12 дневната война с Иран – унищожена ли е ядрената програма на ислямската република? (източник: All Israel News, Israel Today, Times of Israel) На 13 юни Израел и светът се събудиха с новината за превантивния удар на еврейската държава срещу ислямския джихадистки режим на Иран. Твърде дълго Иран не само заплашваше, но и активно работеше за унищожението на еврейската държава. Когато режимът не взе на сериозно 60 дневния краен срок за прекратяване обогатяването на уран, поставен му от администрацията на Тръмп в преговорите за ядрените оръжия, Израел нямаше друг избор освен да нанесе удар. Този удар можеше да бъде избегнат, ако предишните американски президенти – Джордж Буш младши, Барак Обама и Джо Байдън бяха по категорични спрямо ядрените амбиции на Иран, вместо да се опитват да водят преговори, да сключват сделки, да вдигат санкциите и т.н. Всичко това само направи Иран още по смел в разработването на ядрената си програма и финансирането на терористична дейност по целия свят чрез групировки като „Хизбула“, „Хамас“, хутите в Йемен и др. Дипломатическите усилия на Запада, продължили поне две десетилетия, се провалиха, позволявайки на Иран да печели време. В средата на 2025 г. ядрената програма на Иран вече се превърна в непосредствена заплаха. Докладът на Международната агенция за атомна енергия от юни 2025 г. разкри, че Иран обогатява уран до 90 % ниво, необходимо за производство на ядрено оръжие, а не са граждански нужди, като същевременно възпрепятства проверките на инспекторите. Според израелското разузнаване Иран е разполагал с достатъчно обогатен уран за около 15 бомби и можеше да произведе ядрено оръжие в рамките на седмици, ако не и дни, затова и юни 2025 г. е бил последният възможен момент за нанасяне на удар. Всяко забавяне криеше риск Иран да постигне целта си. Успоредно с усилията на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, режимът се е съсредоточил върху производството на ракети и дронове, като същевременно развива планове за провеждане на „комбинирана наземна офанзива срещу Израел на няколко фронта едновременно“ се казва в редица доклади. Ислямската република е планирала „широкомащабен ракетен обстрел“ срещу Израел от терористичните си пълномощници в Ливан, Йемен и целия регион. По време на въздушната атака хиляди ислямски терористи е трябвало да нахлуят в Израел от Газа, Юдея, Самария, Сирия, Йордания, Ирак и Йемен. В 3 ч. сутринта на 13 юни Израел нанесе първите удари по иранските ядрени обекти в Натанц, Исфахан и Фордо, както и по няколко военни бази, военновъздушни и ракетни системи, за да отслаби възможностите на Иран за ответен удар. Според някои наблюдатели Израел е планирал тази операция поне от 2010 г., като внедрени агенти на израелското разузнаване многократно са посещавали обектите преди нанасянето на ударите. Тъй като ядреният обект във Фордо е построен поне на километър под земята в планински район и е проектиран така, че да устои на нападения с конвенционални оръжия, той не беше значително засегнат от израелските удари, което наложи намесата на САЩ седмица по късно със специалните оръжия, които могат да проникнат под земята и които всъщност нанесоха най големите щети по този обект. Ударите на Израел включваха и елиминирането на около 30 ключови военни командири от иранската революционна гвардия, както и около 15 учени, които работеха по ядрената програма на ислямската република. Трябва да кажем, че преди да атакува, Израел предупреждаваше цивилното население на Иран да се евакуира от обектите, които предстои да бъдат ударени. Въпреки значителните поражения по военната мощ на Иран, само след няколко часа на 13 юни ислямската република започна ответните си удари. През следващите 12 дни, по няколко пъти на ден и предимно нощем, Иран изстрелваше множество ракети и дронове, изключително по цивилни цели в Израел. Училищата и много предприятия бяха затворени и хората бяха инструктирани по всяко време да са в близост до бомбоубежище. Освен редица жилищни сгради, бяха ударени училища, научния институт „Вайцман“ в Реховот, където бяха унищожени продължили с години разработки за борбата с рака, нефтена рафинерия в Хайфа, болница в Беершева (за чудото там можете да прочетете в „Молитвеното писмо на стражата“). Множество сгради бяха разрушени до основи. Бяха убити 28 души, от които 27 са цивилни. Ранените са близо 3000, а около 15 000 бяха евакуирани от домовете си и не се знае дали и кога ще могат да се върнат. Не бива да забравяме, че има и около 50 000 души, които още не могат да се върнат в домовете си в северен Израел и в близките до Газа селища, тъй като домовете им бяха разрушени при нападенията на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалите удари на „Хизбула“. И въпреки че Израел скърби за жертвите и загубите, благодарим на Бога, осъзнавайки, че последствията от ударите на Иран можеха да бъдат много по големи, предвид изстреляните над 550 ракети, над 1000 дрона и 31 директни попадения. Израелските противоракетни системи са неутрализирали между 80 и 90 % от ракетите и 99 % от дроновете. Също така трябва да отбележим, че, въпреки пораженията от ответните удари на Иран, израелското общество беше изключително обединено относно необходимостта от тази операция. Дори и лидерите на опозицията, които биха искали правителството на Натаняху да падне от власт, засвидетелстваха подкрепата си за него за ударите срещу Иран. „Иран отдавна е обявил война на Израел. Сега се сблъсква с последствията“, заяви опозиционният лидер Яир Лапид. „Изпращам сила на нашите сили за сигурност в мисията им тази вечер да защитят народа на Израел“. Лидерът на Партията на националното единство Бени Ганц също изрази подкрепата си: „В този исторически момент всички ние сме обединени зад службите за сигурност и аз също искам да подкрепя политическия ешелон за вземането на решението да предприеме операция
Тази статия подчертава изключително важни аспекти от геополитическата динамика в Близкия Изток, особено в контекста на ядрения проект на Иран и реакцията на Израел. Както посочват редица източници, включително bojidarmarinov.com/bgrecon/, Иран е възприеман не само като регионален хегемон, но и като основна заплаха за стабилността и сигурността на Израел. Ударът, предприет от Израел на 13 юни 2025 г., се явява не просто превантивна мярка, а последица от дългогодишната неуспешна дипломатическа стратегия на Запада, която включваше редица административни усилия за ограничаване на ядрените амбиции на Иран. Според докладите на Международната агенция за атомна енергия, обогатяването на уран до 90% е критично ниво, необходимо за производството на ядрени оръжия и доказва колко опасно е игнорирането на иранските действия. Освен това, концепцията за ‘комбинирана наземна офанзива’ подчертава необходимостта от системен анализ относно военните стратегии в региона и предполага задълбочена оценка на бъдещите рискове. Важно е да се отбележи, че въпреки негативните последици от военния конфликт – жертви сред цивилното население и разрушения – израелското общество демонстрира забележителна солидарност около необходимостта от осигуряване на националната сигурност. Както сподели опозиционният лидер Яир Лапид: ‘Иран отдавна е обявил война на Израел’, което подчертава стратегическото значение на военното действие в контекста на продължаващата терористична заплаха.