СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ“ ПАЛИ СКАНДАЛИ И БУДИ ПОКАЯНИЕ
Норвежки неонацист се покая в полицията за два бомбени атентата след финалните надписи на новия филм на Мел Гибсън „Страстите Христови“(„The Passion of the Christ“), предаде Ройтерс.
Обзет от разкаяние, 41-годишният Джони Олсен отишъл в най-близкия полицейски участък и си
признал, че е виновен за взривовете
в квартири на анархисти в Осло от средата на 90-те години.
Олсен отдавна бил измъчван от вина и желание за покаяние и решил да се предаде под въздействие на филма за предсмъртните страдания на Христос, заяви неговият адвокат.
Полицията обвини Олсен само в палеж, отчитайки, че при атентатите не е имало загинали.
Взривовете гръмнаха през 1994 и 1995 г. по време на улични сблъсъци между неонацисти и анархисти в норвежката столица, но извършителят им остана неразкрит до миналия уикенд.
Олсен далеч не е единственият престъпник, разкаял се след прожекция на скандалната
драма на Гибсън, която притежава пречистваща мощ
въпреки натуралистичните сцени на насилие и непреднамерените антисемитски внушения.
Миналата седмица мъж от щата Тексас призна, след като гледа филма, че е убил 19-годишна жена, бременна от него.
„Страстите Христови“, в който играят и българските актьори Христо Шопов (в ключовата роля на Пилат Понтийски) и Христо Живков (като Йоан Кръстител), е на път да се превърне в киносензацията на годината с
над $300 млн. приходи само в САЩ
Мел Гибсън, който е вярващ католик, се спира на последните 12 часа от живота на Исус. Австралиецът вади 25 милиона долара от собствения си джоб, за да финансира проекта, и избира Италия за място на снимките.
За да подсили историческата достоверност, Гибсън кара всички актьори да произнасят репликите на арамейски и латински. Английски са само субтитрите.
Режисьорът прави компилация от четирите евангелия и черпи вдъхновение от виденията на две монахини – испанката Мария Агредска (1602-1665) и французойката Ана Катерина Емерих (1774-1824). Втората според хрониките получила стигмата – белези, имитиращи раните на Исус на кръста, по главата, гърдите, ръцете и краката си.
Арестът, бичуването и разпъването на Христос (на кръста 35-годишният актьор Джеймс Кавийзъл е заменен от кукла-робот) са предадени във филма безкомпромисно, в клинични подробности.
Ако оставим настрана насилието, част от
критиката обвинява Гибсън във волен прочит на историята
Така например Пилат е обрисуван като чувствителен и колеблив римски наместник, който е принуден да разпъне Исус под натиска на разгневената тълпа юдеи. В действителност, както отбелязва „Нюзуик“, Пилат е бил жесток, неотстъпчив и тираничен и не си е поплювал да избива евреи без съд и присъда.
Във филма върховният жрец Каяфа и приближените му юдейски духовници осъждат Исус за богохулство в процес, за който римляните не знаят нищо.
Според историческите сведения обаче Каяфа е бил напълно подчинен на Пилат и само Рим е имал власт да извършва екзекуции.
Самият Мел
Гибсън страстно отрича обвиненията в антисемитизъм
подкрепен от изявлението на папа Йоан-Павел Втори, че във филма „всичко е точно така, както е било“. Въпреки това „Страстите Христови“ е забранен в редица страни, а еврейски организации го посрещат на нож. Последната засега капка масло в огъня наля палестинският лидер Ясер Арафат, който окачестви филма като „разтърсващ и исторически достоверен“.