Не бъди невярващ, а вярващ

Тази година Томина неделя съвпада с годишнината от кончината на великия немски реформатор Филип Меленхтон (1497-1560). Което води до размисъла, че истинската Реформация трябва да води до вяра – не до неверие…

Д-р Теол. Доний К. Донев

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ (Йоан 20:27)

Преди няколко години слушах един млад проповедник, който се опитваше да обясни що е то постмодернизъм в църква. Не успя. Като млади проповедници всички сме се опитвали да обясняваме. Като поостареем, почваме да разбираме, че не ние обясняваме вярата, а тя обяснява нас. И най-вече, че ако вярата можеше да бъде обяснена, нямаше да бъде вяра.

Истината обаче е, че пост–модернизмът с многото си обяснения деконструира вярата. Затова е и притеснително, че повечето проповедници днес не проповядват, а се обясняват от амвона. В християнската апологетика няма нищо лошо, но когато от Живото Слово в Събранието на Тялото останат само едни безкрайни логични и не толкова логични обяснения, това е явен знак, че църквата е изгубила силата си. А в някои случаи, дори своята идентичност.

Caravaggio_-_The_Incredulity_of_Saint_ThomasОбяснява ce например, че Троицата не била доктрина на Ранната църква. А друга безпочвена теория, че първите петдесятни мисионери в България не били в съгласие относно Троицата. И Заплишни и Воронаев са изпратени от Асамблеи на Бога, които отхвърлят ереста на единобожието още през 1914г. Освен първите петдесятни, Троицата изповядват конгрешанските и методистки мисионери, които идват в България през 1815г. А Атанасиевото верую и  Григорианската троическа ортодоксалност са част от българското православие от самото му начало. Така че нови обяснения за Троицата са просто ненужни.

Обяснява се още, че сме нямали свободна воля спрямо избора на човек да бъде спасен или не. Чисто практически, на дали в България има дори един спасен вярващ, който да е приел Христос без личен избор. А и механическо богословие от типа „Аз, роботът” е на практика неприложимо в организма на църквата. То принадлежи в една друга библиотека „Приключения и научна фантастика” издавана в един малко по-друг идеологически строй за който вече няма място в църквата. Докато свободната воля на човека идва от Библията. Поне така твърди идеологът на протестантската евангелска Реформация, Филип Меленхтон. И ако избраните за спасение наистина са вече предопределени, то защо е нужно да проповядваме до краищата на света?

Обяснява се и доктрината на освещение и святост и то точно в петдесятни църкви, които са в основата на движението на светостта и без които никога не би имало богословие на обновлението (renewal theology). Обясняват не други, а хипер-калвинисти като Пол Уошър, който е категорично против богословието на обновлението. Ако човек няма свободна воля и след като е спасен завинаги не може да отпадне от благодатта, както твърди Уошър, тогава защо е нужно продължително освещение в живота му? Това Уошър не ни обяснява.

Наред със спасението и освещението, неотдавна двама пастори (от София и Бургас) обясняваха, че белега говорене на езици не е задължителен за кръщението в Св. Дух. Такова твърдение е небиблейско и такава практика никога не е имало в стогодишната история на българското петдесятно движение. В това число, сравнението на библейската „гласолалия” с кунделини или спиритични и окултни прояви е толкова налудничаво колкото сравнението на Господната вечеря с ритуала „сатанинска евхаристия”. Онези, които твърдят каквато и да е прилика между двете, трябва да проверят себе си за хула против Св. Дух т.е. преписване на делата на Бога на Веелзевул, наричано от Библията „смъртен грях”. В подобно положение изпадат фарисеите които обясняват, че Христос чрез началника на бесовете изгонва бесовете. И ако изгонването на демони бе неразделна част от служението на Христос, апостолите, ранните християни като част от Голямото поръчение, защото тогава църквата днес се обяснява относно и с демоните, вместо да освобождава от тях демонизираните в синагогата на Сатана?

За изцелението до преди 25г. се обясняваше, че Бог изцелява ако е волята Му. След това започна да се обяснява, че изцелението е винаги Божията воля. Вместо библейски баланс по този въпрос се създаде излишно напрежение от обяснения. Днес, вместо църквата да изцелява и работи на нивата, едни обясняват, че не е Божията воля да има изцелителни дарби в църквата, а други търсят кого да обвинят когато някой изгуби изцелението си. А дали може някой да посочи поне един новозаветен случай на получено и изгубено изцеление?

Наред със спасителното, освободителното, изцелителното дело е и Божията промисъл на кръста с обещанието: „Царството Божие търсете най-напред и всичко останало ще ви се прибави” (Мат. 6:33). Ако „Еова Ире е промислил” както пеехме през 90-те, защо повечето църкви в България не практикуват Божия промисъл? Спрял ли е Бога да снабдява нуждите ни само защото един пастор от малък си мечтаел за червено ферари, друг спечелил дело срещу инвестиционна компания на запад, а трети организирал мултипластов бизнес? Та нали същите примери за Ананий и Сапфира, медникаря Александър, доходоносната запитвачка на дух-питон са добре познати на ап. Павел в много пластовите религиозни схеми за печалби чрез идолопоклонство в почти всеки град на Мала Азия. И въпреки това, той продължава да твърди: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.” А и на какво друго да се надява църквата днес освен че: „Еова Ире е промислил”?

С подобна логика в новата си книга, Джон Макартър обяснява, че проявата на духовните дарби са спрели отдавна, кръщение със Святия Дух няма и цялото петдесятно движение по света е в ерес. Това твърдение заклеймява над 700 милиона петдесятни харизматици. Другите протестантски вярващи по света са едва 100 милиона. Без излишни глобални заключения, за България със сигурност можем да кажем, че ако нямаше петдесятно движение, българският евангелизъм щеше да е със същата членска маса от преди последната балканска война. И то ако въобще бе успял да просъществува до днес!

Проявите на дарбите в църквата включват и пророчества. Хипер-калвинистът Джон Пайпър обяснява, че пророчествата са ненужни защото сред тях има много спекулации. И ако за много други неща Пайпър откровено греши, тук май е прав. Особено за конгломератни пророчества от нов тип за които ни се обяснява, че били условни т.е. може и да не станат. А дали така са пророкуват ап. Петър за Господния ден (2 Пет. 3:10), ап. Павел и Яков за Господното пришествие (1 Сол. 4:15; Як. 5:7-8) или ап. Йоан за идващото Царство?

В контекста на есхатологията ни се обяснява най-много. Там е и най-лесно защото няма как да се провери с точност. Поне не преди Деня Господен. Но какво да правим с есхатологията на Ефрем Сирни, Кирил Римски и плеяда други църковни отци от 3-4в., които вярват в премилениалното връщане на Христос преди скръбта? И как да ги съчетаем с постмодерната хипотеза, че днес живеем в Милениума, който започнал преди 2000г. на Петдесятница? Колкото и да се обяснява, не може една църква като българската, която е устояла 45 години на гонения благодарение на премилениалната си вяра, просто ей така да реформира есхатологията си. Поне не преди Деня Господен.

Това са само някои от новите обяснения, които ни се поднасят четвърт век. Ако ги приемем за валидни, трябва да спрем да вярваме в Троицата, свободната воля за спасение, освещението, изцелението, дарбите, белега говоренето на езици при духовното кръщение, грабването, премилениалното физическо връщане на Христос в Милениума и още много. Вкратце, трябва да спрем да вярваме почти всичко, което сме приели като повярвахме (Кол. 2:6). Това би означавало не само да останем без вяра, но и да променим своята идентичност от вярващи в невярващи. А без вяра ни остава само едно седмично събиране без чудеса, знамения, дарби и без сила, в което ни се обяснява социалното роля на църквата в общество, икономика и политика. Остава ни единствено като Тома да бъдем не вярващи, а невярващи. Може би и затова, в есхатологичния свършек на времето, Христос стои на вратата на историята без много обяснения, а с въпроса дали ще намери вяра на земята (Лука 18:8). И с ръце прободени протегнати към невярващите за да станат отново вярващи (Йоан 20:27).

11 comments for “Не бъди невярващ, а вярващ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.