ГЕОРГИ АРНАУДОВ: Непоклатимият служител

06.05.2015

Young[1]Ирина Иванова
очерк за живота на един от най-големите служители на Петдесятния съюз

Годината е 1925. В семейството на Христо и Стефанка Арнаудови от Ямбол се ражда син, когото кръщават Георги. Едва в невръстна възраст, само на няколко месеца, той се разболява тежко.Родителите са отчаяни, лекарствата не помагат. В този момент до тях стига вестта за Божия Син и Неговата всемогъща сила да изцелява. Родителите се доверяват на Бога и така живота на детето бива спасен, за да стане един ден верен последовател и дръзновен служител, чрез когото много хора намират своето спасение.

В ранна възраст, на 13 години, Георги вече има водно и духовно кръщение. По нататък, като зрял юноша, на 17 години се включва в служение като учител в неделно детско училище, като учи децата от най-малката възрастова група на Божиите истини. След това му е поверената отговорната задача да бъде ръководител на младежката група. Учейки младите хора, помагайки им да познаят Бога, сам той се обучава като завършва Библейски курс в гр. Варна. Бог подготвя младия Георги Арнаудов за още по-сериозна работа. През 1944-45 г. Той ходи по селата със своя вуйчо, Еньо Илиев, и трупа опит. В последствие започва самостоятелно да служи на Бога. Назначен е в канцеларията на Съюза на Евангелските Петдесятни църкви като администратор по разпространение на християнска литература. Там участва в издаването на сп. Благовестител. Завършва тримесечен библейски курс при п-р Харалан Попов.

In-the-wood[1]През почивните дни, заедно с други ентусиасти, ходи по благовестителски акции. Но започват гонения. Георги е арестуван и обвинен в прозападен шпионаж. Благовестителската дейност на групата е преустановена. Посреща с радост вестта че се връща отново в своя роден край, където служи като благовестител в ямболските села. Но по това време започва съдебен процес срещу 13 арестувани евангелски пастори, между които и Харалан Попов, и на Георги се налага да преустанови работата си по селата. За страданията, прекарани в комунистическите затвори, Харалан Попов, който след 13 тежки затворнически години успява да се освободи и да избяга в Канада, написва книга, озаглавена „Тринадесет години в преизподнята”, издадена в България след падането на комунизма със заглавието „Изтезаван заради вярата”.

Независимо от утеснението, причинено от комунистическия режим, Георги продължава да служи на Бога. Той отива в бургаското село Рудник, където работи в строителна бригада. Там той сформира християнска група, в която хората с интерес слушат Божието Слово. Но тежка болест – туберколоза – го поваля на легло и той е принуден да напусне работа. А и в сърцето му отдавна вече гори парещото желание да се посвети изцяло в служението си. Дълги му се струват шестте месеца, през времето на които се лекува в гр. Исперих. Лекарите не дават добри прогнози за възстановяване на здравето. Независимо от това, той оздравява и се възстановява напълно. Тогава поема ръководството на църквата в с. Ханово, Ямболско.

Family[1]През същата тази, 1951 година, сключва брак със своята избраница Катя, която не по-малко от него се е посветила в служение на Бога. И така, те заедно, ръка за ръка, започват да служат на Божията нива. Бог ги дарява с две прекрасни дъщери, които също предават сърцата си на Спасителя и се включват в служение. Не след дълго Георги напуска Ханово за да поеме ръководството на църквата в гр. Кърджали. Там Георги и Катя се трудят всеотдайно 11 години.

Идва 1969 година. Георги бива преместен в Бургас, където става пастор на църква, състояща се от 700-800 члена. Работата е отогворна и трудна, а и не липсват изпитания. Управата на града заплашва да го изгони поради липса на местожителство. В същото време сградата на църквата бива подпалена. Взето е решение Георги отново да се върне в Ямбол, където да поеме ръководството на църквата, а ръководителят на ямболската църква да заеме неговото място.

In-front-of-church[1]Но и тук нещата не са леки. Управата на Ямбол издава заповед да бъде съборен сградата на църквата под предтекст, че на това място ще се строи жилищен блок. Такъв така и не е построен, но много по-късно там е построена ритуална зала. Георги Арнаудов издейства разрешително за строеж на друго място. За кратко време, под неговото ръководство, вярващите започват строеж на нова сграда. В тази дейност се включват много хора, всеки помага с каквото може. След денонощен труд, за около месец, пред смаяните погледи на ямболии, се издига нова църковна сграда. Георги си спомня как във все още непокритата сграда бива проведено първото богослужение. Но радостта не трае дъкго. Хората от града недоволстват от близостта на църквата до съседно училище (днешната руска гимназия). Отново управата на града издава заповед за събаряне. Макар загубата да е голяма, вярващите не се отчайват. С продадените строителни материали те отново издигат църква на друго място, дадено от общината. Новата сграда не е така голяма и е павилионен тип, но до ден днешен там се събира една от най-големите църкви в България.

През 1988 г. Георги Арнаудов е пенсиониран по възраст, но не и по служение. Напуска Ямбол и отива в Айтос, където ръководи църквата, която в това време минава през тежък период. По молба на председателя на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев той се премества в гр. Брезник, Пернишка област, за да поеме ръководството на църквата. След три години престой там, през 1997 г. той отново се връща в родния си град.

Choir[1]Годините отлитат, тялото изнемощява, но не и желанието му да бъде полесен на Своя Спасител. Благодарен е на Бог за това, че му дава сили да Му служи въпреки 79-те си години. Днес, освен в селата Коневец и Маломир, Георги Арнаудов служи в Старческия дом в Ямбол. Каква е тайната на нестихващото му желание все още да е в служение – със сигурност това е любовта му към Бога. А съвета му към нас е: НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ!

––––––––

Катя Арнаудова служи в с. Маленово до дълбока старост. Напуска служението си там през 2001 г. През 2009 г. Преминава във Вечността за да получи награда си от Бога. До пределна възраст в Маленово служи и Еньо Илиев. На 93 години той изминаваше пеш разстояноето от Стралджа до Маленово. Напуска тази земя през 2009 г. На 101 годишна възраст. Георги Арнаудов сега е на 85 години, предал е на други служението в селата Коневец и Маломир, но продължава да служи в Старческия дом.

Tags: , , ,

8 Responses to ГЕОРГИ АРНАУДОВ: Непоклатимият служител

  1. Господин Влаев on 09.07.2013 at 20:53

    Един достоен за уважение Християнин,Пастор и Човек!
    На 29 години приех Господ Исус за мой Спасител.Пленен от Божията любов приемах всички братя и сестри като Божии ангели.Останах ужасно разочарован!
    Сега разбирам,защо Господ Исус ми вложи в сърцето да напусна родния си град Стара Загора и да се преместим да живеем в Ямбол,от където е съпругата ми.
    От брат Георги Арнаудов получих много любов и топлина!
    Брат Георги Арнаудов ми даваше изключително правилни и мъдри съвети!Той ми помогна да започна да градя живота си на Канарата Христос!
    С негова помощ израстна като добър и помазан проповедник!За съжаление следващите след него ме унищожиха като проповедник и служител.
    Винаги съм заявявал публично и сега го твърдя-от както се пенсионира брат Георги Арнаудов ЕПЦ Ямбол не е имала пастир.Административна длъжност-да,но и сега нямаме пастир!
    Радвам се,че Господ Исус ме срещна с теб мили братко!Бъди още много,много години здрав и ползотворен Божии служител!

  2. Колио Атанасов
    Колио Атанасов on 15.03.2015 at 8:24

    Амин

  3. Georgi Kostadinov on 19.05.2015 at 10:39

    Аз съм от гр.Бургас и с бр.Георги Арнаудов се познаваме повече от 40години.Той е моят втори пастир след бр.Георги Чернев.Неговата съпруга с.Катя Арнаудова ни подготвиха заедно с още няколко младежи от бургаската църква за духовна работа като ни провеждаше библейски курсове и постави началото на духовното ни служение.От 1985г.заедно с моята съпруга служим на Господа.Те бяха наши кумове на сватбата ни и много благодарим на Бога за тях.Радвам се за бр.Георги Арнаудов,че и на тази възраст той продължава да служи на Този,когото обича.Любовта му към Бога е доказана чрез неговия смирен,всеотдаен и тих начин на живот.Той е пример за всички по-млади работници в делото Божие.Пожелавам му още дълъг и плодоносен живот!

  4. Ginka Bachvarova
    Ginka Bachvarova on 05.06.2015 at 9:02

    Бог да го благославя и укрепява, това е моя пастир .Аз повярвах в Бог от неговата съпруга Катя! Прекпасни служители, сестра Катя е в Славата на Бог!

  5. Румяна Арнаудова on 21.07.2015 at 16:06

    Един живот изцяло посветен в Свято служение на Бога! Две чисти души, споени от СВЯТИЯ БОЖИ ДУХ, взаимно допълващи се, раздаващи любов, светлина и надежда! Лечители на човешките измъчени души! Благодаря на Бога, че ми ги даде да ги имам в живота си! Георги и Катя! Затова благословението е от род в род! Амин!

  6. Veselin Jotov on 29.08.2015 at 18:59

    В статията е пропуснат периода 1951-58, когато пастир Георги Арнаудов ръководи църквата ни в гр.Хасково.По време на споменатия пастирски процес и след него атеистичната власт се опитва да разпръсне Божието семейство в Хасково, стигайки до обиски по домовете на вярващите и дори запечатване архива на църквата. Пламъкът на вярата в Бога, обаче, не угасва! Георги Арнаудов заедно със съпругата си Катя, въпреки всичко, успява да внесе стабилност в църквата след големите гонения. Невръстните им дъщери Стефка и Генка също биват тормозени жестоко в училище заради пастируването на баща им.

  7. Антон Панков on 13.07.2016 at 2:38

    Бях войник в Айтос в далечната 1989/90 г.
    Брат Георги и сестра Катя сърдечно отвориха домът си за мен. Там държах цивилните си дрехи и като излизах отпуск многократно присъствах на службите в църквата. Много се насърчавах от неговите проповеди, даже помня една от тях, в която брата говори за това как нашият живот е вързан във „вързопа на живите“.
    Брат Георги, Бог да те благослови изобилно заедно с целия ти дом.
    Антон Панков, Плевен

  8. Господин Влаев on 13.07.2016 at 10:55

    В Италия съм,но вчера в разговор със съпругата ми в Ямбол разбрах,че вече не е между нас брат Георги Арнаудов.
    Един прекрасен Човек,Християнин,Пастор,Учител и приятел!
    В дългогодишното му пастирско служение никога не го видях гневен!
    Никога не го чух да крещи!
    Макар,че някои самозвани“светци“му тровеха живота!
    Огромна е мъката,че не можем да се видим и чуем с него за съвет и съчувствие,но едно ни утешава-сега брат Георги Арнаудов в небесно блаженство с ангелския хор величае своя Господ Спасител и Приятел-Господ Исус Христос!
    Смирен,кротък,любвеобвилен живя и кротко и тихо си е заминал!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ