Джон Г. Лейк: Мъж на изцеление

29.05.2018

Аз им казах (на учените): „Господа, бих искал да видите още нещо. Идете до вашата болница и доведете някой, който има възпаление на костта. Вземете и поставете инструментите си на крака му. Оставете място, колкото да мога да поставя ръката си. Можете да ги прикрепите и от двете страни.” Когато инструментите бяха готови, аз поставих ръката си върху неговата кожа и се молих, както казва майка Етер, не с някаква странна молитва, но от вика на сърцето ми към Бог. Казах: „Боже, убий дяволската болест чрез Своята сила. Нека Духът се движи в него; нека живее в него.” Тогава попитах: „Господа, какво се случва?” Те отговориха: „Всяка клетка откликва.”

 

Ако някога е имало човек, който да е ходил в откровението за „Бог в човека”, това е бил Джон Г. Лейк. Един мъж с цел, видение, сила и характер. Неговата единствена цел в живота била да донесе пълнотата на Бог до всеки човек.

Той често казвал, че тайната на небесната сила не е в това, което правиш, а в това, което си. Той вярвал, че изпълнените с Духа християни трябва да се наслаждават на същия тип служение като това на Исус, докато са на земята, и че това може да бъде постигнато само ако те видят себе си така, както Бог ги вижда. 

СЯНКАТА НА СМЪРТТА

Джон Граам Лейк живял своя живот и изпълнил своето служение на тази земя със споменатото по-горе духовно разбиране.

Той е роден на 18 март 1870 г. в Онтарио, Канада. Когато бил още съвсем малко момче, неговите родители се преместват със своите шестнадесет деца в Солт Сейнт Мери, Мичиган.

За първи път Лейк чува да се проповядва Евангелието на събрание на Армията на спасението, когато бил на шестнадесет години, и скоро след това предал живота си на Господ. Въпреки че бил живял морално чист живот, сърцето му го измъчвало, докато не помолил Господ да го спаси. По-късно Лейк щял да напише следното за това си преживяване:

“Аз Му посветих живота си. Светлината на Небето навлезе в душата ми и когато се изправих, бях син на Бог и го знаех.”

Родителите на Лейк били силни, живи хора, които били благословени с чудесно здраве. Но останалите членове на семейството били измъчвани от дух на немощ и смърт. Осем от децата – четирима братя и четири сестри – починали от болести.„В продъл жение на 32 години в семейството ни е имало поне един инвалид– написал Лейк. – През целия този период сянката на болестта бе надвиснала над нашия дом.” Спомените от неговото детство били пълни с “болести, доктори, медицински сестри, болници, катафалки погребения, гробища и над-гробни плочи; скърбящо семейство; една сърцесъкрушена майка и един удавен в скръб баща, които се борят да забравят скръбта от миналото, за да могат да са от полза за живите членове на семейството, които се нуждаели от техните грижи и любов”. 

НЕПРАВИЛНАТА „НАУКА” – ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ

Като малко момче Лейк проявявал голям интерес към науките, особено физиката. Влечала го химията и много обичал експериментите с научни прибори и инструменти. Дори завършил курс по медицина, но по-късно изоставил интереса си в тази област.

Лейк бил изключително прилежен както в научното, така и в духовното си образование. Той неуморно изследвал Библията, търсейки не само разбиране, но и доказателство за нейната валидност в ежедневието. В резултат на това ходел, говорел и дишал в потока на Божествения възкресенски живот.

През 1890, когато Лейк бил на двадесет години, един фермер, който бил християнин, го запознал с доктрината за освещението. Откровението проболо сърцето му и било винаги пазено с пълна сериозност като венеца на Божието дело в живота му. За това ново откровение Лейк написал:

„ Никога не ще спра да хваля Бог за това, че ми откри дълбочината… на силата на кръвта на Исус. Едно красиво помазание на Духа дойде в живота ми.”

Една година по-късно, през 1891, Лейк се преместил вЧикаго и бил приет в Методисткото училище за служители. През октомври същата година той бил разпределен към една църква в Пещиго, Уисконсин, но отказал да бъде пастир там. Също така решил да напусне Методисткото училище и да се премести в Харви, Илинойс, където започнал издаването на местен вестник The Harvey Citizen. По време на своя престой в Харви, той щял да срещне своята бъдеща съпруга Джени Стивънс от Нюбери, Мичиган. 

ДАРЪТ „ДЖЕНИ”

Джени пасвала съвършено на Джон Лейк. Тя притежавала чудесно чувство за хумор, добра преценка, силна вяра в Бог и дълбока духовна чувствителност. Двамата се обичали силно и сключили брак на 5 февруари 1893 г. в Милингтън, Илинойс. Бог ги благословил с чудно единство в Духа и седем деца.

Едно от най-важните служения на Джени към нейния съпруг била молитвата на ходатайство. Много пъти през техния съвместен живот се случвало единият от двамата да бъде духовно подтикнат към молитва, когато другият имал проблеми. Лейк силно ценял съвета и подкрепата на своята съпруга.

Но след едва-две години чудесен брачен живот в дома на Лейк се промъкнала сянката на болестта. Било установено, че Джени има туберкулоза и порок на сърцето. Поради аритмията на сърцето, тя често губела съзнание и понякога Джон я намирал в безсъзнание на пода или в леглото.

Поради това й били предписвани все по-големи дози стимуланти, за да се нормализира сърдечният й ритъм. Впоследствие тя била принудена да взема таблетки нитроглицерин. Всичко това я направило на практика пълен инвалид.

Накрая по лекарско предписание Лейк преместил младото си семейство обратно в Солт Сейнт Мери, Мичиган, където навлязъл в търговията с недвижими имоти. Но състоянието на Джени продължило да се влошава, докато през 1898 лекарите му съобщили, че повече нищо не може да се направи за нея. 

НЕКА БЪДЕМ РАДИКАЛНИ!

Лейк се изправил пред най-голямата криза в своя живот. Къде била сега Божията сила? Цялото му семейство било поразено от болести. Неговият брат бил инвалид в продължение на двадесет и две години поради вътрешен кръвоизлив. Неговата тридесет и четиригодишна сестра имала рак на гърдата. Друга негова сестра лежала на смъртно легло с болест на кръвта. А сега умирал и най-близкият му другар – Джени.

Но Лейк вече бил преживявал Божията изцелителна сила. Като малък той бил болен от ревматизъм. Когато вече не можел да издържа болката, извиваща крака му, той посетил Дома за изцеление на Джон Александър Дауи в Чикаго. Там един възрастен мъж му положил ръце, силата на Бог слязла върху него и неговите крака се изправили на момента.

Останалите смъртно болни членове на семейството на Лейк също били изцелени в Дома на Дауи. След своето изцеление Лейк завел своя брат-инвалид в дома на Дауи, където той бил изцелен. Когато му положили ръце, болестта на кръвта изчезнала и той скочил от смъртното си легло.

Тогава той завел в Чикаго своята сестра, която умирала от рак на гърдата. Когато пристигнали, тя имала известни съмнения, но щомчула Словото на Бог да се проповядва с такава сила, нейната вяра пораснала и тя била изцелена. Болката я напуснала незабавно, а голямото образувание ракова тъкан се стопило за няколко дни, след което и по-малките ракови образувания изчезнали и Бог възстановил поразената й гърда. 

ДА УМРЕ ЛИ? НЯМА ДА СТАНЕ!”

Една от неговите сестри оставала тежко болна въпреки многото молитви. Той планирал да заведе и нея до Дома за изцеление, но преди да може да го стори, майка му се обадила по телефона. Тя му казала, че сестра му умира и ако искал да я види, трябвало да побърза. Когато пристигнал, сестра му лежала в безсъзнание, без пулс и стаята била пълна с плачещи хора. Разтроен от всичко това, той погледнал към бебето на сестра си, което лежало в люлката, и си помислил: „Тя не трябва да умира! Няма да стане!” По-късно споделил за това дълбоко съчувствие:

„Нямах думи, с които да предам на другиго вика, който звучеше в сърцето ми и пламъка на омраза към смъртта и болестите, който Духът на Бог раздухваше в мен. Сякаш самият гняв на Бог завладяваше душата ми!”

Лейк крачел из стаята, докато сърцето му викало за някой, който имал достатъчно вяра, за да им помогне. Той можел да се сети само за един такъв човек – Дауи. Така че той му телеграфирал следното съобщение:

„Моята сестра, изглежда, е умряла, но моят дух не иска да я пусне. Вярвам, че ако се молите, Бог ще я изцели.”

Отговорът на Дауи бил следният:

„Уповавай на Бог. Моля се. Тя ще живее.”

След като прочел тези думи, Лейк започнал изключително яростна духовна атака срещу силата на смъртта, като не преставал да я смъмря в името на Исус. За по-малко от час сестра му се съживила напълно. Пет дни по-късно тя се присъединила към семейството на коледната маса!

Но това било някога, а сега неговата скъпа съпруга страдала и състоянието й се влошавало. 

ДЯВОЛЪТ РАЗКРИТ

На 28 април 1898 г., когато по всичко личало, че на Джени й остават броени часове, един познат на Лейк служител го посъветвал да се предаде на волята на Бог и да приеме смъртта й. Това били тежки думи и в отговор Лейк се мобилизирал още повече. Но въпреки всичко нейната смърт изглеждала неизбежна.

В своята безпомощност Лейк хвърлил Библията си срещу полицата над камината и тя паднала на пода, отворена на Деяния, 10 глава. Навеждайки се да я вдигне, очите му попаднали на 38 стих: Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, Който обикаляше и вършеше добро, като  изцеляваше всички угнетявани от ДЯВОЛА, понеже Бог беше с него.”

Тези силни думи разтърсили ума му. „УГНЕТЯВАНИ ОТ ДЯВОЛА!” Това означавало, че Бог не е авторът на болестта на Джени или на когото и да било! И след като Лейк бил син на Бог чрез Исус Христос, тогава Бог бил с него, също както бил с Исус! Сега той бил убеден, че дяволът е причинил болестта на Джени. Дяволът бил този, който се опитвал да отнеме майката на неговите деца. Дяволът се опитвал да разруши живота му! 

9:30 СУТРИНТА

Тогава Лейк отворил на Лука 13:16 и прочел: „не трябва ли тази жена… която САТАНА Е ДЪРЖАЛ ВЪРЗАНА вече осемнадесет години, да бъде освободена от тази връзка…?” В този момент той осъзнал не само, че сатана е авторът на болестта и смъртта, но също, че Исус Христос чрез Лейк, може да донесе изцеление и освобождение на страдащите! Исус Христос можел да използва него, за да победи болките на смъртта! В неговия ум нямало съмнение, че Исус бил умрял за изцелението на неговата съпруга толкова, колкото и за опрощението на греховете й. И той бил решен, че абсолютно нищо няма да успее да ограби Джени от този дар.

Със смелост, която само Святият Дух можел да му даде, Лейк решил, че ще остави Бог, а не сатана да има последната дума. Той влязъл в спалнята й заявил пред присъстващите в материалния и в духовния свят, че неговата съпруга ще бъде изцелена точно в 9:30 сутринта!

Тогава той се свързал с Дауи, за да го информира за онова, което Бог щял да избърши в уреченото време. Точно в 9:30 Лейк коленичил до леглото на своята скъпоценна съпруга и призовал Живия Бог. Когато сторил това, силата на Бог слязла върху Джени и пронизала тялото й от главата до петите. Парализата изчезнала, сърцето й започнало да бие ритмично, кашлицата й престанала, дишането й се регулирало и температурата й се върнала в нормалните граници — в същия миг!

В първия момент Лейк чул слаб стон да излиза от устата на Джени. После тя извикала: „Слава на Бог, аз съм изцелена!”, което съвсем го стреснало, понеже той не бил чувал такава сила в гласа й от години. Тогава Джени хвърлила настрана завивката и се изправила напълно изцелена! Последвало неописуемо радостно хваление, в което двамата с Джон благодарели на Бог. 

СВЕТКАВИЦИТЕ НА ИСУС

Скоро историята за изцелението на Джени станала национална новина, подтиквайки мнозина да предприемат дълги пътувания, за да посетят дома на семейство Лейк. Вестниците запалили любопитството на нацията и служението на Лейк изведнъж станало много търсено. Всеки ден у тях пристигали хора, за да видят Божието чудо и за да им бъде послужено с молитва. Много други изпращали писма с нужди за молитва.

Един ден, след като се бил молил за мъж с двадесет и петсантиметрово възпаление в тялото си, Лейк получил телеграма със следното съдържание: „Лейк, случи се нещо необикновено. Около час след като си тръгна, пълният отпечатък на дланта ти беше прогорен през образуванието, което беше около половин сантиметър дълбоко.”

По-късно Лейк нарекъл подобни проявления на сила на своите събрания „светкавиците на Исус”:

„Говорите за напрежението от небето и за силата на Бог! Защо има светкавици в сърцето на Исус! Светкавиците на Исус изцеляват хората със своето проблясбане! Грехът е разрушен и болестите бягат, когато силата на Бог се приближи!”

Лейк също така сравнявал помазанието на Божия Дух със силата на електричеството. Също както хората били открили законите на електричеството, така и Лейк научил законите на Духа. И като Божия „огнен жезъл” той отговорил на призванието на Бог, за да наелектризира силите на тъмнината и да заздрави Тялото на Исус. 

УПРАЖНЯВАНЕ НА ДУХОВНА СИЛА

През 1901 Лейк се преместил в Сион, Илинойс, за да изучава предмета за божественото изцеление при Александър Дауи. Не след дълго той вече проповядвал вечер, учел, когато можел, и работел на пълно работно време като строителен менажер на Дауи.

Но през 1904, когато нарастващите финансови проблеми на Дауи започнали да изплуват на повърхността, Лейк решил да се разграничи и се преместил в Чикаго. Докато живеел в Сион, той инвестирал в градското имущество, но след смъртта на Дауи през 1907 акциите му се обезценили и той бил съсипан финансово. Така че си купил място в Чикагския търговски борд. След една година той вече имал над $130.000 в банката и притежавал недвижимо имущество за $90,000.

Някои бизнес-администратори бързо разпознали дарбите на Лейк и му предложили да формира тръст от трите най-големи национални застрахователни компании срещу основна заплата от $50,000. Той станал висш бизнес-консултант на висши бизнес-администратори и печелел допълнително хиляди долари от комисиони.

За стандартите от началото на века Джон Г. Лейк вече имал цяло състояние. Но вътре в него призивът на Бог продължавал да нараства. До известно време той успявал да поддържа големия си успех в кариерата и да продължава да расте в Бог. Бил научил да ходи в Духа по начин, който той сам описва така:

„За мен стана лесно да се откъсна от забързаното ежедневие, така че докато моите ръце и ум бяха ангажирани с всекидневните си грижи, моят дух запазваше своето отношение на общение с Бог.”

Някои хора смятат, че ако си призован в служение, трябва на напуснеш светската си работа незабавно. Но както виждаме в случая с Лейк, това невинаги е така. Научавайки се да общува с Бог от вътрешността на своя дух, Лейк продължил да върви към съвършеното време за започване на своето служение. Той решил да изчака Божието време, за да не изложи семейството си на излишни страдания. По-късно, когато моментът настъпил, той можел да продаде всичко, понеже бил научил тайната на голямата вяра през годините, когато ходел с Бог като бизнесмен.

Лейк научил рано в своята подготовка за служение, че това, което си в момента, е резултат от това, което си правил в миналото. Той се научил да следва  божественото време на небето. 

ЕЗИЦИТЕ И НЕБЕСНОТО ВРЕМЕ

Още докато живеел в Сион, Лейк посетил едно от малките събрания в дома на своя приятел Фред ф. Босуърт. Проповядвал Том Хезмалалк, който в края на събранието казал на Лейк: „Докато проповядвах, Исус ми каза, че двамата с теб ще проповядваме заедно.” Тогава Лейк се изсмял на изявлението на Хезмалалк, но скоро след това се предал на съвършената воля на Бог.

Не след дълго – през 1906, Лейк започнал да се моли за кръщението на Святия Дух. Той търсил Господ в продължение на девет месеца и после спрял, мислейки, че това „не е за него”. Един ден отишъл заедно с Том Хезмалалк, с когото вече били близки приятели, да се моли за една болна жена. Сядайки до леглото й, Лейк потреперил, завладян от необикновен копнеж за Бог.

Но Хезмалалк не забелязал онова, което се случвало, и помолил Лейк да положи ръце на жената. Щом го направил, светкавицата на Бог повалила Хезмалалк на земята. „Слава на Бог!” — казал той изправяйки се на краката си, – „Исус те кръсти в Святия Дух!”

По-късно Лейк написал за тази случка:

„Когато този феномен премина, славата му остана в душата ми. Открих, че в живота ми започнаха да се проявяват много от дарбите на Духа. Аз говорех на езици чрез силата на Бог и Той течеше през мен с нова сила. Случваха се по-мощни изцеления.”

Лейк често говорел на езици и вярвал, че изпълване от по-малка степен не може да се смята за кръщение в Святия Дух:

„За мен езиците са тайната за успеха на моето служение. Те са това особено общение с Бог… което разкрива на моята душа истините, които ви говоря ден след ден, докато служа.”

Още веднъж, много е важно да изчакаме точното време на Бог. Нашият призив от Бог е бил определен още преди да сме били родени. По някое време през нашия живот ние сме поканени да се запознаем с него. Но това, че сме “наясно” с Божието призвание, не означава, че е дошло “времето” да се впуснем в изпълнението му на земята. За да започнете служение на пълно работно време, трябва да е дошло божественото време за това. Затова не  се обезкуражавайте  през  периода  на подготовка. Не сравнявайте вашето призвание с това на останалите. Всяко призвание си има свое време и план. Точното време се определя от вашата вярност към Словото на Бог и вашата усърдна духовна подготовка. 

АФРИКА ЗОВЕ

След кръщението му в Святия Дух желанието на Лейк да се отдаде изцяло на служение нараснало. Така че неговият шеф се съгласил да му даде три месеца отпуска, за да проповядва. Но той също го и предупредил: „В края на тези три месеца $50,000 годишно ще ти изглеждат като цяло състояние и не би имал голямо желание да ги жертваш за някакви евентуални религиозни амбиции.” Лейк благодарил на своя шеф за всичко, което бил направил за него, и напуснал работата си. По-късно, в края на трите месеца, той можел смело да заяви:„Никога повече в живота ми няма да има място за нищо друго освен провъзгласяването и демонстрирането на Евангелието на Исус Христос.”Той никога не се върнал на своята работа.

През 1907 Джон и Джени се освободили от имота си, богатствотоси и притежанията си. В една голяма стъпка на вяра те решили да са изцяло зависими от Бог. Дошло време да се проповядва.

Докато служел в северната част на Илинойс, Божият Дух казал на Лейк: „Отиди в Индианаполис. Приготви една зимна кампания и наеми голяма зала. После през пролетта ще заминеш за Африка.” Когато се върнал у дома, за да каже на Джени, тя вече знаела за плана, понеже Господ го бил споделил и с нея.

Още като малко момче, четейки за изследванията на Стенли и Ливингстоун, Лейк започнал живо да се интересува от Африка. Като младеж той започнал да получава духовни видения, в които много по-често бил в Африка, отколкото в Америка. Чрез Святия Дух Лейк придобил представа за географията и народа на една земя, в която никога не бил стъпвал. И сега тези видения се превръщали в реалност. Бог казал, че той ще замине за Африка през пролетта!

И така, Лейк преместил семейството си в Индианаполис и се присъединил към стария си приятел Том Хезмалалк. Те останали там в продължение на шест месеца и благодарение на техния силен тим неколкостотин души получили кръщението в Святия Дух.

Тогава една сутрин Лейк се почувствал воден да започне пост. След като търсил Господ в продължение на шест дни, му било казано, че от този момент той ще започне да изгонва демони. Това бързо било последвано от специално знание за разпознаване и изгонване на зли духове и за кратко време Лейк започнал да се движи в тази област с голяма точност. 

ХОДЕНЕ ПО ВОДАТА

През януари 1908 Лейк започнал да се моли за нужните финанси за пътуването до Африка. Том се присъединил към него и те решили, че ще са им необходими $2,000. Те се молили за известно време, когато Том се изправил и като ударил Лейк по гърба, казал: „Не се моли повече, Джон. Исус ми каза току-що, че ще ни изпрати $2,000 и те ще са тук след четири дни.”

Точно след четири дни Том се върнал от пощата и хвърлил на масата четири чека за по $500. „Ето го отговора, Джон! – извикал Том. – Исус го изпрати. Заминаваме за Африка!”

Според както Господ бил обещал, през април 1908 групата отпътувала за Африка. Тимът бил съставен от Лейк, Джени, седемте им деца, Том и трима от неговите помощници. Един от тях бил живял в Африка в продължение на пет години. Той можел да говори зулу и щял да им бъде преводач. Те си купили билетите, но не им останали никакви пари за разходите по пътуването. Ето че някогашният милионер на Бог сега се учел да Му се доверява напълно. В ръката си той държал само $1.50.

Когато Лейк се подчинил, Господ по чуден начин снабдил тима с нужните пари. Емиграционните власти на Южна Африка изисквали всяко семейство, което пристигало в страната, да има поне $125, в противен случай не били допускани да слязат от кораба. Когато акостирали в пристанището, Лейк нямал никакви пари. Джени го погледнала и попитала: „Какво мислиш да правиш?”

Лейк отвърнал: „Ще се наредя с останалите. Ние се покорихме на Бог дотук. Сега всичко зависи от Него.”

Когато застанал на опашката, готов да обясни своя проблем, един от пътниците го потупал по рамото и го повикал настрана. Той задал на Лейк няколко въпроса и после му подал две банкноти на обща стойност $200.

„Чувствам се воден да ви дам това, за да помогна на делото ви. – казал непознатият. – Ако Бог ви е говорил, тогава вървете напред в смела и настъпателна вяра. Той ще е там всеки път, за да ви помогне.” 

ДОМ ДАЛЕЧ ОТ ДОМА

Семейството на Лейк усърдно се молело за дом, докато пътували към Иоханесбург. Като мисионери на вяра те нямали никаква подкрепа от страна на църковните съвети и никоя деноминация, която да ги посрещне при пристигането им. Всичко, което имали, била вярата им в Бог.

Когато през май 1908 пристигнали в Иоханесбург, те забелязали една малка жена, която тичала по кея и се вглеждала във всеки. Тя била американка. Спирайки се при Том, тя го попитала: „Вие американски мисионери ли сте?”, на което той отвърнал: „Да.” „Колко човека сте във вашия екип?” – попитала отново дамата. „Четирима” – отвърнал Том. Но тя поклатила глава и казала: „Не, не сте семейството, което търся. Има ли някой друг с вас?”

Тогава Том я препратил към Лейк. „Колко човека сте във вашето семейство?” – попитала дамата. „Жена ми, аз и седемте ни деца” – казал Лейк. Жената изведнъж грейнала от радост: „Вие сте семейството!” Тогава тя обяснила как Бог й казал да посрещне техния кораб и че на него щяло да има семейство американски мисионери, състоящо се от двама съпрузи и седемте им деца. Тя трябвало да ги подслони.

Същия следобед семейство Лейк се настанили в един обзаведен дом в Иоханесбург. Бог бил осигурил точно това, което поискали. Американката, г-жа С. Л. Гуудинаф, останала техен верен приятел през цялото им служение. 

ДУХОВЕН ЦИКЛОН

Броени дни след пристигането на Лейк се отворила и първата врата за служението. Един южноафрикански пастор си взел отпуск за няколко седмици и помолил Лейк да го замести на амвона. Той веднага приел предложението.

Около петстотин зулуси присъствали на първата му неделна служба от амвона. В резултат на това избухнало голямо съживление сред тях и за няколко седмици големи множества от Иоханесбург и околните области били спасени, изцелени и изпълнени със Святия Дух.

Успехът удивил Лейк. По-късно той писал за това:

„От самото начало всичко изглеждаше сякаш ни е връхлетял духовен циклон.”

Събранията често продължавали до 4 часа сутринта.

Една от най-характерните черти на тези чудотворни събрания били мощните проявления в отговор на молитвите. Молитвата на вяра за някой, намиращ се на другия край на Африка, получавала незабавен отговор. Новини за това плъзнали надлъж и нашир и стотици се стекли в Иоханесбург в очакване на молитва. След като приключело събранието, местните хора следвали проповедниците до техните домове и продължавали да задават въпроси за да научат повече за Бог. Често, когато първите слънчеви лъчи осветявали африканския хоризонт, групата все още разисквала върху силата на Бог. През следващия ден навсякъде можели да бъдат видени хора с Библии в ръце, които свидетелствали за силата на Бог, изявена предната вечер.

Имало и много велики проявления на изцеление. Хората се нареждали от едната страна на платформата наранени, болни и слаби, а след молитвата напускали сградата с викове: „Бог ме изцели!” Тълпата в залата викала силно и приветствала чудесата на Бог. 

ТИМЪТ ДЖОН И ДЖЕНИ

Ако африканците не успеели да стигнат до събранията, те отивали до „дома на проповедника”. Понякога тълпата била толкова голяма, че Джени дори не успявала да приготвя храната за семейството. Тя посрещала хората, очакващи молитва на входната врата, а после ги изпращала през задната, за да може в стаята винаги да има място за следващите.

Тя била и помощник в служението. Джон вярвал, че съпругата му притежавала духа на разпознаване в по-голяма степен от него; тя често получавала слово на знание за онези, които били неспособни да приемат изцеление поради лични трудности или грях в своя живот.

Семейство Лейк имали много проста схема на работа в своето изцелително служение. Джон полагал ръце на хората, докато те преминавали пред него в неговия кабинет. Онези, които били изцелявани веднага, били изпращани. Онези, които продължавали да страдат или получавали частично изцеление, отивали в отделна стая. Когато Лейк приключел с множеството, той довеждал Джени в стаята и тя чрез Духа откривала лично на всеки пречките за неговото изцеление. След като чували най-дълбоките тайни на своето сърце, мнозина се изповядвали и молели Бог за прошка. Тогава Джон и Джени се молели отново и Бог изцелявал покаялите се. Онези, които отказвали да се покаят дори след като признавали истинността на онова, което говорела г-жа Лейк, си отивали у дома с болестите си. 

КАКЪВ Е БИЛ ТОЙ?

Лейк бил човек на действието. Веднъж, след вдъхновен от Бог призив към олтара, цялото събрание излязло напред. Сред тълпата имало човек, който паднал на пода в епилептичен пристъп. В същия момент Лейк скочил от платформата, застанал до него и смъмрил демона в името на Исус. След като човекът бил освободен, той спокойно се върнал на платформата.

През онези години Духът на Бог почивал силно върху Лейк. Когато той се здрависвал с хората преди събранието, често някои падали на земята под силата на Бог. При други случаи хора падали, когато се приближавали на по-малко от два метра!

Лейк показвал своето състрадание, като никога не отхвърлял вик за помощ. Той никога не отказвал да отговори на повикване на болен човек и дори се случвало да се моли за умиращи животни, след като го молели за това. Имало времена, когато той се нуждаел от почивка, но хората го откривали и довеждали своите болни. Лейк се молел денонощно и отказвал да върне някого.

Тимът имал постоянна остра нужда от храна и финанси. И верен на практиката на онова време, Лейк никога не събирал дарение. Но той често намирал кошници с храна или малки суми пари поставени незабелязано на прага на дома им.

Може би най-трудното предизвикателство за Джени в Африка било да се приспособи към някои от навиците на служителя Джон Лейк. Негова задача било да осигури продуктите, необходими за прехраната на голямото им семейство. Но ако се случело на път към къщи да срещне вдовица, която имала гладуващи деца, той й давал това, което носел. Също така Джени никога не знаела дали Джон няма да доведе гости за обяд, така че тя да трябва с всяко ястие да нахрани много хора. Сякаш храната винаги не достигала. 

РЕДУВАЩ СЕ ТИМ

След първите си събрания в църквата на пастира Лейк започнал да проповядва в наети зали. По-късно, когато тълпите ги препълнили, тимът прибягнал към множество събрания в къщи. Лейк и Хезмалалк били сега проповеднически „тим”. Всеки от тях проповядвал по пет или шест пъти на всяко събрание, но никой не можел да разбере къде свършва посланието на единия и започва това на другия. Всичко течало в хармонията на Святия Дух.

Лейк основал Апостолската шатра в Иоханесбург u за по-малко от година дал началото на стотина нови църкви. Работата по грижата за тези църкви, пръснати из цяла Африка, го откъсвала все по-често от дома. 

ДОВИЖДАНЕ, ДЖЕНИ

На 22 декември 1908 Лейк бил вцепенен от най-опустошителната новина в целия му живот. Докато служел в пустинята Калахари, неговата възлюбена Джени починала. Когато след дванадесет часа се завърнал вкъщи, тя вече била на небето.

Повечето сведения за смъртта на Джени Лейк посочват като причина за това недохранване и физическо изтощение. Когато Джон не си бил у дома, десетки хора го чакали на моравата пред тях, докато се върне. Така че Джени ги хранела, докато чакали, с малкото храна, която можела да задели. Тя се опитвала да направи чакането им възможно най-удобно, докато се върнел Лейк. Но като правела това, тя физически пренебрегвала себе си.

Лейк бил толкова завладян да служи на другите, че не забелязвал какво се случва със собствената му съпруга.

Ето една истина, която служителите често пренебрегват. Винаги ще има „нужди”, които да бъдат снабдявани. Нито едно служение не може да посрещне всички нужди, които ще се появят, без значение колко силно и помазано изглежда то. Затова здравомислието е неоценимо качество за всяко християнско служение. Физическото тяло и семейството се нуждаят от внимание и семейната единица трябва да стои в сърцето на всяко служение.

Разбираемо е, че Лейк бил съсипан, когато пристигнал у дома и намерил своята съпруга мъртва. За него това бил много мрачен момент и болката от тази агония го измъчвала още много години.

През следващата година Лейк се върнал в Америка, за да събере подкрепа за своето служение в Африка и за да набере нови работници. И отново Бог по свръхестествен начин осигурил парите с едно-единствено дарение. Лейк получил $3.000, за да могат той и неговите работници да отпътуват.

ЧУМАТА

Когато през януари 1910 тимът стъпил на Африканския бряг, на много места в страната върлувала чума. За по-малко от месец била унищожена една четвърт от населението. Всъщност чумата била толкова заразна, че правителството предлагало $1,000 на всяка сестра, която приемела да се грижи за болните. Лейк и неговите хора отишли да помагат безплатно. Той и един от неговите помощници обикаляли къщите, изкарвали мъртвите и ги погребвали. Но по него не се появявали никакви симптоми на чума.

Във вихъра на тази ужасна епидемия един лекар изпратил да повикат Лейк и го попитал:

„Какво правите, за да се предпазите? Трябва да имате някаква тайна!”

На това Лейк отвърнал:

„Братко, това е законът на Духа на живот в Исус Христос. Аз вярбам, че докато държа душата си във връзка с живия Бог, така че Неговия Дух да протича през моята душа u тяло, нито един микроб няма да може да се докосне до мен, понеже Духът на Бог ще го убие.”

Тогава Лейк поканил лекаря да направи опит с него. Той го помолил да вземе пяна от дробовете на умрял от чума и да я постави под своя микроскоп. Лекарят го направил и видял огромно количество живи бактерии. Тогава Лейк смаял присъстващите в стаята, като казал на лекаря да размаже смъртоносната пяна върху ръцете му, твърдейки, че те ще умрат.

Лекарят го сторил и открил, че по ръцете на Лейк бактериите умирали веднага. Онези, които присъствали на опита, били удивени, а Лейк продължил да отдава слава на Бог, като обяснил феномена по следния начин:

„Можете да напълните шепите ми с тях и аз да ги поставя под микроскопа, и вместо да продължат да живеят, бактериите моментално ще умрат.”

Същата тази сила непрестанно се изливала през ръцете на Лейк в телата на болните, донасяйки изцеление на множествата. „Светкавиците на Бог” взривявали всяка болест и немощ.

Когато кралицата на Холандия поискала от Лейк да се моли за нейните проблеми с бременността, за да може да износи дете до термина, той й изпратил известие, че молитвата й е отговорена. След по-малко от година кралицата, която преди това имала шест последователни спонтанни аборта, родила първото си доносено дете, Юлиана, кралица на Холандия. 

СЛУЖЕНИЕТО НА ДУХА

През декември 1910 Том Хезмалалк напуснал служението на Лейк. Това бил много труден момент за Джон. Наскоро той бил загубил скъпата си съпруга, а сега губел и своя най-добър приятел и партньор. Но той почерпил сила от увереността, че изпълнява волята на Бог. Освен това получил и голяма утеха от своите поддръжници в Америка. Той бил залян от множество окуражаващи писма, в които хората му засвидетелствали своето доверие към служението му.

В периода между 1910 и 1912 Лейк основно служел с изцеление, като се молел за болните. Случили се много чудеса, които променят Африка и до днес. Той основал две основни църкви: Мисия на апостолската вяра и Апостолска шатра, която няма връзка с Църква на апостолската вяра u Сионска християнскацърква.

Лейк и неговото събрание редовно издавали вестник, който бил разпращан на хиляди хора. Преди да бъдат изпратени копията от поредния брой, църковните членове им полагали ръце и се молели тези печатни издания да бъдат изпълнени с Божия Дух. Те вярвали, че силата на Бог ще помаже хартията на вестника, както ставало с кърпите на Павел. В резултат на това отвсички части на света пристигали хиляди писма, свидетелстващи как Божият Дух е слязъл върху получателите на вестника в момента, в който са го отворили. Една дама разказала, че докато държала вестника „тя се тресяла” така, че трудно се задържала на стола си. Тогава била кръстена в Святия Дух и говорила на непознати езици Лейк обяснил това проявление с простите думи:

„Служението на християнството е служението на Духа.”

Лейк знаел как да заведе цялото си събрание в присъствието на Господ. Те се учели и узрявали благодарение на неговия духовен излишък и в резултат на това били способни да напредват с него в областта на  свръхестественото. През 1912 събранието било призовано да се моли за нечия братовчедка, намираща се в уелски психиатричен санаториум на около седем хиляди мили. Когато духът на усърдна молитва завладял хората, Лейк усетил силното присъствие на Бог. Той сякаш виждал снопове светлина да излизат от ходатаите към него. Тогава изведнъж разбрал, че пътува в духа със скоростта на светлината. Пристигайки в място, където никога не е бил преди, той осъзнал, че това трябва да е Уелс. Той влязъл в стаята на въпросната братовчедка, която била завързана за болничното легло, а главата й се мятала насам-натам. Той й положил ръце и изгонил дявола от нея. Тогава изведнъж се намерил обратно в Йоханесбург, коленичил на платформата. Три седмици по-късно пристигнало съобщението за пълното освобождение на тази жена. Тя била незабавно изписана, след като лекарите „изведнъж” открили, че била напълно здрава. 

ПОМАЗАНИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК

Когато най-сетне Джон Лейк решил да напусне Африка и да се завърне в Америка, той оставил като плод на своите усилия 1250 проповедници, 625 църкви и 100.000 новоповярвали. Точният брой на чудесата, които са се случили в служението му никога не бихме могли да научим на тази земя. Това са резултатите от пет години служение.

Лейк се завърнал в Америка през 1912. През първата година у дома той пътувал много, но отделил време и за необходимата почивка. През 1913 Джон срещнал Флорънс Суитзер от Милоуки, Уисконсин и се оженил за нея. През последвалите години те имали общо пет деца. Флорънс била отличен стенограф и била онази, която записала и запазила много от проповедите на Лейк. През лятото на 1914 Лейк се срещнал със своя някогашен приятел Джим Хил, който бил финансирал неговите пътувания с железницата. Двамата се били сближили, докато Лейк работел в Чикаго. Хил много се зарадвал да види отново Лейк и предложил на семейството карти за безплатни пътувания, които важали за цялата железопътна мрежа, по която се движели влаковете му. 

ИЗЦЕЛИТЕЛНИТЕ СТАИ НА СПОКЕЙН

Лейк се възползвал от предложението на своя добър приятел и започнал да пътува по цялата страна. Първо посетил Спокейн, Вашингтон, където щял да остане и да създаде „изцелителни стаи” в сградата на някогашен офис. Смята се, че около сто хиляди изцеления са се случили в тези стаи.

Вестниците в Спокейн редовно публикували много от свидетелствата за изцеление на хора. Всъщност, резултатите били толкова невероятни, че от Бюро за по-добър бизнес решили да проверят автентичността на някои от изцеленията. Така те се свързали с лидерите в изцелителните стаи, за да направят разследване.

За да отговори на запитванията на Бюрото, Лейк призовал хората, чиито свидетелства са.се появили в пресата. Всички те, общо осемнадесет, свидетелствали пред Бюрото за силата на Господ. Тогава Лейк дал на проверяващите имената на хора от целия град, които били изцелени, за да могат да ги разпитат. След това той предложил да спонсорира събрание идната неделя, на което сто души да разкажат своите свидетелства за изцеление. Той помолил Бюрото да състави група от лекари, юристи, съдии и преподаватели, които да излязат с крайното становище.

Но в петък преди предложеното събрание Лейк получил писмо от Бюрото, което го уведомявало, че проверката е постигнала положителни резултати и че неделното събрание не е необходимо. Те също така го похвалили за делото му в техния град. Двама от комитета дори го посетили лично, за да му кажат, че „не е разказал и половината”.

Между интервюираните от Бюрото имало и една жена, на която били отстранени женските полови органи, но въпреки това чрез молитва за изцеление успяла да зачене и роди. Тя показала на хората, проверяващи служението, своето свръхестествено бебе.

Друга жена споделила за чудотворното изцеление на счупената капачка на коляното й. След като се молили за нея, за по-малко от час капачката се върнала на мястото си без каквато и да е болка.

Друга жена, неизлечимо болна от рак, била напълно изцелена след молитва. Друга била изцелена от ревматоиден артрит, а костите й възвърнали нормалната си форма. Същата тази жена била изцелена от пролабирал стомах, а ушната мида, без която била родена, свръхестествено израснала на своето място.

Но най-забележителната история от Изцелителния дом в Спокейн била тази на едно малко момче. Главата на момчето изглеждала като „преобърната” яхта. Лекарите заявили, че нищо не може да се направи, докато момчето не навърши дванадесет години, но дори и тогава операцията би била много рискована. Но след молитва костите на момчето омекнали, главата му се разширила и черепът му бил възстановен в нормалните пропорции. Също и парализата му изчезнала свръхестествено и то можело да говори като другите деца.

Как Лейк обяснявал тези невероятни изцеления? Много пъти той използвал сестра Етер за илюстрация поради голямото й влияние върху живота му.

„Когато виждаме от време на време тези святи пламъци на небесен огън в живота на някой, като нашата сестра Етер; когато някой е изцелен, това се е случило понеже нейното съзнание и Христос са станали едно. Тя се е Включила в Бог. Аз видях една умираща, задушаваща се жена, която беше изцелена за тридесет секунди, когато г-жа Етер изгони демона от нея. Пламъкът на Бог, огънят на Неговия Дух, десет секунди връзка с Всемогъщия Христос пред трона на Бог, това е тайната.” 

„БОРИ СЕ ЗА ПЕТДЕСЯТНИЦА”

Според държавната статистика за периода 1915-1920 Спокейн, Уошингтън е бил „най-здравият град в целия свят” заради служението на Джон Г. Лейк. Кметът на Спокейн организирал открито тържество в почит на неговите усилия.

Тъй като бил отличен бизнесмен, Лейк винаги държал записите за извършеното в служението да са точни. Те показват, че в Домовете за изцеление в Спокейн всекидневно били обслужвани и са получавали изцеление до двеста души, като повечето от тях не са били членове на църкви.

Лейк също така основал Апостолската църква в Спокейн, която събрала хиляди хора от целия свят, за да им бъде послужено с изцеление.

Той имал служби шест вечери в седмицата и два пъти в неделя, като се отзовавал на повиквания по домовете през цялата седмица.

През май 1920 Лейк напуснал Спокейн и се преместил в Портланд, Орегон, където пътувал като апостол и пастирувал за известно време. Скоро той започнал друга Апостолска църква и изцелително служение подобно на това в Спокейн.

По време на своето пребиваване в Портланд Лейк получил видение, в което се появил един ангел. Ангелът отворил Библията на книгата Деяния, посочвайки изливането на Духа в деня на Петдесятнида. Той също така посочил на Лейк други духовни проявления и откровения в книгата и казал:

„Това е Петдесятница, както Бог я даде чрез сърцето на Исус. Стреми се към това. Бори се за това. Научи хората да се молят за това. Защото това и само това ще посрещне нуждата на човешкото сърце и само това ще има силата да надвие силите на тъмнината.”

От този момент нататък Лейк се борел още по-усърдно да изпълни Словото на Господ. Той пътувал из Америка през следващите единадесет години, като служел по същия начин където и да отивал. 

ГРЕШКАТА НА ЛЕЙК

През късните години на служението си Джон Г. Лейк се наслаждавал на чудесен баланс на свръхестественото и естественото. Но той заплатил много висока цена за това разбиране. Струвало му семейството.

Децата от първия му брак страдали много поради постоянното му отсъствие. Дори когато бил в стаята, той се унасял в размишления за служението и Господ. Поради това децата му се чувствали силно пренебрегнати.

Забележете, това били същите онези деца, които видели как майка им гладува и работи до смърт в Африка. В резултат на това всички те се закоравили и напуснали дома си много рано, на възраст между петнадесет и шестнадесет години, за да живеят в Канада. След като пораснали, животът им се характеризирал със закоравяване и горчивина. Въпреки това двама от синовете му отбелязали на смъртните си легла: „Бих искал татко да е тук, за да се моли за мен.”

Лейк скърбял за малкото внимание, което бил дал на децата си. По-късно той щял да напише в едно писмо, че многото чудеса, станали с полагането на неговите ръце, не му носели лично удовлетворение и не стрували нищо пред загубата на семейството му. 

ИЗКУПВАЩИЯТ ФАКТОР

Но Лейк се поучил от онова, което преживял, и накрая открил как да бъде добър съпруг, грижовен баща и едновременно с това силен служител. Децата му от Флорънс имали различно отношение към него. Те го помнят като човек, който обичал да се смее и да се забавлява с приятели.

През късните си години Лейк не бил „толкова замислен за небето, че да не е от полза на земята” Той не се реел в облаците и хората обичали  да прекарват време в неговата компания, понеже загрижено общувал с тях. Най-сетне Лейк се научил да се наслаждава напълно както на свръхестественото, така и на естественото. Атмосферата в неговия дом вече не била твърда и скована! Той обичал да се весели със семейството си, когато се събирали на масата за обяд. Сърдечният му смях можел да бъде чут да ехти из къщата. Той обичал симфоничната и оперната музика, така че всяка неделна вечер слушал любимите си радио-програми.

Лейк имал и прекрасно чувство за хумор. Обичал да чете вестникарската колонка на Уил Роджър и се смятал за приказлив и забавен. Обичал да поддържа със смях ведра атмосфера около себе си. 

МАГНИТЪТ НА БОГ

В разгара на служението му външният свят бил толкова привлечен от разбирането на Лейк за Бог, че хората непрестанно се тълпели при него. Именно неговото разбиране за праведността му позволявало да вземе власт над всяка ситуация. Той ненавиждал християнските песни, които наричали хората червеи. Когато ги чуел, той сбръчквал носа си и свивал устата си, като ги наричал долнопробни песни. Той чувствал, че те са позор за кръвта на Исус. Дъщеря му веднъж го описала като човек, притежаващ много силно съзнание на цар и свещеник пред Бог и имащ подобаващите на такъв благородник осанка и поведение. Така и насърчавал хората да гледат на другите. Лейк винаги наставлявал семейството му да се отнасят към всички вярващи като към царе и свещеници.

Бил най-силният защитник на свръхестествените проявления по онова време. Често говорел с отвращение за образователните, медицинските и научните форуми, които споменавал и за слабостта на християнството. Той трябвало да проповядва само един ден, да прекатури масите и хората се стичали отвсякъде в „Училището на Духа”, където се научавали да работят съвместно и да станат едно със силата на Бог.

Лейк бил наистина загрижен за това, че светът се задоволява просто с психическа сила. Той разказвал, че някога бил свидетел как един човек в Индия, който бил погребан жив за три дена, след това излязъл от гроба жив и здрав. Както и за друг, който бил изпънал тялото си между два стола, а върху гърдите му бил разбит на две огромен камък.

Лейк публично отхвърлял достоверността на такива проявления, като казвал:

„Всичко това се базира само на психология. Отвъд тези неща е духовната област и удивителните чудеса на Святия Дух на Бог и ако Бог завладее моя дух за десет минути, Той може да направи нещо десет хиляди пъти по-голямо от това.”

„Християнството е сто процента свръхестествено – често казвал той. –Всички думи, свързани със сила, са само от християнския речник.”

Той притежавал забележителна способност да вдъхва вяра и откровение в сърцата на слушателите. Служителите, които се обучавали при него, скоро основали свои собствени служения на вяра, в резултат на което се случили удивителни изцеления.

Лейк заявил:

„Ако той (един християнин) няма Духа, за да служи в истинския висш смисъл, той няма нищо, с което да служи. Другите хора притежават интелигентност, но един християнин трябва да притежава Духа. По този въпрос не трябва да има недоразумения.”

Лейк призовавал всеки вярващ да приеме силата на Петдесятница, за да може да преследва свръхестествените цели. Веднъж, докато правел това, той изговорил следното пророчество:

„Докато моят дух разпознава бъдещето и се протяга да докосне сърцето на човечеството и копнежа на Бог, аз мога да видя, че идва от небето в сила едно ново проявление на Святия Дух, и това ново проявление ще бъде по сладост, по нежност, по любов и по сила на Духа повече от всичко, което моето или вашето сърце е видяло някога. Самата светкавица на Бог ще проблясва през душите на хората. Синовете на Бог ще срещнат синовете на тъмнината и ще надделеят.” 

НАСЛЕДСТВО НА ЧУДЕСА

През 1924 г. Лейк вече бил познат из цяла Америка като водещ изцеляващ евангелизатор. Той бил основал четиридесет църкви в Съединените щати и Канада, в които се случвали толкова много изцеления, че хората от събранията го наричали нашега „д-р” Лейк.

През декември се случило друго значимо събитие в неговото служение. Гордън Линдзи, основател на «Христос за всички нации» в Далас, Тексас, се обърнал към Господ на едно събрание на Лейк в Портланд. Линдзи посещавал службите му почти всяка вечер и смятал Лейк за свой наставник. Когато по-късно Линдзи се отровил смъртоносно с птомаин, той бил напълно изцелен веднага щом успял да се добере до дома на Лейк.

През 1931 Лейк са завърнал в Спокейн на шестдесет и една години. Той бил вече много уморен и почти сляп. Така че решил да си поговори с Бог. Той Му напомнил колко срамно би било да ходи сляп, след като повече от сто хиляди души са били изцелени само в служението му в Америка. В края на разговора зрението му било напълно възстановено и останало така до края на живота му. 

ЦАРУВАЩ В НЕБЕСАТА

Денят на работника през 1935 се паднал неделя. Денят бил горещ и влажен. Семейство Лейк били на пикник на неделното училище и Джон се прибрал у дома напълно изтощен. Затова легнал да почине, Флорънс го посъветвала да си остане у дома вечерта, докато тя е на църква, но когато се върнала вкъщи, открила, че Лейк е получил сърдечен удар. Той бил в тежко състояние в продължение на две седмици, като през повечето време бил в безсъзнание. Тогава, на 16 септември 1935 г. Джон Г. Лейк си отишъл от този свят, за да бъде с Господ. Той бил на шестдесет и пет години.

По време на погребалната церемония в почит на живота на Лейк, били казани много хвалебствени слова за него. Но всички те се обобщават най-добре с думите на един от новоповярвалите в Спокейн:

„Д-р Лейк дойде в Спокейн. Той ни намери в грях. Намери ни болни. Намери ни в духовна бедност. Намери ни сред отчаяние, но ни откри един Христос, който не сме и сънували, че можем да познаваме на тази земя. Мислехме, че победата е там, отвъд, но д-р Лейк ни откри, че победата е тук.”

Завършвайки тази глава, бих искал да ви предизвикам да ходите в откровението за вашата праведност в Христос. Праведността е начин на живот, който довежда до победа във всяка ситуация. Ако само можем да схванем реалността на нашата позиция чрез Исус Христос така, както го знаеше Лейк, тогава всяка нация би заехтяла в хвалене към Бог. И всеки демоничен режим би се сгромолясал пред този авторитет.

За нас Джон Г. Лейк е доказателство, че този начин на живот е достъпен за онези, които го преследват. Така че не се отказвайте от онова, което Бог ни е дал чрез Исус Христос. Позволете на Святия Дух да ви открие вашата духовна позиция, после заемете вашето място и променяйте нациите за Бог.

Tags: , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.