„От днес нататък сте мъж и жена“, каза отец Александър Чакърък и прекръсти Мелиса и Мюмюн*. Денят е сряда, 11 май 2005 г. Мястото – българската църква „Свети Георги“ в Одрин. А младоженците са турци, студенти по английска филология в местния Тракийски университет. Любовната им история щеше да е сред многото подобни с щастлив край, ако не бе едно обстоятелство – 40 минути преди да си разменят пръстените, Мелиса и Мюмюн смениха религията си – от мюсюлманска в християнска. Покръсти ги отец Чакърък, единственият български свещеник в Турция, пред очите на двайсетина техни състуденти.
Мелиса и Мюмюн дълго мислили, преди да вземат съдбоносното решение. И двамата са израснали в консервативни семейства, родителите им ги възпитавали да бъдат покорни и да следват Корана. Но младите мечтаели да живеят като европейци. Решили, че пътят им минава през българската църква. Може би за това помогнал и фактът, че фамилията на Мюмюн била от Варна. Потърсили отец Чакърък. „Обясних им най-важните неща от Христовото учение. Но много думи не са нужни, важно е да си добър човек“, каза свещеникът. В двора на църквата студентите срещнали и своите кръстници и кумове – Недялко Русков и съпругата му Ивелина Иванова. Двамата са от Варна, но от година работят и живеят в Одрин. Мелиса и Мюмюн не посмели да съобщят на родителите си за смелото решение. Страхували се, че няма да ги разберат, ще се огорчат.
„Неведоми са пътищата Божии. Това, което ни се случи, е доказателство, че човек не може да избяга от пътя, който му е начертан“, философски заключи 31-годишният кум Недялко Русков след сватбата. Историята на рода му е свързана с Одрин. Когато българите завземат града през 1913 г., прадядото на Недялко – Александър Тъпчиев, бил назначен за кмет. Няколко месеца по-късно, когато турците си връщат крепостта, Тъпчиев напуска селището с помощта на местните хора. Предрешили него и съпругата му като мюсюлмани и им помогнали да се изселят в Свиленград.
Покръстването на Мелиса и Мюмюн не е първото, извършено в „Свети Георги“ след приключването на реставрацията и преосвещаването на храма на 9 май 2004 г. Съвсем като в легендите преди по-малко от година мюсюлманин пристигнал в Одрин с молба отец Чакърък да го въведе в Христовата вяра. Човекът разказал, че взел решението си, докато пътувал към Лозенград. Привидяла му се жена, която му прошепнала, че християнството е единственият път да се избави от тежките си кахъри. Първото дете, кръстено в „Св. Георги“ след 1940 година, пък е синът на отец Александър – Георги. Негов кръстник стана един от съветниците на министър Соломон Паси – Марин Делчев. Миналата година пък българско семейство избрало одринската църква, за да сключи брак. Първата Великденска служба от 60 години насам в църквата „Св. Георги“, отец Чакърък отслужил тази година.
Няколко мюсюлмански и гръцки семейства споделили големия християнски празник с православните българи, които живеят в пограничния град. „Църквата ни сплотява“, казва българският консул в Одрин Георги Димов. Той лично се грижи за храма, който години наред е бил в окаяно състояние. „Дълго време управляващите в България нехаеха за имотите ни в Одрин“, коментира консулът. Заради незаинтересованост и българите в турския град са се претопили. Постепенно забравили родния си език, отказали се и от имената си. „Виждал съм надгробни плочи, на които е написано турско име и отдолу в скоби „Бай Митко, хлебарят“, обяснява Димов. Дори и свещеникът Александър Чакърък трудно говори бащиния си език. Научил го, докато следвал в Духовната академия в София. Но пък 4-годишният му син Георги еднакво добре се справя с молитвата „Отче наш“ и на български, и на турски.
Втората българска църква в Одрин се намира в квартал „Кириш хане“. „Св. св. Константин и Елена“ е изградена през 1867 г. и е двойно по-голяма от „Св. Георги“. Била е митрополитският храм по времето, когато Одрин бил център на епархия. Славела се с уникалната си акустика, постигана с помощта на гърнета, вградени в стените. Сега обаче нищо не е останало от блясъка й. Светинята се е превърнала в руина. Горяла е, стените са разцепени и само укреплението ги държи да не паднат. Дворът, където са погребани български офицери, загинали през 1913 г., е обрасъл с бурени. 20 хил. лева са отпуснати за храма от Дирекцията на вероизповеданията.
С парите е свален покривът и са укрепени със скеле стените. Нужни са поне още 100 000 лева за най-неотложните работи по заздравяване на основите, каза българският консул Георги Димов. А за цялостната реконструкция ще отидат поне 500 хил. евро, смята той. Консулът има идея в двора на храма да се издигне малък паметник на загиналите войници – българи и турци, които са се били рамо до рамо през Първата световна война.
Църквата „Свети великомъченик Георги“ в Одрин е вдигната със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с личното разрешение на султан Хамид II. Трикорабната псевдобазилика е изградена през 1880 г. в махалата „Барутлук“, населена предимно с българи. Застроената й площ е около 320 кв. м. До 1940 г. църквата е имала свещеник българин. През последните 20-30 г. е поддържана на доброволни начала от Филип Чакърък – един от малкото потомствени българи в Одрин. Неговият син Александър завършва Духовната академия в София и през 2001 г. е ръкоположен за свещеник. От 2003 г. има официално разрешение от Вселенския патриарх Вартоломей да служи в Одрин.
Проектът за реставрацията на „Свети Георги“ е изпълнен в рамките на подписаната между България и Турция Програма за опазване на културното наследство. Възстановени са иконостасът, амвонът, владишкият трон и част от иконите. Храмът е официално открит на 9 май 2004 г. в присъствието на премиера Симеон Сакскобургготски. Дейностите по облагородяване на района около храма продължават и в момента.
От няколко дни българската църква е включена в туристическата карта на Одрин като обект с историческо значение. Тя е един от паметниците, с които местната община смята да развива религиозен туризъм. Голяма част от придобивките в църквата са дарение от местни мюсюлмани. Наскоро отец Чакърък помолил за две пейки, които да сложи в градината. Услужливи комшии му донесли повече от 10. Одринска фирма пък подарила машина за минерална вода.