25 февруари: Никита Хрушчов осъжда култа към личността на Сталин

На 25 февруари 1956г. в своя реч на 20-ия конгрес на КПСС съветският ръководител Никита Хрушчов осъжда култа към личността на неговия предшественик Йосиф Сталин.

По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ(б) от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.

Сутринта на 6 март 1953г. – жителите на СССР научават за смъртта на съветския лидер Йосиф Сталин. Страната не е преживявала такова нещо от 30 години и то няма да се повтори още толкова – до смъртта на Леонид Брежнев през 1982 г. Цяло едно поколение е израснало без да познава друг лидер. Няколко поколения израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили милиони. Личният му подпис стои под 357 списъка за разстрел. Особено след победата във Втората световна война името му придобива почти митични размери и влиянието му се простира от маоистки Китай през съветските сателити в окупираната от Червената армия Източна Европа и компартиите в Западна Европа до левицата в САЩ и Латинска Америка.

Тялото на вожда е балсамирано и подготвено да бъде поставено до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде изложено в Колонната зала в Дома на съветите в столицата. Всички знамена са спуснати наполовина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли и филми за облепени с бяла хартия. Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до 31 октомври 1961 г. Тогава по заповед на Хрушчов то тайно е изнесено и препогребано през нощта пред кремълската стена. В мемоари на участници се разказва, че лидерът на партията и държавата наредил да се отреже от униформата звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците обаче отказват да отрежат пагоните на бившия главнокомандващ.

Макар десталинизацията вече да е в ход, Хрушчов толкова се опасявал от протести, че Червеният площад дни преди това е затворен под предлог, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в двата края на площада са разположени въоръжени роти.

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 г. и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964 г. Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на 20-ия конгрес на КПСС през февруари 1956 г.

На 25 февруари, малко преди полунощ, всички чуждестранни гости и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да напуснат залата. Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да говори пред 1400-е съветски делегати. Твърди се, че речта му предизвикала потрес у всички присъстващи. Според американския журналист, който първи разпространява новината на Запад, речта продължила четири часа и в нея Хрушчов описал подробно ужасните престъпления на Сталин – човекът, боготворен от милиони комунисти по света. Според общоизвестни слухове Хрушчов обвинил Сталин в избиването на милиони хора. Някои шушукат, че много делегати плачели, докато слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след тази нощ поне двама се самоубили.

В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на човека, възвеличаван като „Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безброй жертви; разказва за „големите чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са арестувани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет. Хрушчов разказва и за така наречения Лекарски заговор – фалшиви обвинения срещу няколко еврейски лекари, които уж направили заговор да убият Сталин и други съветски лидери.

Но в съветските медии не е публикувана и дума от разкритията на Хрушчов. Из Москва се носят слухове, части от речта се четат при затворени врати от членовете на върховните партийни органи. Но пълният текст се пази, сякаш е държавна тайна. Любопитен факт са твърденията, че ЦРУ предлагало награда от 1 млн. долара за текста на речта. Смятало се, че публикуването на текста в разгара на Студената война между Запада и Съветския блок можело да доведе до политически сътресения сред комунистическите държави и да предизвика небивала криза. Стотици милиони комунисти във и извън Русия сляпо боготворели Сталин. Изобличаването на неговите престъпления можело да разруши вярата им и евентуално да доведе дори до разпадане на Съветския съюз. Но всички усилия да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава загадка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.