Към всички вярващи в предопределението

31.08.2017

JW-full[1]от Джон Уесли

1. Беше ми предадено, че някои от Вас казвали, че настоящите цитати не са верни; че някои думи не принадлежат на посочените автори; други, че не са казани в този смисъл и че нито самите Вие, нито някой друг защитник на предопределението е казвал или би казал такива неща.

2. Приятели мои, авторите, които цитирам тук, са добре познати и Вие можете да прочетете думите им със собствените си очи. И Вие, които ги четете, признайте пред собствената си съвест, че те са казани точно в този смисъл, а не в някой друг, т.е, че този техен смисъл е подкрепян от целите съчинения, от които те са взети.

3. Но Вие наистина ли казвате: “Никой истински защитник на предопределението не е и не би могъл да говори това” ? Защото всеки истински защитник на предопределението трябва да говори така, а също и Вие, ако се осмелите да говорите открито, освен, ако и те и Вие отречете собствения си фундаментален принцип.

4. Вашият фундаментален принцип е следният: “Бог от вечността е определил това, което ще стане.”. Но от тази единствена позиция неизбежно следва всичко, което ще спомена по-нататък. За Вас остава единствено да изберете (а Вие трябва да изберете) едно от следните три неща, Или
(1) Да извъртате и избягвате въпроса и безкрайно да говорите уклончиво, или
(2) Да преглътнете всички тези неща и честно да заявите това; или
(3) Да се отречете от всички тях и да вярвате в Христос, Спасителят на всички.

ПРИЯТЕЛЯТ: Господине, чувал съм, че Вие правите Бога автор на греха и безмилостен унищожител на по-голямата част от човечеството.

ВЯРВАЩИЯТ В ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО: Отричам това; Аз единствено казвам, че “Бог от цялата вечност е определил без възможност за промяна това, което има да стане.” (Assembly’s Catechism, chap. 3)

П. Няма ли изключения?
В. Със сигурност не; Защото: “Няма нищо по-абсурдно от това да мислим, че нещо се случва по друга причина, освен поради предопределението от Бога.” (Calvin’s Institutes, book 1., chap. 16, sect. 3)

П. Това отнася ли се и за хората?
В. Без съмнение; “Всяко действие на всяко създание е така водено от скрития план на Бога, че нищо не може да се случи, освен определеното от Него.” (Ibid., sect. 3)

П. Но къде тогава оставя човешката воля?
В. “Човешката воля е така ръководена от Божията, че хората са водени към това, което Бог е предопределил за тях.” (Ibid., sect. 8)

П. Предполагам, че говорите за позволяващата Божия воля?
В. Не, имам в предвид, че “всички неща се случват поради действената и неустоима воля на Бога.”(Twissi Vindiciae Gratiae Potestatis & Providentiae Dei. Editio Jensoniana, par. 3, p. 19)

П.Следователно всички хора трябва да правят точно това, което и правят на практика?
В. Вярно, “Не е възможно да бъде направено нищо, освен това, към което Бог насочва волята на хората.” (Ibid., p. 19)

П. Но не включва ли това необходимостта на всички неща?
В.”Нямам скрупули да кажа, че волята на Бога прави необходими всички неща и всичко, което Той пожелае по необходимост се случва.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 24, sec. 8)

П. Грехът по необходимост ли се е случил?
В. Без съмнение: Защото “всемогъщата Божия сила се простира до първия грях и до всички останали грехове на ангелите и на хората.” (Assembly’s Catechism, c. 5)

П. Съгласен съм, че Бог е предвидил греха на първия човек.
В. Не, “Бог не само предвижда, че Адам ще съгреши, но също така предопределя това да се случи.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 23, sec. 7)

П. Зная, че Бог е допуснал Адамовия грях.
В. Казвам Ви: “Той е паднал не само поради допускане, но също така и поради предопределение от Бога.” (Calvin Responsio ad Calumnias Nebulonis cujusdam ad Articulum primum), “Той съгрешава, защото Бог е наредил така, защото така Му се е видяло угодно.” (Calvin’s Inst., b. 3, c. 24, sec. 8)

П. Но не издигат ли много възражения срещу това тези, които не са съгласни с Вас?
В. Да, “Тези отровни кучета бълват много неща срещу Бога.” (Ibid., b. 3, c. 23, sec. 2) “Те отричат Библията да казва, че Бог е предопределил адамовото падение. Те казват, че той е можел да избере дали да падне или не.; и че Бог е предопределил да се отнесе към него единствено според постъпката му; Като че ли Бог би сътворил най-доброто от всичките си творения, без да предопредели какво ще стане с него.” (Ibid., sec. 7.)

П. Тогава Бог, за да падне ли е създал Адам?
В. Без съмнение; “Бог е направил Адам и Ева с тази цел, за да може да ги изпита и да ги въведе в грях. И, поради силата на този декрет, те не са били в състояние да постъпят по друг начин, освен да съгрешат.” (Piscatoris Dispute. Praedest., Praef., p. 6)

П. Но не основавате ли Божието предопределение по-скоро върху Неговото предузнание, отколкото върху волята Му?
В. Не; “Бог не предвижда нищо, освен онова, което е преопределил. И Неговите декрети предхождат предузнанието.” (Piscat. Disput. Praedest.)

П. Е, това справедливо може да бъде наречено ужасен декрет.
В. “Аз признавам, че това е ужасен декрет; все пак, никой не може да отрече, че Бог е предузнал греха на Адам и го е предузнал, защото го е предопределил посредством Собствения си декрет.”(Calv. Inst., b. 3, c. 23, sec. 7)

П. Вярвате ли тогава, че Бог е постановил и друг декрет, не само за избиране н някои хора, но и за осъждението на останалите?
В. Съвсем сигурно е; ако вярвам едното, вярвам и другото. “Наистина мнозина (мислейки, че извиняват Бога) вярват в избирането и все пак отричат осъждението, но това е съвсем детинско и глупаво. Защото без осъждението, самото избиране не може да устои. Тези, които Бог оставя, тях Той осъжда.” (Calv. Inst., b. 3, c. 23, sec. 1)

П. Бихте ли обяснили, какво разбирате под избиране и осъждение?
В. На драго сърце. “Не всички хора са създадени за еднакъв край; но някои са определени за вечен живот, а други за вечно осъждение. Така, след като всеки е създаден за едно от двете, ние казваме, че той е избран или определен за живот, или осъден, т.е. предопределен за осъждение.“ (Ibid., c. 21, sec. 1)

П. Бихте ли повторили това?
В. “Бог веднъж завинаги е определил чрез вечен и непроменим декрет, на кого ще даде спасение и кого ще осъди.” (Ibid., sec. 7)

П. Създал ли е Бог някого с цел да го унищожи?
В. Не Ви ли казах? “Божието първо решение е било, че някой ще бъдат предадени на вечно осъждение. И за този край са приготвени греховете им. И Бог отказва да им даде благодат, за да съгрешат.“ (Zanchius de Natura Dei, p. 553, 554)

П. Но не предопределя ли Бог хората за живот и смърт въз основа на Своето преузнание?
В. “Глупаците мислят, че Бог, виждайки предварително накъде скланя волята на всеки човек, го избира за живот или го предава на осъждение.” (Calv. Inst., b. 3, c. 22, sec. 1)

П. Не мислите ли, че поне осъждението се основава на предузнанието на човешкия грях?
В. Всъщност не; “Защото така Му се е видяло угодно, Бог е определил, да се родят мнозина, които още от утробата са определени за вечна погибел. Ако някой смята, че Божието предузнание отмахва необходимостта те да бъдат осъдени, а вместо това Той предопределя тяхното осъждение, защото предузнава грехът им, аз твърдя, че единствено Божието предузнание не води до никаква необходимост по отношение на творенията. Вечният живот и смърт зависят от Божия декрет, а не от Неговото предузнание. Ако Бог единствено предузнаваше всички неща, свързани с хората, а не ги предопределяше и установяваше, заедно с това тогава следва да се запитаме, може ли Неговото предузнание да направи необходими нещата, които са предузнати. Но виждаме, че Той предузнава нещата, които ще се случат, защото преди това ги е предопределил. Напразно се надяваме на предузнанието, защото е ясно, че нещата се случват поради Божия действен декрет.” (Ibid., c. 23, s. 6)

П. Но, ако Бог ефективно е постановил да осъди по-голямата част от човечеството, защо тогава ги призовава към покаяние и спасение?
В. “Тъй както Бог има Свое ефективно призоваване, посредством което дава спасението на тези, за които го е приготвил, така има и Своето осъждение за осъдените като изпълнява декрета Си по отношение на тях. Следователно, мнозина от тези, които е определил да живеят нещастно и след това да погинат навеки и които ще достигнат до края, за който са били създадени, Той понякога лишава от възможността да чуят словото, а понякога посредством самото слушане ги ослепява и оглупява още повече.” (Ibid., c. 24, s. 12)

П. Как така? Искам да кажа, ако Бог ги е определил за вечна смърт, защо ги призовава да се обърнат и да живеят?
В. “Той ги призовава, за да станат още по-глухи; пали светило, за да станат още по-слепи; дава им учението Си, за да станат още по-невежи; дава им лекарство, за да не бъдат изцелени.” (Ibid., b. 3, c. 24, s. 13)

П. Достатъчно, достатъчно. Все пак Вие наистина правите Бога автор на греха!
В. Със сигурност не правим това; “Бог не може да бъде наречен автор на греха, въпреки че Той е причината за тези действия, които са грехове.” (Petri Martyris Vermillii Com. in Roman., p. 413)

П. Как Той се явява причина за това?
В. По два начина: Първо, посредством Своя вечен, непроменим декрет. Второ, посредством Своята настояща, неустоима сила.

П. Бог предопределил ли е греха на всеки човек?
В. “Както осъдените, така и избраните, са определени да съгрешат, така че посредством греха да бъде изявена Божията слава.“ (Zanchius de Nat. Dei., p. 555) “Осъдените”, по-специално, “които са предопределени за осъждение и причините за това осъждение са определени, за да могат да живеят лошо и да бъдат съдове пълни с утайката на греха.” (Piscator contra Tauffium, p. 47)

П. Но със сигурност греховете на избраните не са предопределени?
В. И те са определени; “Защото ние нито можем да направим повече добро от това, което правим в действителност, нито по-малко зло, отколкото правим. Защото Бог от вечността точно е определил злото и доброто, които трябва да бъдат извършени.” (Piscatoris Responsio ad Amicam Duplicationem Conradi Vorstii, p. 176)

П. Разбирам Ви в смисъл, че Бог е предопределил греха. Но как в настоящия момент тази неотразима сила се отнася до греховете на хората?
В. “Бог е авторът на тези действия, които се наричат грешни, посредством Своята неустоима воля.” (Dr. Twisse, par. 3, p. 21)

П. Какво имате в предвид?
В. “Бог предизвиква прелюбодействата, проклятията, лъжите.” (Piscat. Responsio ad Apologiam Bertii. ) “Той дава на злия човек възможност да съгрешава и скланя сърцето му към това. Той заслепява, подвежда, и ги съблазнява. Той, работейки в сърцата им, ги скланя и движи към зло.” (Pet. Martyr. Ver. Comment. in Rom., pp. 36, 413.) И по този начин “крадците, убийците и другите злосторници са Божии инструменти, които Той използва, за да извърши това, което е решил.” (Calv. Inst., b. 1, c. 17,s. 5.)

П. Тогава не обвинявате ли Бога за греха?
В. Не; “Бог създава в тях единствено необходимостта да съгрешат, но не и самия грях. (Twissi Vindiciae, par. 3, p. 22.) Освен това, “когато Бог прави ангелите и хората да съгрешават, самият Той не съгрешава, защото не нарушава закона. Защото Бог не е под никакъв закон и следователно не може да съгреши.” (Zuinglius in Serm. de Provid., c. 5, 6)

П. Но как Бог прави хората и ангелите да съгрешат?
В. “Дяволът и неговите ангели са така държани от всяка страна от Божията ръка, че не могат да предприемат, измислят или направят никаква пакост, освен това, което Бог не само е допуснал, но и заповядал. Защото те не само са държани в окови, но и принудени, като че с юзда, да се покорят на тези заповеди.” (Calv. Inst., b. 1, c. 17, s. 11)

П. Това е турското учение и следва да бъде отхвърлено със следните думи: “Аз анатемосвам богохулството на Мохамед, който казва, че Бог подвежда когото пожелае, а когото иска води към това, което е добро. Самият той прави каквото му е угодно и стои зад всичко добро и всяко зло. Съдбата и предначертаното управляват всички неща.” (Nicetus Saracenita.)
В. Не, нашата доктрина е по-древна от тази на Мохамед. Тя е поддържана от св. Августин.

П. Августин казва някои неща за нея и някои срещу нея. Но цялата древност на първите 5 века са срещу вас, както и цялата източна църква до днес. И църквата на Англия в своя катехизис, членове и хомилии. Както и в частност нашите най-святи мъченици епископ Хупър и епископ Латимър.
В. Но не са ли казали древните, че Юда е бил предопределен за осъждение?

П. Точно обратното. Думите на св. Златоуст са: “Юда, възлюбеният ми, беше първо дете на царството и сме чували, че се е причислявал към дванадесетте, когато се казва “Вие ще седнете на дванадесет престола.” Но след това става дете на ада.”
В. Все пак Вие приемате, че Исав е бил предопределен за осъждение.

П. Всъщност не. Някои от Вашите собствени автори вярват, че в края на краищата той е бил спасен, което е и общото мнение на древните Отци. И думите от Писанието “Яков възлюбих, а Исав намразих” явно се отнасят не до техните личности, а до техните потомци. Но дори и да предположим, че Исав или Юда са били осъдени, за какво са били осъдени?
В. Без съмнение за неверие. Защото тъй като се спасяваме чрез вяра неверието е единствения грях който води до осъждение.

П. Чрез каква вяра се спасяваме?
В. Чрез вяра в Христос, Който предаде Себе Си за мен.

П. Но дали Той е дал живота си за Исав и Юда? Ако не, то те са осъдени за това, че не са повярвали на една лъжа. Именно това следствие е накарало архиепископ Ушер да извика: “След какво ли не се впуска човек, само и само да не признае, че Христос е умрял за осъдените, а не единствено заради избраните, или като там ги наричат. И все пак, защо хиляди трябва да бъдат убедени да вярват, че Той е умрял за тях и е техен Изкупител и Спасител? Защо трябва да приемат това, което само по себе си се явява най-невярното и лъжливо вярване и от което те нямат никаква полза?”
В. Но какво мислите за думите избиране и осъждение?

П. Мисля следното: Първо, Бог от началото е постановил да избере в Христос всички, които ще повярват в спасението. И този декрет произлиза от добрата Му воля, а не от някаква доброта в творението. Второ, Бог от началото е постановил да осъди всички, които упорстват и до самия край отказват да вярват.
В. Тогава какво мислите за абсолютното, безусловно избиране и осъждение?

П. Мисля, че то не може да бъде намерено в святото Писание и че това е дърво, което дава лоши плодове. Пример за което имаме в самия Калвин, който признава, че одобрява изгарянето на Михаел Сервентус единствено поради това, че има различно виждане за религията.

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.

Tags: , , , , , , , , , ,