СЛЕД 9 септ. 1944 год.

Че веднага след 9 септ[ември] 44 год. четирите евангелски секти са

възобновили своите връзки с чужбина и отпочнали своята антинародна и  шпионска дейност.

1. Още през м. октомври 1944 год. ВС на ОЕЦ се събрал на заседание, обсъдил положението и си изработил враждебна линия на поведение спрямо ОФ власт, като взели решение за агитация против комунистите и недаване  никаква подкрепа на новото правителство. На това заседание Васил Зяпков  докладвал, че се е свързал с Американската и Английска легации в София  и получил уверения за защита в случай, че властта вземе мерки срещу тях в  резултат на това им поведение (по показания на Н. Михайлов, Георги Чернев,  Янко Иванов и др. (от части).

2. Че Никола Михайлов Наумов, след като е бил свързан с американския  разузнавач Кирил Бляк⁵ от Янко Иванов, в края на 1944 год. – началото на  1945 год. се е поставил заедно с целия свой апарат и апарата на Георги Чер- нев в услуга на Бляк, като му е събирал множество сведения от политически,  стопански и военен характер и му ги е предавал на срещите – например:  за производството на военната фабрика в Казанлък, за ф-ка „Мюлхаупт“ –  Русе, за местонахождението на противовъздушния полк, за настроенията  на масите, давал му е характеристика за редица земеделски водачи (Оббов,  Гичев, Муравиев, Н. Петков и др.), които характеристики изисквал от Христо

Стратев (по показанията на Никола Михайлов, Хр. Стратев, Захари Райчев,  Г. Власов, Харалан Попов, Димитър Матеев).

3. Че Никола Михайлов е свързвал земеделския лидер Христо Стратев с Кирил Бляк, а по-късно е устроил среща между Гемето, Христо Стратев и Кирил Бляк в евангелската църква на ул. „Осогово“ 68, където Гемето е  обсъдил с Кирил Бляк обстановката в страната и дал уверение на Бляк за  борба с комунистите (по показанията на Н. Михайлов и Христо Стратев).
4. Че през 1945 год. във Върховния съвет на ОЕЦ при обсъждане положе- нието в страната по директива на Кирил Бляк се взело решение за подкрепа на опозицията в борбата Ӝ за отлагане на изборите, за приемане в редовете на сектите и за широка работа на сектите в средите на пострадалите от ОФ  власт, за спечелването им за каузата на САЩ, за клеветническа пропаганда  против комунистите и СССР, за поддържане дух на несигурност и заплаха с  нова война (по показания на Н. Михайлов, Г. Чернев и отчасти Янко Иванов,  Харалан Попов, Йончо Дрянов и Г. Васов).
5. Че посредством Н. Михайлов и Христо Стратев религиозният пред- ставител на ОЕЦ – Васил Зяпков, е установил контакт с Н. Петков, с когото е водил разговори за съвместна и координирана дейност против ОФ власт (по показанията на Н. Михайлов и Хр. Стратев).
6. Че през 1945 год. Янко Иванов в качеството си на заместник рели- гиозен представител се е срещнал с дошъл в страната и зашифрован като делегат на английската младежка делегация някой си Тобияс, американски разузнавач, явил се при Иванов строго конспиративно и представил се като  пратеник на методисткия епископ Гарбър, на когото Иванов дава писмена  информация за положението в страната и за „условията при които работят“  сектите, които информации той събрал и от четирите секти в писмен вид, и  е получил указания за агитация и клевети против народната власт от Тобияс,  които директиви Иванов е предал по-късно на едно от заседанията на ВС на  ОЕЦ (по показанията на Я. Иванов, Г. Чернев, Н. Михайлов).
7. Че изпращането на Васил Зяпков в Париж по случай мирната кон- ференция е било с цел да се свърже и получи подробни указания за анти- народната пропаганда в България, като изложението на ОЕЦ за подкрепа на българската кауза пред мирната конференция е било само камуфлаж. Че след завръщането си Зяпков е докладвал обстойно за извършеното от него,  за срещата си с редица лица, между които и Тобияс, като му дал указания за  борба срещу народната власт (по показанията на Г. Чернев, Н. Михайлов, Г.  Васов, Янко Иванов и др.).
8. Че всички получени указания по този начин са били организирано снемани по линия на четирите секти и провеждани в проповеди под формата на борба с безбожието, в лични разговори, чрез хвалене на силата и богат- ството на Америка и др. (по показанията на Н. Михайлов, Г. Чернев, Г. Васов,  Харалан Попов, Захари Райчев, Димитър Матеев и др.).

9. Че при идването на председателя на Международния икономически  съюз в България – Кокбърн, той е дал указания на заседанието на ВС на ОЕЦ

за засилване борбите против безбожието, като е обърнал особено внимание на  работата сред младежта и е препоръчал организиране на младежки станове  за летуване, лагери и пр. и е обещал щедра помощ, каквато скоро е получена  (по показанията на Н. Михайлов и Г. Чернев).

Освен изброените дотук факти на вражеска дейност от страна на ОЕЦ,  има данни за много други подобни като например непрекъснатото събиране  на шпионски сведения чрез пастирския апарат на баптисти и петдесетници  (по показанията на Г. Васов, Захари Райчев и Г. Чернев) от Никола Михайлов  до самото задържане, които факти подлежат на окончателно изясняване. Има  указания за други шпионски връзки на сектите, които тепърва предстои да  се изяснят.

По-главните моменти във вражеската дейност на ОЕЦ трябва да се считат  досега разкрити, но предстои още подследствените да се доведат до пълни,  откровени и изчерпателни признания.

От досега задържаните лица правят признания по повечето от изясне- ните факти:

1. Георги Чернев, Георги Васов, Никола Михайлов, Димитър Матеев, Захари Райчев, Христо Стратев.

По част от фактите: Янко Иванов, Харалан Попов.

Незначителни признания: Йончо Дрянов, Ангел Динов.

Не признават: Иван Ангелов, Христо Нейчев, Димитър Христов, Здравко

Безлов.

Като главни обвиняеми от досега задържаните се очертават: Никола  Михайлов, Янко Иванов, Георги Чернев, Георги Васов, Иван Ангелов, Христо  Стратев, Харалан Попов, Йончо Дрянов.

Подследствените стигат до признания извънредно трудно – по причина  на своя мракобеснически фанатизъм, поради сериозността на своите прес- тъпления и сериозната си шпионска квалификация.

От изложените дотук безспорно установени от следствието факти се  вижда, че империалистическите разведки са използвали досега сектите  както за организирана масово разложителна дейност, така и за критикуване  на своя значителен шпионски апарат, функционирал активно до момента на  разкритията.

Има редица данни, от които може да се заключи, че чрез същия този  апарат разузнаването на САЩ и реакционните религиозни централи на  Запад са поддържали връзки с други религиозни организации в България  (православни и дъновисти).

Смятам, че всичко това дава възможност с довеждане на следствието  докрай да бъде разгромена цялата агентурна мрежа по линия на ОЕЦ, да се  нанесе сериозен политически удар по цялата религиозна реакция в страната  чрез разобличаване на нейното двуличие и да се получат ценни данни за по- нататъшна разработка на останалите религиозни организации в страната. За  довеждане следствието докрай с цел постигане тези резултати предлагаме да

бъдат задържани и подложени на разпит следните лица, уличени като активни  участници в изложената по-горе престъпна дейност:

1. ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЗЯПКОВ. Религиозен представител на ОЕЦ, глава на Конгрешанската църква, роден на 9.VІІІ.1900 год. в с. Дуранкулак, Балчишко, българин, български поданик, женен, получил висше светско об- разование в София и висше богословско в Манчестър, Англия. Ръкоположен  в протестантски пасторски сан в 1921 год., живущ на ул. „Васил Коларов“  49, София. Ползва се с много голяма популярност във всички религиозно- сектантски среди в страната, а също и в средите на висшето православно  духовенство. Има брат, арестуван около 9 септ[ември] като гестаповски агент,  твърде културен, ловък и двуличен. По време на германската окупация бързо  се приспособил и писал редица хвалебствени статии за Филов-Божиловия  режим в евангелския в. „Зорница“, чийто редактор е бил по негово време.  След 9 септ[ември], оставайки на старите си мракобеснически позиции,  крайно умело се маскира като прогресивен духовник, като в същото време  чрез в. „Зорница“ и в редица свои изказвания в ловко замъглени фрази води  антинародна пропаганда, особено типично проявява тези свои похвати в  статии във в. „Зорница“ по времето, когато съществуваше Н. Петковистката  опозиция. Поддържа тесни връзки с Американската легация, личен приятел  на генерал Окслей⁶ и др.

Обвинява се в следната престъпна дейност:

1. Че след 9 септ[ември] 44 год. е установил политическа връзка с Аме-

риканската мисия в София, получил от неин представител уверение, че в  случай на мерки срещу вражеската дейност на ОЕЦ от страна на ОФ власт  ще има закрилата на тази мисия и на заседание на ВС на ОЕЦ е уведомил  представителите на четирите секти за това (по показанията на Н. Михайлов,  Г. Чернев).

2. Че на същото заседание е участвал в разискванията по отношението на ОЕЦ към новата власт и заедно с Н. Михайлов, Янко Иванов, Георги Чернев и всички останали е застъпил становището, че ОЕЦ не може да имат  положително отношение към новата власт и че трябва да води борба срещу  комунизма и да не оказва никакво съдействие на новия строй (по показанията  на Н. Михайлов, Г. Чернев, Янко Иванов).
3. Че на заседание на ВС на ОЕЦ в началото на 1945 год. се е изказал, какво Отечествената война е безсмислена, водена за налагане влиянието на СССР в Европа и че България дава излишни жертви в тази война – с което  в качеството си на глава на четирите църкви е допринесъл за затвърдяване  пораженско настроение у представителите на четирите секти, влизащи в ОЕЦ.

4. Че през 1945 год. е участвал в заседанието на ВС на ОЕЦ и в качест-
вото си на религиозен представител на ОЕЦ е взел участие в разискванията  по въпроса за подкрепа на Н. Петковистите в предстоящите избори и е  подкрепил решението на ВС на ОЕЦ да се води агитация сред членовете на  сектите в полза на опозицията. Същото решение е било снето по линия на  четирите секти и проведено в цялата страна (по показанията на Г. Чернев, Г.  Васов, Н. Михайлов и др.).

5. Че при заминаването си за Париж по случай мирната конференция, за да отнесе изложение от името на ОЕЦ в подкрепа на българските искания, той се е срещнал с Н. Петков в кантората на Христо Стратев, с когото е уточнявал  отношението си към народната власт и се е солидаризирал с позициите на  Н. Петков, че в България съществува терор и комунистическа диктатура, че  липсва свобода на съвестта и пр.
6. Че през време на престоя си в Париж, Зяпков се е срещнал с редица чужденци, от които е получил инструкции за разложителна и вражеска про- паганда в България, между които и с Тобиас, който няколко месеца преди това е бил в България, зашифрован в младежката делегация, посетила страната,  от когото е получил същите инструкции. Че след завръщането си в България  Зяпков е изнесъл обстоен доклад за своите срещи пред ВС на ОЕЦ, като е  дал указания за антисъветска и антинародна дейност на ръководителите на  четирите секти (по показанията на Н. Михайлов, Чернев, Васов, отчасти  Я[нко] Иванов и др.).
7. Че в редица срещи с представители на чужди мисии в страната (Барнс, Окслей и др.) Зяпков е давал клеветнически сведения за политическото по-
   ложение в страната и е получавал от тях указания за антинародна дейност на сектите. Че след докладване на тези указания във ВС на ОЕЦ, ВС е взел  решение за агитация в полза на империалистическите сили за клеветене на  СССР и народните демокрации, за реклама на атомната бомба и силата на  САЩ (по показанията на Н. Михайлов, Г. Чернев и др.).
8. Участвал в заседанието на ВС на ОЕЦ, на което по внушение на Христо Стратев, Н. Михайлов изнесъл доклад във връзка с изборите (ав- густ 1945 год.), вземат решение да искат отлагането им и натоварват Никола Михайлов да отиде при Кирил Бляк (секретар на Американската мисия) и  изложи становището на ВС на ОЕЦ, което и направили (из показанията на  Н. Михайлов).

Зяпков се обвинява в още много други подобни факти. Същият се подо- зира, че след заминаването на Кирил Бляк, който е водил шпионския апарат  по линия на сектите, е останал като такъв ръководител и че е получавал и  предавал на разузнаването на САЩ редица данни от политически, стопански  и военен характер.

2. ИВАН ПЕТРОВ ИГОВ, роден на 28.ІІ.1905 год. гр. Берковица, понас-
   тоящем жив[ущ] в София, ул. „20 април“, № 17.

През 1925 год. е вербуван от Филбранд. Завършил е в Хамбург, Германия,  духовна семинария, съвипускник на Георги Васов. През 1938 год. участва в  превербовката на всички баптистки пастири от Лойшнер, когато бива опре- делен за един от четиримата, които създават разузнавателния апарат между  пастирите от баптистката деноминация. До войната е получавал издръжка  направо от Америка. През 1938 год. се връща в София с Павел Шмидт, който  по това време е бил в България заедно с Филбранд.

След 9 септ[ември] 44 год. Иван Игов е присъствал на всички сбирки  на пасторите, конгреси и пр. На неофициалните сбирки на пасторите е при-

съствал също, на тях са се вземали решения против ОФ власт. На конгреса  на баптистките църкви през септември 1947 год. Игов се е кандидатирал за  председател на Съюза на баптистите. Михайлов се е обявил против него.  Тогава Игов станал и заявил пред всички, че: „Той напуска конгреса на  Баптисткия съюз и отива да предаде Михайлов на властта и да каже кой е  Михайлов и какво прави“. Инж. Милан Костов се намесил и ги накарал да се  подобрят. От този момент връзките им с Михайлов са се особено подобрили.  Получавал е пари от незаконно обменените долари. Игов е бил сътрудник на  Георги Васов, на когото е предавал сведенията си. Същият е пътуващ пастор  при баптистките църкви.

От 1931–39 год. е посетил Унгария, два пъти Германия, четири пъти  Швейцария и Швеция (по показанията на Михайлов, Захари Райчев, Димитър  Матеев и Г. Васов).

3. АТАНАС АНДОНОВ ГЕОРГИЕВ, роден на 16.V.1897 год. в с. Сумици, Дебърско, Македония, понастоящем жив[ущ] в гр. Русе, ул. „Г. Димитров“ 35. Баптистки пастор, вербуван през 1925 год. През 1937 превербуван от Филбранд, а през 1938 год. вербуван от Лойшнер. Давал е сведения от сто- пански, политически и военен характер на Н. Михайлов. След 9 септ[ември]  44 год. продължава разузнавателната си дейност, като сведенията предава пак  на Михайлов. Съгласно старото и ново построяване на разузнавателния апарат  той е трябвало да предава сведенията си на Никола Михайлов. От изпратените  ни от Русе за него сведения се вижда, че същият е вражески настроен към  ОФ власт. Това най-ясно личи и от държаните от него проповеди. Получил е  от странство за 1947 год. шест броя колети – 42 кг; за 1948 год. – един колет  8.5 кг, а за времето от 1947–48 год. е получил от Михайлов от незаконно

обменените долари сумата 324 000 лева.

4. Инж. МИЛАН КОСТОВ, жив[ущ] на ул. „Осогово“ № 63. Председател

на Съюзното църковно настоятелство при Баптистката евангелска църква,  избран е за член на ВС на ОЕЦ преди конгреса от м. ноември 1945 год. в  гр. Бургас. Оттогава той присъства на всички заседания на тесния състав на  ОЕЦ и участва в разискванията и решенията на тия заседания, по които се  обвинява и Васил Зяпков винаги. Същият не е пастор, а преподавател при  Държавната политехника към Софийския университет.

5. ТРИФОН ХРИСТОВ ДИМИТРОВ, жив[ущ] в София, бул. „Донду-
ков“ 87. Уличен от показанията на Н. Михайлов като един от най-доверените  хора на Филбранд. Давал е сведения от икономически, стопански, военен и  политически характер. Димитров е един от четиримата, които Филбранд е  натоварил да образуват разузнавателен апарат, като за свой сътрудник е имал  циганския пастор Баро Боев. Първата му вербовка от Филбранд е извършена  през 1925 год. През 1938 год. е превербуван от Филбранд, а малко по-късно и  от американеца Лойшнер. За развита голяма дейност Димитров е получавал  долари от Америка под формата на „издръжка“ двойно повече от другите  пастори. До септември 1945 год. е останал като пастор в Баптисткия съюз.  Присъствал на първата сбирка в гр. Лом на баптистките пастори, на която  се е взело решение против Отечествената война и се разглеждал въпросът за

подновяването на връзките с Америка. Същият след напускането на Баптист- кия съюз преминава към конгрешаните и става редактор на в. „Зорница“, на  която служба е и понастоящем (по показанията на Н. Михайлов, Д. Матеев,  Г. Васов и Райчев).

6. ГАВРИЛ ЦВЕТАНОВ ЦВЕТАНОВ е роден на 20 юли 1906 год. в гр. Севлиево. Понастоящем живее в София на ул. „Скобелев“ 28, І етаж. Същият е доцент във Факултета за стопански и социални науки. Секретар е на ВС  на ОЕЦ и личен кореспондент по английски на Янко Иванов. През 1920 год.  бил изпратен да следва със стипендия в богословско училище в Манчестър,  Англия. През 1923 год. бива изпратен в Италия също да следва богословие,  където става сътрудник на фашисткия вестник „Пополо ди Италия“ и си съз- дал големи политически връзки. Били са му подарени речите на Мусолини  със специален надпис. По-късно през 1925 год. бива отново прехвърлен в  гр. Манчестър, Англия.

На конференцията на Методистката църква през 1938 год., състояла се  в Плевен, са присъствали епископ д-р Джон Л. Нюлсон⁷, главен секретар  на Борда в Америка, д-р Ралф Дифендорфен, дъщерята на епископа и вър-
ховният надзирател Алфонс Прач. На същата конференция е присъствал и  Гаврил Цветанов.

Преди 9 септ[ември] 44 год. Цветанов е бил началник на „Културно от- деление“ при БРС (Български работнически съюз). Като такъв е бил в услуга  на РО на Щаба на войската.

От м. август 1943 год. до 9 септ[ември] 44 год. бил мобилизиран при  Щаба на войската „Разузнавателна дружина“ при капитан Армянов. При  тая дружина била организирана тайна paдиопредавателна станция, която  по настояване на Цветанов започнала да прави предавания с най-фашистко  съдържание. Цветанов е бил организаторът на предаванията. Той събирал,  подреждал и допускал материалите до предавателя, независимо че е бил  редник. Това той е вършел в продължение на една година и няколко месеца.  Лично той е пишел много статии, които са четени по предавателя и които  са имали фашистко съдържание. Бил е сътрудник и писал много статии с  фашистко съдържание и във в. „Вечер“. За същия има данни, че е служел на  английската разузнавателна служба.

Цветанов е бил задържан за фашистката си дейност и изпратен в ТВО от  20.ІІІ. до 20.Х.1945 год. След 9 септ[ември] 44 год. Цветанов е ходил с Янко  Иванов в Американската мисия при капитан Андренонд, където е служил за  превеждане разговора между двамата. По-късно пак с Янко Иванов е посетил  Стронк, Рейминкел и Кирил Бляк.

По време на посещенията на епископ д-р Пол Гарбър, Цветанов е бил  официален преводчик и дал на Гарбър клеветнически информативни сведения  за България, които били публикувани в чуждия печат и по такъв начин била  изложена България пред външния свят.

Бил е преводчик на Янко Иванов при разговорите му с Кокбърн.

През м. октомври 1947 год. се е състояла първата годишна конференция

на Методистката църква след войната, която се е състояла в гр. Ловеч. На тая  конференция Янко Иванов е поискал да се учреди централна каса за издръжка  на пасторите. Гаврил Цветанов поддържал предложението на Янко Иванов.

В края на м. декември 1947 год. в България пристигнал председателят  на Всемирния съюз на църквите в света Кокбърн, който направил една кон- ференция с пасторите в хотел „България“. На тази конференция е присъствал  и Гаврил Цветанов. За поддържане връзки с легионери след 9 септ[ември]  44 год., каквито връзки е имал и преди, той бива задържан в началото на  1948 год. във връзка с легионерската конспирация, но по недостатъчни данни  бива освободен на 29 март 1948 год.

За горното същият се уличава в показанията на Янко Иванов и Харалан  Попов, а така също и от данните, находящи се в досие № 155382.

7. ЖЕЛЯЗКО Д. ВРАЧЕВ, жив[ущ] ул. „Ел. Калев“ № 3, Пловдив. Съ- щият като евангелски пастор от Деноминацията на петдесятниците е един от отговорниците в шпионската мрежа, която е създадена от Георги Чернев по указания на Н. Михайлов и Филбранд още през 1938 год., когато е вербуван и  официално да служи на американското разузнаване у нас под ръководството  на Чернев и Михайлов.

След 9 септ[ември] така създадената агентурна мрежа продължава да  съществува, като Желязко Врачев продължава да дава сведения от стопан- ски, политически и военен характер на Чернев, а също така и клеветнически  сведения от гледна точка по прехраната, свързвайки с пребиваващите през  1945 год. у нас руски войски, целящи да оронят престижа на ОФ власт и  правителство.

8. ЛАМБРИ МАРИНОВ МИШКОВ, роден на 12.ІІ.1907 год. в Казан- лък. Завършил гимназиалното си образование в родния си град, след което заминава в Америка и Англия да следва богословие и други науки, където престоява около 10 години. В България се завръща през 1939 г. и се устано-
   вява в гр. Бургас като пастир на Конгрешанската деноминация. От 1941 год.  отива в Пловдив, където е и в настоящия момент. Ламбри Мишков е един от  най-активните пастори на конгрешаните и като такъв е избран за член на ВС  на ОЕЦ. Участвал е в повечето от заседанията на ВС, на които са вземали  решения, указани в обвиненията срещу Васил Зяпков и инж. Милан Костов.

От направените проучвания в Пловдив се вижда, че Мишков провежда в  своите сказки и събрания клеветническа и антинародна дейност и е настроен  вражески срещу Съветския съюз. На проповедите му присъстват троцкисти  от типа на д-р Минчо Телбизов и анархисти.

След сформиране на опозицията той се строго солидаризира с про- грамата на същата и нейната политика на махзарство и борба против ОФ  и РП(к). Верен на англо-саксонския империализъм, той поддържа връзка с  техни агенти в страната – англичани и американци, които често посещават  дома му и нощуват там.

Мишков в настоящия момент, както и преди, продължава да кореспон- дира с Америка и получава от там най-различни колети.

От показанията на Митко Матеев се вижда, че Зяпков е получавал ре- довни писмени и устни сведения от него (по показанията на Янко Иванов,  Харалан Попов, Митко Матеев и проучванията, направени от ДС – Пловдив).

9. СТЕФАН ИВАНОВ ГРАДИНАРОВ, роден на 14.ІІ.1888 год. в гр. Пирдоп. Завършил е Американския колеж и от 1928 год. е пастор при Конгре- шанската евангелска църква. Преди 9 септ[ември] 44 год. е бил голям привър- женик на монархо-фашистката власт и проявен германофил. Водил е активна пропаганда против партизанското движение у нас, а след 9 септ[ември] 44 год.  става отявлен привърженик на англо-американците и злослови по адрес на  ОФ и неговите мероприятия. Води също ревностна противосъветска агитация.  При изнасянето на религиозните беседи хули властта на ОФ и агитира в полза  на англо-американците. На една от беседите си е заявил дословно следното:  „Безверието идва. То ще тормози, безчинства и гони вас, верующите, но аз  се заклевам, стига вече хленчене, а борба за победата…“

Член е на ВС на ОЕЦ и участва на много от заседанията, на които са  взети решенията, указани в обвиненията на Васил Зяпков. Особено злъчно  Градинаров се изказва във връзка с решението на Информбюро за Югослав-
ската компартия и постъпката на Тито, която възхвалява и за която казва, че  ще доведе и в нас същото. Същият се обявил против излизането на ОЕЦ с  декларация в подкрепа на ОФ, като казал, че опозицията ще спечели изборите  и тогава ще има друго политическо положение в страната.

От показанията на Митко Матеев се вижда, че същият е давал редовно  устни и писмени сведения на Васил Зяпков (по показанията на Янко Иванов,  Харалан Попов, от агентурни проучвания и проучването, направено за същия  в Пазарджик).

10. АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ ТАШЕВ, пастор в Берковица и член на ВС на ОЕЦ. На конференцията на Методистката църква, състояла се през 1938 год. в Плевен, на която са присъствали епископ д-р Джон Л. Нюлсън  от Женева, главен секретар на Борда в Америка, д-р Ралф Дифердорфен,  дъщерята на епископа и върховния надзирател Алфонс Прач, е присъствал  и Александър Георгиев Ташев.

Към края на м. септември и началото на октомври 1945 год. в гр. Бур- гас се е състоял събор на ОЕЦ в България, на който след провеждането на  първото заседание В. Зяпков е събрал пасторите на специално заседание, на  което е присъствал и Александър Георгиев Ташев.

Първият събор на баптистите след войната е бил през м. май 1945 год. в  гр. Лом. След събора пасторите са се събрали в дома на пастор Иван Ангелов  да разменят мисли по бъдещата съюзна работа и какви са перспективите за  увеличаване числото на пасторите. На това събрание е присъствал и Алек- сандър Георгиев.

През 1946 г. на едно заседание на ВС на ОЕЦ е бил поставен въпросът  за изработване меморандум за териториалните и други искания на България,  който да се изпрати от името на Евангелската църква до Мирната конферен-

ция в Париж. Всички пастори са гласували за меморандума, а Александър  Георгиев заедно с Янко Иванов е гласувал против.

На въпроса за излизането на Евангелската църква с декларация в под- крепа на ОФ е станал скандал между Янко Иванов и Васил Зяпков. За този  скандал Я[нко] Иванов е казал на Александър Георгиев, като е прибавил, че  някои от пасторите трябва да излязат от ОЕЦ.

В края на декември 1947 год. в България дошъл председателят на Все- мирния съюз на църквите в света – Кокбърн. На това заседание, което се  състояло в България, е присъствал и Александър Георгиев.

През м. април т.г. в Методистката църква в гр. Варна, в присъствието на  Ал. Георгиев Ташев, Янко Иванов е казал, че всички пастори от Методистката  църква му дават сведения, какво народът негодувал от комунистическото  управление и очаквал час по-скоро една нова война. Той заявил, че когато  се върне в София ще отиде лично в Американската мисия и ще моли те да  опишат това положение на своето правителство, та дано атомната бомба  разреши по-скоро въпроса (по показанията на Янко Иванов, Георги Васов,  Харалан Попов, Митко Матеев).

11. 1 ИЛИЯ ЯНКОВ ИЛИЕВ, роден в с. Калугерово, Ботевградско. Съ- щият е пастор на Ловчанската евангелска методистка църква. През 1920 г. е бил изпратен да следва духовно училище в Германия – Франкфурт на Майн. Присъствал е на конференцията на методистките пастори в Плевен през  1938 год., на която са присъствали д-р Нюлсън, д-р Ралф Дифердорфен и  Алфон[с] Прач.

Илия Янков е един от опасните врагове на ОФ. По изборите за ВНС,  когато опозицията е била насрочвала събрания в читалището в гр. Ловеч,  Илиев е взел активно участие в пропагандирането на събранието. Същият е  говорил пред гражданството, че който гласува за ОФ, той е против частната  собственост, че преди да гласуват да помислят добре, защото втори път няма  да им се отдаде такъв случай. Ако искат да отидат на работа и след това да  починат, да внимават, защото всичко заобикалящо им е чуждо. Няма да може  да отидеш да си свалиш калпака спокойно. Ако искате това, то гласувайте за  ОФ. Същият е взел активно участие и при раздаването на бюлетини, като е  заварен в навечерието на изборите от Митко Върнов с една чанта, пълна с  бели бюлетини на брой над 1000 парчета. В църквата е изнасял много сказки  с шовинистическо съдържание. Говорил е за бога, но не е забравял да казва,  че хората трябва да се въоръжават с меч и с бога да побеждават. Често е  говорил, че в България гонението на набожните е било голямо. Присъствал  е на специалното заседание на пасторите, състояло се в Бургас по време на  конгреса на евангелистите, което събрание е било свикано от пастор Зяпков  през 1945 год. Присъствал е на конференцията на Методистката църква,  състояла се през м. октомври в Ловеч през 1947 год., на която се учредила  централната каса за издръжка на пасторите и е била избрана финансова  комисия, на която за член е бил избран и той (по данни от Митко Матеев,  същият е предавал сведения на Янко Иванов).

12. ПЕТЪР ГОСПОДИНОВ СТОИЛОВ, сладкар в гр. Бургас. Същият

е участвал в шпионския апарат, изграден от Чернев по линията на петдесят- ните евангелски църкви, като е бил един от първите помощници на Харалан  Иванов Попов. За сведенията, които е давал на Харалан Попов, до тоя момент  не е разпитан.

13. ЗАХАРИ СПАСОВ РАЙЧЕВ, роден на 12 май 1898 год. в гр. Русе. Понастоящем пастор в Чирпанската баптистка църква.

Шпионската си дейност започва през 1939 год. Бил е вербован от Фил- бранд и Лойшнер. До 9 септ[ември] 44 год. е давал сведения, които е събирал  като работник-стругар във военната фабрика в Казанлък и ф-ка „Мюлхаупт“ –  Русе, от стопански, политически и военен характер, на Михайлов, Васов и  Ангелов, устно и писмено.

След 9 септ[ември] 44 год. подновява тази си дейност, като особено  много се активизира след баптисткия конгрес в гр. Лом през 1945 год. Да-
вал е сведения на Михайлов и Васов от стопански, политически и военен  характер за Чирпан, Казанлък, Русе и Ломско. Получавал и пари от неза-
конно обменените долари от Михайлов. Участвал е на почти всички сбирки  на баптистки пастори, на които са вземали решения против ОФ власт и тия  решения е провеждал между свои близки и в проповедите си (по показанията  на Михайлов, Васов и др.).

14. НИКОЛАЙ ЯНКОВ ИВАНОВ, жив[ущ] на ул. „Раковска“ № 86. Син е на пастор Янко Иванов, секретар е на младежката секция на Методистката църква. Заради фашистка дейност е бил изгонен от ШЗО-авиацията. Правил  постъпки да замине зад граница с оглед да не се завърне. Същият е развеж- дал и уреждал срещи със заподозрени в шпионаж лица на пристигналия в  България Лод Шиер през 1948 год.
15. ВАСИЛ МАРИНОВ, евангелски пастор в гр. Варна. Същият е бил пастор в гр. Ловеч през годините 1940–45, след което се премества във Варна. Завършил е богословие в Кримона – Швейцария през 1920 год.

Преди 9 септ[ември], а и след тази дата е поддържал тесни връзки с  американската къща в пансиона в гр. Ловеч. Проявявал се е като голям гер- манофил. В началото на пребиваването му в гр. Ловеч е починала жена му,  което е наложило същият да вземе прислужница вкъщи, която впоследствие  забременява и абортира. Абортът е бил прикрит от бившата полиция. За този  аборт Маринов е бил съден след 9 септ[ември] 44 год., обаче [е] оправдан.  Бил е един от най-активните членове на Българо-немското д-во в гр. Ловеч,  в което е уреждал курсове и развивал голяма пропагандна дейност.

На събора на ОЕЦ, състоял се към края на м. септ[ември] и началото  на октомври 1945 год. в Бургас, при събиране на пасторите на специално  заседание, свикано по искане на Зяпков, е присъствал и Васил Маринов.

На конференцията на Методистката църква, състояла се през 1938 год.  в гр. Плевен, на която са присъствали д-р Джон Л. Нюлсон, д-р Ралф Дифен- дорфен и Алфонс Прач, е присъствал като пастор и Васил Маринов. През  м. април 1948 год. в Методистката църква в гр. Варна, в присъствието на  Васил Маринов, Янко Иванов е казал, че всички пастори от Методистката

църква му дават сведения какво народът негодувал от комунистическото  управление и очаква час по-скоро една нова война. Той заявил, че когато  се върне в София ще отиде лично в Американската мисия и ще моли те да  опишат това положение на своето правителство, та дано атомната бомба  разреши по-скоро въпроса (по показания на Янко Иванов, Митко Матеев).

16. КОСТАДИН СПАСОВ БОЗОВАЙСКИ, роден на 11.ІІ.1912 год. в с. Стоб, Дупнишко. Понастоящем заема длъжността касиер на заводи „Пи- рин“, гр. Кърджали и пастор в същия град на Конгрешанската деноминация. Висшето си богословско образование завършил в Англия.

Преди 9 септ[ември] бил отявлен германофил и възхвалявал немските  победи, като се е държал много зле с левичарско настроените работници в  завода и е дружал изключително с реакционери и немските специалисти,  които по това време са се намирали в Кърджали.

След 9 септ[ември] 44 год. се проявява като враг на народната ОФ власт,  възхвалявайки западните демокрации – Англия и Америка. Получавал е и  различни суми от разните краища на България, а също така и много колети  от Америка, където са двамата му братя, с които е в непрекъсната връзка.

През 1945 год. е присъствал на пасторската сбирка на ОЕЦ в Бургас. За  същия има съмнения, че дава сведения за производството на завода „Пирин“  на шефа на Конгрешанската църква Васил Зяпков.

ЦДА, ф. 1Б, оп. 8, а.е. 190, л. 1, 18–33. Оригинали. Машинопис.