Масови нападения над мюсюлмански обекти станаха почти всекидневен факт в Холандия. Действията са следствие на бруталното убийство на известния филмов режисьор Тео Ван Гог. Това стана и повод 60 турски ученици от училището в Уден, напълно разрушеното в резултат от антиислямските изстъпления през последната седмица, да посетят народното събрание на Холандия. Те подадоха петиция до председателя на холандския парламент Франс Вайсглас, в която се отправя призив за мирно съжителство между всички общности.
Ислямизмът разруши холандския модел
в една страна, която допреди седмици се славеше като най-толерантната държава на света. Така поне тя се възприемаше. „Холандска мултикултурна градина“, в която общностите на протестанти, евреи, мюсюлмани или гейове съществуват съвместно и свободно. Една страна, която отвори широко вратите си за чуждата имиграция, премахна личните карти и заложи на „социалната полиция“ и на либерализирането на дрогата, за да намали престъпността.
Холандците се възмущаваха, че съществуват „по-полицейски“ държави като например Франция, където се отричат политическата наивност и несъзнаването на проблема. Представяйки френските предградия като вид гета, холандците се гордееха, че министрите им отиват на работа съвсем спокойно с велосипедите си.
Убийството посред бял ден на скандалния кинематографист Тео Ван Гог, автор на един памфлет против исляма, извършено от един млад мароканец второ поколение, свързан с радикални ислямски мрежи, се оказа разрушително за едно общество, което вярваше, че
е решило задълго проблемите на идентичността и религията
Фактът, че върху тялото на жертвата беше намерен документ, посочващ други потенциални цели, по-специално депутати, силно травматизира общественото мнение. И расистките актове, извършени от холандски екстремисти срещу джамии и едно мюсюлманско училище в отговор на убийството, се прибавиха към общата тревога.
Изумени, холандците осъзнават, че техният „фамозен“ модел се е срутил и че се отваря опасна пропаст между холандците по произход и мюсюлманската общност, наброяваща по официални данни 900 хил. души от общо 16-милионното население на страната. Много хора се безпокоят от нарастване на екстремизма, който заплашва идеологията на толерантност, съставляваща политическите и социалните устои на страната. В една страна, където всичко е умерено, силно смущава тревогата, която цари през последните дни, отбелязва един западен наблюдател. След като дълго време се твърдеше, че няма никакъв проблем,
сега се чуват политици да казват, че страната е във война
Според едно изследване, публикувано наскоро от много вестници, около 40% от холандците не желаят вече мюсюлманите да се чувстват у дома си в Холандия, докато 90% искат засилване на борбата срещу тероризма, дори и с цената на ограничаване на личните свободи. 80% от интервюираните искат една „по-твърда“ интеграционна политика. Става дума за „едно силно втвърдяване и голяма поляризация“, коментира в. „Брабант Дагблат“.
Тези настроения особено силно повлияха и на немалкия емигрантски „поток“ от нашата страна. Според последните данни над 10 000 наши сънародници работят „на черно“ в Холандия. В Страната на лалета, както поетично наричат още Холандия, има създадени своеобразни ядра от мюсюлмани, главно български турци, които поради либералния режим са влезли легално в страната, получили са гражданство и имат право на работа. Те именно привличат нелегални наши сънародници да работят на черния пазар – главно в оранжерийния сектор и строителството, като им заплащат нищожни за холандския стандарт надници по 5 евро на час. Редовни автобусни линии – основно от Кърджалийско и Разградско, вкарваха почти безпрепятствено в по-голямата си част мургави наши сънародници, също изповядващи исляма. Сега със затягането на мерките повечето от тях се притесняват, че ще започнат и масово екстрадиране на нелегално пребиваващите.
В действителност този политически земетръс не е от вчера. Процесът започна преди повече от две години. Първият решителен трус се усети през 2002 г., когато мощното израстване на депутата Пим Фортуин беше брутално прекъснато от убийството му. Появил се на приспаната политическа сцена и осмелил се да обвърже интеграцията с един стриктен контрол на имиграцията, той се опълчи срещу модела на общност и предупреди за „опасностите от назадничавия ислям“.
В страната на политическата коректност това дойде като гръм от ясно небе. Няколко месеца по-късно Пим беше убит от един фанатик, член на асоциация за защита на животните. Но невероятният успех на неговата млада партия доказа, че е имал право. Оттогава насам политиците говорят само за защита на холандските ценности и за установяване на ясно разграничение между толерантност и слободия. Християндемократическата партия на премиера Ян Балкененде се съюзи с либералната партия, за да втвърди имиграционната политика и да въведе „нулева толерантност“ по въпросите на сигурността. Броят на
отказите на право на убежище силно нарасна
Много имигранти интелектуалци взеха участие в този политически трус. Между тях е и Аиан Хирши Али, депутатка-мюсюлманка от сомалийски произход, станала символ на борбата срещу радикалния ислям. „Холандия се смята за модел на толерантността, но да държиш имигрантите в общностите им, да оставиш жените мюсюлманки затворнички във фундаменталистките окови и обрязването, това толерантност ли е или слепота?“- гневи се младата жена, която полицаите държат под постоянна закрила заради смъртните заплахи, които тя постоянно получава.
Убийството на кинодееца Ван Гог, с който Хирши Али беше направила един дискусионен филм, постави на дневен ред въпроса за сигурността на депутатката, тъй като парламентът не беше защитен от евентуални терористични атаки.
Отвъд този въпрос политическата класа, изглежда, беше силно затруднена поради традициите си да намери едно прагматично решение. Този политически вакуум е от полза за крайната десница, която завоюва нови терени, прогнозират анализаторите. Има обаче много да се направи най-вече в областта на антитерористичното законодателство. До август тази година в холандското законодателство нямаше дори определение за терористично престъпление. Репресията не ни интересуваше, защото мислехме, че джихадът се отнасяше за другите, не за Холандия, признаха наскоро холандските медии. Това е краят на илюзиите.