Закон за СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (в сила от 01.01.2020) обяснен юридически

Закон за СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ПРИЕТ и Влиза в сила от 01.01.2020

ЗАКОНЪТ:

  • НЕ ЗАЩИТАВА от груба намеса в семейството
  • НЕ ЗАЩИТАВА държавата от намеса в националната сигурност
  • НЕ ЗАЩИТАВА от корупционни схеми и схеми за източване на държавни средства.

ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

3 comments for “Закон за СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ (в сила от 01.01.2020) обяснен юридически

  1. АЛО педагозите дето се правехте на ИНФОРМИРАНИ осведомете се, бе!

    Петромир Кънчев, адвокат

    Дискусиите около приемането на Националната стратегия за детето, както и промените в Закона за закрила на (ЗЗДт.) и в Закона за социалните услуги (ЗСУ) предизвикаха голямо разделение сред професионалната общност, неправителствените организации, държавната администрация и гражданите в България. В много градове в страната се проведоха редица протести на родители. Ожесточени спорове започнаха в социалните мрежи, в електронните и печатните медии. Обществото ни беше дълбоко разделено, страховете на хората се засилиха, че след влизането в сила на ЗСУ и измененията в ЗЗДт., социалните служби, които ще наричаме ДСП (Дирекция “Социално подпомагане”), ще могат много по-лесно да изведат тяхното дете от дома им.

    Една от противоречивите промени е въвеждането на понятието “пренебрегнато дете” от неговите родители или настойници. В законовата дефиниция би могло да попадне абсолютно всеки български родител и може да послужи за злоупотреби от страна на ДСП и да предприеме извеждане на детето от дома му. След множеството протести и бурната реакция на родителите в социалните мрежи правителството оттегли проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

    ТЕРМИНИТЕ за какви деца става въпрос остават недефинирани

    след влизането в сила на ЗСУ и измененията в ЗЗДт., социалните служби, които ще наричаме ДСП (Дирекция “Социално подпомагане”), ще могат много по-лесно да изведат тяхното дете от дома им

    Една от противоречивите промени е въвеждането на понятието “пренебрегнато дете” от неговите родители или настойници.

    В законовата дефиниция би могло да попадне абсолютно всеки български родител и може да послужи за злоупотреби от страна на ДСП и да предприеме извеждане на детето от дома му.

    Къде се скрихте когато заговориха адвокатите?!?

  2. Картината е от ясна по-ясна. Випросът е как да се противодейства ефективно и без насилие! Предлагам : иск в Парламента – да не се допуска промяна на Конституцията! Промените целят узаконяване на сегашното беззаконие ! Да не сътрудничим на фалшивата демокрациа – да не гласуваме на изборите им, докато не зачетат исканиата на народа срещу Стратегиата! Мирната народна съпротива на Махатма Ганди и индийскиа народ!

  3. Представете си обаче, че родителят е имал „неблагоразумието“ да обжалва административната заповед за извеждането му и е пратил всички материали в административния съд, който се намира в съседен град. Процедурата пред РС няма да започне докато не приключи делото в административния съд. Ето как може да мине цяла година преди районният съд да разгледа настаняването на детето извън семейството му при далечна леля, която никога не е виждало, в приемно семейство, което не познава или в институция, където съжителства с други деца при пълна липса на обич и специално отношение.

    Сега си представете, че извеждането на детето е напълно незаконно и необосновано. Съдът би могъл да върне детето в дома му или вместо в институция да го настани при неговите баба и дядо, които до този момент не са били потърсени. Една година това дете е било изведено незаконно от дома му. Ситуацията е съвсем реална и далеч не е изключение. Кой носи отговорност за безвъзвратното съсипано детство на едно невинно дете, което е наказано, без да е извършило нищо нередно? Виновни са ДСП, но и самата процедура, защото е изначално погрешно направена в удобство на всеки друг, но не и на детето.

    Кому е нужно социалните да имат цял месец срок да внесат искане до съда за настаняване извън семейството? Кому е нужно административната заповед да се обжалва не в РС, а в административния съд? Кому е нужно делото пред РС да се гледа по общия ред, а не при съкратена процедура? Кому е изгодно съдът да има цял един месец да се произнесе с решение? Защо са му на съда цели 30 дни да се произнесе с решение при положение, че решението му е окончателно? Щом се изпълнява незабавно, за да е бързо, защо са му 30 дни да го постанови? Казано по друг начин “бързаме бавно”. На всички е удобно и лежерно, но за сметка на детето под мотото “в най-добър негов интерес”. В този смисъл процедурата по настаняване на детето извън семейството е в пълно противоречие с Конвенцията и след толкова изменения на ЗЗДт. никой не направи нищо да поправи този огромен дефект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *