Д-р Вениамин Пеев
Протестантската поезия в България през последните седемдесет години
Може би след като читателят вземе в ръце този сборник с християнски стихове, озаглавен като Антология на протестантската поезия (1950-2022), ще се запита: „Защо е нужно да се издава и такъв сборник? Нали през последните години на родния книжен пазар се появиха няколко антологии на християнската поезия? Какво по-различно предлага той?” Тези и други подобни въпроси ще бъдат основателни. Затова – преди да пристъпим към представяне на концепцията и съдържанието на нашата Антология – нека се опитаме да им отговорим още тук.
Протестантското малцинство у нас има своята палитра на богословски идеи, литературно творчество и естетически критерии, които го отличават (но не и противопоставят!) на останалите християнски вероизповедания. То бележи близо двувековна история в България. Изградило е свои християнски традиции. Има специфичен аромат на духовните възприятия и богопоклонение. Притежава особен афинитет към поезията и музиката. Не е за пренебрегване историческият факт, че при първия български превод на Библията, която е основата на протестантската вероизповед, взема активно участие възрожденският поет Петко Рачов Славейков, а за текстове на богослужебни химни са използвани стихотворения на поети като Иван Вазов и Константин Величков. Протестантската общност в България създава и свои творци от самото начало. Във в. „Зорница” по традиция освен проповеди и протестантски статии се отделя място на редица ранни и по-късни поети на евангелистките общности. Похвална е инициативата на Църквата на адвентистите от седмия ден да издаде през 70-те години на миналия век Духовна стихосбирка, в която са включени както адвентни, така и някои евангелистки поети, които по времето на тоталитарния режим у нас не са имали възможност за публични изяви. Силният натиск върху протестантските общности, оказван от комунистическите институции, не успява да смаже духовния ентусиазъм на десетки вярващи в Христа творци. Жестоките гонения и съдебните процеси срещу протестантски водачи в периода 1948-50 г., както и репресиите през последвалите десетилетия на комунистическия режим, не постигат партийните цели за „изкореняване на буржоазните остатъци” в съзнанието на протестантското малцинство у нас. Поетичното и музикално творчество продължава да се развива и дори можем да кажем, че достига известен разцвет през 80-те години на миналия век. Свидетелства за това са многобройните поетично-музикални рецитали, които се подготвят и изнасят в поместните църкви по повод големи християнски празници като Рождество Христово, Възкресение Христово, Деня на Реформацията, Деня на Библията или случаи, отбелязващи някакви юбилейни събития. Стихове на популярни сред своите събратя поети се преписват на ръка или на пишеща машина и се рецитират и разпространяват в страната. Правят се и опити за неофициални или анонимни издания на стихосбирки у нас и в чужбина с помощта на западни мисионери, които посещават страната ни нелегално. Една от тези сбирки стои в основата на настоящата Антология и е дело на съставителката Ваня Тодорова. Някои от включените тук поети от по-възрастното поколение са публикували свои творби в различни литературни издания в периода преди падането на комунистическия режим, успявайки да прокарат християнски идеи, теми и образи през гъстата цедилка на тогавашната цензура. В стихотворенията на творците от 50-те до края на 80-те години на ХХ в. личи силно изразеният мотив на вярата и упованието в Христос като Спасител не само от греха на човечеството, но и от комунистическия натиск върху живота на вярващите хора. В някои от ранните стихотворения на протестантските поети читателят ще види подчертани темите за борба и устояване в контекста на враждебност от страна на властта, които неизменно отвеждат съзнанието към епохата на 10-те гонения на римската власт през първите три века от християнската история. Затова и в творбите на българските автори социалните несгоди и враждебност на атеистическата система се представят често в завоалираните образи на раннохристиянски мъченици, отразявайки в действителност съвременни страдалци за вярата си. В настоящата Антология са отделени специални раздели за такива творби, защото съставителите смятат, че е нужно да се запълни празнотата по такива теми, оставена волно или неволно в познатите ни досега български антологии и сборници на християнската поезия. По-младото поколение християни и творци трябва да знаят, че свободата на творчеството днес е изстрадана болезнено, но същевременно и победоносно от техните духовни бащи и майки четири десетилетия преди тяхната поява на художествената сцена.
Не бива да отминаваме и въпроса за специфичната протестантска традиция, към която принадлежат българските протестантски поети. Според нас тяхната нагласа, а това особено важи за авторите през първите десетилетия от представения период, се корени преди всичко в протестантското химнотворчество и в атмосферата на протестантското богослужение. В много случаи още от ранна детска възраст тези творци са били закърмени с текстовете и музиката на духовните песни, изпълнявани не само в църковна, но и в домашна обстановка. Ритъмът, стихосложението, тропите и стилът на химните се вплитат в съзнанието на вярващите и се превръщат в основния модел за добра духовна поезия. С него те сравняват дори образците на западните, руските и българските поети, които четат или изучават в процеса на своето образование. Протестантските автори от периода 1950-1990 г. познават отлично текстовете на Лутер, Айзък Уотс, Джон Милтън, братята Джон и Чарлс Уесли, Уилям Купър, Джон Нютън, Фани Кросби, Йозеф Мор и още плеяда други протестантски химнописци. Влиянието на такива протестантски класици е осезаемо върху тяхното творчество, което може да бъде усетено и в стихотворенията, включени от споменатия период. В настоящата Антология ще прочетем творбите и на по-млади поети и поетеси, които са се родили и израстват през последните десетилетия. Техният поетически рисунък е видимо по-различен. Струва ни се обаче, че с известно съжаление трябва да констатираме факта, че сред по-младите творци се наблюдава стремежът да следват модерните тенденции на нашето време, подчинени на принципа, че „днес вече не се пише така”… Според нас християнската поезия не бива да робува на съвременни модни критерии, отсичайки сама своите корени в Библията и духовното послание, което трябва да предаде на света на неверието. Без да изпада в сух догматизъм, истински духовната поезия не може да не бъде христоцентрична, дущеспасителна, благовестителска! Българските протестантски поети от периода преди политическите промени у нас представят послания на вяра, богопреклонение, упование, насърчение, призив към онези, които не само не са приели Христос за свой Спасител, но и безразсъдно воюват срещу Него. Те не се страхуват от неблагоприятни последствия за отстояване на своето верую, а още по-малко от упреците, че отстъпват от модните тенденции на поетичното творчество. Не стремежът към оригиналност на мислите и поетичните образи, а копнежът за християнско благовестие пред света би следвало да има предимство в творчеството на вярващите и днес.
Нека кажем няколко думи и за многообразието на авторите и поетичната стилистика на включените в Антологията протестантски творци. Освен с различията в историческия, социалния и естетическия почерк поетите се отличават – без това да ги противопоставя – и с конфесионалния си произход. Ако ги подредим по азбучен ред, тук сме включили адвентисти, поети от братски общности, методисти, петдесетни и други протестантски автори. С този колоритен избор сме се постарали да покажем, че административно-конфесионалните особености не могат да разграничават непримиримо съвременните псалмопевци, които се покланят на Един и същи Бог и приемат Един и същи Господ Исус Христос, макар да се черкуват на различни места. Едва ли може да има по-убедителен аргумент за нашата теза от прочита на стиховете в тази Антология. Нашето оптимистично убеждение е, че тя ще бъде еднакво приета във всяка една протестантска конфесия у нас! То се основава на факта, че след като споделихме своята концепция за Антологията, откликнаха без забавяне и предубеждения десетки автори от различни протестантски деноминации в България. Подбраните от нас автори се различават още като творци и със своята поетика. Има хора, които представят ярко многовековната поетична традиция на протестантството, има хора с по-смел и модернистичен натюрел. У някои, главно поради обстоятелството, че са били протестантски пастори, личи склонността към назидателност по отношение на читателя, у по-младите (особено сред дамите) пък е доловим стремежът към лична, интимна изповедност. Има поети с предпочитания към класическия стих. Има автори на свободната форма на стиха. А има творци, които еднакво успешно си служат и с двете форми. Цялото това многообразие създава усета за богатия комплексен аромат на горска поляна, изпъстрена с безброй и различни цветя, всяко от които е прекрасно творение Божие. Както всяко венчелистче се насочва нагоре към слънцето, така всяко стихотворение прославя Бога и разнася уханието на благовестието за Него наколо.
Антологията съдържа петнадесет раздела, на които според нас съответстват включените поетични творби. Те са озаглавени с подходящи заглавия на стихотворения или изрази от най-ярките поетични творби в тях. Всеки раздел обаче отговаря на една от доктриналните теми, които съставляват може би най-важното съдържание на всяка протестантска вероизповед: Бог, Исус Христос, Рождеството на Спасителя, вярата, молитвата, упованието, християнския живот, християнската любов, децата, християнското творчество, борбата със света/безбожието, мирът и войната, християнката, християнството, възкресението и отвъдния живот. Избегнали сме такива теми, които са дискусионни между различните представители на протестантизма в нашата страна. С това не искаме да покажем, че те трябва да бъдат пренебрегнати и се радваме, че някои представители на една или друга деноминация са им посветили прочувствени творби. В нашия сборник обаче сме включили стихотворения, които могат да бъдат приети еднакво от всички протестантски вярващи, защото добрата поезия фокусира вниманието върху Обектите на вярата и обединява литературните вкусове. Търсили сме и най-добрите постижения в областта на християнската поезия, отнасящи се до доброто усвояване на принципите за писане: стихосложение, език, пунктуация, стил, изпращане на послание. В някои творби редакторът е направил внимателни стилистични или технически корекции, както и съкращения, с които се цели подобряване на формата, без това да накърнява съдържанието и авторовия замисъл. Нашето убеждение обаче е, че владеенето на поетическите стъпки и класическия начин на римуване не е достатъчен критерий за поетическо творчество. Нахвърлянето на думи и дори на оригинални метафори една след друга далеч не е поезия, а още по-малко – християнска поезия. Ако читателят се върне пак към прочетено вече стихотворение и продължава да го препрочита и рецитира, значи авторът му е подарил своя добре шлифован бисер и той се приема от аудиторията с висока оценка и благодарност. Бихме искали всички включени тук творби да имат такава съдба!
Не на последно място, от името на екипа, трудил се няколко десетилетия по събирането и подбора на включените стихове, бих искал да изразя дълбока благодарност към всички пастори, представители на християнски мисии и поети, които се отзоваха на нашата покана да ни съдействат. Нека посоча някои от имената на протестантски служители, без чиято помощ трудно бихме открили стойностни поети и нужните ни биографични данни за много творци: Емил Гаджалов, Ганко Мавродиев, Пейчо Харбов, Павел Игнатов, Людмил Ятански, Живко Тончев, Маргарита Тодорова и др. Искрена благодарност и на Светлана Каролева, Албена Цолова и др. Не бих искал да пропусна нито едно от десетките имена на всички онези, които откликнаха с братска и сестринска готовност на тази инициатива, което убедително ни показа неотложната нужда от издаването на Антология на протестантската поезия (1950-2022). Силно се надяваме, че този проект ще постави едно начало на цяла поредица от подобни по съдържание поетични сбирки! В България има много талантливи вярващи хора, в които Бог е поставил неугасимите искрици на вдъхновението, които са частици от огъня на многовековното християнско и културно явление, известно с общото определение протестанство. Щастливи сме, че даваме възможност на някои автори да се изявят за първи път в нашата Антология.
Мисля, че един достоен завършек на тези въведителни слова в поетичния калейдоскоп на Антология на протестантската поезия (1950-2022) би бил следният куплет от стихотворението „Благодарствено” на младата поетеса Елена Денева-Трифонова:
Благословен да си, Боже на спомените.
Боже на началата.
И сега, и вовеки е Твоя короната –
и на небето, и на земята.