ПОГРЕБАЛНИЯТ САВАН НА ХРИСТОС ПАЛИ НОВ СКАНДАЛ
Някои смятат, че Плащаницата е изкусно менте, друга хипотеза я свързва с ранен фотографски експеримент. Според трети обгарянията по нея са резултат от локална ядрена реакция върху кожата на Исус. Снимки Интернет
Второ призрачно изображение на мъжко лице е било заснето на опаката страна на прочутата Плащеница от Торино, съобщи Би Би Си, позовавайки се на доклад на Лондонския институт по физика. Поклонниците вярват, че във финото ленено покривало, което се пази в италианския град от 1578 г., е било завито тялото на Исус Христос след свалянето му от кръста. Досега върху лицевата страна на плащаницата личеше едно-единствено изображение на брадат мъж.
Почти никой не е обръщал внимание на обратната страна на плащаницата, която е била закрита от парче плат, зашито от монахини през 1534 г. Закърпването се наложило, след като
реликвата била повредена от пожар.
При реставрация през 2002 г. махнали допълнителния плат и фотографирали опакото на плащаницата. Джулио Фанти, професор от университета в Падуа, забелязал неотдавна върху снимките „блед образ“ и поразен, решил да проучи феномена по-задълбочено.
„Макар че изображението е твърде бледо, очертанията на носа, очите, косата, брадата и мустаците личат ясно“, разказва Фанти. Той пояснява, че новият образ има леки различия от стария върху лицевата страна.
Професорът не е привърженик на тезата, че
плащаницата е средновековен фалшификат
и бърза да контрира евентуалните твърдения, че новото изображение се е получило от процеждането на боя, нанесена върху лицевата страна.
„Не може да става и дума за просмукване. И от двете страни изображенията са повърхностни и са съставени само от най-външните ленени влакна. Да се направи такъв фалшификат е изключително трудно,“ подчертава Фанти.
Новата находка налива още вода в мелницата на препирните дали Торинската плащаница е менте или не.
Анализи с радиоактивен въглерод през 1979 и 1988 г.,
извършени от учени от три университета, установиха, че платът датира от периода между 1260 и 1390 г. и е нямало как да послужи за погребален саван на Христос. Това накара тогавашния кардинал на Торино Анастасио Балестеро да признае с половин уста, че не е сигурен в произхода на плащаницата.
Впоследствие обаче няколко учени оспориха резултатите от въглеродната експертиза. През 1997 г. швейцарската археоложка Мария Грация Силиато, която изучава покривалото цели 16 години, съобщи, че
нови изследвания потвърждават автентичността му „извън всяко съмнение“.
Тя установила, че и в двата въглеродни анализа е било използвано „чуждо“ парче плат от кърпеж на плащаницата, направен през средните векове. Тестове в Париж по същото време откроиха думите „Исус“ и „Назарет“, написани върху плата скоро след завиването на тялото в него.
Други двама учени впоследствие обърнаха внимание на слоя бактерии и гъбички, образувал се върху покривалото през вековете.
Тези наслоения според тях са объркали въглеродния анализ и са направили реликвата да изглежда по-нова, отколкото е в действителност. Те предположиха, че изображението върху плащаницата е било
отпечатано от бактерии върху кожата на човека
който е бил плътно увит в нея.
Анализ през 1999 г. на следи от цветчета и полени върху плащаницата показа недвусмислено, че комбинация от подобни растения се среща само в един-единствен район на света – околностите на Ерусалим.