Защо не е правилно да казваме „Бог има 70 сина“:
- Библията никъде не казва, че Бог е баща на 70 божества в буквален смисъл.
- „Синове Божии“ е титла за небесни същества (ангели), а не биологични (направени) синове
- Числото 70 е символично – отразява народите в Битие 10 и концепцията за божествено управление на народите.
М. Хейзър казва, че Бог има небесен съвет, включващ „синове Божии“ (духовни същества), а не че има 70 божествени деца. Това е древноеврейски монотеизъм с йерархия, не политеизъм.
Анализ на Второзаконие 32:8–9 (MT, DSS, LXX)
Текстове: Масоретски текст (MT):
בְּהַנְחֵל עֶלְיוֹן גּוֹיִם בְּהַפְרִידוֹ בְּנֵי אָדָם יַצֵּב גְּבֻלֹת עַמִּים לְמִסְפַּר בְּנֵי יִשְׂרָאֵל
כִּי חֵלֶק יְהוָה עַמּוֹ יַעֲקֹב חֶבֶל נַחֲלָתוֹ
Превод: „Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разделяше синовете човешки, Той установи границите на племената според броя на синовете Израилеви; защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е частта от Неговото наследство.“
Свитъците от Мъртво море (DSS – 4QDeutj): לְמִסְפַּר בְּנֵי אֵל – „според броя на синовете Божии (בני אל)“
Септуагинта (LXX): κατὰ ἀριθμὸν ἀγγέλων θεοῦ – „според числото на ангелите Божии“
Разлики:
MT → „синовете Израилеви“ (70 души от Яков?) – изглежда като късна промяна, за да се избегне теологичен проблем.
DSS → „синовете Божии“ → ясно говори за небесни същества, което подкрепя Хейзър.
LXX → „ангелите Божии“ → гръцки преводачи интерпретират като ангели, не хора.
Теологичен смисъл:
- Бог разделя народите (Битие 11 – Вавилон), дава им духовни управници (небесни „синове“), но запазва Израил за Себе Си (ст. 9).
- Това обяснява защо в езическите народи има духовни сили (ср. Дан. 10:13, 20 – князът на Персия, князът на Гърция).
Елохим е думата, с която най-общо се обозначава Божественото Същество в Стария Завет. Според принцип, който не подлежи на съмнение, всяко съществително в еврейския език произлиза от глагол — т.нар. радикс или корен, от който се образуват не само съществителни, но и всички различни форми на глагола.
В случая с думата אֱלֹהִים (Elohim), повечето учени са съгласни, че тя произлиза от корена אֵל (el), който изразява сила, власт и могъщество. Затова и думата Елохим най-често се разбира като „Силният“ или „Всемогъщият“.
Въпреки че формата -им обикновено обозначава множествено число в еврейския език, в случая с Елохим, когато се отнася до Яхве — Богът на Израил, думата се използва в единствено число. Това се вижда от факта, че винаги се съгласува с глаголи в единствено число (напр. Бог каза — וַיֹּאמֶר אֱלֹהִים / vayomer Elohim). Тази граматическа особеност показва, че макар формата да е множествена, значението ѝ е за едно Лице.
Някои тълкуватели виждат в тази множествена форма доказателство за сложното единство в съществото на Бога — идея, която по-късно ще намери израз в християнската доктрина за Троицата. Въпреки че Старият Завет не формулира директно тази доктрина, употребата на „Елохим“ може да се възприеме като ранна подсказка за вътрешната сложност и богатство в природата на Бога.
Като цяло, терминът Елохим подчертава величието, трансцендентността и върховенството на Бога, Който стои над цялото творение, но същевременно влиза в заветна връзка със Своя народ