За пълен тезис, въведение към темата и дискусия вж. „Българската протестантска Библия днес” Годишник на ВЕБИ (2011-2012). За Цариградски превод (1871) и ревизии виж „Историята на Цариградския превод на Библията” в Евангелски Вестник от 30 април 2004 и Evangelical Theological Society (58th annual symposium, Washington, D.C., 2007)
Българско библейско дружество като организация, е създадено много след превеждането на Цариградската Библия (по инициатива на Руското и под надзора на Британското библейски дружества). Неговата дейност е по-скоро представителна (книгопродавна), отколкото преводаческа. Както се вижда от историческите архиви, дори при ревизирането на библейския текст 1924-1940 г., основното участие на ББД е в разпространението на вече отпечатаните от Придворна печатница издания и връзки с дружества от други страни. Дейността му е минимизирана след 1944 и възстановена отново едва през 1993, вече с участието и на православни богослови и клир, което го предефинира като организация и обуславя по-нататъшната му дейност.
В първото десетилетие след възстановяване в съвременен формат, ББД има отново само представителна функция, до 2000-2002 когато от печат излизат паралелно (1) преработка на Ревизираното издание от 1940г. и (2) превод на преподаватели в Богословския факултет. Ревизията е непълна и подлежи на многократни поправки, преиздаване и препечатване през 2002, 2005 и 2010. ББД обаче не може да избяга от грешката в самия фундамент на изданието, а именно използваният за база дигиталния прототип (не пълна ревизирана версия) представен от екипа Bibliata.com през 1996г. – вариант, заимстван, използван, подобряван и предаван от ръка на ръка от уеб страници, библ. програми и др. организации като Библейска лига (респ. мисия Възможност и прект „Живо слово”).
Малко по-различна е ситуацията с втората публикация на ББД „Свето Евангелие от Йоан – Българско библейско дружество, превод от оригинал на преподаватели в Богословския факултет на СУ” (изд. Нов Човек, 2000-2002). Този нов текст и последствията от него за протестантските църкви създават моментум за публичен дебат, който за съжаление не успява да достига нивото на задълбочен богословски дискурс. Дилемата „новоговор или нова доктрина” напълно характеризира представения превод, наред с чисто стилистично осъвременяване чрез произволни и необосновани богословски заменки като „любя/обичам,” „чеда/деца,” „раздор/разногласие,” „почерпало/съд за гребане,” „бяс/с богословското понятие „зъл дух,” „Утешител/с юридическия термин „Застъпник,” и т.н. [32] Но докато тези промени са забележими от пръв поглед и не толкова значителни за обикновения читател, изданието от 2002г. дава и още няколко крайно показателни примера за целите на този т.нар. „нов превод.” Следните концептуално константни текстови маркера показват недвусмислено философията на преводаческия екип.
На първо място, родословието на Исус Христос в самото начало на Новия завет следва руски църковнославянски текст, като включва неприсъстващия в оригинала Йоаким (Мт. 1:11). Непосредствено след това, в Мт. 2:28 названието „Назорей” е запазено отново по православната традиция, въпреки че в бележка под линия е обяснено че не означава „Назарей” (в назарейски обет), а „Назарянин” (родом от Назарет). [33] Напрежението между последователно издадените „превод” и „ревизия” на ББД е видно и от това, че ревизията в няколко поредни издания (ББД 2000, 2005) предпочита „Назарянин,” разграничавайки се от православното звучене, дори с риск да е различна и от протестантските РИ 1940 и Цариградска Библия.
Подобно е положението с Тит 3:5, където всички протестантски текстове без изключение четата „окъпването т.е./сиреч/на новорождението,” докато Синодалното издание (СИ) замества с „банята на възраждането,” критично премахвайки протестантския термин „новорождение.” Новият превод на ББД (2000) отива дори една стъпка по-напред в стремежа си да звучи догматично православен и поставяйки синодалната „баня на възраждане” под линия, използва нов текст – критичен термин със завидна богословска тенденция: „възраждащото кръщение.” Който не само че отхвърля протестантското звучене, но без да се намира в никой от признатите гръцки оригинали, налага сакраменталната православна терминология „кръщение.” За преводачите от СУ и техните колеги от ББД е било нужно да изпуснат само една буква за да достигнат до термина „кръщене” и опровoсловяването, а защо не и въвеждането на едно светско звучене на текста, би било абсолютно пълно.
Същите доктринални и догматични богословски тенденции могат да бъдат открити и в превода на книгата Откровение. Там фразата от оригинала „Господния ден” (Откр. 1:10) е безпрецедентно и безцеремонно заместена с православното тълкувание „в неделен ден” (ББД 2000). Подобно тенденциозно заместване става постоянна характеристика в работата на ББД, като например подзаглавието на Откр. 13:11 „Втори звяр от земята. Печатът на антихриста,” въпреки, че нито тази глава, нито дори в цялата книга Откровение не е използван термина „антихрист.”
Немаловажен е и изборът на ББД да следва на Текстус Рецептус. И то не кой да е общоприет ТР, а неговите църковнославянски и про-руски производни, славещи се със своите обогатени от традицията варианти и съвсем правилно отхвърлени от повечето научни изследователи като един цялостно компрометиран текст. Дори само този избор е достатъчен за неприемането на т.нар. „нов превод” на ББД като несъстоятелен заради богословските си тенденции и текстови неточности, а от там и неупотребяем от протестантските църкви като цяло. Което диктува и официалното напускане на протестантските представители от преводаческия екипа и бива доказано от самата богослужебна практиката през последното десетилетие в България, в която този текст не успя да се наложи. За огромно съжаление, след толкова вложени ресурси и време, уверението на редакторите за „една внимателна стилистична и езикова редакция на текста,” както при превода така и при паралелна ревизия на ББД, просто не отговаря на крайния резултат.
––––––––––
[32] Велчев Т., „Новият превод на Евангелието от Йоан: новоговор или нови доктрини. „Зорница” (София, бр.4, 2000)
[33] Определено, Исус Христос не е бил под назарайски обет след като е пил вино и докосвал мъртви за да ги възкреси (синът на вдовицата от Наин и дъщерята на Яир).
ОЩЕ по ТЕМАТА:
[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)
[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)
[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)
[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)
[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)
Имам един малко незначителен въпрос на пръв поглед. Чета новия превод на Новият Завет, забележително добра работа, ала… ще ми се да зная какво сакрално има в думата „осел“ та така упорито не искаме да се разделим с нея и да си пишем както си е на нормален, казвам нормален, а не съвременен български език ‘магаре“ дума в която няма нищо лошо. Подобен интерес ми създава и думата „нога“ „нозе“ та то това са си крака. Ето какво намираме в повечето тълковни речници за думата „осел“- Значение на думата осел,мн. осли, (два) осела, мн. ч. архаизъм -Магаре. И ми стана безкрайно интересно от къде се появи обяснението в речника поместен накрая на НЗ – осел източна порода магаре. Такова нещо просто в породите магарета няма. Относно „нозе“ в повечето случаи се посочва като диалектна дума. Иначе поне за мене превода е добър и езиково е добре построен. А да, още едно нещо в Евреи 9: 2, четем Святая Святих, бих искал да разбера защо българската форма Светая Светих е заместена с русизъм. Според мене няма лошо в падежната структура която се е наложила като идиомен израз, но не виждам нужда прилагателното Свет – което идва от старобългарската дума „СВЕнТ“ а застъпника на малката носовка в българския език както и във всички южни славянски езици е „Е“, да преминава в Свят, което е малко странно. Да, зная че за вярата това не е от значение, но заедно с вярата ние завещаваме на децата си и езика си. И когато си имаме нормални български думи чудесно разбираеми, защо да правим речници за деца и внуци, които след години ще четат като нас Светото Писание. С уважение към всички трудили се върху този иначе така добър превод.
Забелязах, че в новият превод на библията (от Библейско дружество) в Откровение 13 глава Между стихове 10 и 11 има добавен изразът “ Втори звяр от земятя. Печатът на антихриста „. Обаче никъде в главата не прочетох да става въпрос за печат , а само за белег. Печат няма !!! И защо пише за антихрист ? Никъде не прочетох в главата за антихрист , а само за 2 звяра – от морето и от земята.
Реших да разгледам въпросът дали някой от двата звяра описани в Откровение 13 глава е антихрист и има ли печат?
Ето какво установих:
1.Никъде в Откровение 13 глава не се споменава думата „печат”. Няма такова нещо! Споменава се само за белег и число на звяра . Цитирам : Откр.13 „13:16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;
13:17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
13:18 Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.”
2.Проверих дали някой от двата звяра е антихрист? Ето какво установих: Антихрист представя себе си за бог и иска поклонение за себе си : 2Сол. 2:4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.
Следователно не е вторият звяр, защото той принуждава всички да се поклонят на първият звяр чието число е 666.
Откр13:11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.
13:12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
Проверявам дали не е първият звяр:
Антихрист ще бъде изтребен при Господнето пришествие – 2Сол. 2:8 и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.
При пришествието става възкресяването на Божиите мъртви 1Сол. 4:15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
4:16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
4:17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Според Исая26 глава , гневът на Господ е след възкресението – тоест след пришествието : 26:19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите.
26:20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
26:21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.
Понеже антихрист ще бъде изтребен при пришествието , то по време на Божият гняв него няма да го има. Обаче първият звяр го има по време на изливането на 7-те чаши : 16:12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
16:13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
7-те чаши са Божият гняв – Откр. 15:1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв. и Откр 15:7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
Следователно първият звяр също не е антихрист.
Никой от зверовете в Откровение 13 не е антихрист.
Следователно това което е поставено като тематично заглавие в Откр. 13 м-ду 10 и 11 стих , а именно – „печатът на антихрист“ от Българското библейско дружество е неправилно и подвеждащо .
Какво следва ? Преди всичко за вас се очертава много голям проблем защото сте „притурили“ към книгата Откровение ( 22:18 Аз заявявам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,
22:19 и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела в дървото на живота и в светия град, които са описани в тая книга.)
Как ще постъпите зависи от вас. Не ви желая злото , а доброто. За това ви пиша .
В харизматичните църкви не го ползват много
Но има завръщане към по-старите преводи които са и по-верни
И в ромските църкви не се четат много новите Библии. Преди години се ползваше тази на Верен за малко. А те станаха толкова скъпи и толкова неверни че никой не ги търси
Рашо осел не е магаре дори и много да му се иска. ОсвЯщаването и я-кането не е русизъм а идва от праовлсавието. Те казват свЯтая свЯтих а пък свЕтия дух. А това което Петьо Николов е писал не е за превода на библейско дружество а за ревизията която издадоха преди година. Преводът на библейско дружество е правен от руски език и е абсолютно неточен защото се стреми да проправи път на православното богословие в протестантските църкви.
Не само от руски но и от агенти. Главен редактор на превода на библейско дружество е бившия шеф на дирекцията по вероизповеданията Иван Желев дългогодишен агент на службите. Член на комитета за Източна Европа на това дружество и негов координатор в София е проф. Иван Желев Димитров. След освобождаването на Иван Желев Димитров на поста за временно изпълняващ длъжността е назначен Емил завършил ветеринарна медицина. И той е известен с тесните си връзки с БСП-средите и затова е предпочетен пред по-старшия съветник в дирекцията дирекцията Георги Кръстев. Превод на Българско библейско дружество – справка, изготвена отРадослав Апостолов (ББД) и представен от проф. д-р Иван Желев Димитров с добавки и коментар- доайен на българката Библеистика
Този превод чете ли се от някого? Обикновено всички ползват на Библейска лига с позлатените ръбове.
[…] [X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005) […]
[…] [X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005) […]
[…] [X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005) […]
Здравейте!
Днес си закупих новия превод на Библията, извършен от библеисти и езиковеди от СУ и БАН. В тази тема ще напиша моето мнение за въпросния превод и съм готовa да дам информация за това, как са преведени определени стихове, ако има запитване от хора, които не са си закупили този т.нар „нов превод.
B Превода на Библията на езиковеди от СУ и БАН
Името Йехова липсва в тази Библия като е заместено с Господ.
Това не е вярно но е вярно че са оставили ЯХВЕ само 5 пъти в целия „превод”
3 Яхве е Неговото име.
15 След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси.
Стиховете не са отделени всеки на нов ред, а са дадени сбито като отделен стих може да започва по средата на текстовата колона (текста е представен в две колони). Само стиховете в Псалмите и в отделни части от поетическите книги са представени отделно на всеки ред. Думите на Исус не са дадени в червено както традиционно се практикува в по-новите издания на Библията. Липсват стихове в по-тъмен шрифт, което се наложи като практика в изданията на ББД да се отбелязват тези стихове с по-дебел шрифт.
[…] на червената „Библия” е подробно дискутирана в годишника на Висшия евангелски богословски институт о…, който ни информира […]
[…] на червената „Библия” е подробно дискутирана в годишника на Висшия евангелски богословски институт о…, който ни информира […]
[…] на червената „Библия” е подробно дискутирана в годишника на Висшия евангелски богословски институт о…, който ни информира […]