Наш дълг като православни е да доказваме, че Европа е християнска
в какво състояние сега се намира оглавявяната от Вас епархия на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия?
– Ние сме част от БПЦ и слава Богу, се ползваме от доброто име, което има нашата църква-майка в православния свят. Тази есен ще осветим най-новата наша църква – „Св.Димитър“ в Бремтон, квартал на Мисисага, който е почти слят с Торонто. Нашия милионер Игнат Канев подари мястото за строежа – 24 декара, а неговата фирма пое изграждането. Той е много голям авторитет и най-важното – дава работа на 300 български емигранти. Само на благотворителното събрание за построяването на тази църква събрахме 65 хиляди канадски долара. В Лос Анджелос, недалеч от известния надпис „Холувуд“ имаме наша църква „Св.Георги“, която наскоро се върна под юрисдикцията на църквата-майка БПЦ. Тя е строена от наши емигранти, но след 9.IХ.1944 г. те решават да се откъснат от БПЦ, като обявяват, че ще се върнат едва след като комунизмът у нас си отиде. И така 14-15 години след промените тази енория се върна към църквата-майка. В просветно отношение епархията ни също върши много – имаме съботно-неделни училища към почти към всяка църква. Храмовете ни в Лос Анджелос и в Чикаго в събота имат цял учебен ден и са под попечителството на просветното министерство в София. В църквата „Св.Петка“ в Бостън със съдействието на нашия консул в Ню Йорк се стараем да обединим три неща – българска църква, българско училище и български културен клуб. За съжаление имаме и енории, които са в окаяно състояние – като тези в Стилтон (Пенсилвания) и в Медисън (Илинойс). Там в началото на ХХ в. са се заселили българи от Македония, създали са свои храмове и по Божий промисъл чрез нашата Българска църква са намерили спасението. И сега за техните деца и внуци няма поминък на това място. Те се преселват другаде, отиват в друга църква. Но аз винаги ги призовавам – ако ние нямаме в дадения град наша църква, те непременно да ходят на църква, независимо дали ще е гръцка, руска, сръбска – важното да е православна. Както и другите пък пълнят и нашите църкви. Цялата тази вътрешна миграция влияе много зле на нашите енории. Но това е Америка. Америка е на колела, в Америка няма роден дом, няма роден кът. Няма го това свидното, което го имаме ние – родна къща, родна стряха.
– Преди 4 години православни американци приеха БПЦ за своя църква-майка и дойдоха във вашия диоцез. Какви са тези хора и кое ги подтикна да сторят това?
– Те са били към Руската задгранична църква, но архимандритът, който ги е ръководел, е бил изгонен от тази църква и заради него 12 години са били в състояние на неканоничност. Тогава те го напускат и започват да търсят канонична църква, която да ги приеме. Започнали са най-напред със Вселенската, после с Александрийската и т.н. Но навсякъде са ги гонели като неканонични. Тогава идват при нас. Видях ги, че са добри хора, че в много отношения са по-православни от нас. Тогава патриархът заедно със Светия синод в София взе великото решение да отворим вратите на нашата епархия за другородци и да им ръкоположим канонични свещеници. Така към нашата епархия преминаха 9 църкви с общо 15 000 американци, като най-големите общности са в Бостън, Сиракюз (Индианаполис), Нешвил, Роаноке, Санта роза, остров Кодиак (Аляска). Така от 2000-та година насам нашата епархия расте и се увеличава и с православни, които не са българи. Особено бързо се разраства нашата нова православна мисия на остров Кодиак. Там работят с престъпници и наркомани и ги връщат към нормален живот. Тази наша мисия е едно истинско православно братство.
– Това лято вие започнахте подготовката за издаването на „Житията на българските светци“ на английски език. Какъв е поводът за тази първа по рода си инициатива?
– Като църковна общност ние след три години ще навършим един век присъствие в САЩ и Канада. Макар американците да ни виждат, те не ни познават много добре. Новите членове на нашата епархия, тези 15 хиляди, които преминаха към нас също не знаят много за България, въпреки че живо се интересуват. Но ние нямаме какво да им предложим като книги и текстове на английски език. Всички други църкви имат богата литература за себе си на английски. Сърби, гърци, румънци вече издадоха толкова много жития на своите светии. А няма нищо на английски за българските светци. Да реализирам тази идея допълнително ме провокира и фактът, че сърбите в САЩ са издали като свои, сръбски светци четирима българи, които нямат нищо общо със сръбската църква – Св.Онуфрий Габровски, Св. Прохор Пчински, Св. Гавриил Лесновски и Св. Никола Софийски. Това ме накара да покажа истината. Искам да покажа, че през тези 12 столетия от своята история, българската църква като божия нива и божие лозе не е била безплодна. Нашето православно благочестие се прославяло в целия християнски свят. Св. Кирил Философ умира в Рим и полага костите си като знак, че Рим е бил някога православен и отново ще се върне към единството на църквата. Тялото на Св.Георги Софийски е било напълно раздробено от турците, но част от неговите свети мощи са на Синайския п-в (Египет), мощи на Св.Иван Рилски има в Русия. Това е знак Божий колко са универсални нашите православни светци. Мисля, че тази книга ще бъде един ефектен подарък и за влизането ни в ЕС през 2007 г., та и Европа да ни познава.
– Да, но някои българи се опасяват, че с влизането ни в Европейския съюз ще се обезличим национално и духовно?
-Само слабите във вярата може да мислят, че влизането ни в ЕС ще ни обезличи духовно. Аз имам едно разбиране, че ЕС е действително Божия воля – няма да има вече паспорти и граници, и ще преминаваме свободно. Но тук е и нашето задължение като православни – ние трябва да бъдем на висота. Ние трябва да доказваме, че Европа е християнска, въпреки решението на Европа, която задраска в своята обща конституция името „християнство“, която заличава своята християнска култура, което е безобразие.
– В ЕС постоянно ни критикуват, че по конституция православието има повече права отколкото другите изповедания?
– В това се състои нашата сила. Когато един човек не приема теорията и философията на православието, то тогава той трябва да види нашите дела. Европейците са отделили църквата от себе си – те мислят, че като са богати, и имат всичко. Затова и много рядко виждат добрите неща в другите народи и не ги ценят. Ние, българите трябва да проявим твърдост и да им кажем, какво означава православието за нас. Затова и тази госпожа Жозет Дюрио, която ни наблюдава за ЕС, като казва „Вие искате Европа!“, ние є казваме: „Не, Европа се нуждае от нас, защото ние винаги сме били в Европа! И вие трябва да цените нашите ценности!“ Като принуждава нашата държава да се откаже от водещата роля на православието, Европа иска да ни равни с някои, които са църква от десетина души. Ние сме 86 % православни, макар не всички да практикуват светото православие. Ние не искаме чужди права – искаме това признание, което държавата ни даде със закон. Нека Европа не ни го оспорва.
– Адекватна ли е БПЦ на съвременните нужди на обществото?
– Аз бих обърнал въпроса. Достатъчно адекватно ли е съвременното българско общество към изискванията и мисията на БПЦ. Защо трябва БПЦ да се съобразява и да бъде адекватна към едно общество, което не вярва и не иска да вярва, да не приема ценностите и ничия мъдрост. Да вземем десетте Божии заповеди. Първата казва: „Аз съм Господ, Бог твой!“. Обществото казва: „Не, не вярвам!“. Господ казва: „Не си прави кумир нищо“, а ние какво – ние правим кумири, ние вярваме на гадания, на пророчици, на политици, допитваме се до астролози и признаваме Нострадамус и Алена повече от Библията. Господ казва „Не пожелавай нищо чуждо“, а ние пожелаваме. Господ казва: „Почитай майка си и баща си!“, а ние имаме старци, които са изоставени и не ги поглеждаме. Господ казва „Не убивай!“ – ние убиваме, „Не кради!“ – ние крадем. „Не прелюбодействай!“ – ние прелюбодействаме. Обществото ни е далеч от църквата. Ние искаме вероучение – обществото казва – „Не!“. Ние казваме „Самоубийството е грях“, обществото казва „Не!“. Ние имаме голяма мисия, голяма задача, но ние нямаме подкрепа. Искам по-скоро и българското съвременно общество да бъде адекватно към мисията и изискванията на БПЦ. Нашата беда е, че ние не подготвяме светци и за това ги и нямаме. А не може да нямаме свети хора, но те мълчат, нямаме водачи, нямаме характери. Ние страдаме от липсата на духовни наставници.
– Какви са проблемите на нашата емиграция през погледа на църквата?
– Около 40 % от емиграцията е само заради децата. Срам ме е да го кажа, но хората там казват – нашите деца нямат бъдеще в България. Но въпреки това има хора, които милеят за родината и при пръв удобен случай биха се завърнали. България е наша съдба, макар да е зад граница. И с мен е така. Аз съм 23 години митрополит на българите в САЩ, Канада и Австралия, но на мен още хлябът ми не е сладък там.
– Какво послание бихте отправили към младите, за да не напускат България?
– Да стоят тук, на всяка цена. Много голямо е времето, което трябва да употребят в чужбина, за да могат да се равнят към най-близкия статут, който подобава на образованието или професията им. Това става чак при следващото поколение. Другият проблем е, че нашите деца са много умни и това дава повод на всички местни да ги гледат с неодобрение. Ние имаме потенциал, но нямаме къде да го приложим у нас. И тук е вината на всички наши политици.