Ивайло Янев
(текста не съдържа отговори)
Последните няколко години в България освен в икономическо, политическо и социално отношение се случиха сътресения и в църковната сфера. Църковни ръководители с досиета към бившите тайни служби; пастори злоупотребяващи с църковните финансите и доверието на своите членове, са само една малка част от метастазите обхванали тялото на протестантството в България, за които открито се заговори. Авторитаризъм, идолопоклонство, лъжеучения, груба намеса в личния живот на хората, привличане в екзотични финансови схеми и други подобни практики, станаха причина много вярващи да напуснат християнските общности, към които дълги години са принадлежали.
Знайни и незнайни, можещи и неможещи мераклии се втурнаха да се титулуват: пастори, апостоли, пророци, епископи и какво ли още не, и взеха да „изучват” всяка жива душа на това що е истината и колко малко общо имаме ние – „простосмъртните невежи” с нея. В целия този кичозен, пренаситен битпазар на християнството, в чието хаотично – хипнотично клокочене може да се обърка и уж най-ориентирания клиент (бройте го редови вярващ) изглежда успяват не кадърните, а основно по-нахаканите амбициози.
Едни лидери тръгват добре, но след време биват омайвани от вниманието, влиянието или не чак толкова трудно спечелените пари; други, по-големи тарикати, още изначало се включват основно заради финансовите благинки и социалния статус, който подобна позиция би им подсигурила, и през цялото време играят една жалка, но за съжаление убедителна и за пред себе си роля на достойни божий служители; трети, биват заслепени от собствения им нарцис и създават своите малки пара-християнски диктатурки, в които просто да има кой да чеши крастата на височаещият им собственият егоизъм или най-малкото – да се чувстват някак добре – по мъжки реализирани… Вариантите и техните комбинации са безброй.
Последното време в България показва, че моделът на традиционната протестантска организирана църква, която трудно се реформира, издиша, a хората все по-често започват да странят от нея. Въпросът е – какво правят християните след излизане от подобни структури!?
Когато аз и моето семейство напуснахме една подобна организация (чието име в момента е без значение) се изненадахме от факта, че има твърде много вярващ иизвън организираната църква. Дали беше хубаво, или е лошо това?! – не знам… според мен и двете.
Хубавото беше, че по-голямата част от тях бяха запазили и дори надградили вярата си. Бяха спрели да подхранват финансово един вече компрометиран в голямата си част модел. Обогатили се емоционално, интелектуално отвъд лимитите, които могат да достигнат в една подобна организация. Намерихме и такива християни, не смея да кажа бивши, чието състояние на вярата за съжаление не беше добро. Когато, поради безпредметност напуснахме организацията, към която дълго време принадлежахме, заедно с приятели започнахме да си задаваме следните въпроси: Ами сега какво? Какъв е моделът? Как трябва да функционира християнството в извън семейната среда?
Имахме пред себе си примера, който спокойно можеше да бъде приет условно за антипример… но пък въпреки факта, че на хората им е известно какво представлява материята и какви характеристики притежава тя, пак не им е ясно какви свойства трябва да притежава обратното й – антиматерията. Знаехме какво не трябва да бъде църквата в контекста на това, част от което можеше да се види в нейно лице днес, но остана най-основния въпрос: Как би трябвало да изглежда противоположното? – това което се очаква да работи вече добре, като „нов” модел на функциониране на християнството, който не допуска грешките на досегашните.
Срещайки трудности с намирането на отговорите на подобни въпроси, а може би отчасти залагайки на нещо по-сигурно, много от напусналите дадена организация започнаха да търсят други – по-добри от досегашната; просто трябваше да има отчетност на финансите, да не e толкова авторитарна, да има повече социални проекти и посланието да се проповядва по-точно… Немалка част от останалите вярващите, които бяха осъзнали колко много всъщност ги е експлоатирал настоящия тип църковна организация, обаче отидоха в другата крайност. Не искаха да чуят нито за църква, нито за християни в контекста на това, което се подразбира към текущия момент под тези определения, от тези хора, които мислят самостоятелно. Беше ясно: настоящия модел с неговите характеристики не е способен да се грижи добре за личността. Грижи се за интересите на организацията, пастора и неговото семейство – добре. За обикновения човек бе недостатъчно – най-меко казано.
Но въпреки всички свои пасиви, моделът има нещо, отчасти положително, което не може да се отрече, а това е наличието на социалната среда. Тази среда, добра или лоша, дава някаква относителна сигурност и спокойствие на хората. Много от християните дори осъзнавайки, че ще се наложи да направят немалко компромиси, ставайки част от нова общност, предпочетоха сигурността на социума или стадото (казано по християнски) пред риска да останат изолирани докато търсят варианти за нови, работещи решения.
Тук мога да си противореча, но моите впечатления относно минало и настояще (по отношение на организациите – стари и нови) не се опровергават – а именно: тези общности остават основно симбиотични (грижа един за друг в рамките на взаимния интерес), казано по друг начин, те са от типа: докато другите ми правят добро и аз ще им отвръщам със същото – добро, след това… – не е ясно! (за хората, които не познават добре протестантството в България отвътре, това може и да остане неразбрано).
И така обстановката е следната: съществува стандартен модел на протестантска църква, с леки вариации, който не функционира добре от една страна, а от друга – липсва нова дългосрочна алтернатива. Въпросът остава: какво правим в крайна сметка? – продължаваме ли да хрантутим с ресурси един несполучлив, несправедлив и компрометиран режим или търсим изцяло нови решения, или… ?
(Моля, материала да не бъде третиран като опит за подстрекателство към напускане на организирани общности)
Вярващите не искат да са извън организираната религия или да са неорганизирани? Организациите ПРЕЛОМ СЕПЦ ОБЦ ОЕЦ и други доказват че не са адекватни за днес. Ако хората бяха доволни не биха търсили друго развитие на църквата. Явно механични организации не работят повече а по-скоро деградират като в Преломи и фалирали съюзи. Нужно е органично Християнство!
Навсякъде където се обърнеш в църквата само разделение и горчивина.
Утешавай, утешавай людете ми казва Господ!
В Църквата Христова,няма разделение!Разделението е в религиозните организации,които използват Христовото име като маркетингов продукт.
Hе ми хареса това за християни извън организираната религия това също е едно от съвременните течения. Cещам ce за поне пет църкви в София и още толкова в страната които използваха точно описаните методи за да построят църковни сгради в които сега не се събират църкви а всякакви секти, будисти, йоги и бойни изкуства за да могат да си платят сметките по сградата. Кое е християнското във всичко това?
На кого е нужна религиозна протестантска структура:
1. В която липсва действието на Св.Дух?
2. В която лидерите(презвитерите) не следват Господ Исус Христос, а
собствената си изгода и религиозни политики?
3. В която не се проповядва Божието Слово, а разни „локуми“ от типа на „Как да бъдеш превъзходен царски син (царска дъщеря)“, „Ти си много специален за Божието царство“, „Бог има велика съдба за теб“, „Само вярвай и всичко в живота ти ще се оправи“, „Посей 100 лв, за да пожънеш 10000 лв“ и т.н.
4. В която редовно се ограбват и експлоатират вярващите. Това най-често става чрез настоятелно събиране на дарения(десятъци) и чрез подтикване към участие в проекти, мероприятия, доброволна помощ, целящи уж достигане на изгубените и разширяване на Божието царство. Това, което обаче се констатира като краен резултат е, увеличаване на материалното състояние на лидерите за сметка на останалите вярващи.
Подобна религиозна протестантска структура (пирамида) е нужна единствено и само на онези, които ИЗВЛИЧАТ ПОЛЗА(ДИВИДЕНТИ) от нея!!!
Затова и облагодетелстваните от подобни модели(структури) са всъщност и най-ревностните пазители (протектори) на тези структури!!!
Това което Максим Максимов пише изглежда добре на теория подредено в едно две три, но на практика какво предлага? Какви са мотивите за написване на тази статия и кой е новия модел за който толкова настояват да следваме? Моделът СЕПЦ отдавна банкрутира а моделът Бакалов излезе извън релсите на нормалното. Хората нямат какво да ядат и бягат в чужбина а тук си играете на нови модели и християнски партии. Това ли е ролята на църквата в обществото?
Не системата а духовността е деградирала. Има богословска нечистота и ерес а от там всяка организация и служител който се докосне до нея става нечисто. Коментара относно “църквата” е много на място но наистина мотива за написването е неясен зад цялата статия?
Еретичното богословие че трябва да протестираме за да установим небесното царство с наши сили на жълтите павета няма нищо общо в с Библията. Както писаха вече то налага ограничения на божието върховенство на земята. А освен това увлича църквата така както Хитлер увлича тюбингенските богослови да създадат фюрерската идеология че е меч Божи за избиването на шест милиона евреи. Ако някой не е съгласен с това нека посочи къде в Библията Господ Исус Христос създаде политическа партия!!!
Преди време разговарях с един от горещо промотиращите тезата „OUT-OF-CHURCH CHRISTIANS“, излагайки виждането си че ако това, което следват и се опитват да убедят останалите се развие и успее до край, то организираните църковни общества, богослужения и практики, такива каквито ги познаваме до сега повече няма да съществуват. След като се позамисли се съгласи с мен и от тогава не сме „сядали на кафе“. Домашните събирания винaги са били част от живота на общността от вярващи, но ако продължим само с такава форма ще се новоизлюпят толкова „гурута“, а и някой вече пропищяха от подобен такъв. Организираната църква е малко или много публична, докато това за което ратува това движение ще даде почва за много „вълча активност“ и тогава Бог да ни е на помощ.
Стихове за размисъл:
Йоан 20:19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
Деяния 20:7. И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Деяния 5:42. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Деяния 12:12. И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
Деяния 14:27. И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
Деяния 15:6. Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
Деяния 28:30. А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
1 Коринтяни 14:26. Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
Евреи 10:25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Георги да бяха само тези ересите които произлязоха от обучението във ВЕБИ. Нещата са къде къде по-сложни. Застрашена е не само доктрината за последните времена и божия суверинитет а самото учение за триединството на Бог
Еленков отрича Троицата в конгреса на еднобожците
Ценов от Хасково отрича Троицата след като е завършил ВЕБИ.
Валери Моцев отрича Троицата след като е завършил във ВЕБИ
Иван Иванов от Стралджа отрича Троицата след като е учил във ВЕБИ
Amin
AMIN
http://www.evangelsko.info/?p=243
http://lidersko.info/lead/2332