да изнесе официални данни затова колко факултета действат в момента и с каква бройка редовни ученици. Всички други дразги са на практика ненужни.
Г-н Тони Еленков да се върне малко назад и да прочете когато първо повдигнах въпроса че ВЕБИ е останал само с два факултета а не с четири както се твърди. От тях единия има само задочни студенти. А като си дойдохме на думата за „академичната среда и възможност на преподавателите, независимо къде са завършили” Тони Еленков къде и какво е завършил?
Г-жо Илиева, в момента и в двата факултета на ВЕБИ има само задочна програма. Ако сте запозната със съвременните, световни тенденции в сферата на висшето образование, бихте обърнала внимание, че наличието на редовна програма не е определящо за качеството на обучение в съответното учебно заведение.
Една от препоръките на Националната агенция по оценяване и акредитация към ВЕБИ, при процедурата за получаване на държавна акредитация, беше разработването на дистанционна и интернет учебна програма.
Що се отнася до моето образование, справката е следната:
Начално образование
27-мо СОУ „Акад. Г. Караславов“, жк. Люлин, гр. София.
Основно образование
131-во СОУ „К.А. Тимирязев“, жк. Младост, гр. София.
Средно специално образование
ОТЕА „С.М.Киров“, кв. „Овча купел“, гр. София.
Висше образование – бакалавър
Jackson College of Ministries – Jackson, Mississippi, USA, специалност „богословие“, 1995 г.
Висше образование – магистър
Cornerstone University – Lake Charles, Louisiana, USA, специалност „богословие“, 2006 г.
Двете дипломи от САЩ са легализирани от Министерството на образованието в Балгария, за което имам и съответния документ.
Г-жо Илиева, ако имате допълнителни въпроси относно моето образование и квалификации, моля не се притеснявайте, просто попитайте.
Напълно съм съгласен с мнението на г-н Г. Грозев. В подкрепа на необходимостта от адекватно коментиране на проблемите, разгледани в горната статия за „Академичната дейност на ВЕБИ…“, ще цитирам Княза на богословите – св. Григорий Назианз (329-389 г.):
„Не на всекиго – ех, вие! – не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно и не от пълзящите по земята. Ще добавя също – не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умосъзерцанието, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си“.
Оставям на всеки от досегашните участници във форума да коментира това за себе си!
opredelenolipsva ot desitiletie
След 2010 г. излязоха още 6 тома на годишника на ВЕБИ с много сериозни материали…
Д-р Вениамин Пеев
Това е така – последният който ми попадна беше 2015г. За съжаление нито шуменския университет нито Варна позволиха използването му като академичен източник заради слабото ниво. Затова пък доста добре се отнесоха към първичните източници от архива на методиската църква – Русе, София и Варна. Благодарен съм на редакторите, че публикуваха тези архиви тук и се надявам скоро да пуснат и още.
eh.dobredeai.de sega
ne bilo deseta bilo ot.2015
Процедурата е отдавна прекратена. За каква дейност може да се говори от тук насетне. Визирам изявлението на Т.Еленков по Казусът ВБУ
Пет години по-късно, при управлението на две правителства, ВБУ все още не е открито. При консултации с парламентаристи бе заявено, че не съществува политически интерес и респективно политическа воля за откриването на висше протестантско училище.
През 1999 г. с акт на Министерски съвет на Република България, въз основа на тогава действащия Закон за изповеданията, бе разкрит Висш евангелски богословски институт (ВЕБИ). Няколоко години по-късно собствениците на ВЕБИ – шест от евангелските деноминации в България, решават да започнат процедура по преобразуване на ВЕБИ във Висше богословско училище (ВБУ) с цел получаване на държавна акредитация. След консултации с Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА) става ясно, че преобразуването на висшето училище е невъзможно и собствениците на ВЕБИ започват процедура по откриване на ВБУ по Закона за висшето образование.
Процедурата завършва с даване на много добра оценка от НАОА и даване на акредитация на ВБУ. Това, което трябва да се случи, за да може ВБУ да започне да функционира като частно висше духовно училище с държавна акредитация, е внасяне на предложение за разкриване на учебното заведение от страна на Министерски съвет в пленарна зала и гласуване от страна на българския парламент.
Еленков, вие пък каква точно академична дейност сте развивали някога?
Бихте ли споделили с любезната аудитория последната книга която сте написали?
Или поне един изследователски реферат – може дори само въведението да кажете
Ако пък нямате, то магистърската ви теза от затворената едно-семинария пак става…