ВИНАГИ съм се оставял в ръцете на Бог – той да ми движи делата, аз само се мъча да ги следвам, както те се появяват.
ВИНАГИ съм се оставял в ръцете на Бог – той да ми движи делата, аз само се мъча да ги следвам, както те се появяват. Защото тяхната поява не е случайна. Когато получих поканата да направя изложба, видях галерия „Ракурси“ на ул. „Хан Крум“ 4 и реших, че това ще стане най-хубавата малка галерия в София. Въпрос на престиж е да подредиш свои работи на такова място. Не се двоумих моите творби да дадат старта на „Ракурси“, разказва скулпторът Георги Чапкънов.ОТДАВНА посягам към библейските сюжети, но плахо. За да пристъпи към тях, човек трябва да е зрял, да чувства у себе си неотменимо влечение да пресъздаде нещо на тази тема. Няма голям художник, който да е прескочил библейското. Ще ми се да направя рисунки, които да превърна в литографии и в малък тираж да излязат заедно с Библия. Засега това за мен е една мечта. Чакам времето, в което да посегна към това.
Гледам да не посрамя името си, да не ме одумват за лоши неща, а и синовете ми да могат да го носят спокойно и с радост, не с угнетение. Има много работи, които тлеят в главата ми и чакат своя миг. Не страдам от липса на идеи, никога не ми е идвало да си хвана главата и да я изстискам, та дано изскочи нещо.
Великите, които предхождат нашето време, с тях мегдан не мога да деля, но те ми дават кураж да свърша моята работа, както мога да пазя името си. Душата на артиста витае в работата. Хубавото личи, то е направено в съзвучие с всемирната хармония. Тогава то въздейства. Постепенно притесненията ми за съдбата на моите творби отпаднаха. За мен е важно да направя работите си. Големият френски скулптор Етиен Мартен, воден от прекрасното чувство да не досажда на хората със своя труд, правеше всичко от крайно нетрайни материали – сняг например. То само си отива и толкоз. Но това може да го направи човек, надвил и на харча си. Един голям полски скулптор цял живот беше работил скулптури от дърво. Един прекрасен ден излага всичко на полето, драсва кибрита… Всичко е заснето. Това е актът последен на неговото творчество, събрано в един филм. Крайно вълнуващо. Великият Тенгели по желанието на една община в Ню Йорк е направил гигантска скулптура с височината на здание. Механизмът се включва, цялата скулптура започва да се движи и да се саморазрушава, докато накрая се превръща в купчина желязо, което похърква и накрая „заспива“. Това е подобен акт на докрай изживяно творчество.