ЗА ПАСТОРИТЕ АГЕНТИ НА ДС

п-р Веселин ЛАЗАРОВ

В последно време много се говори за агентите доносници и тъй като и аз съм донякъде потърпевш от такива лъжебратя, ще кажа моето скромно мнение. Виждам как дебата (особено за пасторите агенти) вълнува много вярващи и служители. Някои от вярващите и служителите са на двете крайни противоположности в мнението и отношението си към пасторите агенти. Едните стигат до пълно отрицание и заклеймяват безмилостно пасторите, които са се поддали на натиска и са станали агенти на ДС (Държавна сигурност). Другите защитават тези пастори, като казват, че това е бил единствения начин църквата да оцелее.

Мисля, че е много важно всички вярващи, особено потърпевшите, да имат правилно отношение по въпроса. Според мен въпросите: „Коя е правилната позиция спрямо агентите?”, „Какво трябва да направи църквата и какво самите агенти, след като са разкрити?” – са много важни въпроси. Те касаят не само миналото, но най-вече настоящето и бъдещето на Божието дело в нашата страна.

За да се подходи правилно, според мен е важно да се знае, какви са били условията, когато са се разигравали събитията с агентите пастори. Много от вярващите (особено повярвалите след демократичните промени) си нямат представа, каква беше ситуацията в църквите през тоталитарно време. Затова искам да разкажа накратко за времето на комунизма в контекста на агентите.

Израснал съм в църква по време на комунизма. Бях на 28 години, когато режимът падна и мога да кажа, че повече от 15 години съм водил съзнателен християнски живот по време на комунизма. Още като младеж съм се сблъскал с агентите в църква. Тези, които ме познават, могат да потвърдят, че меко казано бях много негативно настроен към „ченгетата”. Тогава така наричахме доносниците на ДС. Много от младежите дори ме обвиняваха, че съм много мнителен и едва ли не се съмнявам във всеки, че е ченге.

С ДС съм имал само два преки сблъсъка. Явно, защото бях станал по-активен в църквата. Първият случай беше, когато беше дошло едно ново момче. Аз му обърнах внимание и след богослужение го изпращах и му говорех за Бога. В един от случаите ни пресрещна агент, извади пистолет и почна да ме заплашва.
Вторият случай беше по-фрапиращ – този път агентът позвъня на вратата на апартамента ни. Легитимира се, защото беше в цивилни дрехи и започна да ме разпитва къде съм бил и какво съм правил на определени дати. На тези дати бяхме организирали младежки излети на открито. Играхме футбол, пяхме, молихме се, имаше много младежи. Но събирането на много вярващи младежи не се нравеше на ДС и явно са ме счели за един от организаторите. По тази причина агентът директно ме заплаши, че ако не престана, такива като мен ги пращат на места като Белене.

Тези случки обаче не ме настроиха срещу ченгетата. Това, което ме отвращаваше, беше наглостта на ченгетата, които се подвизаваха в самите църкви. За тези които не знаят как беше по време на комунизма в църквите, ще кажа, че буквално гъмжеше от ченгета. Повечето не бяха вярващи и ние много лесно ги разпознавахме, защото да се правиш на вярващ е невъзможно. Колкото и добър артист да е някой, истинската вяра не подлежи на имитация. Много по-трудно е с вербуваните вярващи. Те по-трудно се разпознават че са такива, но накрая все пак винаги се разбираше. На такива вярващи гледахме със съжаление, защото знаехме, че са в капан. Някои от тях са си признавали как са ги заплашвали, непрекъснато са били привиквани и дори бити. Най-лесно успяваха с вербуването, когато успеят да намерят някакъв компромат срещу даден вярващ. Спомням си как някои вярващи казваха, че най-малко всеки десети в църквите е или ченге или вербуван. Да кажа, че това не беше моя констатация. Чак толкова не стигах в мнителността си.
Лично за мен истината е, че буквално ме отвращаваха ченгетата, които се правеха на вярващи. Някои от тях не можеха да се сдържат, когато някой вярващ плачейки си разказваше свидетелството и прикривайки се, те ехидно се смееха и подиграваха. Когато такива ченгета разбираха, че сме ги разпознали, най-нагло идваха и ни казваха, че са разбрали за наши тайни събирания по домовете или на открито. Вече не се криеха, но и не напускаха църквата, може би за да прикриват другите.

Спомням си как един от гонените пастори, който е бил интерниран многократно, беше дошъл да живее в София със семейството си. Аз и братовчед ми започнахме тайно да ходим в тях. Това, което правехме у тях, беше главно да се молим на колене. Една вечер се позвъня на вратата им и когато отвориха, трима от известните младежи ченгета, най-нахално подадоха глави и огледаха, кои сме в стаята. Изявлението на един от тях (много добре си спомням), беше: „Ааа..а сега да видим, дали ще има тайни събирания”. Още на следващите дни пасторът беше извикан в милицията и му беше заявено да напусне София. Представете си, интернираха го, само защото двама от младежите, аз и братовчед ми, ходихме в тях да се молим. Сега, като се замисля, ако църквата беше само някаква религиозна организация, а ние бяхме религиозни фанатици, сигурно щеше да се случи случка на „милите” ченгета. Но казвам ви пред Бога, на ум не ни е идвало за отмъщение. Сега обаче някои неща около агентите пастори, намирисват точно на това. Писано е: „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ“ (Рим.12:19)

При друг случай ще ви разкажа, как разбрах, че в апартамента на моите родители има поставено подслушвателно устройство. Имаше период, в който се чувствах духовно слаб, отделен от Бога. Бях поканил младежите в нас. Беше много хубаво, но аз не се чувствах добре. Спомням си, че всички си отидоха. Родителите ми също бяха излезли и бях останал сам в апартамента. Тогава паднах на колене и се помолих на глас с едни думи, които никога преди това не бях казвал: „Господи, моля те, нека всичко започне отначало”. Исках духовното ми състояние и връзката ми с Бога да се възстановят. Вечерта отидох на богослужение. И ни в клин ни в ръкав, един от младежите ченгета, седна до мен и все едно на себе си каза, но подигравателно през смях: „Айде сега да се помолим и да видим, как ще започнем всичко отначало”. След което стана и отиде да седне на друго място. За пояснение ще кажа, че беше същият, който в случая с пастора, който го интернираха, каза думите: „Ааа..а сега да видим, дали ще има тайни събирания”. Останах изумен. Не можех да повярвам, че дори не се крият, че са ме подслушвали.

Веднъж валя дъжд изключително много и станаха наводнения в София. Имаше богослужение този ден. Всички си отидоха, но аз и братовчед ми останахме, защото се опасявахме, че наводнението може да стигне до църквата. Направи ми впечатление, че един от младежите ченгета остана заедно с нас. Водата наистина се покачи и църквата почна да се пълни с вода. С братовчед ми почнахме да вдигаме на високо всичко, което можеше да се намокри. Водата стигна и до йониката (стара Вермона), ние я вдигнахме и тогава под нея се видяха много тънки жички отиващи в различни посоки под платформата. Тогава въпросното ченге се втурна и с замах ги откъсна. Явно бяха монтирани подслушватели, защото на тези места се събираше Духовния съвет и вярващи отиваха там да споделят с пастора.

Но да разкажа нещо по-ведро. Някои от ситуациите, когато се е намесвала директно милицията (тогавашната полиция), са били дори комични. Моята съпруга разказва, как много младежи са били в един дом на молитва. Всички са били на колене със затворени очи и в един момент тя си отваря очите и вижда пред нея два крака – някой влязъл с обувки. Като поглежда нагоре, вижда няколко милиционера втренчили очи в молещите се младежи. Естествено молитвата е спряна. Паспортите и студентските книжки на всички са събрани и се прави протокол с имената на всеки. Един милиционер четял имената, друг ги записвал. По едно време четящият имената почнал да чете и къде учат и какво работят и казал на другите милиционери: „Абе тия не били глупави. Гледай тоя учи във ВИТИЗ, тази е в Университета (става въпрос за моята съпруга), тази е медицински работник, този работи в телевизията…”. Тогава другия му отговорил: „Че те, ако са глупави, ще вярват ли в Бога”. Когато младежите били изкарани навън и „незаконното” събиране било прекратено, видели, че пет милиционерски коли били обградили къщата, все едно са дошли да заловят особено опасни престъпници.

Друга комична ситуация, но вече с младежи агенти, се беше разиграла пред очите ми. В църквата беше дошъл Иван Бабулев. Ако някои не знаят, той е станал вярващ, когато е бил милиционер. Посред бял ден Исус му се явил, докато е бил на пост пред партийния дом. Партийните домове тогава бяха най-видните сгради в населените места, откъдето комунистите дирижираха всичко. Та Бабулев беше дошъл в църквата, в която съм израснал и по правилото на ДС, първо ченгетата се лепнаха за него. За съжаление, бях забелязал, че когато се появеше нов човек в църквата, задължително първо се лепваха ченгетата. Беше ме много яд на това, защото на практика ченгетата се проявяваха като много контактни и любвеобилни християни, които буквално обгръщаха новодошлите и новоповярвалите, а много от истинските вярващи си спяха сладък религиозен сън. Сигурно си задавате въпроса, какво са искали ченгетата от новодошлите. Много просто, да разберат първо имената и адресите им. По това време дори само посещението на църква, особено евангелска, беше знак за това, че такъв човек не е годен за развитото социалистическо общество и естествено за строящия се комунизъм, в който няма да има място за такива идеологически врагове на „най-напредничавия строй”. Ако ви се струват странни тези изрази, които използвам, трябва да знаете, че те са от това време. Тогава партията беше издигната на пиедестала на бог и който не му се кланя, ще бъде „хвърлен в пламенната огнена пещ” на ДС и лагерите на смъртта. Тогава някои ги въдворяваха в лагерите на смъртта, само защото са разказали някой виц осмиващ комунистическия режим. Прочетете в книгата Даниил за Седрах, Мисах и Авденаго и ще видите, че „няма нищо ново под слънцето”, както казва Соломон.

Но да се върна на случая с Иван Бабулев. Какво беше комичното? След като го наобиколиха въпросните младежи ченгета, брат Иван почна да им свидетелства, как е повярвал и какво Исус му казал да каже на комунистите, които са го разпитвали и тормозили, преди да го уволнят като милиционер. Ние стояхме от страни и картината беше много комична, защото ченгетата го гледаха втрещено и бяха зачервили лица, а брат Бабулев ръкомахайки им казваше: „Исус ми каза, че за комунисти, безбожници и доносници има специален кръг в ада.” Повярвайте ми, не можахме да се сдържим и почнахме да се смеем на глас. В този момент ченгетата се сепнаха и се усетиха какво става. Сигурен съм, че Бог беше вложил в сърцето на брат Иван да им каже това, без да знае, че бяха ченгета.
Много от вярващите преживяли комунизма, могат да разкажат безброй такива опитности, много от които обаче изобщо не са комични. Повечето от повярвалите, след така наречените демократични промени, си нямат на представа, че някои вярващи през комунизма, освен интерниране, уволнения и заплахи, бяха зверски изтезавани и минаха през лагерите на смъртта и затворите, а има и такива, които заплатиха с живота си, заради вярата си. Има книги описващи тези времена, писани от пастори, преминали през всичко това.

Но това, което най-много ме отвращаваше, повече от всичко друго, беше наглостта на някои от пасторите агенти след падането на комунистическия режим, сега, по време на демокрацията. Ще разкажа само една случка, която се разигра през 2000 година.

Като пастор бях поканен да присъствам на заседанията на регионалните пастори от ръководството на деноминацията, към която принадлежах по това време. Знаех, че всички глави на деноминации и някои от оцелелите пастори от времето на комунизма са били агенти. Но пред Бога казвам, не съм очаквал да се държат като недосегаеми единовластници след падането на комунизма. От това, на което станах свидетел, стана ясно, че те искаха да дирижират цялата деноминация.

Въпросната глава на деноминацията каза пред всички пастори: „Пастор, който не изпълнява нарежданията на ръководството (т. е. неговите нареждания), не е годен да бъде пастор” Един от пасторите не издържа и чух реплика: „Ами ако църквата не е съгласна с нарежданията на ръководството?”. Отговорът на главата на деноминацията беше: „Пастор, който не може да убеди църквата си, че трябва да се изпълни нареждането на ръководството, ще бъде сменен” No comment. Казах си: „Какво правя тук? Това е същото, като по време на комунизма” Само като си го спомня, ми се повдига. Повече не отидох на така наречените регионални заседания. Надявам се сега вече нещата да са се променили в тази деноминация. Амин. Дай Боже. Знам, че в тази деноминация има много искрени и посветени пастори.

Трябва да кажа също, че много вярващи по време на комунизма изобщо не осъзнаваха, а и сега много не осъзнават, че по това време, за да стане някой пастор, особено на по-голяма църква или глава на деноминация – непременно трябва да мине през процес на вербуване и да подпише, че ще сътрудничи на ДС. За по-будните вярващи това беше общоцърковна тайна. Някои пастори си го признаваха, естествено в много доверен кръг и оправданието им беше, че е по-добре да са те, защото са вярващи и знаят какво да скрият, отколкото властта да сложи някой безбожник.

Виждахме как „твърдоглавите” пастори (имам предвид тези, които не се поддадоха да станат агенти) ги махаха веднага и на мястото на някои от тях поставяха нагли безбожници. Някои от безбожниците пастори успяваха да се впишат някак си. Един служител ми разказа за един такъв „пастор”, който по-простодушните вярващи дори почнали да го харесват и да го хвалят, че изнасял много „помазани” проповеди. Но вярващите не знаели, че докато проповядвал, въпросният пастор си казвал наум: „Слушайте овчици простички, слушайте!” Да, но „Бог поругаем не бива”. „Пасторът” се разболява от рак на гърлото и тогава, когато е бил на смъртно легло, се осъзнава, извиква въпросния служител (който ми разказа случката) и се изповядва пред него, какво е правил. Вярвам, че ако този лъжепастор се е покаял искрено, въпреки, че е починал от рак, сега е спасен. Естествено, понесъл си е наказанието тук на земята. Някои вярващи си мислят, че като се покаеш, няма да има наказание. Но, ако сме без наказание, сме незаконно родени, а не Божии деца според Евр.12 гл.

Тук обаче трябва да кажа, че пред пасторите, които се бяха пречупили, стоеше и продължава да стои един много важен въпрос, на който те трябваше да си отговорят: Могат ли да служат на двама господари? Защото Исус казва: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.” (Мат. 6:24) Според мен тези неща са несъвместими. Според пасторите и вярващите, които се поддадоха, както казах в началото, това беше единствения изход и те са си мислили, че презират ДС и служат само на Бога. Лично аз не се наемам да отсъдя категорично, защото познавам някои от въпросните пастори. И искам съвсем честно да кажа пред Бога: наблюдавал съм служението им и съм виждал как играят двойна игра. Опитваха се да замазват очите на ДС и наистина успяха да постигнат много. Някои от тях властта ги усети и ги махнаха. Какво имам предвид, като казах, че са успели да постигнат много? Имам предвид: да построят и разширят църкви, църквите да се разраснат, младежите да се умножат. За това време това беше много повече от постигнатото от някои пастори сега. Някои сега не могат да постигнат и толкова. Поне за двама от тези пастори мога да кажа със сигурност това. Когато през 1989 год. с моята съпруга сключихме брак, поискахме венчавката и цялата сватба да бъде само в църквата, но не и в ресторант. Пасторите на родните ни църкви отказаха. Точно тогава един от пасторите агенти се съгласи и направихме всичко в неговата църква. Това са факти. Но трябва да кажа, че имаше и такива пастори, които се опитваха да бъдат верни, както на Бог, така и на ДС. Техният девиз беше: „отдавайте Кесаревото на Кесаря, Божието на Бога” според Мат.22/21, но точно това е служенето на двама господари.

Има обаче един кардинален въпрос относно постигнатото от пасторите агенти по време на комунизма. И той е: На каква цена? Ако цената е била – предателство, така че вярващи да страдат и да влизат в затворите – тази е юдовата цена и тя според мен е неприемлива, защото си е чисто предателство. Вижте, има пастори, които са давали много сведения, но все за неща, които са очевидни и те много добре знаят, че другите доносници и ченгета в църквата също ще ги докладват. По тази причина те са ги писали в сведенията, които са били изисквани от тях. Някои пастори директно си признаваха на вярващи, че са ги писали в донос, защото всички знаят, че са присъствали на дадено мероприятие. Повечето от днешните нови пастори и вярващи изобщо не са наясно, че тогава е трябвало да се донася всичко. Например точно кои са присъствали на погребението на даден вярващ. На някои пастори им е поставяна задача да докладват, как са обзаведени домовете на вярващите. Знам за пастори, които са отивали при даден вярващ, за когото знаят, че ако го сложат в списъка, специално на него може да му навреди и са му казвали, че няма да го пишат в списъка. Естествено те знаеха, че ДС никога не разчита на един донос. За всяко събитие, те си имат поне няколко източника, но въпросният пастор се е опитвал доколкото може да прикрие някой. Това не са само мои наблюдения и констатации. Много вярващи знаеха тези неща и сме ги коментирали многократно. Тези неща ги знам, не защото съм чел досиета или съм слушал изказвания по интернет. Знам ги от времето на комунизма и най-честно ги изявявам сега. Може би сега, като казвам това, някой, който чете това да си мисли, че това са пълни глупости и предателството не може да се оправдае с нищо. Но пред Бога, поне аз за себе си казвам, че не се наемам да отсъдя. И заявявам, че с всичко, което казвам, не искам да ставам адвокат на никого. Моето желание е да бъда възможно най-обективен от Библейска гледна точка, а не от позиция на огорчение и съдене.

На първо място, не само, защото съм виждал някакви добри плодове в служението на някои от вербуваните пастори, но и защото Исус казва: „Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва;” Какво имам предвид, когато цитирам тези думи на Исус? Виждам, че е подета цяла кампания против пасторите агенти. Съгласен съм, че това не трябва да се подмине, но виждам, че се излиза извън рамките на християнството и се отива към „плевене”. Някои пастори и вярващи открито казват, че целта е да се „оплеви нивата от плевелите”. Ако бъркам относно целта на кампанията, може да ме поправите, но според мен, независимо дали го осъзнават инициаторите на кампанията и дали използват изразите за нива и плевене – това е си е чисто плевене.

Но нека да видим, какво се казва във въпросната притча и тълкуването и от Исус: „Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това (като ДС). А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.”

Ето и тълкуванието, което дава Исус: „…… доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.” (Мат.13:24-30; 38-43) Е, който има уши нека слуша. Какво трябва да се слуша?

Първо, този, който има право да плеви е само Исус и Той ще направи това чак по време на жътвата, когато изпрати ангелите си. Заповедта за плевене ще излезе при свършека на света, а самото плевене ще бъде извършено от ангели, а не от пастори и вярващи. За да не ме разберат някои погрешно, ще кажа, че църквата има право да отсъди между вярващ и вярващ и да отсъжда житейски ситуации според 1 Кор. 6 гл. Но според мен в тези случаи стихът от 1 Кор. 4:5 е най-точен. Ап. Павел казва: „..недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога”. „Намеренията на сърцата” – тук става въпрос за мотива, но също и за „плевене” – „недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ”. Фактите много пъти се виждат, но не и мотива. Това разбира се е само едната страна на монетата, но и другата страна е вярна, че „пътят към ада е постлан с добри намерения”. Аз обаче не се наемам да отсъдя какви са били мотивите на въпросните пастори и вярващи агенти и мисля, че никой не може със 100% гаранция да отсъди мотиви. Само Бог може, но Той ще го направи едва на края.

На второ място не се наемам да съдя, защото чак след години си дадох сметка, дали ако аз бях подложен на това, през което са минали някои пастори и вярващи, дали аз самият бих устоял? Като младеж и доста след това бях доста наперен и категоричен, че няма да се поддам и ще устоя. Сега обаче си давам сметка, че дори един от най-силните между учениците на Исус – Петър, не устоя, въпреки, че беше напълно уверен, че ще устои и го декларира пред Исус. Веднага обаче искам да попитам и да се обърна към инициаторите и подгласниците на кампанията срещу пасторите агенти: Откъде сте сигурни, че ако бяхте на тяхно място, вие щяхте да устоите? И откъде сте сигурни, че и вие нямаше да постъпите сега, като тях? Ако сте честни пред себе си и пред Бога, ще установите, че няма гаранция за никой. Тогава се замислете кой и как трябва да отсъди за пасторите агенти? Ами какво да кажа за тези, които не са помирисали войнстващия атеизъм на комунизма и методите на ДС, а сега се перчат и са тръгнали да плевят Божията нива.

Е, добре, заклеймихте агентите, разбунихте духовете против тях. Какво друго постигнахте, освен омраза и съблазън? Точно, както с митрополитите. Какво, като им излязоха досиетата? Излиза поговорката: „Кучетата си лаят, а керванът си върви”. Все пак като се замисля има нещо положително и то е, че някои от арогантно надигналите се пастори агенти се свиха в черупките си и някои пастори и вярващи се дистанцираха от тях. Това е може би единствения донякъде положителен резултат от кампанията против бившите агенти.

Повечето от пасторите агенти дори не смятат, че са виновни, а са убедени, че са направили възможно най-доброто за Божието дело, като са били те, а не някой безбожник. Бил съм и съм служил в църкви на пастори агенти и по време на комунизма и след падането на комунизма. Знаех, че са такива, но също знаех, че бяха вярващи и работеха за Бога повече от много други. Според мен единствената им грешка, ако не са вършили юдово предателство е, че в подходящото време, преди да бъдат разкрити, не направиха публичен акт на признание и покаяние, че не са устояли. Моето скромно мнение е, че ако някой е вършил юдово предателство, трябва да си подаде оставката и да поиска прошка от хората, които е предавал. Ако само се е поддал и е давал само общоизвестни сведения, според мен има право да остане на позицията си като пастор. Мисля, че не трябва да стигаме до нивото на комунистите, които казваха, че е предателство дори да напътстващ чужденци, как да стигнат до някой град в България. Визирам пасторския процес, когато най-изявените пастори в България са били съдени като предатели. И едно от основните обвинения в предателство е било за контактите им с пастори в чужбина и че са давали сведения за пътищата в България. Адвокатът на пасторите в този процес е казал, че всеки чужденец може да си купи пътна карта на България и това не е никакво предателство, но никой не му е обърнал внимание, защото е бил скалъпен процес.

Когато наблюдавам събитията около пасторите доносници, почвам да си задавам съвсем искрено и непринудено въпроса: Дали и това не е нещо подобно? Дали някои от тези, които стоят в основата и подклаждат всичко това, дали те не са от новите агенти и целта не е да се всее съблазън и разединение между вярващи, пастори и църкви? Лично аз не смятам, че водещите кампанията против агентите пастори са новите агенти, но истината е, че няма 100% гаранция за никой. Но ако има някой, който си мисли, че сега няма агенти, нека да се събуди. Няма такава власт, която да не поддържа агентура, това няма да е власт, защото това касае националната сигурност. Винаги във всички обществени организации властта ще внедрява свои агенти. Църквите са били винаги под наблюдение и ще бъдат под наблюдение винаги. Има разбира се огромна разлика от наблюдение и вмешателство с цел разбиване, осакатяване и унищожение на църквата. Това беше целта на ДС по време на комунизма. Е, питам – успяха ли? Не. Исус казва за църквата: „…портите на ада няма да й надделеят.” (Мат.16:18). Нерон и Калигула не успяха и никой не може да успее, защото „не се гаси туй, що не гасне”. Вижте днес Китай, колко бяха християните преди комунистическия геноцид срещу тях и колко са сега.

Един служител ми сподели, че отишъл да си види досието и му дали само първите няколко страници, а то било от над сто страници. Когато попитал, защо му дават само първите страници, те му отговорили, че ако му дадат и другите, ще разпознае сега действащите агенти. Достигат сигнали от вярващи и пастори, че искат да ги вербуват сега. Моят съвет и към вярващи и към пастори е: не се поддавайте на никаква цена. Това може да коства спасението ви, а и винаги идва видов ден, както дойде за поддалите се по време на комунизма.

Но да се върнем на ситуацията и кампанията. Съвсем сериозно поставям въпроса: откъде да сме сигурни, че някои от тези, които подклаждат кампанията срещу пасторите агенти, самите те не са новите агенти и целта в крайна сметка не е разкол в църквата? Естествено някой може да ме апострофира, че и аз може да съм такъв. За това декларирам пред Живия Бог и всички свидетели, които ще прочетат това изявление, че аз не съм нито настоящ, нито бивш агент, доносник или предател и не съм давал сведения нито устно, нито писмено. Мисля, че всеки, който се осмелява да надига глас против агентите, първо трябва да декларира, че не е от новите агенти. По човешки това е безсмислено, защото няма как да се докаже, но знам, че то има огромно значение в духовния свят и Бог няма да го подмине. Изповедта, казаните думи имат огромно влияние и значение в духовния свят. Исус казва: „Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш.” Мат.12:37

И още нещо. Върху още едно нещо се замислям. От историята и живота са известни факти, как някой диктатор или сгафил лидер, се опитват да отклонят вниманието на хората от своите злодеяния и грехове, като ги прехвърлят на някой друг. И едва ли не от позицията на правдата, като защитници на справедливостта, тези диктатори или лидери, насочват вниманието към греховете на някой друг, за да могат да се измъкнат те. Нерон например, като подпали Рим, обвини християните. Казвам това, защото и такива слухове се носят за някои от инициаторите на кампанията. Но трябва да кажа, че това се отнася с пълна сила и за някои от бившите агенти. Ако не е вярно, моля за извинение, но изниква отново въпросът: Как да сме сигурни? И тук според мен е нужна изповед-декларация. И това важи и за мен. И аз ще го направя първи: Декларирам пред Живия Бог и свидетелите, които ще прочетат това, че не се опитвам да прикрия нещо и не се опитвам да манипулирам никой. Единственото ми желание е да се изяви библейската истина по казуса и да посоча правилното отношение към всичко, което касае този казус. Както виждате и ще видите след малко, не използвам имена. В повечето случаи само участниците в събитията, които разкривам, знаят имената на агентите. Другите са публична тайна, но въпреки това не ги съобщавам (с изключение на брат Иван Бабулев, който е починал и не е пряко ангажиран в ситуациите с агентите, които дискутирам).

Но мисля, че лично аз имам по-голямо основание да надигна глас срещу пасторите агенти повече от другите, защото лично съм пострадал от някои от тях и то сега, по време на демокрацията. Знам, че има пастори и вярващи, които сте потърпевши от такива агенти по време на комунизма. Искам да попитам обаче, колко реално сте пострадали от такива пастори агенти след демократичните промени? Аз пострадах реално. Преди да кажа в какво, ще кажа, че преди да бъдат оповестени агентите, повечето ги знаех, че са такива и близо десет години се бях дистанцирал от тях. Дори попаднах в изолация донякъде по тази причина. По това време пасторите агенти се подвизаваха необезпокоявано и някои от тях бяха величаени. Някои от тези, които сега ги заклеймяват, тогава им бяха първи приятели. Някъде по средата на това време, лично срещу мен и двете църкви, в които служих, бяха подети съдебни дела. Тези, които дърпаха конците, бяха точно двама от агентите. Мога да покажа документ с невярно съдържание, издаден от единия от агентите и внесен в съда. Също и документи с фалшифицирани подписи. Хора от община Шумен ми казаха как точно тези двама пастори агенти са влезли в общината и са ме клеветили.

За да не получи някой петдесятен спазъм, ще кажа, че обвинението срещу мен и църквата, че сме искали да заграбим имоти на деноминация, не е вярно. Има много факти, които опровергават това. Ще спомена само един от тях. Когато ни съдиха, на една пасторска среща, аз попитах защо ме съдят? Беше ми отговорено, че не сме върнали църковна сграда, след като сме напуснали деноминацията. (Друг е въпросът дали трябва да я връщаме, след като деноминацията не е дала нищо и в устава изрично е посочено, че имаме право да напуснем. Освен това имотът беше построен от вярващите и беше 100% на църквата, а не 50 на деноминацията, 50 на църквата, както в момента е по устава на въпросната деноминация.) Но тогава аз, пред 5 души свидетели, включително пред този, който водеше делата срещу нас, заявих, че ще върнем сградата щом това е причината да ни съдят.

Познайте какъв беше отговорът? Няма да можете да отгатнете, защото всички, които присъстваха просто онемяха. Отговорът беше: „Кой си ти, че да ни даваш църквата. На нас съдът ще ни я даде.” Продължиха да ни съдят още няколко години. Явно беше, че имотите са само повод. За всичко това ръководството на деноминацията беше уведомено в писмен вид. Освен това още в началото, когато почнаха делата бяхме извикани в деноминацията и пред ръководството и част от пасторската колегия ни разпитваха, защо сме напуснали деноминацията. След като изложихме причините, аз попитах, какво сме сбъркали и защо ме съдят. Никой не каза нищо, само мълчаха и навеждаха глави. После някои пастори от тази деноминация дойдоха при нас и ни казаха, че не са съгласни с това, но чак след години се разбра, че основните фигури в ръководството са агенти.

Дори до мене достигна изявлението на един от агентите, които дърпаха конците, че ще ни пращат пророци в Шумен, които да пророкуват против нас и църквата ни щяла да се изпразни. По време на делата, от тяхна страна се лъжесвидетелстваше безогледно. По време на едно от делата, когато бях вътре в съдебната зала, а свидетелите и на двете страни стояха отвън да чакат реда си, моята съпруга отишла при техните свидетели, с още двама души и им цитирала Пр.19:9: „Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който издиша лъжи ще загине.” Познайте – стиха за съжаление се изпълни. Но според мен по-голям грях имат тези, които го накараха да лъже и дърпаха конците. Аз бях казал на нашите свидетели: „Нищо повече от истината”. Може с истината в земен съд почти винаги да губиш, но в небесния винаги печелиш.

Съдебно дело се водеше и лично срещу мен, да отнемат личното жилище на семейството ни, което няма нищо общо с църквата. Извадиха нотариален акт върху нашия. На първите две инстанции безапелационно изгубихме и решението на съда беше, че трябва да им предадем апартамента без да ни се наплати нищо. Един пастор от страната на тези които ни съдеха, каза пред мен: „Това е Божието наказание, че напуснахте деноминацията”.

Адвокатите ми казаха, че ако искаме да ни се наплати, трябва да заведем дело и бихме могли евентуално да получим няколко хиляди. Много вярващи се молиха правдата да възтържествува. Бог помогна в няколко неща: да можем да внесем паричната гаранция за пред върховен съд, смени се властта – Бойко Борисов дойде на власт и попаднахме на свестни съдии във върховен съд. Познайте, какво беше решението на върховен съд? В решението се казваше: „Всички решения на районен и окръжен съд Шумен са незаконни”. Всичко се присъди на нашето семейство, без право на обжалване от страна на тези, които ни съдеха.

Делата за църковните сгради завършиха още по-добре. Бог ни подари може би най-голямата църковна сграда, която притежава евангелска църква – зала в центъра на града с 830 места за сумата от 60 000 долара, колкото струваше апартамента ни в края на града. Това беше седем пъти повече, от това, което ни беше отнето. Още на първото богослужение, което проведохме в новата зала, тя се напълни и то без да можем да съобщим на хората, защото сделката я пазехме в тайна. Как хората разбраха и до ден днешен не ми е ясно. Преди да получим благословенията, Бог ни е наблюдавал, дали ще се подлъжем да лъжем и ние. Адвоката ни каза: „Нали и другите са вярващи, защо лъжат. Разберете, че само с истината дела не се печелят”. Това бяха думите на нашия светски адвокат тогава.

Не знам обаче дали осъзнавате как се чувствахме през цялото време, докато губехме делата и за мен и църквата беше пусната в обръщение лъжата, че сме искали да заграбим имоти на деноминацията, която лъжа въпреки фактите продължава да се разпространява и то точно от пастори агенти. Бяхме отхвърлени и дистанцирани буквално от повечето пастори и църкви, защото тези, които ни съдеха и тези, които дърпаха конците бяха на почит. Те общуваха по конференции и на пасторското общение. Когато обаче нещата с агентите и други компромати излязоха, изведнъж почнаха да ме търсят. Да им дам доказателства.

Бог ни освободи от огорчение към всеки: и спрямо тези, които ни съдиха и спрямо тези, които казваха, че са неутрални и не могат да се намесят. За сведение в Божието царство няма неутралитет. „Който не събира с Мен, разпилява” – казва Исус. Това означава, че неутралните са противници. Означава още, че ако има конфликт в тялото, другите части не могат да останат неутрални. Някои пастори и вярващи си мислят, че ако има конфликт между църкви и между пастори – това тях не ги засяга, но Словото казва: „И ако страда една част, всички части страдат с нея” (1Кор.12:26). В духовно отношение това се отразява на всички, независимо дали го вярват и осъзнават. Представете си единият ти крак да започне да рита другия и ти да стоиш и да казваш, че си неутрален. Една част от тялото ти страда и ти казваш „аз съм неутрален”. По този начин ти доказваш, че не си от тялото. Според мен една от причините за ниското духовно ниво в църквите е и тази. Когато научиш за някакъв конфликт, ти си длъжен за вземеш отношение, най-малкото с молитва, защото искаш или не, ти си част от тялото. Но отношението трябва да бъде по правилния библейски начин. Това засяга всяка църква и всеки вярващ поотделно. Освен това, неутралитета на практика е „златната среда”, за която много служители казват, че е средното положение на „хладък”, за което Исус казва в Откровение 3:15,16, че такъв човек ще бъде избълван. Пак казвам, в Божието царство няма неутралитет, няма въздържал се.

Точно от тази позиция, когато съм простил и на двете страни и не съм застанал по средата във фарисейски неутралитет, като изявявам негативите и на двете страни, мисля, че имам право да се произнеса по казуса с агентите. Можех да заведа дела и някои да влязат в затвора. Можех да извадя компромати срещу много хора, но не го направих. Можехме и ние да лъжем в съда и да не ни отнемат църковните сгради, но не го направихме и Господ ни въздаде на яве. Мисля, че сега по човешки, точно аз имам право да оповестя имена и да ги свържа с компроматите, които изявих и с още много други, но смятам, че това няма да е правилно пред Бога. Какъв ще бъде крайният резултат, ако направя това? Освен посяване на персонална омраза и съблазън, какво друго бих постигнал? Знам какво каза Исус за съблазняването и воденичния камък на съблазънта. Едно от най-страшните неща в християнството е да станеш причина за съблазън. Исус казва: „Горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта” (Мат.18:7). Не съм против изобличението, но не смятам, че трябва да бъде пред очите на света. Съденето не трябва да бъде пред света. Ап. Павел задава въпроса: „Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?” (1Кор.6:1). Някои лидери явно смеят да съдят пред неправедните. Мисля, че публичното изявяване на всичко е точно съдене пред неправедните. Казвам ви съвсем честно, ако нещата не бяха стигнали до тук, никога нямаше да се включа. Но тъй като се чувствам част от църквата в България, нямам право да подмина всичко това и също го изявявам публично. Колкото и противоречиви да са нещата, които изявявам и дори да бъркам в нещо, мисля, че съм длъжен да взема отношение.

Защо обаче казвам всички тези неща? Защото имам чувството, че някои от инициаторите и участващите в кампанията не вярват, че Бог е мъздовъздател и че Той ще извърши въздаянието. И как се вписва всичко, което правят, в думите на Исус?: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” (Мат.5:44-48)

Искам да попитам, тези стихове, които цитирах, отнасят ли се за ситуацията с пасторите агенти или не се отнасят? Те врагове на Божието дело ли са? И ако са, как трябва да постъпим с враговете? И какво трябва да е отношението ни към тях? Това са реални въпроси, на библейска основа, които изискват отговор сега, от всички нас?

Не знам дали осъзнават тези, които са подели кампанията срещу пасторите агенти, че това са само шепа хора от общия брой агенти по църквите. Какво да кажем за починалите пастори агенти? Ами стотиците вербувани вярващи и невярващи ченгета, някои от които продължават да се спотайват по църквите? Тях да ги оставим. Е, да, няма начин да се извадят досиетата на всички. Мисля обаче, че не е справедливо само няколко души да оберат пешкира. Не отричам, че имат голяма вина, но не мога да приема, че само те трябва да понесат цялата вина, защото видите ли, тях можахме да хванем. Знаете ли, сега съм засичал хора, които бяха явни ченгета, демонстрираха го по време на комунизма. Ожениха се за вярващи и сега като ме видят, ми се усмихват ехидно. Все едно ми казват: „Нищо не можеш да ни направиш, нямаш доказателства”. Знаете ли, че на ченгета им беше поставяна задача да се женят за вярващи и после да се развеждат, за да ги компрометират? Има вярващи, които изгоряха.

Виждам в Библията два вида предателство, извършвано от вярващи. Първият вид е юдовото, което е духовно и физическо предаване директно на най-големия враг, като дори се получава заплата за това. За пояснение, според мен, най-големите врагове на Бога не са дяволът и демоните, а тези вярващи, които чрез живота и постъпките си спъват или рушат Божието дело. По времето на Исус това бяха религиозните книжници и фарисеи. Сега е същото. Но сега някои се изживяват като плевящи религиозните, което обаче ги превръща точно в това, което си мислеха, че правят фарисеите – че спасяват църквата, разпъвайки Исус. Виждам, че сега някои се изживяват като спасители на Божието дело, но не само от бившите агенти, но най-вече от религиозните църкви. Нека се замислят дали спасението, което предлагат, не е същото, като на фарисеите с разпъването на Христос?

Категоричен съм обаче, че човек, който е извършил юдово предателство, няма право да остане на позиция в църквата, нито като пастор, нито като презвитер или дякон, камо ли да бъде глава на деноминация. И ако някой извършвал юдово предателство има смелостта да се оправдава и защитава и остава на позицията си, то ако има категорични доказателства срещу него, деноминацията според мен трябва да го отстрани незабавно и ако не го направи, нанася проклятие върху цялата деноминация и Божието дело в нашата страна. Дори Юда да не беше се самоубил и да беше се покаял, той нямаше да има право да остане на позицията на апостол. Ако няма категорични доказателства за юдово предателство, но служителя е наясно, че го е извършвал и се спотайва, според мен, не само Бог ще го държи отговорен и ще бъде под проклятие, но един ден Бог ще го съди заедно с книжниците и фарисеите. За предателството на Юда, Исус каза нещо много силно: „…горко на този човек, чрез когото човешкия Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.” Марк.14/21 Вторият вид предателство е петровото. Петър предаде в духовно отношение Своя Господ, но не отиде директно при врага, нямаше физически акт на предаване и не получи заплата.

Фактически казуса за пасторите и вярващите вербувани за агенти е един – дали са извършили юдово или петрово предателство? Това е въпросът, който изисква отговор. Ако е петрово, според мен имат право да останат на позициите си, както Петър остана част от апостолите и беше дори главният между тях. Покаянието му беше между него и Бог. Предателството му беше явно, но никой не постави въпроса, дали трябва да остане между апостолите и не изискаха публичен акт на покаяние от него. Виждам, че това сега се изисква от всички вербувани, но дали е правилно? Но също така си задавам въпросът: Защо тези, които са били вербувани, не го изявиха и не си признаха? Ако не са извършвали юдово предателство, защо трябва да се притесняват, а се спотайваха и се надяваха да не излязат досиетата им? Факта, че на практика никой не си призна навява мисълта, че освен даване на общоизвестни сведения, са извършвали и юдово предателство.

Въпросът с Юда според мен е пределно ясен. Дори да не беше се самоубил, а да беше се покаял, той нямаше да има право да остане между апостолите. Някои си мислят, че въпросът е елементарен, но той не касае само предателството, той касае всички тежки грехове, така наречените смъртни грехове, които в СЗ задължително трябваше да бъдат наказвани със смърт. Вярващи и пастори, извършили такива грехове, нямат право да заемат позиция в църквата. Знам за пастори и служители, които са прелюбодействали и продължават да са на позиция и вярващи знаят за това и ги прикриват. Според мен това е дори по-лошо от ситуацията с пасторите-агенти. Това са ахановите грехове, поради които църквата не може да устои и е слаба. Вярващите и пасторите трябва да разберат, че всеки „член от тялото” влияе на цялото тяло. Това е отговорност и пред Бога и пред църквата.

В крайна сметка, чрез всичко, което казах до тук, апелирам и към двете страни. Ако уличените за агенти сте вършили юдово предателство – покайте се и акта на покаяние трябва да се изрази в това да слезете от амвоните. За инициаторите и подклаждащите кампанията срещу пасторите агенти: ако сте прекрачили границата и сте взели върху плещите си правомощия, за които нямате право – апела ми е също за покаяние, като акта на покаяние трябва да включи прекратяване на кампанията от ваша страна. Моето скромно мнение е, че право на взимане на отношение имат само потърпевшите и техните деноминации по правилния библейски начин и то не пред света.

Постарах се честно и до колкото мога безпристрастно, да разгледам казуса с агентите пастори. От опита, който съм натрупал съм наясно, че едва ли някой ще се промени или покае, но зная, че когато духовните истини бъдат прогласени публично, нещата се задействат в духовния свят и не остават без последствия в материалния, защото има Бог, Който е мъздовъздател и на Когото принадлежи въздаянието. Амин.