Нюйоркският професор се осланя на автентични свидетелства
„Всяка година на петнайсетия ден от месец септември в Йерусалим винаги се стичат много хора – четем в „Йерусалим“ на Ф. Е. Питърс. – Те идват от почти всяка страна и много националности, за да проведат панаир, да купуват и да продават. Така на тълпи от разни страни им се налага да останат по няколко дни в градските странноприемници, а безброй камили, коне, магарета и волове, пренасящи стоките им, обсипват градските улици с отвратителните си нечистотии. Това замърсяване не само досажда ужасно на гражданите със зловонието си, но дори затруднява придвижването. И тогава се случва истинско чудо. През нощта след гореспоменатия празник над града се излива пороен дъжд, който измива отвратителните нечистотии от улиците и ги освобождава от мръсотията. Защото Бог е създал мястото на Йерусалим като склон, който слиза полегато от северния хребет на връх Сион към низините.“ Това обаче не е словото на нюйоркския професор Питърс, а на поклонника от VII век Аркулф, чиито спомени от свещените места записал някой си абат Адомнан. Историята на Свещения град на Питърс е необикновена (изд. „Рива“). Той събрал автентични текстове на пътешественици и други свидетели и добавил към тях свои кратки обяснения, колкото да ги хармонизира. Така четивото диша с автентичен ритъм и разгръща събитията от дните на Авраам, защото градът е съществувал преди Израел, през завладяването му от Давид и последвалите превратности до началото на съвременната епоха.