100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
Доний К. Донев
Мнозина в нашето съвремие се наемат да пишат история на църквата във формата на схоластично упражнение и тълкуване на събития и географски местоположения взаимосвързани в хронологията на времето. Разказът за църквата, е нещо много по-различно. И лично. Особено когато говорим за определени места и църкви, в които Бог ни е срещнал с хора и заедно сме преживели благодатта и силата Му. Най-вече, силата Му да ни променя.
Историята на църквата не се състои от интерпретеруеми източници и хроники, а от хора и техните съдби. В разказите за живота им, се преплитат радост и болка, търсения и терзания, вяра и вечност. Историята на тези хора – църквата, не е непозната или далечна. С тях сме се молили. Споделяли сме вярата и хляба. Божията сила ни е посещавала и заедно ни е променяла. Тези хора не могат и не бива да бъдат забравени. Нито домовете за молитва които са ни събирали за да бъдем посетени от Бога и да преживеем силата Му. За да познаят вярата ни и идните.
Хаджи Георгиевата (червената) къща
Традицията на молитвени домове в Ямбол не е нова. Първите протестантски мисионери посещават града през 1865 година – важен търговски център по пътя за Истанбул, още тогава с планове за железопътен възел и гара. На Димитровден по стар стил 26 октомври, мисионерът Теодор Л. Байнгтън прави събрание в Поп Хаджи Желевия хан. От там сбирките на първите евангелисти се преместват във Васил Гюлевия хан, Поп Ивановото (Пустото) кафене, Еврейския хан и Хаджи Георгиевия двор, където вече могат да присъстват и жени. След Освобождението, Велико Качулев отделя част от двора си за църква. Точното място е на днешната ул. „Александър Стамболийски, но не сградата на „Венера,” а следващия блок до нея където се помещаваше фотото. Портала на църквата гледа към днес полузатворената ул. „Петър Парчевич.“ След като църквата се премества, сградата е преустроена от братя Качулеви в известното ямболско кино „Модерен театър”.
п-р Иван Брошовски
Втората сграда на конгрешанската църква в Ямбол е в двора на математическата гимназия, където е бил стария физкултурен салон, между училището и автобусната спирка на хотел България. Там започва служението си п-р Иван Брошовски, унгарски имигрант от групата, която царица Елеонора поканва в България, който се жени за българка от Ямбол.
Молитвените събрания се засилват след като п-р Брошовски излиза от конгрешанската църква с група вярващи, които при посещенията на Иван Воронаев в Ямбол приемат кръщението с Духа и духовните дарби. След дългите работни дни на полето, молитвите им в частни домове траят по цели нощи в които новоповярвали търсят кръщението със Св. Дух. Придружени са с изцеления, чудеса, знамения и посещения при които вярващите говорят на езици, тресат се изпълнени от силата на Св. Дух и се носят на колене по пода на цялата стая. Обхващат с длани до червено нагрятата печка без да се изгорят.
На едно от тези денонощни събрания в Ямбол е напълно изцелена четири годишната дъщеря на Иван Миндов. На смъртно легло с туберкулоза след като небезизвестния в града д-р Митев дава последната си отрицателна диагноза. Майката, Стоянка Миндова, е поканена на молитва „при братята” от Мария Джинова, която я вижда да плаче до пътната врата. Когато влиза в събранието, без никога да е чела Библията, вижда огнени езици над п-р Иван Брошовски и тримата братя, които се молят. Целонощното бдение на ямболските вярващи променя диагнозата свръхестествено. Когато на следващия ден отиват на преглед, д-р Митев ги изгонва мислейки, че са довели друго дете за да му се подиграят. Рентгеновата снимка не показва и следа от туберкулозата.
В резултат на чудото се покайва цели род Миндови – от двете страни на реката в кв. Каргона (до стария Балахурски мост) и в наречената по-късно „Набожна махала” (улиците Страхил войвода и 5ти януари, между полицията и пожарната). Миндови отварят дома си за събранията на петдесятната църква. До 1930г. Николай Николов ги посещава всеки месец и води богослуженията придружени с невероятни знамения. Техен роднина, дядо Андон фурнаджията, има фурна за хляб в съседния двор. Минавайки, чува п-р Николов да проповядва в събранието на двора. Подпрял се на големия портал за да чуе какво се говори и останал там до края. Докато слушал, запалената цигара изгоряла в ръката му без да я усети. Бог го спасява на място.
Сгадата на ЕПЦ-Ямбол на ул.”Матвей Вълев”
В гладната зима на 1929г. когато замръзва Черно море, баба Иванца (Стоянка) Миндова изпращат писмо до всички роднини в околните села: „Намерихме истинския път. Елате да направим църква и да живеем заедно.” Патриархът на рода, дядо Иван Миндов, лично отива да доведе семействата и покъщнината им с каруци. Така, няколко цели рода се покайват и заживяват заедно с Миндови на улица „Страхил Войвода” (днес къщи с номера 15, 17, 19, 21 и 23) чак до пресечката с ул. „Стефан Караджа” и паралелната „5 януари”. Скоро, почти целият квартал е населен само от евангелисти. Събират се и в дома и на майката на Еньо Илиев, Щиляна Илиева, на съседната ул. Еркесия. Заради бързия растеж, събранията са преместени в специално наета сграда на ул.”Матвей Вълев”, по-късно национализирана за ОФ клуб и учебен център „Есперанто.”
На 1 ноември 1929г., част от църквата (около 30 вярващи) подава молба за членство в СЕПЦ. За разлика от дългото чакане на обществата в Ст. Загора и Пловдив, ЕПЦ-Ямбол е приета същия месец без никакви условия или допълнителни изисквания. В ръководството на църквата за протокола са вписани: п-р Брошовски, Т. Христов и Ен. Илиев.
Нуждата от пастир обаче остава, тъй като приема в СЕПЦ не се одобрява от всички петдесятни в Ямбол. Ревността им води до разгорещени доктринални спорове и дори бой със столове в сградата на ул. „Матвей Вълев.” Заради ограничаването на духовните дарби в Съюза, още през февруари 1930г. п-р Брошовски напуска новорегистрираната ЕПЦ, а с него и немалка част от първите петдесятни вярващи в Ямбол. Започват да се събират в новата сграда на конгрешанската църква до Втора гимназия. От околните села е поканен млад пастир за петдесятната църквата за който отделят стая за живеене на ул. Страхил 19. Ръкополагат го едва на третия рожден ден на църквата 10 ноември 1932г. Само два месеца по-късно през януари 1933, е изпратен да организира църква в с. Аврамово (днес Мокрен) и напуска Ямбол завинаги.
Дома на учителката Иванка Янкова Константинова
Въпреки тези ранни сътресения, петдесятната църква в Ямбол продължава да расте. Една от причините е удобната железопътна връзка до града още от 1874г. Построена е от „Източни железници“ по трасето Симеоновград – Нова Загора – Ямбол, като част от линията Търново-Сеймен и страничен коловоз за връзка с Ориент Експрес. Използвайки железницата, богатите чорбаджии от новозагорските села безпроблемно поръчват американски двигатели за вятърни мелници. Земите им се обработват с земеделски машини произведени от Макормик и Фордсон (дъщерна фирма на Форд, която сглобява тракторите си в Ирландия под знаменитото название „Ирландски корк”) и прекарвани до дистрибуторите в България с влакови композиции.
В края на 20-те години, като най-важния търговски център в областта, град Ямбол е от централно значение за дейността на СЕПЦ. Населението му придобива значителен за времето си размер от 25 000 души, в сравнение с Бургас и Сливен, които имат едва по 20 000. Заможните арменски изселници-евангелисти в Бургас се преместват в по-перспективния Ямбол и стават гръбнак на петдесятната църква. Като например фамилията на Армина Тороманян, която даряват част от имота си в Бургас за да се построи евангелската църква. В Ямбол откриват магазин в Безистена и имат един от първите автомобили в града.
Дома на сем. Данчеви
Дори и след разцеплението, Ямбол остава най-бързо растящата църква в СЕПЦ. Официалната статистика на Съюза посочва ЕПЦ-Бургас със 60 члена, а Ямбол с 50, без да вземе в предвид независимите петдесятни групи в града. Самият Николай Николов често посочва в докладите си, че при посещенията си в съюзните църкви му се налага да пътува първо до църквата в Ямбол за да направи връзка с железницата. Този растеж на града и църквата обуславя многобройните молитвени домовете на вярващите в Ямбол заради които го наричат „Българския Ерусалим.”
Дом за молитва е красивата къща на гърба на хотел Тунджа, зад Математическата (втора) гимназия, собственост на Фана Чернева (по мъж Данчева), племенница на п-р Георги Чернев.
Дома на Кина Димовска (Капитанката)
Сестра й Мила Данчева се омъжва за брата на Николай Николов, Веселин. Денонощно отворени молитвени кули са: дома на Кина Димовска (Капитанката, заради чина на съпруга й, царски офицер) с дарба тълкувание на езици и пророчество на ул. Георги Дражев срещу Офицерския клуб, дома на баба Момка до „Анастас,“ срещу читалище Стоян Златев. Домът на бай Иван Джамджията – триетажна къща в затворената част на ул. Ал. Стамболийски до МВР-Ямбол. Домът на брат Стойчо хлебаря на ул. Раковски. Както и дома на банковия чиновник Бояджиев-Бирников зад училище Георги Дражев. Сем. Бояджиеви са вярващи още от времето на Съборната църква и нейните събрания в салона на Втора гимназия. Молитвени събрания се провеждат редовно и в домовете на с. Радка Караманката, баба Марийка Черкезката (мед. сестра по време на първата световна война), с. Здравка, учителка по пиано до Католическата църква и мн. др.
Горницата на ул. Георги Дражев 7
Домът на с. Донка, на ул. Георги Дражев 7 до пазара, е наречен Горницата, защото събира заедно всички молитвени групи от града за редовни събрания. По-късно се преместват в сградата при клиниката на д-р Лафчиев на гърба на бившия магазин 1001 стоки, където е домът на брат Ховнан и сестра Донка Ховнанян. Имат две хлебарски фурни до кв. Аврен (на сегашната ул. Граф Игнатиев срещу у-ще Хр. Смирненски) и работещата до днес „Сорака” в кв. Каргона. Богослуженията там се провеждат ежедневно, а когато има гости и спешни молитвени нужди, продължават денонощно. Дядо Ховнан често цитира пророчествата дадени от п-р Иван Брошовски около 1940г.:
„Ямбол, горе стой!
Издигам те за Новия Ерусалим. Горе стой!
Светлина на света ще даваш.
Мощен фар на истинската светлина за да светиш нависоко и надалеко.
Десет нови работника ще излязат от Ямбол!
Десет нови стълба ще издигна с нова сила…”
Пророчеството е придружено и с песен-призив към църквите от другите градове:
„Елате да живеем в таз благодат небесна.
Елате да живеем в таз благодат чудесна /2
где живота подновява и силата ни окръжава.”
Докато в молитвените кули на Ямбол дарбите и пророчествата изобилстват, в църквите на Съюза те са забранени с окръжно писмо. След като през 1976г. е отчужден имота на ЕПЦ-Ямбол, на църквата е дадена полусрутена сградата на улица ул. Стара Планина. Кметът нарежда на директора на „Топливо” да не се отпускат материали за строежа на вярващите. Подопечният отговаря, че те от къщите си ще свалят гредите само и само да имат църква. Така и става. Материалите са дарени от самите вярващи. Пастир в Ямбол е вече Георги Арнаудов. Строителната бригада на брат му Д. Арнаудов и Ат. Калинков работят извън работно време и изграждат молитвения дом. По нареждане на властите, само след около година, сградата е отчуждена с план за жилищна кооперация. Но и без сграда в Ямбол, събранията в домовете за молитва продължават…
Всеки път като проповядвам в ЕПЦ-Бургас, архитектурния стил на църквата и най-вече балкона, ми напомнят за старата петдесятна църква в Ямбол. В най-ранните ми детски спомени е с високите дървени врати боядисани в червено, вече избледняло от времето. Баба ни водеше там на служба. Изкачвах твърде високите за детския ми ръст каменни стъпала и сядах с децата на балкона. До деня в който намерихме сградата запечатана. Нечий партиен авторитет така бе повелил и църковната сграда бе срината до основи. В съзнанието ми е останала високата червена врата към улицата, все още издигаща се над руините на църквата. На нея не й бе нужна сграда за да бъде вход към един друг свят. На молитва. На святост. И на вечност… /следва/
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол