Инициативния комитет за забрана за обучение, възпитание и пропаганда, свързани с промяна на пола и с концепция за друг пол, различен от мъжки и женски, сред деца и ученици в образователната система на България
Инициативният комитет изразява дълбоко несъгласие с решението на Европейския парламент от 10.05.2023г. за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция). Въпреки, че Актът за присъединяване на Европейският парламент предвижда частично обвързване на Европейския съюз с тази конвенция, считаме, че той нарушава императивен принцип на общностното право, закрепен в чл.4, ал.2 на Договора за Европейския съюз и в Преамбюла на Хартата на основните право на Европейския съюз, а именно конституционната идентичност на страните-членки.
За да се избегне нарушаването принципа на споделената отговорност, т.е. на разпределението между компетентността на Европейския съюз и компетентността на държавите членки, Съветът на Европейския съюз предложи, а Европейският парламент прие, че обвързващата сила на акта за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията се отнася единствено до въпроси от изключителната компетентност на Европейския съюз, а именно по отношение на правното сътрудничество по въпроси от наказателно-правен характер, предоставянето на убежище и забрана за връщане на мигранти, а така също и по отношение на институциите и администрацията на Европейския съюз. От обхвата на обвързващата регулация изцяло е изключена материята на семейните отношения, тъй като те са от изключителната компетентност на държавите членки.
Това означава, че ЕС ще настоява България да бъде обвързана от Конвенцията единствено в изброените области въпроси от наказателно-правен характер, предоставянето на убежище и забрана за връщане на мигранти.
За нас, това е правен нон-сенс. Частичното присъединяване към един международен договор, единствено в определени негови части е недопустимо в международната договорна практика. Договорното тяло е единно, юридически неделимо, взаимно обвързано цяло и не може да се дели изкуствено на отделни части с различна материално-правна сила (задължителна и препоръчителна). Това е юридическият подтекст Европейският съюз да продължава да призовава страните, които не са ратифицирали Конвенцията да пристъпят към ратифициране.
За България Истанбулската конвенция остава неприложима и отношенията, които тя урежда остават в сферата на регулация на националното право.
Огромното мнозинство на българското общество няма проблем с целите и принципите на Конвенцията за защита на жени от насилие и домашно насилие. То има проблем с двойнствения характер на тази конвенция. Чрез нея се прави опит за въвеждане на правни понятия и институти, които не съществуват в българското право. Зад легитимната цел за защита на жените от насилие се прикриват необосновани претенции на ЛГБТИ лица. Нашето общество, от порядъка на 85-87%, решително отхвърля опитите за позитивна дискриминация на огромното мнозинство от едно незначително малцинство. Това не е хомофобска позиция, толерираща насилието над жени, а справедливо определен баланс между индивидуалния и обществения интерес. Всички социологически проучвания в България показват, че общественият интерес е за защита на жените от насилие, но за отхвърляне претенциите на ЛГБТИ.
Със свое Решение №13/27.07.2018г. по конст.д. 3/2018г. Конституционният съд на Република България, в чиято изключителна компетентност е защитата върховенството на Конституцията, се произнесе относно несъответствието на Конвенцията на Основния закон. Конституцията не допуска ратификацията на международни договори, които й противоречат. Тя предвижда такива противоречия, ако бъдат установени, се изчистват преди обвързването на Република България с международен договор.
От датата на влизане в сила на Конвенцията през 2014г. шест държави-членки отказват да се обвържат с нея – България, Чехия, Унгария, Словакия, Литва и Латвия. През юли 2020г. Полша нотифицира намерението си да я денонсира, а на 22.03.2021г. Турция я денонсира акт на турския президент. Причините за този факт заслужават сериозен емпиричен анализ.
ЕС няма правомощия да наложи на тези 6 държави да прилагат Конвенцията във вътрешното право, както по отношение на целия текст, така и по отношение отделни негови разпоредби.
С настоящето решение на Европейският парламент страните членки се разделят на две групи, в зависимост от това дали желаят или отхвърлят присъединяването към Истанбулската конвенция. Тази двойственост е признание за сериозни проблеми в правния механизъм на ЕС. Дори частичното прилагане на Конвенцията в шестте страни, изброени представлява недопустима и протиправна намеса във правото на страните-членки. Истанбулската конвенция като цялостен и неделим правен регулатор не отговаря на българските културни, духовни и законодателни особености. В този смисъл, то нарушава националната идентичност на държавите, според която Европейският съюз дължи „зачитане многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и националната идентичност на държавите членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище“.
Нарушавайки конституционната идентичност на страните-членки, този акт на Европейския парламент подкопава основен принцип на общностното право – утвърждаване на демокрацията и върховенството на Конституцията,
ерго Върховенството на закона и дестабилизира правната архитектура на Европейския съюз. Това е нещо, което не можем да приемем.
София, 12.05.2023г.
За Инициативния комитет:
Председатели:
Ирена Анастасова
адв. Владимир Шейтанов