Йото беше грамаден старец – благ, добродушен и винаги усмихнат, с огромни панайот-хитовски мустаци. Той беше от онези хора, които и на мравката път правят. Трудно ни беше да си представим, че някога е бил друг…
А някога Йото бил як мъжага – пияница, гуляйджия, побойник и прахосник. Роднина на прочутия борец Дан Колов, с когото си приличал не толкова по подвизите, колкото по силата и по неподправения балкански вид и нрав.
Майка му и сестрите му били евангелски вярващи, но дълго време не успявали да му повлияят. Молитвите им сякаш оставали нечути, защото Йото бил душата на пиянските компании. Прахосвал всичко, което изкарвал като каруцар – ял, пил и черпел без мярка.
Но един ден Господ му се явил – и животът му се преобърнал изведнъж.
Йото престанал отведнъж да пие, да се бие и да сквернослови. Спрял да влиза в кръчмите, да се заяжда с хората по улиците. Често го виждали да се моли – на колене, с вдигнати ръце.
Приятелите му мислели, че е „мръднал“. И наистина бил „мръднал“ – но не както те разбирали. Той вече не бил същият: не псувал, не се карал, не посягал с юмруци. Дори многострадалното му конче, което преди често понасяло гнева му, вече не усещало камшика, а милувката на тежката му загрубяла ръка.
Месец след това обръщение Йото с трясък влязъл в градската кръчма.
Пияниците с радост посрещнали изгубения си вожд, убедени, че старият Йото се е върнал. Настъпило оживление и очакване.
Но Йото вдигнал ръка. В кръчмата настъпила тишина.
— Приятели, ще ви изпея една песен.
Разнесли се овации. И Йото запял:
Да знаете всички, мои приятели,
свърших със световния живот.
Да знаете всички, мои приятели,
свърших със световния живот!
Само с вяра в Исуса Христа
ще ходя по цялата земя,
за да славя Неговото име
през всичките дни на живота си…
Тежката, народна, почти хайдушка мелодия и силният, непоколебим глас на Йото накарали всички да слушат до край. После той добавил:
— Тази песен Бог ми я даде. Който иска, може да ме последва.
И завинаги затръшнал вратата на кръчмата.
Някои от приятелите му го последвали. Виждах ги години по-късно в църквата – кротки, благи, аскетични и сериозни християни. С живота си те добавяха нови глави към живото, приложно Евангелие на Исус Христос в Етрополе.