Елохим е думата, с която най-общо се обозначава Божественото Същество в Стария Завет. Според принцип, който не подлежи на съмнение, всяко съществително в еврейския език произлиза от глагол — т.нар. радикс или корен, от който се образуват не само съществителни, но и всички различни форми на глагола.
В случая с думата אֱלֹהִים (Elohim), повечето учени са съгласни, че тя произлиза от корена אֵל (el), който изразява сила, власт и могъщество. Затова и думата Елохим най-често се разбира като „Силният“ или „Всемогъщият“.
Въпреки че формата -им обикновено обозначава множествено число в еврейския език, в случая с Елохим, когато се отнася до Яхве — Богът на Израил, думата се използва в единствено число. Това се вижда от факта, че винаги се съгласува с глаголи в единствено число (напр. Бог каза — וַיֹּאמֶר אֱלֹהִים / vayomer Elohim). Тази граматическа особеност показва, че макар формата да е множествена, значението ѝ е за едно Лице.
Някои тълкуватели виждат в тази множествена форма доказателство за сложното единство в съществото на Бога — идея, която по-късно ще намери израз в християнската доктрина за Троицата. Въпреки че Старият Завет не формулира директно тази доктрина, употребата на „Елохим“ може да се възприеме като ранна подсказка за вътрешната сложност и богатство в природата на Бога.
Като цяло, терминът Елохим подчертава величието, трансцендентността и върховенството на Бога, Който стои над цялото творение, но същевременно влиза в заветна връзка със Своя народ.
Смисълът на множественото число в „Елохим“
Трудността, произтичаща от множественото число на думата Елохим, се обяснява най-добре с т.нар. множествено число на величието (pluralis maiestatis), което често се използва в еврейския език за изразяване на величие, могъщество и достойнство. Това обяснение се подкрепя от обстоятелството, че когато думата се отнася до истинския Бог – Яхве – тя винаги се съгласува с глаголи и прилагателни в единствено число, като например:
-
В началото Бог създаде небето и земята — בְּרֵאשִׁית בָּרָא אֱלֹהִים (Берешит бара Елохим – Битие 1:1), където глаголът бара е в единствено число.
По същия начин се използват и местоименията, отнасящи се към Елохим: когато Бог говори за Себе Си, Той често използва единствено число, но на ключови места в Стария Завет се срещат и формулировки в множествено число, които предизвикват интерес:
-
Да сътворим човека по Нашия образ — נַעֲשֶׂה אָדָם בְּצַלְמֵנוּ (Наасе адам бе-целмену – Битие 1:26),
-
Ето, човекът стана като един от Нас — כְּאַחַד מִמֶּנּוּ (Ке-ахад мимену – Битие 3:22),
-
Да слезем и да разбъркаме езика им — נֵרְדָה וְנָבְלָה שָׁם (Нерда венавла шам – Битие 11:7),
-
Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас — לְמִי אֶשְׁלַח וּמִי יֵלֵךְ לָנוּ (Леми ешлах уми йелех лану – Исая 6:8).
Тези изрази не могат да бъдат обяснени само с граматическа или стилистична форма. Някои учени предполагат, че тук може да става дума за т.нар. „небесен съвет“ – божествен двор, включващ ангелски същества, но контекстът във всички тези случаи не представя други действащи лица, освен самия Бог. Затова е напълно допустимо да се разглеждат тези множествени форми като богословски намеци за вътрешното многообразие в Божеството, което в християнското богословие ще бъде напълно разкрито чрез доктрината за Светата Троица.
В обобщение: макар формално думата Елохим да е в множествено число, тя не обозначава множество богове, а е израз на Божието превъзходство, величие и евентуално вътрешна сложност, която надхвърля човешкото разбиране.