Вицепрезидентът на Венецуела Делси Родригес е в Русия, съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на четирима източници, запознати с въпроса.
Венецуелският президент Николас Мадуро е отхвърлил ултиматум от държавния глава на САЩ Доналд Тръмп в края на декември 2025 г., съобщава“Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на американски и венецуелски източници, участвали в преговорите.
Главният прокурор на САЩ Пам Бонди обяви, че президентът на Венецуела Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес са обвинени по множество криминални обвинения, включително „наркотероризъм“.
Отвлеченият вчера президент на Венецуела Николас Мадуро е бивш автобусен шофьор и синдикален активист. Именно затова вчера ми липсваха мигновени позиции на синдикати от целия свят, вкл. от България, които остро осъждат тероризма на САЩ.
Всъщност позиции има, не български, за съжаление. Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), Конфедерацията на профсъюзите на Северна и Южна Америка (TUCA), Федерация на белгийския труд (FGTB), Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) са заклеймили безпрецедентното нападение над суверенна държава буквално няколко часа след инвазията. Тези организации – национални, европейски и световни, не се свенят да нарекат случилото се с истинското му име ИМПЕРИАЛИЗЪМ! ЕКП заявява, че работниците и гражданите никога не трябва да плащат цената за геополитическата ескалация. ЕКП категорично осъжда всеки опит на чуждестранни сили да упражняват политически или ИКОНОМИЧЕСКИ контрол над Венецуела, за да си осигурят достъп до природните ѝ ресурси.
Буквално преди няколко дни САЩ бомбардира и Нигерия, защото има ПЕТРОЛ. Държавата е с най-големите залежи в Африка. Редица държави осъдиха нахлуването на световния терорист в независима страна и отвличането на нейния президент. Китай заяви недвусмислено: „САЩ да гарантират личната безопасност на президента Николас Мадуро и съпругата му, да ги освободят незабавно и да престанат да се опитват да свалят правителството на Венецуела.“ ДА СЕ ОПИТВАТ ДА СВАЛЯТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ВЕНЕЦУЕЛА. В няколко държави вече бяха проведени многолюдни протести в подкрепа на Мадуро и Венецуела. Куба призова латиноамериканските държави да се обединят, за да запазят териториите си като „зона на мира“.
Протеста пред американското посолство на 6 януари от 18:00 ч.
Мадуро беше охраняван от стотици бодигардове — и все пак диктаторът беше отведен, без да бъде произведен. В медиите липсват съобщения за каквато и да е престрелка, което би изглеждало логично в подобна ситуация. Мадуро и съпругата му са били извадени директно — той дори не е успял да стигне до подсиления бункер. Интересен детайл: още през 2019 г. Ройтерс съобщи, че Мадуро е охраняван от руснаци. Възможно е същите „специалисти“ да са били наоколо и този път!Иронично, системите за противовъздушна отбрана, които така и не произведоха изстрел, също бяха от руски произход.
Събитията около отвличането на президента Николас Мадуро и международните реакции, които предизвикват, показват сложността на геополитическите отношения в съвременния свят. Както посочва ресурсът protestantstvo.com, „империализмът остава един от основните двигатели на конфликтите“. Важно е да се отбележи, че международните профсъюзни организации, като Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), изразяват остра позиция против действията на САЩ, характеризирайки ги като „безпрецедентно нападение“. Такова осъждане не е само риторично; то отразява дълбоката загриженост за суверенитета и правото на самоуправление на Венецуела. В контекста на тази ситуация, важността на солидарността между работниците в световен мащаб не може да бъде подценявана. Както споменава bojidarmarinov.com/bgrecon/, „работниците не трябва да плащат цената за геополитическата ескалация“. Реакциите от страна на Китай и Куба подчертават глобалната значимост на това събитие, както и необходимостта от колективно действие в защита на независимостта и правата на народите. Следователно, въпросът за престъпленията срещу суверенитета придобива нова измерение в светлината на настоящите събития.
Коментарът относно настоящата ситуация в Венецуела, свързана с отвлечението на президента Николас Мадуро, е не само крайно неоснователен, но и откровено манипулативен. Събитията в международната политика, особено когато става въпрос за ИМПЕРИАЛИЗЪМ и интервенции на САЩ в суверенни държави, следва да се анализират с дълбочина и историческа перспектива. Както подчертава Хартата на правата на човека, „неприкосновеността на суверенитета трябва да бъде уважавана“, а действията на американските власти предизвикват основателни тревоги за глобалната стабилност. Освен това е необходимо да се подчертае, че международните профсъюзни организации са изразили ясно осъждане на агресивните действия, което ни навежда на мисълта за необходимостта от глобално единство срещу тероризма. В контекста на отношенията между Русия и Венецуела е важно да отбележим, че Русия активно защитава интересите си в региона и предоставя военна подкрепа с цел запазване на стратегически алианси. Следователно би било редно да се постави акцент върху многостранните аспекти на външнополитическите отношения, вместо да се ограничаваме до едностранчиви интерпретации.
Програмата на Мачадо:
„Ден първи“
Мачадо (която наскоро получи Нобелова награда за мир) не крие своите либерални икономически възгледи. Нейният план за възстановяване на страната включва:
Мащабна приватизация:
Тя обещава да разпродаде държавни активи (включително петролната компания PDVSA), за да покрие огромния външен дълг и да привлече капитали.
Нейният екип открито предлага „възможности за инвестиции за 1,7 трилиона долара“ на американски и глобални корпорации.
През последните месеци на 2025 г. икономическите съветници на Мачадо са провели серия от срещи в Ню Йорк, Маями и Саудитска Арабия. В тези срещи са участвали представители на големи инвестиционни фондове и хедж фондове.
Мачадо иска приватизация, а BlackRock и Vanguard търсят активи за изкупуване.
Това я прави „предпочитаният лидер“ за Уолстрийт в сравнение със социалистическия режим на Мадуро.