Стенограма на КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

30.03.2019
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Комисия по вероизповеданията и правата на човека

21/03/2019 ПРОТОКОЛ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека

П Р О Т О К О Л № 22

На 21 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за второ гласуване.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева.

* * *

ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Предлагам да започнем.
Днес аз ще водя заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Господин Велчев е в друга комисия и ще му се наложи най-вероятно да закъснее за началото.
Представям на Вашето внимание дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-4, внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за второ гласуване.
2. Разни.

Има необходимия кворум, така че моля, колеги, да гласуваме този дневен ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Гости на днешното заседание са: от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, Ирена Христова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“; представители на Министерството на правосъдието: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; представители на Светия Синод на Българската православна църква: Техни Високопреосвещенства Ловчански митрополит Гавриил, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Мелнишки епископ Герасим и доцент доктор Мария Кьосева; представители на Мюсюлманското изповедание: Джелал Фаик и Асан Имамов; представител на Обединени евангелски църкви: Грета Ганева; представители на Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание: Николай Панков и Хасан Хасанов; Обединени езически вероизповедания: Стефан Стойков; Рупен Крикорян – представител на Националния съвет на религиозните общности в България и на Арменската църква; отец Петко Вълов – представител на Католическата църква, както и на същия Национален съвет на религиозните общности в България.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, № 954-01-4.
Внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. – за второ гласуване.
Предлагам да пристъпим към Доклада за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията“.
Колеги, някой има ли нещо да каже по заглавието на Закона?
От останалите гости? Няма.
Предлагам да подложим на гласуване наименованието на Закона.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Има постъпило предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Предложението ще бъде представено от народния представител Йордан Йорданов.
Имате думата, заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложенията, които направихме от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“, са в няколко направления и първото от тях касае създаването на нов чл. 21а в Глава четвърта „Имущество и финанси“. С направеното предложение целим да се въведе контрол и изсветляване на допълнителното финансиране на вероизповеданията. Целта на поправките е ограничаване на чуждото влияние.
Искам да припомня, че и в предишните законопроекти от края на 2018 г., които представихме на Вашето внимание, имаше подобни предложения. За съжаление, те не бяха приети. Сега има известна промяна в нашето предложение, като сме се съобразили и със становището на Светия Синод при обсъждането на предходния законопроект.
Необходимо ли е да ги изчитам?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Както Вие прецените. Това е Ваше представяне. Всички имаме становища, които са по Доклада за второ гласуване. Всички сме се запознали, така че каквото имате да допълните само.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Тогава най-общо. Промяната спрямо предходния законопроект е, където фиксирахме напълно забраняване на чуждото финансиране, то сега забраната се отнася само за дейности, които се финансират и от държавната субсидия. Предвиждаме уведомителен режим за дарения и наследства, свързан и със съдействието на Дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет, съответно и контрола, който ще изпълнява впоследствие тя за изпълнението на волята на дарителя или наследодателя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Мисля, че е редно по всеки текст, когато му дойде времето, да изказваме становище, мнение и по внесените изменения – предложенията, които сме направили. Там е редно, а не сме на първо четене да обсъждаме предложенията изобщо, по принцип.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Аз казах, че това е предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. Първо дадох думата на вносителя и след това ще дам думата на всеки народен представител, който иска да вземе отношение. След това мога да дам думата на представителите на изпълнителната власт и на вероизповедания – на всички, които са наши гости, които изчетох в самото начало на заседанието, така че вървим в този ред.
Само да кажа, че всички народни представители имаме пред себе си Доклада за второ гласуване, с всичките предложения и с текста на вносителя, така че няма да изчитам всичко подробно. Всеки го има, всеки се е запознал. Имаме и становищата на всичките министерства, които са качени и на страницата на Комисията, така че всеки от Вас има предвид всичко, което е получено като информация по този доклад за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията – второ четене, внесен от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Давам думата на Вас, ако искате да вземете отношение.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ще взема отношение текст по текст, тогава когато се стигне до съответния текст.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: В момента по този текст някой иска ли да вземе отношение? Виждам, че няма други, които искат да се изкажат.
Това е по чл. 21а. За създаване на нов параграф с чл. 21а.
ПАВЕЛ ШОПОВ: По него аз ще взема допълнително становище.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ваши Високопреосвещенства, уважаеми колеги, уважаеми гости! Това беше смисълът и на Закона – да се преустанови, да се прекрати чуждото влияние, като не се получават от вероизповеданията пари от чужбина. В онзи текст, който приехме в края на миналата година, такава забрана на практика не съществува. Ще бъде раздавана на вероизповеданията държавна субсидия за нуждите им и в същото време ще могат да постъпват пари и от чужбина по една или друга причина, по един или друг повод, под една или друга форма. Най-често те минават, знаете, като дарение. И ако не бъде приет нашият текст – на „Обединените патриоти“, няма да се стигне до целта на Закона, тоест пари ще идват от чужбина, което е осъдителното, обществено опасното и в разрез с националната сигурност на страната. Нали затова такава беше логиката на тези поправки, които възприехме да бъдат осъществени?! Затова ние настояваме изрично да бъде направен този запис. Той е прост, ясен, с няколко думи и предотвратява тази практика в България – за вероизповеданията, за които се предвижда държавна субсидия, да постъпват пари от чужбина. Това е нашата идея и позиция.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Някой друг, който иска да вземе думата – от народните представители, от министерствата? Може би вероизповеданията също ще искат да вземат думата?
Заповядайте.
НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, представители на вероизповеданията и на министерствата! Разбираме напълно стремежите и желанието да се постигнат заявените цели, но този текст, който сега се предлага и който може би по същество сега минава на първо четене, въпреки че е второ четене – цялостно, на предложенията за изменение на Закона за вероизповеданията, по тази тема имаме становище на Светия Синод, с което ние не можем да си противоречим. То е отрицателно по тези въпроси и препотвърждава онова становище, което в края на миналата година сме депозирали в Комисията. Това е нашето виждане.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
От другите вероизповедания ще вземете ли отношение?
Заповядайте, госпожо Ганева.
ГРЕТА ГАНЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, моля Ви да вземете предвид, че така разписани текстовете по своето същество представляват нещо различно от онова, което мина като пакет на първо четене. Може би ако текстовете бяха предложени в самото начало, ръководството на Народното събрание щеше да прецени нуждата от това тези текстове да минат и през Правната комисия. Това е така, защото дарението по своята същност не може да бъде ограничавано и контролирано по начина, по който, за съжаление, виждаме като опит да бъде представено. Не може да се застава между волята на дарение на дарителя, не може да има предварителен договор за дарение, и това са основополагащи принципни положения от римско време досега. Следователно не може практически да бъде изпълнено едно задължение, каквото се предлага в текстовете – предварително да уведомяваме за бъдещо дарение, просто защото дарението не предполага предварителна уговорка. То се явява двустранна сделка и се реализира между дарения и дарителя.
Не на последно място Ви моля да вземете предвид, че не може да се контролира волята на дарителя, на наследодателя от трето външно лице, а именно представител на държавен орган, каквото е предложението. Дарителската воля следва да бъде контролирана от лице, което самият дарител е определил, следователно излизаме от основни положения на правото. Макар да оценяваме високите цели, които се стреми вносителят да бъдат постигнати, страхуваме се, че ще нарушим основни положения, поради които тези текстове не могат да бъдат приети. Моля Ви да вземете предвид това!
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Има ли някой друг, който иска да вземе отношение?
Заповядайте, отец Вълов.
ПЕТКО ВЪЛОВ: В становището на Католическата църква също е изразено несъгласие с ограничението за получаване на дарение от чужбина.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е само за вероизповеданията, които получават държавна субсидия.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Ние също получаваме 70 хил. лв.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Става въпрос за целевата.
ПЕТКО ВЪЛОВ: Тогава вече ако е принципно… (Шум и реплики.) Понеже, знаете, в Новия завет още Свети Павел събира средства от църквите в Македония и Ахая, за да подпомогне бедстващите в Ерусалим, така че е много нормално една част от църквата да подпомага друга част на църквата, и аз не виждам какво лошо има в тази взаимопомощ. Това е нещо, което е залегнало в самия принцип на църквата, тоест тя е една в малкото, и в цялото, и една част може да подпомага друга част, така че за нас е неприемливо да има някакво ограничение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Шопов, съвсем накратко, ако може.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Разбира се, че накратко. Тук става объркване и не се има предвид, че нашето предложение е само за забрана за финансиране отвън и то по отношение целево – на заплатите на свещенослужещите на тези две вероизповедания, които получават тази субсидия. За всички останали вероизповедания нашето предложение не важи. Това е нашето уточнение.
Какъв е смисълът на това, което правим с отпускането на тази субсидия, на тези пари за свещеници, имами или ходжи, ако отвън, от Дианета продължи това финансиране, както е правено досега? Това е нашето предложение. Тук не става въпрос за останалите вероизповедания.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Искахте да вземете думата, заповядайте, госпожо Кузманова.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Началник съм на политическия кабинет на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов.
Благодаря за предоставената възможност да внеса няколко уточнения във връзка с направените възражения.
Първо, не смятаме, че направените предложения са извън обсега на Законопроекта, тъй като той всъщност е свързан с определени аспекти на финансовата дейност на съответните вероизповедания, в който аспект попада именно и финансирането от чужди държави и чужди граждани.
На следващо място, прави ми впечатление, че се получава известно объркване предвид факта, че в предходния законопроект, който беше приет в края на 2018 г., имаше два различна режима на даренията.
Едното предложение беше за даренията, които да са на предварителен разрешителен режим, който беше по предложението на народните представители господин Цветанов, господин Карадайъ и госпожа Нинова, и вторият режим, който беше предложен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Изказаните становища от всички вероизповедания по предходния законопроект всъщност се бяха фокусирали именно върху предварителния разрешителен режим, който се съдържаше в единия от законопроектите.
Неслучайно господин Йорданов каза, че нашето предложение в момента е съобразено със становището на Българската православна църква, което, ако ми позволите, ще цитирам. Става дума за становището, представено по предходния законопроект – стр. 15, то е достъпно и на интернет страницата на Народното събрание, в което се съдържа следното предложение: по-логична е следната редакция, обсъждайки чл. 28: „забранява се приемането на дарения от регистрирани по този закон вероизповедания, които имат произход от чужда държава, както и да се предвиди санкция за конфискация на подобно дарение, което да бъде прието от вероизповеданието, регистрирано на територията на Република България“.
И като погледнете предложенията, които сега са направили господин Искрен Веселинов и група народни представители, ще видите, че всъщност то е съобразено с предложението на Светия Синод по предходния законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, доцент Кьосева.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Уважаеми народни представители, действително се цитира такъв текст, който е предложен в становището на Светия Синод, но този текст не се съобразява и не се чете систематично с първоначалните страници от становището на Светия Синод, в които принципните въпроси са дебело, ясно, подчертано, с черно написано – че Светият Синод категорично е против ограничаването на даренията, на контрола, уведомителни режими и така нататък.
Всичко това беше казано от Високопреосвещените митрополити и на срещата с господин премиера в Светия Синод. Тук многократно разисквахме този въпрос. Това е становището. Не мисля повече да влизаме в юридически спорове. Уважаваме мнението на митрополитите.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви много.
Аз също уважавам мнението на техни Високопреосвещенства.
Мисля, че няма други изказвания.
Да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 1, против – няма, въздържали се – 8.
Преминаваме към предложението от народните представители Христо Гаджев и Младен Шишков.
Господин Гаджев, заповядайте да представите предложението накратко.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, Ваши Високопреосвещенства, дами и господа! Предложението, което сме направили с колегата Шишков, е по-скоро техническо и е свързано с ал. 2 на чл. 22 от Закона, който предвижда недопускане на принудително изпълнение върху църковна собственост, която е пряко свързана с богослужебната дейност. В т. 2 на въпросната алинея са отбелязани само молитвените домове.
Нашето предложение е да се включат и манастирите, тъй като има и други християнски деноминации, които имат манастири на територията на Република България и е редно все пак да бъдат равнопоставени с предходната точка. В противен случай, биха останали извън обхвата на действащата разпоредба. Мисля, че е логично да бъдат включени и манастирите в т. 2.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания, колеги?
Ако няма изказвания, ще подложа предложението на гласуване.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 1 по вносител.
Откривам разискванията.
Който иска да вземе думата по § 1 по вносител. Тук няма направени предложения.
Заповядайте, господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук е следващото най-скандално нещо в Закона. Известно е, че Българската православна църква не се регистрира, тя съществува екс леге. За първи път в Закона се прави подобно нещо по отношение на Мюсюлманското вероизповедание с тези алинеи в тези текстове. Това фундаментално е много голяма опасност.
Навсякъде в Закона за вероизповеданията и в поправките, които направихме в края на миналата година, говорим за регистрираните вероизповедания и за Българската православна църква, тъй като статутът на Българската православна църква е закрепен и в Конституцията, и, както казах преди малко, той е закрепен и по силата на Закона. Тук за първи път се прави нещо, което явно не се разбира.
Ако злободневието беше относно опрощаването на парите на Мюфтийството и там бяха хвърлени всичките усилия, никой не забеляза текста, с който всъщност правим от Мюсюлманското вероизповедание „вероизповеданието“. Не знам това разбира ли се и колко опасно е това? С това приравняваме Българската православна църква с Мюсюлманското вероизповедание, и то с това, което е, така да се каже, Главното мюфтийство – едното от двете главни мюфтийства, които се легитимират в българската общественост.
Християните явно не разбираме добре каква е структурата в Мюсюлманското вероизповедание, различията, които съществуват там, и този текст прави опит да обхване, да обгърне всички мюсюлмани под една шапка и в едно, както не е в християнската църква. Говорим, и фактически е така, за православни християни, за католици, за протестанти. А и в Мюсюлманското вероизповедание не всички са само мюсюлмани. Там има разлика и делението също съществува, като там са сунити, шиити, има, разбира се, и други, които не мога да изброя поради незнание, непознаване в тънкост на тази материя. Тук има хора, които представляват хората, преброили се на последното преброяване като мюсюлмани, сунити, ханефити, което е различно от така записаното в текста, който в момента обсъждаме – Мюсюлманско вероизповедание.
И сега нямат ли представителство тези 27 хиляди души, които са се определили в преброяването като алевити или шиити? Има ли разлика между единия синод и другия синод? Чрез този запис, който правим, за първи път създаваме от така нареченото Мюсюлманско вероизповедание екс леге титуляра на плащането на сумите.
Тук трябва да влезем в ролята на защитници на мюсюлманите, защото те не са еднозначна маса, представлявани и под ведомствеността само на единия от двамата главни мюфтии, които публично са ни познати. И аз не знам тук едните от кого се представляват, другите от кого се представляват?
Задавам въпрос и към уважаемите колеги от Комисията: задаваме ли си тези въпроси? Не правим ли нещо урбулешко, подобно на онова, което направихме през онази инфарктна вечер и на следващия ден в пленарното заседание, с онези поправки, които водят до необходимостта от поправките, които в момента правим? Задавам въпроса: изчистили ли сме тези проблеми? Това че определен депутат от ДПС внася този законопроект, не означава ли пристрастие и всъщност легитимация, тъй като той така е преценил и решил, на някои от мюсюлманските вероизповедания, в случая до това вероизповедание, към което, забележете, колеги, на предишното преброяване са се преброили 3700 души? 3700 души! Докато към Мюсюлманското Сунитско Ханефитско вероизповедание са се преброили всичките останали 420 хиляди и там отделно онези другите, които са алевитите.
И какво става по най-простата логика? Тези 3 хиляди с останалите около 420 хиляди и тези 27 хиляди алевити ние ги определяме като една обща маса, представлявани, със субсидия, насочена към всички тях. Това са все въпроси, въпроси и въпроси, тоест нещата за мен са в много груб вид.
Не е лесно да се намерят и отговорите в тази ситуация, но пак повтарям, основният, най-същественият проблем, въпрос тук е: не правим ли грешка, като направим този запис, с което Мюсюлманското вероизповедание го приравняваме към Българската православна църква? Има решение на Конституционния съд, то също не бива да се забравя. Някога навремето, когато минаваха тези текстове, Конституционният съд изрично се произнесе, че няма друго вероизповедание в България, което екс леге да залегне законово, да бъде формулирано под този надслов, както сме го направили в текста. Неслучайно по структурата на целия закон – още от първоначалното му приемане 90-те години, във всичките му поправки, в онова, което направихме ноември месец, та чак до сега, в момента за първи път в този текст ние записваме на ангро, съвсем на едро, без каквото и да е прецизиране, без каквото и да е вникване, без каквато и да е разлика Мюсюлманското вероизповедание, защото едното от двете главни мюфтийства, които съществуват в страната… Кой крив, кой прав, аз не мога да давам оценки, но задавам въпроси. Не трябва ли да се държи сметка и за този факт?
Така че нека да бъдем разумни, този текст да го отложим. Предлагам да го отложим за допълнително разглеждане, оглеждане и решение, което се надявам да намерим начин да бъде разумно.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Мисля, че по Законопроекта имаше достатъчно време да направите предложения, писмени становища и така нататък към всеки един от параграфите. Беше представено достатъчно време, за да може всеки да се запознае и да направи своите предложения.
Ще Ви помоля да се придържаме към вътрешните правила на Комисията относно времето, за което се изказваме, защото виждам, че има доста гости и доста желаещи да вземат отношение. Наистина да има възможност всички да могат да се изкажат по конкретните параграфи.
Вас ще Ви помоля съвсем накратко да вземете отношение. Предполагам от Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Аз ще бъда съвсем кратък.
В ал. 2 текстът „преди т. 1 след думите „по ал. 1“ да се добави „към общо преброените лица“. Този текст е абсолютно неприемлив и аз моля народните представители да го премахнат, тъй като, първо, противоречи на Закона за преброяването, тъй като там по един или по друг начин е записано, че преброените лица – не, а на въпроса: Вашето вероизповедание е? – преброените хора отговарят доброволно и са се самоопределили. Те не могат по никакъв начин да бъдат натикани в графата „преброени“ като несъществителни имена. Реално погледнато това се прави, за да се преодолее конкретиката.
Между другото, на народните представители ние сме раздали едно удостоверение от Националния статистически институт, който казва на отговор на Мюсюлманското сунитско изповедание: По данни от преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г. от отговорите на въпроса: Вашето вероизповедание е? – 546 хил. и 04 лица са се самоопределили, а не са преброени, като мюсюлмани сунити. При използването на информацията трябва да се има предвид, че отговорът на въпроса е доброволен на лицата и лицата сами определят принадлежността си към вероизповеданието.
Народните представители ще допуснат голяма грешка, ако наложат на самоопределилите се български граждани начина и формата на тяхната религиозна принадлежност.
Това по този въпрос, а по другия напълно подкрепям изказването на народния представител Шопов с оглед на това, че не само се приравняват, но това е първа крачка към дуализма в Република България. Българската нация е единна. Днес има решение на партия ДОСТ – всички знаем, че тя е извънпарламентарна, която иска българската държава да бъде двукомпонентна – на българи и турци. Първата крачка се прави на източно православие и ислям. Тази разпоредба, която вкарвате тук, е противоконституционна и в този смисъл аз не мога да разбера защо Българската православна църква допуска да бъде принизена – не, а да бъде приравнена на друго вероизповедание, по силата на което се нарушава не само Конституцията, но и решението на Конституционния съд от 2003 г. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
От Мюсюлманското изповедание – ще Ви помоля и Вас да бъдете кратки.
АСАН ИМАМОВ: Като реплика и отговор на въпросите, които постави господин Павел Шопов, искам да уточня два момента. Първият е по отношение на това, че Мюсюлманското изповедание щяло да се приравни на Българската православна църква – това не е вярно. Българската православна църква съществува екс леге, нейното съществуване е гарантирано от Закона и не е необходима съдебна регистрация. За Мюсюлманското изповедание това нещо по никакъв начин не може и няма как да се случи, то може да бъде заличено по искане на мюсюлманите в страната или по другите законови способи.
По отношение на това, че имало две изповедания. Първо да уточня, че Мюсюлманското изповедание от 1885 г., когато са първите данни за учредяването му с Указ на княз Фердинанд, до 2003 г. е едно единствено Мюсюлманско изповедание в България. То включва в себе си сунити, ханефити, които са над 90% от мюсюлманите в България, и всички останали вероизповедания. Няма никакво друго деление. През 2003 г., когато е приет настоящият закон за вероизповеданията, служебно регистърът започва да се води от Софийски градски съд. Служебна пререгистрация е извършена само на едно-единствено изповедание, и това отново на Мюсюлманското изповедание, защото няма второ, няма друго мюсюлманско изповедание към този момент.
През 2003 г. се регистрира едно ново дублиращо изповедание. Докато то цели единствено да отцепи, да създаде изкуствен разкол с мюсюлманите. Подчертавам „изкуствен“, защото това изповедание няма нито една джамия – не знам имами дали има, но ако са, са чисто, за да изпълнят Закона – два или три формално. При Мюсюлманското изповедание имаме 600 имами, имаме хиляди джамии, имаме и още 90 души администрация.
В момента, ако се допусне пък обратната логика, че, виждаш ли, толкова лесно ще създадем разкол, като позволим на едно новоучредено изповедание да дърпа от субсидията или да дърпа от имотите на заварено и съществуващо, се слагат предпоставки и за Българската православна църква. При преброяването през 2011 г., когато хората се определят дали са мюсюлмани – те се определят като мюсюлмани, дали са сунити – те се определят като сунити, няма конкретно зададен въпрос: коя е Вашата религиозна институция, съответно кое е Вашето вероизповедание?
При този либерален режим на регистрация, представете си, през 2011 г. хората са се преброили като източноправославни, а не като числящи се към Българската православна църква. По същата логика регистрираме източноправославно вероизповедание и това новоучредено източноправославно изповедание ще има претенция за субсидията, която се полага за Българската православна църква, впоследствие ще има претенции и за имотите ѝ. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Ще помоля по-кратко и по-експедитивно.
От Българската православна църква искахте да вземете отношение, заповядайте.
ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на вероизповеданията в България! Искам да кажа това, че ние не сме имали никакви задължения почти, освен това не сме изявявали молба за помощ, макар че имахме нужда от финансова помощ, тъй като трудно се изплащаха на някои места особено заплатите. Приехме с благодарност предложението да се помогне на вероизповеданията, като считахме, че принципът според самоопределилите се бройки е честен и справедлив. Не бихме искали сега да излезе така, че се отказва Законът от този принцип и се определят две вероизповедания, които ще получават, а другите не. Това вече би било дискриминация спрямо другите и нас сега ни обвиняват, но ние не носим за това никаква вина. Този принцип е честен действително, даже се съгласихме и на друго, че според този принцип на бройките трябваше да получаваме над 40 и няколко милиона. Ние се съгласихме даже и да са 15, защото казаха, че повече не може, но все пак това е помощ. Но сега, ако излезе така, че се определят две вероизповедания, които ще получават помощ, а други не, смятаме, че това е дискриминация и не е справедливо.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Заповядайте Ваше Високопреосвещенство.
ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Уважаема госпожо Председателстваща, моите почитания към многоуважаемата аудитория! Само да допълня към Негово Високопреосвещенство следното: че в крайна сметка Конституцията в своя преамбюл е закрепила принципа за равенство и справедливост, които са критерии за конституционосъобразност на законите.
Според чл. 4, ал. 1 от Закона за вероизповеданията вероизповеданията са свободни и равноправни. Може би, тъй като и по-напред стана дума, ако нямаме изричното упоменаване на Българската православна църква в този текст, тъй като ние си отговаряме на Закона, нямаше да се стигне до тази проблематика. Не е необходимо да записваме: БПЦ – БП в този текст като текст, като формулировка, тъй като ние отговаряме на Закона така и така.
Член 10 от Закона за вероизповеданията, както каза и господин Шопов, е съвсем ясен. Той дава някакъв известен приоритет дотолкова, доколкото ние сме традиционното вероизповедание и екс леге по Закона се легализираме като стара институция, но оттам насетне това противоречие в малка или в голяма степен би било решимо, ако нашето название на Българската православна църква не фигурира там. Благодаря сърдечно.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Цонев – от името на вносител, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, по-скоро като народен представител искам да взема отношение по темата.
Първо, изброяването тук не касае легализиране или легитимиране на едно или друго вероизповедание. Това се прави само за – обръщам се към Вас, Ваши Високопреосвещенства, и се надявам, че доцент Кьосева ще подкрепи, че текстът касае и е само за нуждите на субсидията, която се определя от чл. 28 по определен ред. Казали сме в Закона, че бенефициентите на тази субсидия, които и да са те, днес са Българската православна църква и Мюсюлманското вероизповедание в лицето на Главно мюфтийство, утре могат да бъдат и Протестантската църква – при следващото преброяване, и Католическата, и Арменската, и други вероизповедания.
По тази причина в Закона, който приехме, ние изрично сме вменили текст, че в Закона за държавния бюджет за всяка година изрично се посочва бенефициентът на субсидията с неговото наименование, независимо от това дали той е екс леге, както е Българската православна църква, или са регистрирани вероизповедания, защото вероятно и до това ще се стигне след следващото преброяване. Това не касае онова, от което се боите.
Дори да не приемем този текст, в Закона за държавния бюджет за следващата година, който ще приемем през октомври тази година, ще има такъв текст, защото вече приетият закон вменява това задължение на вносителите на Закона за държавния бюджет. Те ще упоменат кои са бенефициентите на субсидията за 2020 г. Понеже за 2019 г. Законът за държавния бюджет беше приет преди измененията на Закона за вероизповеданията, ние вменихме задължение на Министерския съвет да го направи с постановление. Сега се връщаме и го правим със Закона.
По тази тема смятам, че нещата са много ясни. Надявам се, че погасих Вашите страхове.
По другата тема аз ще дам още една гледна точка кой трябва да е бенефициент на субсидията – Главно мюфтийство или въпросното вероизповедание, което претендира и заради което всъщност правим цялото това упражнение, заради несъстоятелните му претенции. Онова, което ще дам като гледна точка е следното.
Всички сме съгласни, че ние правим това упражнение, за да прекратим влиянието на Дианета върху вероизповеданието на мюсюлманите в България. В началото го казвахме: „едно вероизповедание от една държава“, после почнахме да го казваме директно. Хайде сега да питаме: кой получи субсидията от Дианета и кои имами получаваха част от заплатите си, възнаграждения и така нататък в последните години? Защото, ако ние искаме субсидията да свърши работа, ако ние през цялото време говорим за национална сигурност и за решение на Консултативния съвет, защото колкото и да го изопачаваха БСП и други оратори между първо и второ четене на Закона, решението на Консултативния съвет беше такова: да се прекрати влиянието на чужди държави върху българските вероизповедания чрез тяхното финансиране. Кой беше? Питам Главно мюфтийство: към Вас ли беше насочена субсидията? (Реплика от Джелал Фаик.)
Целта на тази субсидия е насочена да прекрати влиянието и субсидията от Дианета, и тези, дето са я получавали, били спорни. Не са спорни, уважаеми колеги! Те са тези, които трябва да я получат.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по темата?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Цонев, само преди малко, преди един текст ние отново гласувахме възможността на практика от чужбина и от Дианета, за който говорим, да влизат пари. Последно тези пари са 2 милиона, за в бъдеще не се знае. Въпрос на желание, на воля е дали да бъдат 2 милиона повече или по-малко. Няма забрана и няма текстове, които да санкционират подобна практика, защото в следващите текстове ние от „Обединените патриоти“ сме записали и санкциите, в случай че пари от чужбина бъдат вкарани в България.
Ето, виждате ли – имаме две мюсюлмански вероизповедания в момента. Как да отсъдим, кажете, колеги, кой крив и кой прав? Кой има право, или и двете вероизповедания имат права? Може би по начина, по който те са се самоопределили. Защото, пак повтарям, огромната, преобладаващата, подавляещата част, казвам го категорично и ясно, са се самоопределили към Мюсюлманското Сунитско Ханефитско вероизповедание. А 3000 души, господинът отсреща, колегата, защитава тезата, че тези хора, както сме заложили принципите в Закона, се представляват и това тяхно представителство трябва да бъде подплатено, осигурено. А колегата Цонев от ДПС твърди, че правата са върху тези 3000 души, които са се самоопределили общо към мюсюлмани.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Помолих кратко, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз, като един логично мислещ човек, си задавам въпроса: кой има право? Логично е, както има православни християни, както има католици християни, както има протестанти християни, да има и мюсюлмани шиити, а ние признаваме, че всички са мюсюлмани ей така, на едро, ангро.
Това са въпроси, които аз задавам и не намирам отговор на тях.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Това Вие развихте като теза и в предишния параграф. Сега давате възможност и на господин Цонев да иска да вземе отношение.
Наистина Ви моля съвсем накратко. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз ще кажа на първата част от изказването на господин Шопов, че ние не сме казали, че не сме за отхвърления текст. Просто Българската православна църква каза, че е против и всички се съобразиха. Така че ДПС не е против да бъде забранено това финансиране, господин Шопов. И ще Ви го кажа и в залата. Ще го покажем и с гласуване. Но се съобразихме с мнението на Българската православна църква. Всички тук заедно се съобразихме.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Съвсем накратко, заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Ние просто считаме, че не може да се забрани на някоя държава да финансира, а трябва да се направи друго – да се забрани на този, който го получава, и да се намери начин. Това е била нашата основна позиция.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Връщаме се назад в текста, който приключи.
Господин Стойков искаше съвсем накратко да вземе отношение. Заповядайте.
СТЕФАН СТОЙКОВ: Благодаря Ви.
Обръщам се към всички народни представители, които са на тази маса, и към всички тези хора, които присъстват на заседанието. Самият господин Цонев Ви каза: този законопроект е само едногодишен, той обхваща само 2019 г. Причината е следната.
Когато правителството взе решение да направи постановлението за раздаване на тези средства, се оказа, че има това противоречие между сунити ханефи и мюсюлмани. По Устав е написано кой какъв е. Тогава се обърна работата към Вас. Вие сте тези народни представители, които ще гласувате само за една година – нещо, което ще остане в бъдещето като разписано в един закон.
Молбата ми е: не правете тази грешка!
Аз не съм против като гражданин и като вярващ в нашето вероизповедание догодина в бюджета да се впише каквото трябва да се впише. Може да се впише „мюсюлманско“, може да се впише „сунитско ханефитско“, може да се впише „католическо“, но това ще бъде в самия Закон за бюджета. Той разпределя парите. А сега Вие в Закона за вероизповеданията въвеждате още едно религиозно вероизповедание, което ни прави неравнопоставени спрямо нашата Конституция. Благодаря Ви и желая утре, като гласувате, да си спомните за моите думи.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Мисля, че се взеха достатъчно отношения по параграфа.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Не, не се взеха. Много Ви моля, защото тук се казаха много неистини.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Съвсем накратко, защото взехте отношение по предварителния параграф.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Само ще покажа, народните представители го имат. Господин Цонев го знае много добре. Господата от Мюсюлманското изповедание – също. Техният лидер Мустафа Хаджи през 2010 г. по дело № 1806 е признал правоприемството на Мюсюлманското Сунитско изповедание, и това е закон, уважаеми дами и господа. И когато господин Цонев пренебрежително политически ухажва едно вероизповедание, трябва да знае това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предлагам да преминем към гласуване, защото дебатът много се разводни. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
В залата ще отговорите. Ще имате възможност всички да се изкажете в залата.
От Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание сте представили Вашите документи, приложили сте ги, те са на разположение на сайта на Комисията. Имате становища и този, и предишния път при първо четене. Който желае, може да чете и да се запознае по-подробно.
Пристъпваме към гласуване.
Моля да гласуваме § 1 по вносител.
За – 7, против – 1, въздържал се – 1.
Преминаваме към § 2, който пак е по вносител. Ще помоля конкретно по този параграф, тъй като няма направени предложения, съвсем накратко някой от народните представители, ако иска, да вземе отношение.
От Българската православна църква, заповядайте.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Предложението вероятно се дължи на редакционен пропуск, тъй като в текста на ал. 2 пише, че максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, които могат да се изплащат за сметка на държавната субсидия…
Нас ни притеснява „могат да се изплащат“, думите „могат да“.
В действащия текст, който приехте през месец декември, изрично е записано „се изплащат“, тоест от субективно право вероизповеданията да получат тази държавна субсидия и от задължение на държавата, което е поето, да я предостави на вероизповеданията, с вкарването на понятието „могат да“ отиваме в хипотезата на правна възможност, а не на задължение на държавата.
Много Ви моля, вероятно става дума за редакционен пропуск, да се заличат думите „могат да“.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Министерството на финансите, ако могат да кажат нещо по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По този начин става ясно, че заплатите могат да се дофинансират и със собствени средства на самото вероизповедание.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Това предизвика абсолютно двусмислено тълкуване и с доста колеги юристи обсъдихме този въпрос. Това действително изглежда чисто редакционен пропуск. И сега, както е написан текстът на действащия закон, е ясно, че вероизповеданията могат да си доплащат каквото решат, но с понятието „могат да“ сме категорични, че дава възможност за такова тълкуване и сме за това да се заличи понятието „могат да“.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Предлагам, ако искате да припознаем текста да отпадне „могат да“. Поемам отговорността да го направя.
Ако имате да добавите нещо, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Мисля, че няма спор. Такава хипотетична възможност или невъзможност не е полезна в един закон. Като юрист считам, че винаги трябва да залягаме на твърдите понятия.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ако искате, първо, да подложим на гласуване редакционно-техническата поправка, която ще направим – да отпадне „могат да“.
Моля да гласуваме.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Предлагам да пристъпим към гласуване на целия параграф, заедно с редакционната техническа поправка, която направихме.
Моля да гласуваме § 2.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към предложението от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на нов параграф.
Господин Йорданов, Вие ли ще представите? Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Де факто нашето предложение за допълнителни алинеи в чл. 36 пряко кореспондира с неприетите вече наши предложения в чл. 21а, но въпреки всичко аз не ги оттеглям – оставям ги на Вашето внимание, по Ваша преценка.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като основният текст е отхвърлен по това, което в момента е като предложение, предполагам, че няма да има дебати, няма за какво да коментираме нещо, което вече е минало. Предлагам да го подложим на гласуване.
За и против – няма, въздържали се – 9.
Преминаваме към § 3 по вносител.
Няма постъпили предложения за промяна.
Ако от народните представители има някакво кратко отношение? Няма желания за изказване. (Шум и реплики.)
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Имам изказване по този текст.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Имате пак изказване, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Да, защо? Нямам ли тази възможност?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Не, не, имате. Понеже не Ви видях, съжалявам.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: В § 19 и в действащия законопроект имаше регламент, по който се гласува Постановление № 17 на Министерския съвет, което в момента е във Върховния административен съд като постановление. С гласуването на този текст Вие ще изземете функциите на справедливия български съд и ще преразгледате дело, което е висящо. Поради тази причина Ви моля да отхвърлите този текст.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други отношения, изказвания, предложения, становища? Не виждам.
Да пристъпим към гласуване на § 3.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към разглеждането на § 4 по вносител.
Имаме предложение от народния представител Боряна Георгиева, така че мога да дам… (Реплики.)
Това е искане за отменяне. Има и идентично предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за отпадане на § 4 по вносител.
Ако някой от Вас има нещо съвсем накратко да добави?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще призова без обсъждане и без особени дебати. Това стана в обществото до този момент.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Нека Боряна да каже.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, разбира се.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Имаме все пак представител на вносителя – госпожа Боряна Георгиева.
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Няма да отнемам времето Ви, знам, че е ценно. Мотивите сме ги описали подробно. Нашето желание е § 4 да се отмени. Смятам, че всички сте се запознали. Заинтересованите лица имат информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Тук има и предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Госпожа Менда Стоянова също е тук, може да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм от групата народни представители. Ние практически подкрепяме предложението на Боряна Георгиева и Искрен Веселинов за отпадането в тази редакция, която включва опрощаване на тези задължения. На това място предлагаме да се създаде нов § 9 с друг текст, който дава възможност, по искане на съответното вероизповедание, неговите задължения да могат да се отсрочат. Това е ред, който съществува в Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК) и който ние частично възпроизвеждаме тук.
Въпросите, които възникнаха: защо се налага да правим текста тук, когато там има текст?
Текстът в ДОПК касае преди всичко стопански субекти и поради тази причина не би могъл да се приложи едно към едно към вероизповедания. Фактът, че имаме специален закон за вероизповеданията, ни дава основание тук, в този специален закон, да разпишем и този ред за отсрочване на тези задължения, като определено трябва да кажа, че това, което е идентично с ДОПК, са всъщност условията. Те са условия, касаещи, че за срока на самото отсрочване прекъсваме давността, това е много важно да се знае, тоест не тече погасителна давност. Второ, за целия срок на отсрочването текат лихви – такива, каквито са предвидени и в ДОПК в тези случаи. За да се даде това отсрочване, за да се разреши това отсрочване, трябва да има обезпечения, които да гарантират за целия период на отсрочването главницата и лихвите, които се полагат за него.
НАП ще следи тази процедура. НАП ще даде формалното разрешение на този закон, на това искане, и смятаме, че при тази ситуация, която предлагаме, даваме възможност на вероизповеданията да излязат от неблагоприятното положение, в което по един или друг начин са влезли. Даваме възможност – най-важното за изменението на този закон е именно държавната субсидия за плащане на заплати на свещенослужителите и другите служители да бъде изпълнена. В противен случай, знаете, това вече е факт, тя отива по запори, наложени от НАП и съдии изпълнители.
Предлагам да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: При моето най-голямо уважение към Вас, госпожо Стоянова, ще Ви заявя нещо, което съм казвал много пъти, когато съм бил член на Бюджетно-финансовата комисия, че Вие, финансистите, много често правите абсолютно несъстоятелни правни фигури и интерпретирате нещата не по начина както повелява Конституцията, Законът за нормативните актове и надолу цялата йерархия на нормотворчеството.
Имаме Данъчно процесуален кодекс, който е най-висшата форма на законово творение. Той е най-високо в йерархията на законовите актове и според Конституцията, и според правната теория, и съобразно Закона за нормативните актове. И сега да вкарваме данъчно-процесуални разпоредби в този закон е нещо, което дисквалифицира и до голяма степен компрометира Кодекса като висш, както Ви споменах, нормативен акт.
Защо го правите, не знам, нищо не постигаме. Разпръскваме по този начин, което цели да не става един кодекс, какъвто е Данъчно процесуалният кодекс, в отделни закони. Това е лош прецедент. Оттук нататък може да се стигне и по-нататък – за други законопроекти да правим лекс специалис по различни поводи.
Аз съм против този текст тук, а как ще бъде разсрочено задължението, за което, мисля, че в обществото се създаде консенсус и никой няма нищо против, това е работа на Министерството на финансите, на данъчните власти, и то съобразно онези правила, които са в този връх на законотворчеството, наречен Данъчно процесуален кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Съвсем кратко. Бих Ви подкрепила, господин Шопов, защото аз съм най-големият радетел за спазването на ДОПК, само че текстовете по чл. 83, които са заложени, няма как да бъдат приложени от администрацията към конкретното вероизповедание. Тук са записани няколко текста, които съгласно Кодекса трябва да бъдат кумулативно изпълнени.
Ще Ви зачета само един от тях, който по никакъв начин няма как да бъде изпълнен: „Коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходни две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочването или разсрочването, въз основа на доказателства за бъдещо развитие са определени по методите и в границите на стойностите, установени с наредбата по ал. 9”.
Разбирате, че това са текстове – само единия от тях посочвам, които касаят преди всичко стопанска дейност, на която би могла да се изчисли нейната ефективност, финансова автономност и така нататък, като условия за подобно отсрочване. Затова се налага за този специален закон и за тези специални неправителствени организации – не искам да ги наричам, защото, с цялото ми уважение, различните вероизповедания са все пак различни от обикновените неправителствени организации, мисля, че правим правилната стъпка в тази посока и ще помоля колегите да ни подкрепят.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само една реплика, с едно изречение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Едно!
МЕНДА СТОЯНОВА: Значи след това трябва да взема дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само едно.
Ако няма възможности в Данъчно процесуалния кодекс да се решат тези проблеми, тези въпроси, да направим поправката там, а не да пилеем нормите, да ги разхвърляме насам-натам по различните закони.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Други народни представители имат ли нещо? Няма.
Някой друг иска ли да вземе отношение?
Съвсем накратко – заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Както виждате, аз съм много кратък.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Да, разбира се. Припомням на всички правилата. Благодаря.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Има една стара приказка, че дяволът е в детайлите.
Госпожа Менда Стоянова, която дълбоко уважавам и която спазва закона, само не каза две много важни неща: че основният лихвен процент не е равен на законната лихва. Оставайки със законния лихвен процент натрупването, то е нула. Тоест за този период от десет години, който се предвижда, тя ще бъде нула.
Второ, кога се прекъсва погасителната давност? Погасителната давност се прекъсва, когато орган даде разрешение за отсрочването. Само че такъв текст за това колко време трябва да мисли този орган, който е подвластен на министъра на финансите, няма. Следователно той може да се произнесе в рамките на три месеца, в рамките на един месец, както е в ДОПК, в рамките на четиринадесет дни, както има, но може да се произнесе и в рамките на три години, което означава, че за този закон, който се прави за едно изповедание, този давностен срок – аз ще Ви кажа, изтича 2021 г. Тоест освен всичко останало се прави и опрощаване, не разсрочване.
Вторият момент, който е много важен. В ДОПК има съществен…
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Съвсем накратко! Това не е кратко – наистина.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Да, да. Съвсем кратко е.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Когато задълженията са над три милиона, министърът на финансите трябва да запита Европейската комисия за държавна помощ. И аз искам да кажа на народните представители, и най-вече на господин Цонев, който ще ми отговаря в Народното събрание през трибуната, че има преюдициално запитване, което ще спре това безобразие.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз да отговоря, защото това, което казахте, не отговаря на истината.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Стана пак дискусия.
Добре, заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не. Това не е дискусия, това е отговор.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Да, да, разбира се, изложете своето виждане.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е отговор, за да не мислят всички присъстващи, че това, което господинът каза, е сто процента така.
Първото, което казвате Вие, е, че няма срок, в който НАП…
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Къде е срокът?
МЕНДА СТОЯНОВА: Разрешението за отсрочване се издава от съответния компетентен орган в 14-дневен срок след представяне на обезпечение, което покрива размера на главницата и лихвите на задълженията за периода на отсрочване. Има 14-дневен срок след представяне на обезпечение. Ако обезпечение не се представи, просто няма отсрочване и си тече общият процес на събиране.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: А къде е записано това? Не е записано.
МЕНДА СТОЯНОВА: Как да не е записано?
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Къде е записано, че ако не се представи обезпечение, продължава по общия ред на ДОПК?
МЕНДА СТОЯНОВА: Просто няма отсрочване. По-логично от това? След като няма отсрочване, какво остава?
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Няма разрешение.
МЕНДА СТОЯНОВА: Много моля, не ме прекъсвайте!
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ако обичате, недейте да влизате в диалог. Мисля, че има ред, в който даваме думата – Вие взехте отношение, в момента е госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, има срок за произнасяне и той е 14-дневен.
Второ, лихвата, за която Вие говорехте, че е специална. Искам да прочета чл. 83, ал. 3, която казва, чета я дословно: „За периода на отсрочване или разсрочване длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план“. Край! Това е същата норма и не бихме могли да сложим друг лихвен процент.
И третото Ви възражение, което касае държавната помощ. Може би колегите от Министерството на финансите по-добре от мен ще кажат, но държавна помощ съгласно европейските правила има тогава, когато има конкурентна дейност, само че в нашия случай нямаме конкурентна дейност на вероизповеданията. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Мисля, че госпожа Стоянова беше достатъчно ясна. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно изречение може ли, госпожо Председател?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Не, само…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разколниците във всяка една вяра и всяка една религия се наказват не по човешките закони, а по законите на Всевишния Бог!
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Божиите закони ще бъдат пред парламента.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ако обичате, недейте да си взимате думата по този начин.
Българската православна църква – давам на Вас думата, заповядайте.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Уважаеми народни представители, само за да бъда полезна в едно понятие, въобще по същество няма да се изказвам, тъй като това не е моята материя. Записано е „регистрирани вероизповедания“. Всички сте със съзнанието, че това включва и Българската православна църква, само че не е вярно – нито в предложението, нито в Законопроекта. Регистрирани вероизповедания са само тези, които са регистрирани в съда. Българската православна църква е извън тях. Тоест, за да бъдете прецизни, за да не я изключите поради техническа грешка… (Реплики.) Да, така е. Тоест всички до момента сте с ясното съзнание, че и Българската православна църква е вътре, но тя не е.
Миналия път имаше изказване от митрополит Йоан, че ние имаме вероятно малки задължения и няма да се възползваме, но ако сте със съзнанието, че сте включили и Българската православна църква според така записаните разпоредби, и в предложението, и в Законопроекта не са записани. Тоест трябва да има друго понятие – „или вероизповеданията по този закон“. Може да не се посочва Българската православна църква – не държим на това, но да бъде „вероизповеданията по този закон“, а не „регистрираните“, защото регистрираните изключват Българската православна църква.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Съгласни сме, да.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Просто искаме да Ви бъдем полезни.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Да, ще си вземем бележка.
МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм с Вас.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласявам се.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Двамата финансисти са съгласни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да кажа, че в текста, който отхвърлихме, имахме предвид това и затова там пише: регистрираните по този закон.
МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам допълнение: „По искане на Българската православна църква и на регистрираните по този закон вероизповедания“ и така нататък.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре, направихме уточнението. Благодаря, госпожо Стоянова.
Предлагам да преминем към гласуване.
Да подложим първо на гласуване предложението на народния представител Боряна Георгиева и предложението на Искрен Веселинов и група народни представители, защото са идентични, за отпадане на параграф 4.
За– 9, против и въздържали се – няма.
Предлагам да гласуваме редакцията към предложението на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители, която само да запиша коректно, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: „По искане на Българската православна църква и на регистрираните по този закон вероизповедания“ и така нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Дайте да уточним първо и ще го подложим на гласуване. (Реплики.)
МАРИЯ КЬОСЕВА: Ако сложите само понятието „По искане на вероизповеданията“, без да се уточнява Българска православна църква и прочее. По този закон, защото понятието „регистрирани вероизповедания“… (Реплики.)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Вижте, тъй като има и вероизповедания, които не са регистрирани, мисля, че в чл. 28 е описано.
МЕНДА СТОЯНОВА: „Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания…“ Това е чл. 28 от действащия Закон. Ако го възпроизведем тук, няма да имаме различия. В противен случай, ще имаме различни текстове в различните членове на Закона. (Реплики.) Затова: „Българската православна църква или регистрираните вероизповедания…“.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Мисля, че в чл. 28 най-добре е описано. Искате ли по този начин да го гласуваме?
Заповядайте.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Възможни са два подхода: изрично да бъде записано наименованието на Българската православна църква – Българска патриаршия, и другият подход е „вероизповеданията по този закон“.
Имаше реплика, че има вероизповедания, които не са правосубектни, тоест не са юридически лица, но тези вероизповедания не могат да я ползват, защото, за да можеш да ползваш такава привилегия и права, трябва да си субект на правото. Като не си субект на правото, няма как да искаш тази субсидия. Понятието „вероизповеданията по този закон“ върши работа.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство.
ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Мисля, че тук се говори за тези вероизповедания, които имат дълг към държавата. Ние не сме от тях. И специално, ако се пише „Българска православна църква“, тоест и ние можем да получим опрощавания, каквито нямаме. Между другото, това е много неясно. В обществото се говори, че всички вероизповедания дължали, а ние не дължим и се опасявам, че именно така ще се възприеме. Затова бих приел втория вариант на госпожа Мария Кьосева, където да не се споменава, тъй като нямаме дългове, а излиза, че и ние можем да получим прошка на нашите дългове.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ние сме се придържали единствено и само от изписването в този закон, който така вървеше: „за Българската православна църква – Българска Патриаршия, и регистрираните вероизповедания“, но след като настоявате да бъде „вероизповеданията по този закон“, тогава можем, имаме консенсус от всички в тази зала, по този начин да го гласуваме.
Предлагам да подложим на гласуване поправката, която вече споменах – „вероизповеданията по този закон“ да влезе в предложението на господин Цветанов и група народни представители.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Сега вече да гласуваме цялостното предложение за създаване на параграф 9 на господин Цветанов и група народни представители, с редакционната поправка.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
След като сме приели с гласуване и сме подкрепили предложението на господин Цветанов и група народни представители, предлагам да подложим на гласуване създаването на подразделение „Преходна разпоредба“. Това са правно-технически изисквания, които трябва да бъдат подложени на гласуване.
Ще има някакво преномериране и ще стане следващ параграф предложението на господин Цветанов и група народни представители.
Моля да гласуваме.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Колеги, ще помоля да направим едно последно гласуване, като предлагам да упълномощим референтите за правно-технически редакции и номерация на параграфите, за да може наистина да изчистим текстовете за второ четене в залата.
Моля да гласуваме.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Мисля, че с това изчерпахме първа точка от дневния ред.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.

Колеги, ако имаме нещо по точка „Разни“, ако не, закривам заседанието.
Благодаря на всички.
Хубав и успешен ден!

(Закрито в 16,26 ч.)

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения Алексиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.