Забравените будители: Развитие на евангелското благовестие в Македония до 1878 г.

01.11.2016

Институт за българска протестантска история

Едно от най-трагичните събития в новата и съвременна история на българската нация е съдбата на македонските българи. Останали извън пределите на българската държава след Берлинския конгрес, македонските българи се явяват основните потърпевши от двете национални катастрофи, вследствие на което са подложени на насилствена подмяна на националното си самосъзнание в Гърция и Югославия.

Стотици хиляди македонски българи напускат окупираната си от гърци и сърби родина и поемат пътя на изселничеството към свободните български земи. Днес наследниците на македонските българи мъчително търсят баланс по тясната пътека между бездната на етническия конфликт с все по-нарастващата албанска общност и пропастта на икономическата стагнация и липсата на ясни перспективи за развитие. След като националистическите бесове и безчувствието на Великите сили провалиха идеята за Македония като обща държава на българи, гърци, албанци, турци и сърби, днес македонците с български корени отчаяно се борят за оцеляването на своята държава.

Историята на протестантството в Македония хвърля светлина върху миналото на народа на Македония, защото съдържа в себе си безпристрастната оценка на чужди на балканските национални конфликти лица – американските мисионери. Изследователите са удивително единодушни, при все, че темата касае толкова непримирими позиции за миналото на самоосъзнаващите се днес като македонци, то протестантските мисионери са схващали делото в Мизия, Тракия и Македония винаги като едно мисионерско поле сред единния български народ.

За благовестието сред населяващите македонската област са използвани изключително българските протестантски преводи на Библията и мисионерите не са чувствали никаква необходимост и нужда от издаването на Библията на някакъв друг език или диалект. До освобождението на България от османско владичество не е имало никакво, дори и формално разделение между мисионерската работа сред българите от днешните предели на България и тези от Македония.

Макар първата постоянно действаща мисионерска станция в Битоля да е открита чак през 1874 г., поне десетилетие преди това градът е посещаван от американските мисионери от станциите в Пловдив, а впоследствие и от Самоков. В първата постоянна мисионерска станция в Македония първите мисионери са Л. Бонд, И. Берд, Е. Лок и В. Кларк. Мисията скоро открива дом за сираци, както и девическо училище. Абсолвентите на американските мисионерски училища в Пловдив и Самоков постъпват като учители в българските училища в македонските градове и села, така словом и делом свидетелствали за спасението в Христос. Трябва да отбележим, че американските мисионери от изградените станции в българските земи са активни сред българското население в Македония, докато сред гърците са полагани отделни усилия. Така например в Солун е съществувала отделна гръцка евангелска църква, която не била плод на усилията на самоковската мисионерска станция.

Служението на протестантите подкрепило еманципацията на българското население в Македония от асимилационните домогвания на гърците, имащи за главно оръжие Константинополската патриаршия. Донасянето на българския превод на Библията, както и разнообразната духовна литература, издавана от протестантските мисионери на български дала мощен тласък на българския народностен дух.

Макар православната Българска екзархия да била създадена, огромната част от населените с българи територии в Македония оставали под властта на Гръцката патриаршия. В тази обстановка българите със симпатия приемали служението на протестантските мисионери. В контекста на конфликта с Константинополската църква множество граждани на Кукуш преминават към протестантизма през 1875 г. В същата ситуация възникнала и протестантската църква в Струмица, където гръцкият владика набедил двама българи, четящи Библията на български, за бунтовници. Последните били затворени в Солунския затвор, което само затвърдило в тях убеждението, че трябва да търсят по-автентичен израз на библейската вяра от религиозната институция, която ги преследвала заради българското им национално съзнание. Така през 1878 г. започнали първите евангелски събрания в Струмица.

Днешните евангелски общества в Македония имат за свои бащи във вярата църкви, спечелени от българския превод на Библията и изградени от родолюбци, самоосъзнати в стремежа си да срещнат Христос, незатъмнен от религиозните институции, тероризиращи ги заради националното им чувство. Макар българските евангелски църкви в Македония да имат за свои членове и албанци, те никога не поставят под съмнение факта, че са служители на благовестието сред българския народ. В този смисъл протестантското благовестие в Македония е още едно свидетелство за стремежа на мисионерите и техните български последователи да служат както за вечното спасение на българския народ, така и за тържествуването на истината и справедливостта в конкретния исторически момент, сред конкретните предизвикателства, пред които е изправена българската нация.

Tags: , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ