ПОСЛЕДНО: Законът разсрочи 8 000 000 лева дълг на мюфтийството с 10 години

28.03.2019

България промени религиозния закон по искане на ТУРЦИЯ

„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, заяви външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу в публична реч Той посочи, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той отново се свързал със София. Но с кого – не уточни. В словото си в центъра за обществено образование Чавушоглу каза, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната“.

Днес депутатите окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те се отказаха от този вариант.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при наличието на задълженията. Това е с цел да предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка). В началото на месеца главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди пред bTV, че от 5 години насам мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.

Според новите промени вероизповеданията могат да поискат отсрочка до 10 г. за погасяване на задълженията си, в това число данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения. През това време все пак ще дължат основния лихвен процент.

Днес бе прието и да се конкретизира, че държавната субсидия се полага освен на Православната църква, и на Главното мюфтийство. Досега законът предвиждаше тя да е за „мюсюлманските вероизповедание“, като в това число можеше да бъде включено и регистрираното мюсюлманско-сунитско вероизповедание на бившия главен мюфтия Недим Генджев. Преди време председателят на парламентарната комисия по финанси Менда Стоянова обясни, че процедурата по разсрочване на дълговете ще следва логиката на вече разписаната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) процедура за разсрочване на задължения на стопански обекти.

 

Чл. 29. (2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.

(4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

  • административно бреме при регистрация на вероизповедания да ce внесе решението за регистрация на съда в Дирекция „Вероизоведания“  в седемдневен срок
  • да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито

3 Responses to ПОСЛЕДНО: Законът разсрочи 8 000 000 лева дълг на мюфтийството с 10 години

  1. Спаска Атанасова
    Спаска Атанасова on 29.03.2019 at 18:09

    Нищо не се знае до кога е това ,всеки ден нов закон!

  2. Dimitar Boukliev on 30.03.2019 at 16:06

    Законът за вероизповеданията забранява на чужденци свободно да участват в църковните богослужения.

    Някой в България ще протестира ли срещу тази антидемократична мярка?

  3. Nikolai Pankov
    Nikolai Pankov on 31.03.2019 at 22:58

    НЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПОСЛЕДНО.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.