Римският пълководец Децим Юний Брут укрепил града и му дал име Валенсия Романа. През ХIV-ХV в. Валенсия била считана за културна столица на Средиземноморието. Днес е третият по големина град на Испания, с население близо милион. По време на Гражданската война (1936-1939 г.) е бил и столица. За Валенсия Франко казвал, „че й липсва величие“. Същата Валенсия, която някога владеела половината свят. За нея храбрият Сид Компеадор водел войни, а крал Хайме I Арагонски успял да я освободи окончателно от маврите през 1238 г., като я обявил за васално кралство.
От 1982 г. испанската провинция Валенсия се ползва със статус на автономия в пределите на Испания. Градското пристанище е на 5-6 км от центъра на Валенсия. Това разстояние е защитавало града от непрекъснатите пиратски нападения. Около пристанището може да се добие представа за някогашната архитектура – запазени са красиви двуетажни къщи, облицовани с разноцветни фаянсови плочки. Керамиката, както и текстилната промишленост са гордостта на Валенсия. На триъгълен площад в центъра е великолепното кметство, чиято фасада е богато украсена със скулптури. Сградите наоколо са строени и престроявани векове наред. До кметството е старата мавританска част на града, която днес е силно променена. Няма и помен от някогашните джамии, преобразувани в катедрали. На север е площад „Меркадо“ с покрита площ е 8027 кв. м. Той е най-големият покрит пазар в Европа. Наблизо е и обявената за защитен културен паметник от ЮНЕСКО ювелирна сграда на Копринената борса от ХV в. Безспорно катедралата на Валенсия е главната градска забележителност. Тя също е престроена през ХII-ХIII в. в джамия, която пък преди това е била някогашната епископска църква. Жителите на Валенсия я наричат с краткото име Сеу или „святото място“. Първоначално е била в чисто готически стил. Главният й вход обаче е бароков и очарова с изумителното си изящество. Строителството му започнал през 1703 г. немският архитект Конрад Рудолф. Над този вход е кулата Мигелет, висока 68 м, която е един от главните символи на града. Всеки може да се качи по 207 каменни стъпала до нейния връх, откъдето се вижда целият град. Фасадите на Сеу, окончателно завършена през ХV в., са декорирани с безброй статуи и колони. Интериорът на катедралата е от средата на ХVIII в. В продължение на векове пред стария й вход до красивия фонтан всеки четвъртък по обяд се събирал осемчленният „Воден трибунал“. Той решавал сложните проблеми с напояването в цялата околност. Всичките решения, които вземал, били съобщавани на валенсиански език, твърде близък до каталонския. Огромен интерес в катедралата предизвиква „Капия дел Санто Калид“ или „Параклисът на Светия граал“, считан за най-достоверното от всички „места“ на легендарната каменна чаша, определяна като мистерия № 1 в цялата църковна история. Въпреки огромното количество неизвестни високият 17 см и изработен от розов ахат Свети Граал, стои тук повече от 600 години в защитено с бронебойно стъкло светилище. През 1982 г. папа Йоан-Павел II посетил катедралата и определил каменната чаша като „следа от пребиваването на Христос на земята“. Според изследователите Светият Граал е донесен в катедралата през 1437 г. Дълго време преди тази дата той е бил крит в испанския манастир „Сан Хуан делла Пеня“. Археолози и изкуствоведи са единодушни, че съдът е дело на златари от Близкия изток и е изработен през I в. пр. Хр. Както е известно, на Тайната вечеря Христос взел потира – чашата за причастие, и казал: „Пийте, това е моята кръв, кръвта на Новия завет…“ По-късно в същата чаша Йосиф Аритматейски – богат евреин, роднина на Исус и негов ученик, след като го свалил от кръста, събрал кръвта от раните му. Този потир нарекли „Светия Граал“. Името му в превод означава „Истинската кръв“. Днес фактите, легендите и мистификациите около Светия Граал са с над 8-вековна давност. Съдът е обект на много романи, повести и поеми, сред които и посветените на крал Артур и рицаря Пърсифал. Писатели като Кретиен де Троа, Роберт де Борон, В. фон Ешенбах, Т. Мелъри, Марк Твен и мн. др. до днешния култов автор Дан Браун са творили, вдъхновявани от тази мистерия. Разбира се, не трябва да пропускаме и грандиозните опери на композитора Рихард Вагнер.